РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 821 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.“ ЕАД срещу Ю.Я.Б. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) сумата
122,03 лв., представляваща дължими месечни абонаментни такси и потребени услуги по Договор за мобилни услуги от
25.06.2018 г., с предпочетен номер ++359*********, за периода 05.08.2018 г. –
04.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 122,03 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2020 г. до
окончателното ѝ
изплащане; 2) сумата от 168,08 лв.,
представляваща дължими
лизингови вноски по Договор за
лизинг от 25.06.2018 г. за ползване на мобилно устройство NOKIA 2 Black за
периода 05.08.2018 г. – 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 168,08 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2020 г. до
окончателното ѝ
изплащане; 3) сумата от 27,48 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между страните
Договор за мобилни услуги от 25.06.2018 г., дължима съгласно чл. 11 от
договора; и 4) сумата от 48,04 лв.,
представляваща разликата между стандартната цена на мобилното устройство NOKIA
2 Black без абонамент и преференциалната му цена по сключения договор за лизинг, за които суми е издадена Заповед № 260198/09.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9371/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 8 с-в.
Твърди се в
исковата молба, че между страните е сключен е сключен Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ++359********* от 25.06.2018 г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 10,99“ със стандартен месечен абонамент в размер на
10,99 лв. Сочи се, че ответницата не изпълнила задълженията си по договора в
общ размер 122,03 лв., представляващи неплатени абонаментни такси в размер на
32,95 лв. и използвани услуги в размер на 89,03 лв. за отчетен период
05.08.2018 г. - 04.11.2018 г. Вследствие на неизпълнението и на основание т. 11
от договора, мобилният оператор начислил във фактура № **********/05.01.2019 г.
неустойка в размер на 27,48 лв., чийто размер не надвишавал трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Поддържа се, че на 25.06.2018 г. по повод
договора за мобилни услуги между страните бил сключен и договор за лизинг, по
силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване устройство марка NOKIA 2 Black с обща лизингова цена в размер на
229,17 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер
на 7,79 лв., и първоначална лизингова вноска в размер на 50,00 лв. Твърди се,
че към настоящия момент по договора за лизинг ответницата дължала заплащане на
сума в общ размер на 168,08 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 05.08.2018 г. - 04.01.2019 г. Навежда се довод, че поради неизпълнението
по договора за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, на основание
т. 11, б. „б“ от същия, ответницата дължала сума в размер на 48,04 лв., начислена
във фактура № **********/05.01.2019г., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг. Според уговорената клауза, при прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителят, или при нарушение на договорни
задължения, последният дължал връщане на част от направената отстъпка в цената
на мобилното устройство, като се взима предвид срокът, през който потребителят
е изпълнявал задълженията си по договора. В случая тази сума се претендира
поради неизпълнението от страна на ответницата да заплати изискуемите
абонаментни такси и използвани услуги по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********. Стандартната цена на устройството NOKIA 2 Black
без абонамент била в размер на 309,90 лв., потребителят го получил на
преференциална обща лизингова цена от 236,96 лв., а размерът на направената
отстъпка е 72,94 лв. Излага се, че по отношение на всички лизингови вноски е
настъпила изискуемостта, тъй като е изтекъл крайния срок на договора за лизинг,
посочен в чл. 2 от същия, като към настоящия момент и въпреки неизплатената
обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния
оператор. Сочи, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9371/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за него е
възникнал правния интерес от завеждането на установителен иск за процесните
вземания. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата Ю.Я.Б., чрез назначения ѝ особен представител адв. М.Д., в който се изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди се, че през процесния
период ищецът не е предоставял на ответницата услугите, чието заплащане
претендира, като процесните фактури не доказват изпълнението на задълженията му
по договора. По отношение на претенциите за неустойки излага, че не са налице
договорените фактически състави на чл. 11, б. „а“ и „б“ от договора, съгласно
който предсрочното прекратяване на договора е задължителна предпоставка, за да
възникнат задълженията на потребителя за заплащането на тези суми. Сочи, че в
случая ищецът не твърди, че договорът е прекратен преди изтичане на
първоначалния му срок, а и не го доказва, като няма основания да се счита за
прекратен автоматично. Оспорва представените към исковата молба фактури, тъй
като счита, че отразените в тях обстоятелства са неистинни. В този смисъл моли
за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства и заключението на назначената
по делото съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Установява
се от приложения Договор за мобилни услуги от 25.06.2018 г. (л. 22 и сл. от
приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 9371/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна), че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което същите са се уговорили за предоставянето на
мобилни услуги за предпочетен номер +359********* с абонаментен план „Тотал
10,99“ и месечна абонаментна такса от 10,99 лв. за включени 200 национални
минути, като срокът на договора е 24 месеца – до 25.06.2020 г. В същия договор в т. 7 е отразено предоставянето на абоната на мобилен
апарат NOKIA 2 Black, като е
посочено, че общата лизингова цена с абонаментния план е 236,96 лв., а
стандарната цена на устройството (в брой, без абонамент) е 309,90 лв., като
отстъпката от стандартната цена се равнява на 72,94 лв.
Отношенията
между страните по повод предоставената в лизинг вещ са уредени в сключения
между тях договор за лизинг от същата дата – 25.06.2018 г. Видно от
съдържанието на същия ищецът е предоставил горепосочения мобилен апарат на
ответницата за временно и възмездно ползване срещу задължението за заплащане на
обща лизингова цена в размер на 229,17 лв., разсрочена на 23 бр. месечни
лизингови вноски, всяка една в размер на 7,79 лв., като лизингополучателят има
право да придобие собствеността върху устройството след изплащането на
посочената сума и допълнителна сума от 7,79 лв.
В т. 11 от
договора за мобилни услуги, раздел „Условия“, са предвидени санцкионни последици
при прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия
договор или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите към него Общи
условия. Така в б. „а“ е уговорена неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти. Според б. „б“ на същата разпоредба от
договора за мобилни услуги, в случаите, в които е предоставено устройство за
ползване на услуги, съгласно този договор или предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг),
съответстваща на оставащия срок на договора.
Представени
са и действащите към релевантния период Общи условия на договор за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3G connect center, телефонен апарат или друго устройство, както и Общи условия на Т.Б. ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги (ОУ). В т. 19б
от последните ОУ са регламентирани предпоставките за едностранно прекратяване
от мобилния оператор на индивидуален договор без предизвестие, които включват и
незаплащане от страна на потребителя на дължими суми след изтичане на
уговорените срокове за това (б. „в“), а в т. 19в са посочени случаите, в които
договорът се прекратява от „Т.Б.“ ЕАД с едномесечно писмено предизвестие.
Приобщена
към доказателствения материал по делото като приложение към договорите е и
ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата
25.06.2018 г., в която са посочени единичните цени на предоставяните от
мобилния оператор услуги.
За процесния
период 05.08.2018 г. – 04.11.2018 г. са издадени от ищеца 5 бр фактури, включващи задълженията на потребителя
за месечни абонаментни такси и потребени услуги по Договор за мобилни услуги от
25.06.2018 г., лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите.
От приетото
заключение по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, както и от
изслушването на вещото лице в о.с.з., се установява, че остойностеното
потребление на предоставени мобилни услуги на ответницата възлиза на 89,06 лв.
с вкл. ДДС, включващо международни разговори, разговори към други национални
мобилни мрежи, разговори към „Грижа за клиента“ и разговори с Теленор, което
изцяло съответства на наличното в автоматизираната база данни на ищеца,
отразено в електронните приложения към издадените фактури, представляващо
справка за общо потребление за мобилен/фиксиран номер. При изслушването си в
съдебно заседание експертът е категоричен, че така отразеното и фактурирано
количество мобилни услуги е потребено от ответницата.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и ответницата са
възникнали валидни облигационни правоотношения по силата на посочените в
исковата молба договор за мобилни услуги и договор за лизинг. Автентичността на подписите на ответницата върху договорите и съпътстващите ги
документи не е оспорена, поради което съдът приема, че ответницата има качеството на
потребител на посочените услуги. В
договора за мобилни услуги изрично са посочени телефонният номер и номерът на СИМ-картата, както и предоставеното мобилно устройство, така както е
описано и в договора за лизинг. Получаването на устройството е потвърдено от абоната във
всеки от договорите. Ползването на мобилни услуги от
предоставения на ответницата мобилен номер се установява от представените към
всяка фактура справки за общо потребление, които по съдържание съответстват на установеното от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза. По
отношение на направените от ответната страна оспорвания досежно ползването на
мобилните услиги следва да се изясни, че по
същество мобилният оператор
носи задължението да поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и
по начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка
и избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство (абонат) телекомуникационни услуги (пренос на глас, на данни). Това означава, че мобилният оператор, извън предвидените в
условията по договора изключения, е ограничен във възможността да интервенира в
обема на заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответницата
не твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания
чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред
с това мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика – консумирани от
абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне
ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. От друга страна, договорената според избрания план месечна
абонаментна такса не е обвързана от потреблението и се дължи независимо от това
дали потребителят се е възползвал от предоставената му възможност да ползва
осигуряваните от мобилния оператор услуги. В
този смисъл – Решение № 687/09.04.2021 г. по в.гр.д. № 324/2021 г. на Окръжен
съд – Варна и Решение № 953/25.05.2021 г. по в.гр.д. № 667/2021 г. на Окръжен
съд – Варна.
В случая ответницата нито твърди, нито установява с надлежни
доказателства, че е заплатила
дължимите месечни абонаментни такси за периода
от 05.08.2018 г. до 04.11.2018 г. (3 месеца х 10,99
лв. или общо 32,97 лв.) и цени за ползвани мобилни услуги
за отчетните периоди (89,06 лв.), поради което обосновано може да се приеме, че същите не са платени и като
такива са дължими в общ размер от 122,03 лв.
По отношение на претенцията за лизингови вноски:
Изявлението на ответницата в чл. 4 от договора за лизинг за предаването/получаването на мобилното устройство
във вид годен за употреба обуславя несъмнения извод, че лизингодателят е
изправна страна по отношение на задължението си да предостави за ползване
лизингованата вещ, поради което ответницата му дължи заплащането на договорените месечни лизингови вноски. От ответната страна не са наведени твърдения за
връщане на предаденото ѝ мобилно устройство или
погасяване на задълженията за претендираните лизингови вноски в уговорения срок, респ. не
са и ангажирани доказателства в тази насока, поради което същата дължи тяхното
заплащане, според уговореното в договора в общ размер на 168,08 лв., доколкото 23-месечния
срок на договора за лизинг от 25.06.2018 г. е изтекъл още към момента на иницииране
на заповедното производство – 11.08.2020 г.
По отношение на претендираните неустойки по т. 11,
б. „а“ и „б“ от договора за мобилни услуги:
Процесните неустоечни клаузи са обективирани в т. 11 – Условия от договора за мобилни услуги и предвиждат в случай на
прекратяване на договорите преди изтичане на срока им, по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията по него, последният да дължи неустойка в размер на
всички стандартни абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до
неговия краен срок като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на
месечните такси, както и разликата между
стандартната цена на предоставеното устройство (в брой, без абонамент),
съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
При така
формулираната неустоечна клауза и при съобразяване на общия срок
на договора за мобилни услуги - две години, се налага изводът, че неустойката, предвиждаща задължение на абоната при
виновно неизпълнение на договорно задължение, довело до прекратяване на
договора, да заплати стойността на
трикратен абонамент, не създава
неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор, по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън обезщетителната си
функция. От друга страна, безспорно е по
делото, че е налице неизпълнение от страна на ответницата да заплати дължимите
месечни абонаментни такси и потребени услуги в периода от 05.08.2018 г. –
04.11.2018 г., а така също и дължимите лизингови вноски за периода от
05.08.2018 г. до 04.01.2019 г., поради което категорично към 05.01.2019 г.
(датата на начисляването на неустойките във фактурата от 05.01.2019 г.) за ищеца
е възникнало правото, както едностранно да прекрати договора за мобилни услуги
на основание т. 11 от договора, вр. т. 19б от ОУ (без предизвестие), така и да
претендира заплащането на трикратния размер на уговорения месечен абонамент,
възлизащ на 27,48 лв. (9,16 лв. без ДДС х 3 месеца).
По отношение
на неустоечно съглашение по т.
11, б. „б“ настоящият съдебен състав, споделяйки съдебната практика,
обективирана в Решение № 1776/29.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 2330/2021
г. по описа на Окръжен съд – Варна, намира, че същото не
поражда дисбаланс, който да предоставя необосновано преимущество на доставчика,
да лишава потребителя от възможности, съхранени за насрещната страна или по
друг начин да нарушава равновесието, характерно за добросъвестно уговорени
насрещни престации. Само наличието на клаузи (извън
съществения предмет на сделката), наложени недобросъвестно от търговеца в ущърб
на потребителя законът урежда като основание за нищожност (чл. 146, ал. 1 ЗЗП), като прекомерното обезщетение е
посочено като частен случай на неравноправност. В
случая обаче самото обезщетение е договорено като определяемо спрямо ясно
обявена от доставчика отстъпка, предложена на клиента като част от пакетно
предложение. По отношение на стандартната цената на устройството не би
могло да се изследва недобросъвестно поведение на доставчика, тъй като
несъмнено на клиентите са предлагани различни варианти за придобиване на
търсени от тях стоки, като изборът между офертата за свободно закупуване, без
допълнително обвързване с договор за услуга или пакетни оферти за незабавно
придобиване на вещ и абонаментна услуга или ползване на лизинг за срока на
абонамента. Явно е, че с избора си на пакет, потребителят е признал, като съответен на личния му
интерес, търсенето не само на
достъп до мрежата (възможен принципно
с каквото и да е устройство, годно да извлече сигнал от СИМ–карта), но и
конкретната нова вещ, предлагана от доставчика. Затова и изборът на пакетната цена, формирана от двата компонента –
абонамент за мобилния трафик и лизингова цена е част от онова съществено
съдържание на сделката, която страните уговарят конкретно и остава извън
контрола върху едностранно наложени на неподготвен потребител допълнителни
клаузи (Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г.,
ВКС, ТК, І т.о.
В заключение съдът намира, че извършената служебна проверка в изпълнение
на задължението по чл. 7 ГПК опровергава съмнения за
неравноправност. Основното
съдържание на договора, включително и цената на услугите по абонаментния
план, с отстъпка и времето за което тя се
прилага, както и размерите на лизинговите вноски за
устройството, предадено на клиента, са
удостоверени като взаимно договорени от насрещните страни в писмени договори и
затова размерите им са установени чрез противопоставими на длъжницата съставени от нея документи. Затова съдът
приема за категорично установено, че при подписване на тези договори,
длъжницата е признала, че приема да ползва отстъпката така, както е фиксирана в
т. 7 от договора за мобилни услуги.
Както бе изяснено по-горе, най-късно към 05.01.2019
г. са били налице основанията за едностранно прекратяване на договорите от
страна на ищеца, като до края на уговорения срок по договора за лизинг – 25.05.2020
г. са оставали над 16 месеца, съответно неустойката, определена като пропорционална част от получената отстъпка (72,94 лв.) може да се определи с
проста аритметична операция като се приложи съотношение 16/23. Настоящият съдебен състав установява размера на
неустойката до 50,74 лв, което надхвърля поискания от кредитора размер от само 48,04 лв. Обстоятелството,
че към настоящия момент крайният срок на договора за лизинг е изтекъл, не
освобождава неизправния длъжник от отговорността му да заплати уговорената
неустойка при неизпълнение на паричните му задължения по договора.
При така
констатираните обстоятелства и изложените правни съображения, съдът намира, че
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство,
за които е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 775 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение,
депозит за особен представител на ответницата и депозит за СТЕ, както и сумата
от 385 лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни
разноски. Настоящият съдебен състав
преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответната страна за прекомерност
на заплатеното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждене в заповедното
производство в размер на 360 лв. за неоснователно, тъй като същото се явява в
минималния размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 и § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО отношенията между страните,
че Ю.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 122,03 лв. (сто двадесет и два лева и три стотинки),
представляваща дължими месечни
абонаментни такси и потребени услуги по Договор за мобилни услуги от 25.06.2018 г., с
предпочетен номер ++359*********, за периода 05.08.2018 г. – 04.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 122,03 лв., считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 168,08 лв. (сто шесдесет и осем лева и осем стотинки),
представляваща дължими
лизингови вноски по Договор за
лизинг от 25.06.2018 г. за ползване на мобилно устройство NOKIA 2 Black за
периода 05.08.2018 г. – 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 168,08 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2020 г. до
окончателното ѝ
изплащане, сумата от 27,48 лв. (двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключения между
страните Договор за мобилни услуги от 25.06.2018 г., дължима
съгласно чл. 11 от договора, и сумата от 48,04 лв. (четиридесет и осем лева и
четири стотинки), представляваща разликата между стандартната цена
на мобилното устройство NOKIA 2 Black без абонамент и преференциалната му цена
по сключения договор за лизинг, за които суми е издадена
Заповед № 260198/09.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9371/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ и
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 775 лв. (седемстотин седемдесет и пет
лева), представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Я.Б., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк
София, сграда 6, сумата от 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева), представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 9371/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: