№ 1659
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330204408 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4791699,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Д. И. П. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се сочи незаконосъобразност на издадения електронен
фиш. В допълнителни мотиви се сочи, че на мястото където е установено нарушението
няма знаци, които да въвеждат ограничение на скоростта.
Въззиваемата страна взема писмено становище и не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.04.2021 г. в 17:46 ч. на път ІІ-64, км. 49+500 посока с. Труд, при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км.ч., МПС, лек автомобил марка
„Тойота“, модел Авенсис, с рег. № *** се е движил със скорост от 97 km/h, като е
превишил скоростта от 60км/ч. с 37 km/h и това е установено с АТСС CORDON-M2
MD1196. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя Д. И. П. в качеството му на
собственик на процесния автомобил.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата
дата
1
За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. № 1030р-13445 от
11.05.2021 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на път II-64 км 49+500 в
посока от юг към север. Установява се по делото, че на път II-64 в посока с. Труд има
поставен пътен знак В26 на км. 49+860, който обслужва пътната връзка на „Рефан“, и
който не обхваща км. 49+500, тъй като същият се намира след пътната връзка
обслужвана от знака В26, въвеждащ ограничението.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, протокол за
проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. №
1030р-13445 от 11.05.2021 г, разпечатка на фиш серия К № 4791699, справка за
собственост на автомобила, справка от автоматизирана система на ОД на МВР Пътна
полиция за издадени фишове, снимка на местоположението на АТСС, Писмо от АПИ
относно разположение на пътен знак В26 ведно с разпечатка от ГИС и отбелязване на
километрите.
Съдът кредитира представените писмени доказателства от ОПУ Пловдив, тъй
като същите изчерпателно сочат и установяват фактическата обстановка, издадени са
от официален източник и носят релевантна информация
Собствеността върху лекия автомобил се установява от справката за собственост
и не се оспорва.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 км.ч.
колкото може да е толеранса в полза на нарушителя. На приложената към фиша
снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на
скоростта, превишена скорост, посоката на движението, регистрационния номер на
заснетия автомобил и координатите.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него, тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
2
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
В чл. 9 от Наредбата е посочено, че контролния орган може да включва
автоматизираното техническо средство или система, да извършва необходимите
първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на
работния процес, също така може да осъществява наблюдение за функционирането на
уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за
спазване правилата за движение и лед изтичане на времето за контрол служителят
изключва автоматизираното техническо средство или система. В този смисъл
контролния орган не участва в самото установяване на нарушението.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след
изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от
одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка на
местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от въззиваемата страна
снимка изпълва това условие, като не създава съмнение за разположението на АТСС
CORDON M2 MD1196.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, статичността на режима на
измерване, началото и края на работата по час и минута и броя на установените
нарушения. Тъй като върху изображенията от АТСС липсва номер, затова не е и
посочен номер на първо и последно статично изображение, което тъй като това са
технически характеристики на конкретните АТСС, не представлява нарушение на
процесуалните правила.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че не се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. ал. 2 вр. 1 от ЗДвП.
Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на
скоростта в km/h, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда
скорост от 90 km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
3
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно установено е, че лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № *** се е
движил на път II-64, км. 49+500 в посока с. Труд със скорост от 97 km/h. Не се
установява обаче поведението на водача на автомобила да е противоправно на
основанието, сочено в издадения фиш. На въведеното във фиша място на извършване
на нарушение на път II-64, км. 49+500, което съвпада с това в протокола по чл. 10 от
Наредбата, в посока с. Труд не е действало въведено ограничение на скоростта на
движение със знак В26 в размер на 60 km/h. Съгласно представеното писмо от ОПУ
Пловдив такъв знак действително е поставен на същия път и в същата посока, но на
различно място, а именно км. 49+860, което обслужвало единствено пътната връзка на
Рефан и видно от писмото и представената схема от ГИС, знакът изчерпва действието
си с пътната връзка, а километър 49+500 се намира след нея. Съгласно посоченото към
мястото на установяване на нарушението не са действали забрани или ограничения на
скоростта за водачите. Видно от справката от ОПУ Пловдив, става ясно, че към км
49+500 жалбоподателят не е имал задължение да се движи с 60 km/h и за него е
действало общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и допустимата скорост е била 90
km/h. Следователно към мястото, на което се твърди да е извършено нарушението,
такова въобще не е реализирано поради липсата на задължение за съобразяване със
знак В26. Такова е възникнало на различно място, макар и няколко стотин метра по-
близо до гр. Пловдив. Каква обаче е била скоростта на движение именно към мястото
на действие на знак В26 е въпрос, който не може да бъде изследван в настоящото
производство и за него не е повдигнато обвинение за извършване на нарушение.
По изложените по-горе причини съдът намира, че не се доказа на посоченото във
фиша място да е бил поставен пътен знак. Оттам и не е съществувало задължение за
жалбоподателят да се съобразява с указанието на какъвто и да е било знак и
ограничение на скоростта, освен с общото правило. Следователно не се установява да
са осъществени всички признаци от изпълнително деяние на вмененото нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Затова и съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
Поради възприетото становище не следва да се взима отношение към
субективната страна на нарушението, доколкото се прие, че такова въобще не е
извършено.
Извън посочените съображения и в принципен план следва да се посочи, че
законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе
нарушителят - глоба в размер от 300 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение с над 60 km/h, а именно с 97 км.ч. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда. Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен, но въпреки
това тъй като лицето неправилно е привлечено към административнонаказателната
отговорност и не се доказа да е извършено нарушението сочено в електронния фиш от
обективна страна, процесния акт се явява незаконосъобразен и това влече неговата
отмяна.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 300 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2021 г. и представен списък. В
писменото си становище въззиваемата страна е направила искане за намаляване на
хонорара за адвокатска защита до минимума предвиден в НМРАВ. Към момента на
сключване на договора за адвокатска защита е действала редакцията на НМРАВ,
4
съгласно която минимумът за производство като настоящото се явява на основание чл.
18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 от НМРАВ – 300 лв., поради което обсъждането на
възражението се явява безпредметно.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4791699, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Д. И. П. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба
в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. И. П. с ЕГН ********** с
адрес **** сумата от 300 лв., представляващи разноски за адвокатско
представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5