№ 16086
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ****
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110109581 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на М. Е. Н. да заплати на „****“
ЕАД сумите, както следва: сумата от 1418.57 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 13, находящ се в гр. София, ж. к. „***“, бл. 21, вх. А, ет. 5, сумата от 273.75 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 08.02.2023г., сумата от 18.46 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 5.41 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 08.02.2023г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника в качеството му на собственик, респ. правоприемник на собственика
на гореописания имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
1
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочения
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който от името на ответницата, действаща със съгласието на своята майка, е
заявено, че не се оспорват ползването на сочените от ищеца ресурс и услуга по
разпределението му, отчитането, както и стойността им. Излагат се фактически твърдения,
че след получаване на препис от исковата молба между страните е сключено споразумение
за доброволно уреждане на спора помежду им чрез разсрочено плащане на процесния дълг,
вкл. на заплатената за образуване на делото държавна такса, за периода от м. 12.2013г. до
17.05.2024г., както и че при сключването му е заплатена авансова вноска в размер на 571.97
лева. При тези твърдения е заявено искане за цялостно отхвърляне на претенциите поради
извършено частично плащане, респ. поради ненастъпил падеж на задължението в останалата
му част съобразно подписаното споразумение. Оспорва се дължимостта на юрисконсултско
възнаграждение за производството, като са изложени доводи, че ответникът не е дал повод
за завеждане на делото, тъй като не бил уведомяван за издадените фактури и размера на
задълженията след смъртта на наследодателя си, а същевременно, веднага след като узнал за
делото, инициирал доброволното уреждане на спора.
На 13.05.2024г. по делото е постъпила молба от името на ищцовото дружество, с която
процесуалният му представител е заявил, че в хода на процеса и въз основа на представеното
от името на ответницата извънсъдебно споразумение са извършени плащания, с които са
погасени задълженията за цената на топлинната енергия, на услугата дялово разпределение,
обезщетенията за забава върху тях, законната лихва до датата на плащането, както и
сторените съдебни разноски за настоящото производство. С оглед на това и при
съобразяване на момента на извършените плащания е заявено искане за присъждане
единствено на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„****“ ЕАД да достави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки
от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и вредата от
неточното в темпорално отношение изпълнение на главното задължение, изразяваща се в
пропуснатата полза от ползването на съответния паричен ресурс и съизмеряваща се със
законната лихва за периода.
В случая ответницата е заплатила предявените по делото вземания за главници и за
обезщетения за забава, както и законната лихва, изтекла за периода от подаване на исковата
молба до датата на плащането, като последното е потвърдено от ищеца, вкл. в молбата му от
13.05.2024г., както и в проведеното на 29.05.2024г. открито съдебно заседание. Извършеното
извънсъдебно погасяване на процесните задължения представлява по правната си същност
2
конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен
и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в
посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти представлява
едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес,
което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за
установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С
оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени
във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за
забава.
По делото не се спори, че всички плащания за погасяване на процесния дълг са
извършени след образуване на производството, поради което и при съобразяване на
правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен
предмет.
При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на
извършване на плащанията разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая
неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т.
е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуемо парично
вземане от ответника, което последният е следвало да погаси преди това, но не е сторил,
поради което с поведението си е дал повод за завеждане на делото срещу него. С оглед на
това и доколкото от представените по делото доказателства не се установява погасяване на
вземането на ищеца за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а
такова не се и твърди, в полза на топлофикационното дружество следва да бъде присъдена
сумата от 100.00 лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или
правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния
представител на ищеца действия, както и обстоятелството, че се касае за обичайно, типично
дело с оглед предмета на дейност на страната.
За пълнота и прецизност и във връзка с доводите на ответницата в тази насока следва
да се изясни, че правно ирелевантни при преценката за разпределяне на отговорността за
разноските са сочените от нея обстоятелства, касаещи възрастта й и качеството й на
наследник на собственика на процесния имот, доколкото именно в това й качеството
процесните задължения са преминали към правната й сфера, респ. възникнали са в нея в
качеството й на собственик по силата на наследяването на жилището и то от момента на
откриването на наследството на наследодателя. Така, след смъртта на баща й и настъпилото
в резултат наследствено правоприемство ответницата се легитимира като носител на
включените в наследствената маса права и задължения, за упражняването, респ.
погасяването на които гражданският закон не предвижда необходимост от отправяне на
нарочна покана, освен в хипотезата на чл. 84, ал. 1, изр. второ ЗЗД, каквато настоящата не е.
Още повече, че последната има отношение към момента на поставяне в забава, но не и към
момента на настъпване на изискуемостта на задълженията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
3
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. Е. Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка Р. К. Л., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумите, както
следва: сумата от 1418.57 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г.
до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ж. к. „***“, бл. 21, вх. А, ет. 5, сумата от 273.75 лева, представляваща обезщетение
за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до
08.02.2023г., сумата от 18.46 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 5.41 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 15.09.2020г. до 08.02.2023г.
ОСЪЖДА М. Е. Н., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Р. К.
Л., ЕГН **********, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 100.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4