ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 03.05.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на трети
май две хиляди и шестнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 537 по описа за 2016 година
на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени от “Т. - П.” ЕАД,
ЕИК *****, против ответника “Н.Е.К.” ЕАД,
ЕИК ****, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищцовото дружество не дължи на ответника суми по издадени от “НЕК” ЕАД фактури за балансираща енергия за м. октомври, м. ноември, м.
декември 2014 г., м. януари, м. март и м. април 2015 г., както следва: сумата
от 35 764,52 лева с ДДС по фактура № **********/31.10.2014 г. – неправомерно
начислена корекция от страна на “НЕК” ЕАД за 350.201 MWh, сумата от 11 122,25 лева с ДДС по
фактура № **********/30.11.2014 г. – неправомерно начислена корекция от страна
на “НЕК” ЕАД за 126.832 MWh, сумата от 209 988,31 лева с ДДС по фактура № **********/31.12.2014
г. – неправомерно начислена корекция от страна на “НЕК” ЕАД за 1237.066
MWh, сумата от 7 115,89 лева с ДДС по фактура № **********/28.02.2015
г. – неправомерно начислена корекция от страна на “НЕК” ЕАД за 79.921 MWh, сумата от 7 951,89 лева с ДДС по фактура №
**********/ 31.03.2015 г. – неправомерно начислена корекция от страна на “НЕК” ЕАД за 116.000 MWh, и сумата от 4 291,13 лева с ДДС по фактура №
**********/30.04.2015 г. – неправомерно начислена корекция от страна на “НЕК” ЕАД за 49.500 MWh.
С
оглед на дадените от съда указания, ищецът да уточни изложените
твърдения за “неправомерно надвзети”
суми, като посочи дали сумите по описаните в фактури са заплатени на ответното
дружество и кога, ищецът уточнява, че всички суми са платени, но за
установяването на конкретни дати било необходимо изслушването на съдебно-икономическа
експертиза.
Ищецът уточнява, че бил предявен
отрицателен установителен иск, а не осъдителен, тъй като страните били в трайни
търговски отношения и можело сумите да бъдат префактурирани, както и че
плащанията били извършени в хода на процеса, а не към момента на фактурирането
им от страна на “НЕК” ЕАД.
При така изложените фактически
твърдения и отправено към съда искане, съдът намира предявените от ищеца искове за недопустими.
Съгласно нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуална
предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или
отрицателни, изрично предвидена в текста на чл. 124, ал. 1 от ГПК, е наличието
на интерес от установяването. При предявен отрицателен установителен иск правен
интерес от установяването е налице, когато се претендира отричано от ищеца
право, тъй като по този начин се смущава нормалното упражняване правата на
ищеца и се поражда нужда от защита, но само в хипотезите, когато за ищеца няма
друга възможност, предвидена в закона за защита на претендираните права, както
и в изрично предвидените от закона случаи. По силата на съответно съдебно
решение страната следва да има възможност да получи ефективна защита на свой
законов интерес.
В исковата молба и уточняващите молби не
са изложени от ищеца обстоятелства, които обосновават правния му интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Извън предмета на спора по делото
остава счетоводната възможност да се “префактурират” претендираните суми, какъвто довод изтъква ищецът,
и тази възможност не може да обоснове правен интерес от воденето на процес за
защита на спорното право. Пред ищеца, който твърди, че процесните суми са
заплатени от него на ответника и иска да бъдат “префактурирани” обратно, т.е. върнати от ответника на ищеца, стои
възможността от предявяването на осъдителен иск срещу ответника, който иск дава
необходимата защита за връщане на платените суми. Поради това липсва правен
интерес за ищеца да се води отрицателен установителен иск за процесните суми.
При така установеното, съдът
намира, че предявените искове се явяват недопустими, поради което на
основание чл. 130, изр. първо от ГПК исковата молба заедно с приложенията
следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на основание чл. 130, изр. първо от ГПК, искова молба, подадена от ищеца “Т. - П.” ЕАД, ЕИК *****,
против ответника “Н.Е.К.” ЕАД, ЕИК ****, заедно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА
производството
по търговско дело № 537 по описа за 2016 г. на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :