РЕШЕНИЕ
№ 4385
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Вили Ст. Шутова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело №
20215330111527 по описа за 2021 година
„ЙЕТТЕЛ България ЕАД / с бивше наименование „Теленор България” ЕАД/ е
предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 345, ал.1 ТЗ, във вр. чл.232, ал.2 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на Ж. М. К., че дължи на ищцовото дружество
следните суми: 515.70 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от
20.01.2019 г. до 19.04.2019 г,. ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г. до
окончателното плащане на сумата; сумата в размер на 312.82 лв., от които:
61.03 лв. (шестдесет и един лв. и 3 ст.) по Договор за лизинг от дата
19.11.2018 г., сключен във връзка е договорен абонамент за номер ******** и
251.79 лв. (Двеста петдесет и един лв. и 79 ст.) по Договор за лизинг от дата
01.03.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
************, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 106/ 06.01.2021 г. по ч.гр.д. № 17272 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, X граждански състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице валидно облигационно
1
правоотношение по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г. с клиентски
№ *******, с който на ответника бил предоставен мобилен номер *********
по абонамент Тотал 26,99 със срок на действие 24 месеца до 19.11.2020 г. При
използване на преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил и
договор за лизинг към мобилен номер ********** от дата 19.11.2018 г., по
силата на който му предоставено мобилно устройство ****** ******* **** на
изплащане. Ответникът сключил и втори договор за мобилни услуги от
17.12.2018 г. с мобилен номер ***** по избран абонамент Интернет 15,99 със
срок на действие до 17.12.2020 г. Сключен е и договор за мобилни услуги от
01.03.2019 г. с предпочетен мобилен номер ****** по абонамент Тотал 26,99
със срок на действие 24 месеца до 01.03.2021 г., към който е сключен и
договор за лизинг от същата дата с предоставено мобилно устройство ******
****** **. За потребените от ответника мобилни услуги за периода
20.01.2019 г. – 19.04.2019 г. ищецът издал фактури, подробно описани по
номер, дата на издаване и стойност в исковата молба, като общото
задължение възлизало на 515,70 лв. Поради неизпълнение на задълженията,
ищецът прекратил договора за услуги на основание т.11, вр. чл.75, вр. чл.19б,
в) от ОУ, като издал крайна фактура №******/ 20.06.2019 г. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги автоматично от дата 14.06.2019
г. и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ,
дължимите месечни вноски за предоставените на абоната мобилни устройства
са обявени за предсрочно изискуеми. Ответникът следвало да заплати сумата
от 61,03 лв. по договор за лизинг от дата 19.11.2018 г., с предоставено
мобилно устройство ********* ******** *****и сумата от 251,79 лв. по
договор за лизинг от 01.03.2019 г. с предоставено мобилно устройство
******** ******** ******. За процесните суми била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17272 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с., която била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищецът обосновава правен
интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване и
присъждане на сторените разноски. В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответната страна Ж. М. К., чрез особения представител
адв. Н. Х., със становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ към договорите за лизинг за
настъпване на предсрочна изискуемост е неравноправна и противоречи на
2
императивните правила на ЗЗП. Сочи, че формулировката на клаузата не
държи сметка за продължителността на договора за лизинг, нито за размера
на задълженията на ответника. Твърди, че ищецът не е представил
доказателства за изпълнение на задължението си съгласно чл.147а, ал.3 ЗЗП
да предостави подписан екземпляр от ОУ към договора за лизинг на
ответника. По иска за заплащана на месечни абонаментни такси, сочи, че
липсват доказателства за реално предоставяне на допълнителни услуги, извън
абонаментния план, които се претендират по фактури от 20.02.2019 г.,
20.03.2019 г. и 20.04.2019 г. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане
на разноски
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17272/2020 г. на Районен съд Пловдив,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение /според посоченото в заявлението/. Заповедта е връчена на
длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, в указания едномесечен срок по чл.
415, ал.1, т.2 ГПК са предявени настоящите искове. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
От представения по заповедното производство договор за мобилни
услуги /л. 31 от ч.гр.д.17272/20 год./ се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор от
19.11.2018 г., съгласно което операторът е предоставил мобилен номер
******* с договорен абонаментен план за използване на посочения номер, а
именно: „Тотал 26.99” на стойност 26,99 лева месечно.
На същата дата бил сключен и договор за лизинг / л. 36 от ч.гр.д.17272/20
год /, към мобилен номер ******, по силата на който на ответника било
предоставено мобилно устройство *** ****** *** а ответникът се задължил
да му заплати сума в общ размер на 152 лева на 23 месечни вноски – всяка по
3.59 лева.
От представения по заповедното производство договор за мобилни
услуги /л.41 от ч.гр.д.17272/20 год./ се установява, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на договор за
мобилни услуги от 17.12.2018 г. с предпочетен мобилен номер ****** по
3
избран абонамент „Интернет 15,99“ на стойност 15.99 лева месечно.
По делото е представен и договор за мобилни услуги /л. 50 от
ч.гр.д.17272/20 год./, от който се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата и на договор от 01.03.2019
г., съгласно което операторът е предоставил на ответника предпочетен
мобилен номер ******* по абонамент Тотал 26,99 на стойност 26,99 лева
месечно.
На същата дата бил сключен и договор за лизинг / л. 55 от ч.гр.д.17272/20
год /, към мобилен номер ******, по силата на който на ответника било
предоставено мобилно устройство **** ***** ****, а ответникът се задължил
да заплати на ищеца сума в общ размер на 275.77 лева на 23 месечни вноски –
всяка по 11.99 лева.
От представените по делото фактури се установява, че за процесния
период са начислени задължения от ищеца по отношение на ответника по
посочените договори, както следва: по фактура № *****/20.02.2019 г г. –
91.07 лева; по фактура №******/20.03.2019 г. – 339.59 лева, по фактура №
******/20.04.2019 – 85.04 лева или обща сума в размер на 515.70 лева.
Видно от представеното заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице, в
чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява за
периода 20.01.2019г. -19.02.2019 г., са предоставяни телекомуникационни
услуги и са потребени такива за телефонни номера *****, *****; за периода
20.02.2019г. -19.03.2019г. са предоставяни телекомуникационни услуги и са
потребени такива за телефонни номера *****, *****, ****** и за периода
20.03.2019г.-19.04.2019г. са предоставяни телекомуникационни услуги за
телефонни номера *****, *****,*****, като данните показват липса на
потребление.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонен номер и мобилно устройство, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
4
такси и лизингови вноски. Във всеки един от договорите се съдържа
описание на тарифните планове, ценовите условия, като са посочени
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорите от към съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този смисъл не са
налице основанията за наличие на предпоставките за нищожност на
договорите поради противоречието им с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като
същите са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
Съдът не споделя възражението на особения представител на ищеца, че
ищецът не е представил доказателства за изпълнение на задължението си
съгласно чл.147а, ал.3 ЗЗП да предостави подписан екземпляр от общите
условия към договора за лизинг на ответника, доколкото видно от
представените договори ответникът е удостоверил с подписа си, че е получил
екземпляр от общите условия и е запознат с тях.
Не се споделя и направеното възражението по иска за заплащана на
месечни абонаментни такси, че липсват доказателства за реално предоставяне
на допълнителни услуги извън абонаментния план, които се претендират по
фактури от 20.02.2019 г., 20.03.2019 г. и 20.04.2019 г., доколкото видно от
представеното експертно заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза за периода 20.01.2019 год. до 19.04.2019 год. от ищцовото
дружество на ответника са предоставени телекомуникационни услуги.
Относно възражението, че клаузата на чл. 12, ал.2 от ОУ към
договорите за лизинг за настъпване на предсрочна изискуемост е
неравноправна и противоречи на императивните правила на ЗЗП, съдът
намира, че това възражение е неоснователно, доколкото не се установи такова
противоречие.
По отношение на използваните далекосъобщителни услуги и
дължимите вноски за лизинг, от ответника не се установи плащане на
5
посочените суми. Доколкото съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК в тежест
на същия е да установи извършеното плащане и доколкото не са представени
доказателства в тази насока, съдът намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си за заплащане на процесните задължения.
Поради всичко изложено и предявеният иск се явява основателен като
доказан, както по основание, така и по размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца. Доказателства за извършени
такива в исковото производство са представени за заплатена държавна такса в
размер на 75 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 180 лева съобразно представения по делото
договор за правна защита и съдействие, както и платен депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лева и възнаграждение на
особен представител в размер на 350 лева или общо разноски в размер на 755
лева.
Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е
представил доказателства за заплатени разноски в размер на 25 лева –
държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.
М. К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ България” ЕАД, /с бивше
наименование Теленор България ЕАД/, с ЕИК *********, следните суми:
515.70 лева – представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 20.01.2019 г. до
19.04.2019 г по договор за мобилни услуги от 19.11.2018 г, за предпочетен
мобилен номер ******, по договор за мобилни услуги от 17.12.2018 г. за
предпочетен мобилен номер ****** и договор за мобилни услуги от
6
01.03.2019 г. за предпочетен мобилен номер ******, както и сума в размер на
312.82 лв., от които: 61.03 лева по договор за лизинг от дата 19.11.2018 г.,
сключен във връзка е договорен абонамент за номер ***** и 251.79 лева по
договор за лизинг от дата 01.03.2019 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ****, ведно със законната лихва върху посочените суми
от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК
в съда – 22.12.2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 106/06.01.2021 г.
по ч.гр.д. № 17272 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Ж. М. К., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ България”, ЕИК *********, следните суми: 205 лева
- разноски за заповедното производство по гр. д. № 17272/2020 г. на Районен
съд Пловдив и 755 лева - разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника – адв. Н. Х.,
за сумата от 350 лева – възнаграждение за процесуалното
представителство на ответника в настоящото производство.
След влизане в сила на решението, препис от същото, ведно с ч. гр. д. №
17272 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, да се върнат, поради
отпадане на необходимостта от същото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7