Решение по дело №351/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по касационна жалба от „Милат Карпет България“ ЕООД, представлявано от у. Е. Я., чрез адв. Т. Т. – ***, подадена против Решение № 176/16.05.2024 г., постановено по АНД № 1370/2023 г. по описа на СлРС, с което: е потвърдено като законосъобразно НП № BG2023/1000-2397/НП от 05.09.2023 г., издадено от Началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция „Митница“ – Бургас, с което на „Милат Карпет България“ ЕООД с ЕИК *********, у. п. от Е. Я. и М. А. К., за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено наказание на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 15, § 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева; за нарушение на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева; и за нарушение на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците, е наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева; и се осъжда „Милат Карпет България“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция „Митница“ – Бургас сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно, тъй като съдът е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК. Твърди, че съдът е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила, не се е произнесъл по искането за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че съдът неправилно е установил датата на откриване на нарушителя, което е довело до нарушение на чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 34, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от ЗАНН. Заявява, че не е установено извършването на посоченото нарушение, тъй като в посочената клетка на митническата декларация не било посочено нищо. Не било съобразено обстоятелството, че представената справка за готови и полуготови килими няма качеството на официален документ. Неправилно било прието от съда, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като било ограничено правото на участие на касатора при обсъждането на заключителния доклад. Твърди, че съдът не се е произнесъл по наведените обстоятелства в жалбата против наказателното постановление, не били съобразени и показанията на разпитания по делото свидетел. Счита, че неправилно е приложен и материалният закон. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление. Претендира присъждането на направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба, подаден чрез пълномощник, според който същата е неоснователна. Заявява, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване сроковете по ЗАНН, без при съставяне на АУАН и издаване на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че решението е правилно, като излага подробни съображения. Моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Т. Т. от *** и адв. П. Г. от ***, които поддържат жалбата и изразяват становище по същество.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД Митница Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, със Заповед за възлагане № ЗТД-1000-551 от 01.08.2022 г., изменена със Заповед № ЗТД-1000-662 от 21.09.2022 г. и Заповед № ЗТД-1000-792 от 03.11.2022 г., издадени от директора на ТД Митница Бургас, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за митниците било възложено извършване на последващ контрол на декларирането на дружеството жалбоподател „Милат Карпет България“ ЕООД. За резултатите от проверката бил изготвен писмен констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594/ 19.12.2022 г., който бил връчен на управителя на „Милат Карпет България“ ЕООД на 22.12.2022 г., видно от разписка за връчване.

В хода на последващия контрол, съгласно данни от митническите информационни системи, проверяващите констатирали, че през периода от 01.01.2020 г. до 01.08.2022 г. включително, „Милат Карпет България“ ЕООД е поставило: 1. под режим допускане за свободно обращение общо 10 597 795,31 кв. м. килими с декларирана държава на произход TR (Т.) и с кодове по КН 5702 42 00 и 5702 32 00; 2. под режим износ общо 12 930 803,69 кв. м. килими с кодове по КН 5702 42 00 (12 295 619,91 кв. м.) и 5703 30 18 (635 183,78 кв. м.), от които за 12 930 594,79 кв. м. била декларирана държава на произход BG (България). Установено било още, че през проверявания период дружеството „Милат Карпет България“ ЕООД е поставило под режим износ общо 2 629 714,02 кв. м. килими с код по КН 5702 42 00 с местоназначение Кралство Мароко. За всички килими, поставени под режим износ с държава на получаване Кралство Мароко, били издадени сертификати за движение EUR.1, в които за килимите бил посочен преференциален произход България.

Счетоводната отчетност на „Милат Карпет България“ ЕООД и водената от дружеството материална отчетност, предоставени в хода на проверката, не съдържали информация за целите на доказване на преференциален произход България на изнасяните килими с местоназначение Кралство Мароко, във връзка с което проверяващите приели, че те не могат да послужат като подкрепящи документи по смисъла на чл. 27 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с издадените сертификати за движение EUR.1 за стоките (килими), поставени под режим износ от „Милат Карпет България“ ЕООД с държава на получаване Кралство Мароко.

В резултат от извършената проверка на издадените сертификати за движение EUR.1, на заявленията за издаване на сертификат за движение и на приложените към тях документи проверяващите приели за установено, че дружеството не е изпълнявало задълженията си съгласно разпоредбите на чл. 16, § 2 от Допълнение I на Конвенцията, като не е попълвало коректно формулярите на заявленията за издаване на сертификат за движение и на сертификатите за движение EUR.1, образци на които са представени в Приложение IIIа от Конвенцията, както и това, че в процеса по заявяване за издаване на сертификати за движение EUR.1, „Милат Карпет България“ ЕООД не е попълвало декларацията на износителя, по образец представен в Приложение IIIа от Конвенцията. Проверяващите установили още, че представяните документи към заявленията за издаване на сертификат за движение и към сертификатите за движение EUR.1 не могат да бъдат обвързани по ясен и категоричен начин с изнасяните стоки, за които са издадени сертификати за движение EUR.1, както и, че представените справки за вложените материали не могат да бъдат съотнесени към изнасяните килими, за които са издадени сертификати за движение EUR. 1

Установено било, че през проверявания период „Милат Карпет България“ ЕООД е поставило под режим износ общо 28 833,52 квадратни метра (8632 броя) килими „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“ с код по КН 57024200, купувач „T. S.A.R.L AU“, Кралство Мароко. Килимите били поставени под режим износ с общо четири митнически декларации: 1.МД с МРН 21BG001009AA203264 с дата на приемане 28.04.2021 г., отразено с фактура №*********/28.04.2021 г. отнасяща се за 1150 броя с 2 751,20 квадратни метра килими вид „PORTO“ и за 1079 броя с 3750,88 квадратни метра килими вид „PORTO“; 2. МД с МРН 21BG001009AA203403 с дата на приемане 29.04.2021 г., отразено с фактура №*********/29.04.2021 г. отнасяща се за 2 794 броя със 7167,92 квадратни метра килими вид „PORTO“; 3. МД с МРН 21BG001009AA225945 с дата на приемане 28.04.2021 г., отразено с фактура №*********/28.09.2021 г., отнасяща се за 1545 броя със 7 519,50 квадратни метра килими вид „GOLDEN“, 183 броя с 429,04 квадратни метра килими вид „PORTO“ и 90 броя с 82,08 квадратни метра килими вид „PORTO“ и 4. МД с МРН 21BG001009AA235760 с дата на приемане 26.11.2021 г., отразено с фактура №**********/26.11.2021 г. отнасяща се за 1629 броя с 6505,06 квадратни метра килими вид „GOLDEN“ и 162 броя с 627,84 квадратни метра килими вид „NOVA“.

На основание чл.16, ал.1 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход „Милат Карпет България“ ЕООД е подало заявления за сертификат за движение, които да удостоверят преференциален произход България на изнасяните килими вид „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“. На основание чл.16, § 2 от Допълнение I от Конвенцията, в кл.4 „Държава, група държави или територия, откъдето се смята, че произхождат стоките“, от заявленията за издаване на сертификат за движение и от сертификатите за движение EUR.1 „Милат Карпет България“ ЕООД било попълнило, че килимите, поставени под режим износ с горецитираните МД, са с преференциален произход България.

Извършена била проверка и съпоставка на данните и информацията от събраните в хода на проверката документи, въз основа на които проверяващите приели за установено, че през проверявания период, в програмен продукт Enterprise има въведена само една поръчка за производство на килими за клиент T. S.A.R.L. AU, Кралство Мароко, под № 92/16.03.2021 г. за производство на 4 864,00 кв.м. килими „PORTO". В програмния продукт нямало въведени поръчки за производството на килими „GOLDEN“ и „NOVA", в това число и за клиент T. S.A.R.L. AU, Кралство Мароко.

От извършения цялостен анализ на документите и информацията, предоставени в хода на проверката и в частност на документите, относими към покупката на килимите, поставени под режим допускане за свободно обращение с МД, както и на документите, относими към продажбата на килимите, поставени под режим износ с МД, проверяващите приели за установено, че общо 25 000,56 квадратни метра (7463 броя) килими „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“ са килими, закупени от MILAT HALI SANAYI VE TICARET A.S., Р. Т. - е. с. на к. на „Милат Карпет България“ ЕООД, допуснати за свободно обращение от дружеството жалбоподател, а последствие поставени под режим износ от проверяваното дружество с посочените МД.

Приели за установено, че цитираните килими са допуснати за свободно обращение от „Милат Карпет България“ ЕООД, а впоследствие са поставени под режим износ от проверяваното дружество с описаните МД: МД с MRN 21BG001009007234R6, МД с MRN 21BG001009007246R9, МД с MRN 21BG001009009255R1 и МД с MRN 21BG001009009902R2.

Към митническите декларации за поставяне под режим допускане за свободно обращение, били представени сертификати за произход № Т 0667645/26.04.2021г., № Т 0810932/26.04.2021 г., № ММ 0609637/24.09.2021 г. и № ММ 0613365/20.11.2021г., удостоверяващи непреференциален произход TR (Т.) на килимите „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“.

Проверката установила, че „Милат Карпет България“ ЕООД е подало писмени заявления по смисъла на чл.16, § 1 и § 2 от Допълнение I от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход за килимите „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“. Установено било, че при подаването им „Милат Карпет България“ ЕООД е попълнило в сертификатите за движение EUR.1 и във формулярите на заявлението, че изнасяните горепосочени килими са с преференциален произход България и същите са произведени във фабриката на проверяваното лице на територията на Република България. Проверяващите приели за установено, че „Милат Карпет България“ ЕООД е предоставило неверни данни за 25 000,56 квадратни метра (7463 броя) килими „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“, с произход TR (Т.), в резултат на което било издадено доказателство за преференциален произход, а именно сертификати за движение EUR.1, удостоверяващи преференциален произход България.

В хода на проверката митническите инспектори установили, че МД с MRN 21BG001009007246R9 и МД с MRN 21BG001009009255R1 за поставяне под режим допускане за свободно обращение килими „PORTO“ и „GOLDEN“ са подадени от „Милат Карпет България“ ЕООД и са приети от митническите органи съответно на 27.04.2021 г. и на 27.09.2021 г..

На основание чл. 5, т. 24 вр. т. 23 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. към датата на подаване и на приемане на МД с MRN 21BG001009007246R9 и МД с MRN 21BG001009009255R1 проверяващите установили, че съответно на 27.04.2021 г. и на 27.09.2021 г. килими „PORTO“ и „GOLDEN“ са били със статус на несъюзни стоки.

На основание чл. 201, § 3 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки по смисъла на чл. 5, т. 23, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. На основание чл. 194, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. стоките от МД с MRN 21BG001009007246R9 и МД с MRN 21BG001009009255R1 били вдигнати от митническите органи съответно на 29. 04.2021 г. и на 04.10.2021 г. В резултат на това, на 18.10.2021 г. килими „PORTO“ и „GOLDEN“ били допуснати за свободно обращение и били придобили митнически статус на съюзни стоки.

Предвид гореизложеното, проверяващите приели за установено, че към датата на приемане на МД с MRN 21BG001009AA203264 и на МД с MRN 21BG001009AA225945, а именно на 28.04.2021 г. и на 28.09.2021 г., „Милат Карпет България“ ЕООД е декларирало за режим износ съответно на 2751,20 квадратни метра (1150 броя) килими „PORTO“ и 7519,50 квадратни метра (1545 броя) килими „GOLDEN“, които са били с митнически статус на несъюзни стоки, в нарушение на разпоредбите на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г., вр. чл. 150 от същия регламент.

Въз основа на извършената проверка митническите органи приели за установено, че: 1. „Милат Карпет България“ ЕООД - гр. Сливен с ЕИК *********, в качеството си на износител е нарушило разпоредбите на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция като е декларирало неточни данни за произхода на 2751,20 квадратни метра (1150 броя) килими „PORTO“ в кл. 34.1 от МД с MRN 21BG001009AA203264, а именно държава на произход с код BG - България и като е попълнило неверни данни в кл. 4 от заявление за издаване на сертификат за движение № Аим **********/28.04.2021 г. и от сертификат за движение EUR.1 № Аим **********/28.04.2021г., а именно преференциален произход България за 2751,20 квадратни метра (1150 броя) килими „PORTO“, поставени под режим износ с МД с MRN 21BG001009AA203264 с местоназначение Кралство Мароко, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Като дата на извършване на нарушението проверяващите приели датата на приемане на МД, а именно 28.04.2021 г., която е и датата на подаване на заявление за издаване на сертификат за движение EUR.1, а като място на извършване на нарушението - Митническо бюро Сливен, в което е приета МД; 2. „Милат Карпет България“ ЕООД- гр. Сливен с ЕИК *********, в качеството си на износител, е нарушило разпоредбите на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и на чл.16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл.10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция като е декларирало неточни данни за произхода на 7167,92 квадратни метра (2794 броя) килими „PORTO“ в кл. 34.1 от МД с MRN 21BG001009AA203403, а именно държава на произход с код BG- България и като е попълнило неверни данни в кл. 4 от заявление за издаване на сертификат за движение № Аим **********/29.04.2021 г. и от сертификат за движение EUR.1 № Аим **********/29.04.2021 г., а именно преференциален произход България за 7167,92 квадратни метра (2794 броя) килими „PORTO“, поставени под режим износ с МД с MRN 21BG001009AA203403 с местоназначение Кралство Мароко, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Като дата на извършване на нарушението проверяващите приели датата на приемане на МД, а именно 29.04.2021 г., която е и датата на подаване на заявление за издаване на сертификат за движение EUR.1, а като място на извършване на нарушението - Митническо бюро Сливен, в което е приета МД; 3. „Милат Карпет България“ ЕООД - гр. Сливен с ЕИК *********, в качеството си на износител е нарушило разпоредбите на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция като е декларирало неточни данни за произхода на 7 948,54 квадратни метра (1728 броя) килими „PORTO“ и „GOLDEN“ в кл. 34.1 от МД с MRN 21BG001009AA225945, а именно държава на произход с код BG - България и като е попълнило неверни данни в кл. 4 от заявление за издаване на сертификат за движение № Аим **********/29.09.2021 г. и от сертификат за движение EUR.1 № Аим **********/29.09.2021 г., а именно преференциален произход България за 7 948,54 квадратни метра (1728 броя) килими „PORTO“ и „GOLDEN“, поставени под режим износ с МД с MRN 21BG001009AA225945 с местоназначение Кралство Мароко, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Като дата на извършване на нарушението проверяващите приели датата на приемане на МД, а именно 28.09.2021г., а като място на извършване на нарушението - Митническо бюро Сливен, в което е приета МД; 4. „Милат Карпет България“ ЕООД - гр. Сливен с ЕИК *********, в качеството си на износител е нарушило разпоредбите на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013 г. и на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция като е декларирало неточни данни за произхода на 7132,90 квадратни метра (1791 броя) килими „GOLDEN“ и „NOVA“ в кл. 34.1 от МД с MRN 21BG001009AA235760, а именно държава на произход с код BG - България и като е попълнило неверни данни в кл. 4 от заявление за издаване на сертификат за движение № Аим **********/26.11.2021 г. и от сертификат за движение EUR.1 № Аим **********/26.11.2021 г., а именно преференциален произход България за 7 132,90 квадратни метра (1791 броя) килими „GOLDEN“ и „NOVA“, поставени под режим износ с МД с MRN 21BG001009AA235760 с местоназначение Кралство Мароко, с цел получаване на преференциално третиране при внос в получаващата държава. Като дата на извършване на нарушението проверяващите приели датата на приемане на МД, а именно 26.11.2021г., която е и датата на подаване на заявление за издаване на сертификат за движение EUR.1, а като място на извършване на нарушението - Митническо бюро Сливен, , в което е приета МД; 5. Проверяващите приели за установено, че „Милат Карпет България“ ЕООД - гр. Сливен с ЕИК ********* в качеството си на декларатор е нарушило разпоредбата на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. като на 28.04.2021 г. с МД с MRN 21BG001009AA203264 е поставило под режим износ 2 751,20 квадратни метра (1150 броя) килими „PORTO“, които към датата на поставянето им под режим износ, а именно 28.04.2021 г., са били с митнически статус на несъюзни стоки. Като дата на извършване на нарушението проверяващите приели датата на приемане на МД, а именно 28.04.2021 г., а като място на извършване на нарушението Митническо бюро - Сливен, в което е приета МД; 6. Проверяващите приели за установено, че „Милат Карпет България“ ЕООД - гр. Сливен с ЕИК ********* в качеството си на декларатор е нарушило разпоредбата на чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. като на 28.09.2021 г. с МД с MRN 21BG001009AA225945 е поставило под режим износ 7 519,50 квадратни метра (1545 броя) килими „GOLDEN“, които към датата на поставянето им под режим износ, а именно 28.09.2021г., са били с митнически статус на несъюзни стоки. Като дата на извършване на нарушението проверяващите приели датата на приемане на МД, а именно 28.09.2021 г., а като място на извършване на нарушението Митническо бюро - Сливен, в което е приета МД.

Дружеството „Милат Карпет България“ ЕООД било писмено уведомено за провеждането на заключително обсъждане на основание чл.84к от Закона за митниците на 05.12.2022 г. в 14:30 часа в стая 106 в сградата на ТД „Митница“ - Бургас с уведомление за провеждане на заключително обсъждане. Уведомлението било връчено на 28.11.2022 г. с разписка за връчване на упълномощено лице от дружеството. Тъй като представител или пълномощник на дружеството не се е явил за провеждане на заключително обсъждане на основание чл. 84к, ал. 1 от ЗМ не е проведено заключително обсъждане. За посоченото обстоятелство е съставен протокол рeг. № 32- 424568 от 06.12.2022 г. на основание чл. 84к, ал. 3 от ЗМ.

За извършената проверка бил съставен констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594/19.12.2022 г.

За констатираните като нарушения на ЗМ, на жалбоподателя бил съставен АУАН № BG13032023/1000/М - 721 от 13.03.2023 г, с който нарушенията са квалифицирани по чл.15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл.10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция, вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците и по чл. 269, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с вр. чл. 238, ал. 1 от Закона за митниците. Актът бил връчен на упълномощен представител на жалбоподателя на 13.03.2023 г.. Срещу констатациите на акта било подадено възражение.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП.

За да потвърди НП, първоинстанционният съд е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е: за установено по несъмнен начин извършването на нарушенията, за които дружеството жалбоподател е санкционирано; шестте отделни наказания, определени в минимален размер, са наложени правилно и са в състояние да изпълнят специалните си цели.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право, и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по несъмнен начин, че касационният жалбоподател „Милат Карпет България“ ЕООД е извършил административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Изложените в касационната жалба възражения за нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав намира за неоснователни.

Обжалваното НП е издадено от началника на Отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ – Бургас, който видно от представените по делото пред Районния съд Заповед № 2401 от 30.07.2021 г. и Заповед № ЗАМ-988/32-220316 от 13.06.2023 г. на директора на Агенция „Митници“, е притежавал необходимата компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от Закона за митниците, установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Според нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като следва да е установено дали извършеното деяние съставлява административно нарушение, датата и мястото на извършването му, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени. Именно в писмения констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594 от 19.12.2022 г., съставен на основание чл. 84л от ЗМ, се съдържа посочената информация, въз основа на която може да се направи извод дали е извършено административно нарушение, неговата правна квалификация, лицето, което го е извършило. Докладът, с доказателствата приложени към него, съгласно ал. 4 от същата разпоредба, в 7-дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие е и съставяне на АУАН. Срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от този момент, поради което АУАН е съставен при спазване сроковете по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Относно неучастието на касационния жалбоподател в обсъждането на доклада по чл. 84л, ал. 1 от ЗМ, следва да се има предвид, че дори да се приеме за нарушение, то същото не е от категорията на съществените, за да е годно да обуслови отмяна на НП. Писменият констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег. № 32-443594 от 19.12.2022 г. е бил връчен на управителя на „Милат Карпет България“ ЕООД на 22.12.2022 г., видно от разписка за връчване. Съгласно чл. 84к, ал. 1, изр. последно от ЗМ, в 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. За установените нарушения е бил съставен АУАН, срещу който дружеството е подало възражение, обсъдено от административнонаказващия орган при издаване на НП. Възражението за допуснато нарушение на правото на защита на дружеството е неоснователно.

Неоснователно е възражението на касатора, че Справка за готови и полуготови килими, приложена към Протокол с рег. № 32- 292109 от 31.08.2022 г. няма качеството на официален документ, който може да бъде ползван в рамките на административно-наказателното производство и съответно, следва да бъде изключен като документ, на който да се позовава. Следва да се посочи, че този документ е съставен във връзка с извършената проверка по чл.84 и сл. от ЗМ, която е завършила със съставянето на констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г.. Съгласно чл. 84ж за неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според чл. 55, ал. 1 от ДОПК при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. В този смисъл по отношение документите, представени на чужд език, митническите органи не са длъжни, а могат да задължат субекта да представи превод на български език, респективно да извършат превод за сметка на субекта. В случая обаче документа е съставен както на български, така и на чужд език и доколкото не е имало спор относно неговото съдържание, след като административния орган е разполагал със знания за чуждия език, то липсата на превод не е довело до неизясняване на фактите по проверката.

Наред с гореизложеното този документ не е оспорен от жалбоподателя, като неговото съдържание не е опровергано и от останалите събрани по делото доказателства. Действително съгласно чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 134 от НПК когато документ е съставен на чужд език, същият се придружава с превод на български език, заверен по надлежния ред, или се назначава преводач. По делото обаче спор относно неговото съдържание не е повдиган. Наред с гореизложеното този документ изхожда именно от касатора, който като негов издател следва да е наясно с неговото съдържание. В този смисъл липсата на превод не е довело до ограничаване правото му на защита.

В случая обаче АУАН и НП не са издадени въз основа на тази справка, а въз основа на констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г., и по силата на чл. 84л, ал. 3 от ЗМ фактическите констатации в този доклад след като са подкрепени с доказателства, се смятат за истински до доказване на противното. Дори Справка за готови и полуготови килими, приложена към Протокол с рег. № 32-292109 от 31.08.2022 г., да е послужила като едно от основанията за съставяне на процесния доклад, то нейното съдържание не е опровергано от останалите събрани във връзка с проверката доказателства. Следва да се посочи, че в производството по чл. 84 - 84м от ЗМ проверяваното лице има възможност да ангажира всякакви доказателства в подкрепа на своя защита, включително и назначаване на експертиза (чл. 84д, ал. 5 от ЗМ) Липсват данни за формулирани такива искания, поради което не може да се приеме тезата на касатора, че случая не е изяснен в достатъчна степен.

В касационната жалба е въведено и възражение за липса на извършени нарушения, като се посочва, че митническите декларации, приобщени като доказателство по делото, не съдържат клетка 34.1. За да се произнесе по възражението, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 15, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че лице което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за точността и пълнотата на информацията, предоставена в декларацията, уведомлението или заявлението. Посочените разпоредби на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция уреждат процедурата по издаване на сертификат за движение EUR.1 или EURMED, както и предвиждането на санкция при съставяне на документ, който съдържа невярна информация, с цел получаване на преференциално третиране на продукти, отнасящ се при търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко. Съгласно нормата на чл. 238, ал. 1 от ЗМ всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1.

С нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗМ е предвидено, че всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. С изменението на ал. 2 на същата разпоредба (ред., ДВ, бр. 58 от 2016 г.) е предвидено, че декларирането се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни. По делото на Районния съд е представено извлечение от Митническа информационна система 3А (МИС3А), видно от което за митнически декларации МД с MRN 21BG001009007234R6, МД с MRN 21BG001009007246R9, МД с MRN 21BG001009009255R1 и МД с MRN 21BG001009009902R2, в графа „Държава на произход на стоката“ кл. 34.1 е попълнен код BG. Представени са и сертификати за произход № Т 0667645/26.04.2021г., № Т 0810932/26.04.2021 г., № ММ 0609637/24.09.2021 г. и № ММ 0613365/20.11.2021г., удостоверяващи непреференциален произход TR (Т.) на килимите „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“. Обоснован е формираният извод, че горепосочените килими не са произведени от дружеството „Милат Карпет България“ ЕООД, като не са с произход Република България, както е посочено в описаните по-горе декларации на дружеството, като реалният произход на описаните стоки е Р. Т. - държава извън Европейския съюз, което обосновава формирания от АНО извод, че декларираните данни в декларацията за поставяне под режим износ от дружеството касационен жалбоподател относно държавата на произход на килимите са неверни.

Видно от приложените към АНП заявления за издаване на сертификати за движение EUR.1 за килими „PORTO“, „GOLDEN“ и „NOVA“, „Милат Карпет България“ ЕООД е посочило преференциален произход България, което е попълнило и в к. 4 от заявленията за издаване на сертификати за движение, представляващи неверни данни. Предвид посоченото, обоснован се налага и изводът за нарушение на разпоредбите на чл. 16, § 2 от Допълнение I от Регионална конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, във връзка с разпоредбите на чл. 10 от Приложение III „Търговия между Европейския съюз и Кралство Мароко“ към Допълнение II от същата Конвенция. Настоящият касационен състав намира за установено по несъмнен начин извършването на нарушенията описани в т. 1 - т. 4 от НП.

Съгласно чл. 269, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 под режим износ се поставят съюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на съюза. В хода на проверката митническите инспектори установили, че към датата на подаване и приемане на МД с MRN 21BG001009AA203264, т.е. към 28.04.2021 г. килими „PORTO", са били със статус на несъюзни стоки. От представената разпечатка на данни от МИСВ за МД с MRN 21BG001009AA203264 се установява, че вдигането на стоките е съответно от 29.04.2021 г. Към датата на подаване и приемане на втората посочена МД с MRN 21BG001009AA225945 – 28.09.2021 г. килими „GOLDEN“ също са били със статус на несъюзни стоки, тъй като от представената разпечатка на данни от МИСВ за МД с MRN 21BG001009AA225945 се установява, че вдигането на стоките е съответно от 04.10.2021 г. Тъй като Т. не попада в кръга на държавите от ЕС, стоките с произход от тази държава имат „несъюзен статус“ и не могат да бъдат при допускане на свободно обращение, то районният съд правилно е приел, че в конкретния случай е установено извършването и на нарушенията т. 5 и т. 6 от НП.

Настоящият касационен състав приема, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушенията и обществените отношения, които те засягат, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянията представляват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Размерът на всяко от наложените административни наказания е определен в съответствие с минимално предвидения по чл. 235, ал. 1 от ЗМ - имуществена санкция за юридически лица в размер на 500 лева.

В съдебно заседание пред касационната инстанция се твърди, че пред Районния съд е направено искане за назначаване на комплексна счетоводно-икономическа експертиза, която не е била допусната от съда. По делото на първоинстанционния съд са приложени достатъчно доказателства, въз основа на които съдът да формира своето вътрешно убеждение, без да е налице необходимост от уважаване на направеното искане, поради което не се касае за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на районния съд.

Съдът намира, че представените в съдебно заседание пред настоящата инстанция писмени доказателства не променят изводите по съществото на спора, направени от въззивния съд. На първо място следва да се има предвид, че Докладът за договорени процедури, съставен от дипломиран експерт – счетоводител е изготвен конкретно за целите на водените съдебни производства от „Милат Карпет България“ ЕООД, което е посочено изрично на първата му страница. В доклада се твърди, че дружеството притежава функционален капацитет за производство на 160 000 кв. м. килими седмично, но не са представени никакви доказателства, че е осъществявало действително производство в такива размери в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2022 г. В доклада са посочени отчетените готови килими по с/ка 303 – 345 933 кв. м., внесени от дружеството м. в Т., но няма счетоводни данни за фактически произведените килими от „Милат Карпет България“ ЕООД, за посочения период. Наличието на производствен капацитет представлява хипотетична възможността на дружеството за производство на определено количество килими, но не е доказателство, че такива са били произведени реално. Отделно от това следва да се има предвид, че дори да са произведени килими в по-големи количества, това не означава, че именно те са били предмет на осъществения износ в Кралство Мароко, освен ако са налице конкретни доказателства за това.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, и се явява правилно и обосновано. Районният съд е установил значимите за спора факти и е изложил съображения по процесуалната и материалноправната законосъобразност на наказателното постановление. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че „Милат Карпет България“ ЕООД е осъществило състава на административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателна му отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е правилно. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Митници“, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 176/16.05.2024 г., постановено по АНД № 1370/2023 г. по описа на СлРС.

ОСЪЖДА „Милат Карпет България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър“ № 42, да заплати на Агенция „Митници“ разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

 

Решението е окончателно.