РЕШЕНИЕ
гр.София,26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2110 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 10.12.2019 г. по гр.д. №1539/19 г., СРС, ГО, 34 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу С.И.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-партер, че С.И.К. дължи следните суми: сума в общ размер от 270.00 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 27.06.2015г. до 30.04.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „*******, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.06.2018г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 25.99 лева - главница за дялово разпределение за периода от 27.06.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 27.06.2018г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сума в общ размер от 36.29 лева - обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 20.06.2018г. и сума в общ размер от 5.01 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 20.06.2018г. като ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва: искът за главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 270.00 лева до пълния предявен размер от 396.90 лева и за периода от 01.05.2014год. до 26.06.2015г.; искът за главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 25.99 лева до пълния предявен размер от 39.59 лева и за периода от 01.05.2014год. до 26.06.2015г.; искът за обезщетението за забава за разликата над сумата от 36.29 лева до пълния предявен размер от 72.01 лева; искът за обезщетението за забава върху главницата за дялово разпределение за разликата над сумата от 5.01 лева до пълния предявен размер от 9.07 лева.
ОСЪЖДА С.И.К., е ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-партер да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕЙК *******, със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 420.33 лева - заплатени разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 48.88 лева - разноски по гр. д. № 42227/2018г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат К.И.Б. *** сума в размер на 104.50 лева - възнаграждение за производството пред СРС.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата ,с
която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и
процесуалния закон.Жалбоподателят сочи, че не е установено,че процесният имот се
ползва за семейно жилище и отговорността на съпрузите е солидарна;фактурите са
издавани за ползвана топлинна енергия,а не за сградна инсталация;неправилно е
осъждането за заплащане на мораторна лихва при възражение за нищожност на клаузи в ОУ;недължими са суми за
дялово разпределение ;недължими са суми за мораторна лихва върху задължение за дялово разпределение-няма
покани за плащане.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението и да
отхвърли исковете изцяло,ако приеме,че искът за суми за дялово разпределение и
мораторна лихва върху тези суми е недопустим да обезсили решението в тази част.Претендира
разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Съдът,
след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
следва да бъде разгледана
по същество .
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.155 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответницата топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала
енергията, като за процесния период не е
заплатила дължимата цена.
Ответницата е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона
за енергетиката .
Между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Установено е по делото,че вторият купувач в договор заа продажба на
недвижим имот по НДИ е съпруг на ответницата и на основание чл.32 СК те двамата
носят солидарна отговорност ,тъй като процесният имот е СИО.Неоснователно е
възражението,че ответницата дължи част от сумите.
Отоплителните тела в имота са били демонтирани и е начислявана ТЕ само
за сградна инсталация.
Основателен е
доводът на ответницата за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение,
произтичащо от липсата на произнасяне по заявеното от нея възражение за
нищожност на горепосочените договорни клаузи от ОУ от 2014 г. Настоящият съдебен
състав намира възражението за основателно, като приема, че клаузите на чл. 33,
ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1,
предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни -
противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията
на ищеца - търговец и тези на потребителите /купувачи/ - ответници по делото. С
клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. е установен падеж за плащане на
месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по чл. 32, ал. 1 от
ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. А с клаузата на чл. 33, ал. 2 от ОУ е установен падеж за изпълнение
на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на
изравнителните сметки /по чл. 32, ал. 2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след
публикуването на интернет страницата на продавача "Т. С." ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от
страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да му дава възможност за
достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи
допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го поставя в
значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Съдът приема,
че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по размер
икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях - да направи и допълнителни парични вложения, които да му
гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по
процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо,
настоящият съдебен състав приема, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от ОУ
от 2014 г. противоречат на императивната норма на чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите и като последица от това, на основание чл. 146, ал. 1,
предл.1 от ЗЗП - са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за процесния период, които попадат в приложното поле на ОУ от 2014 г. /в сила
от 12.03.2014 г. /, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава, тъй като
липсва договорен падеж.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважената исковата претенция
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за дължимата сума от 36.29 лева - обезщетение за
забава за периода от 16.09.2015г. до 20.06.2018г.,
следва да бъде отменено и вместо него- да бъде постановено друго, с което искът
за посочената сума и период да бъде отхвърлен.
Цената на
услугата за дялово разпределение е правилно
присъдена за непокрития от погасителна давност период.Услугата за дялово разпределение
е извършена и сумата за тази услуга е дължима. Искът зда мораторна лихва за забава върху задължението
заплащане на услугата дялово разпределение в размер на 5.01 лева - за периода от
16.09.2015г. до 20.06.2018г следва да се отхвърли,тъй
като това задължение е обусловено от покана на кредитора,каквато не е налице.
С оглед
изхода на спора разпределението на разноските е :Ответницата следва да заплати
сумата 43 лв.разноски в заповедното производство ;в исковото-368 лв.,за
адвокатско възнаграждение на адв.К.Б. следва да се присъди възнаграждение на
основание чл.38 ал.1 ЗА в размер на 100 лв.за въззивното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение от 10.12.2019 г. по гр.д.
№1539/19 г., СРС, ГО, 34 с-в в частта,с която се ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
срещу С.И.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-партер, че С.И.К.
дължи следните суми: сума в сума в общ размер от 36.29
лева -
обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 20.06.2018г. и сума в общ
размер от 5.01 лева - обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до
20.06.2018г.и ОСЪЖДА С.И.К., е ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-партер да
заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕЙК *******, със седалище и адрес на
управление *** сума в размер на 420.33 лева - заплатени разноски за
исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 48.88 лева - разноски по гр. д. № 42227/2018г. по описа на СРС, 34
състав и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ исковете за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от предявени от„Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу С.И.К., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-партер, че С.И.К. дължи следните суми: сума в сума в общ размер от 36.29 лева - обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 20.06.2018г. и сума в общ размер от 5.01 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 20.06.2018г.
ОСЪЖДА С.И.К., е ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис-партер да заплати на „Топлофикация-София“ ЕАД, с ЕЙК *******, със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 368 лева - заплатени разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на 43 лева - разноски по гр. д. № 42227/2018г. по описа на СРС, 34 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация-София“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат К.И.Б.
*** сума в размер на 100 лева - възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.