№ 38
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100510827 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д.№ 12248/2021г. по описа на
Софийски районен съд 179 състав ответника М.О., адрес гр. София, ул. **** е
осъдено да заплати на „О.а.“ ООД, ЕИК ****, адрес с. Труд общ. Марица, ул.
„Карловско шосе“ на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД
сумата от 6307,47 лв., представляваща възнаграждение за извършени
сервизни дейности за периода 26.08.2019г. – 09.09.2019г. и от 17.08.2020г. –
26.08.2020г. по договор № УД-03-23/12.09.2018г. и съгласно издадени 24 бр.
фактури ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 01.03.2021г. и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 503,17лв.
обезщетение за забава.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника М.О.. Процесуалният представител на
ответника излага оплаквания за неправилност на първоинстанцинното
решение поради противоречие с материалния и процесуалния закон и
незаконосъобразност. По същество счита, че в договора за доставка на леки
автомобили № УД-03-23/12.09.2018г. изрично е направено разграничение
между гаранционно отстраняване на несъответствия по автомобилите и
сервизна/техническа поддръжка. Изтъква, че ищеца „О.а.“ ООД се е
задължило в чл. 12 от договора да осъществява текуща поддръжка и сервизно
обслужване на МПС за срока на гаранцията. Сочи че в чл. 5 от договора в
цената предложена от изпълнителя се включват абсолютно всички разходи и
1
възнаграждения по предмета на договора като част от предмета на договора е
именно и сервизното обслужване на автомобилите. Ето защо моли за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго с което исковете се
отхвърлят.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
„О.а.“ ООД. Въззиваемият счита, че решението е правилно и заканосъобразно
и моли за неговото потвърждаване.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 266, ал. 1 вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Договорът за изработка, чиято регламентация се съдържа в
разпоредбите на чл. 258 - чл. 269 ЗЗД, не е формален и писмената му форма не
е условие за неговата действителност. Сключването на договора може да бъде
установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства.
Съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от
възложителя /чл. 264, ал. 1 ЗЗД/. Приемането на извършената работа обхваща
два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от
поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното.
Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради
което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от
ГПК доказателствени средства.
Не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства,
че през периода 26.08.2019г. – 09.09.2019г. и от 17.08.2020г. – 26.08.2020г. са
извършени сервизни дейности по техническо обслужване на доставени 13 бр.
автомобили за което били издадени 24 бр. фактури.
Не се спори че работата била приета от възложителя и че същата е
съответствала на поръчаното.
Спорен е единствено въпросът дали техническото обслужване на
автомобилите е било предмет на договор за доставка на леки автомобили №
УД-03-23/12.09.2018г. и дали разходите по него са за сметка на изпълнителя.
2
Не е спорно, че между страните е бил сключен договор за доставка на
леки автомобили № УД-03-23/12.09.2018г. на основание чл. 112, ал.1 от ЗОП
и Решение № 94/03.08.2018г. на министъра на отбраната за определяне на
изпълнители на обществена поръчка с предмет: „Доставка на леки
автомобили с нормална и повишена проходимост“
В чл. 1 от процесния договор страните са се съгласили изпълнителят да
достави 13 броя нови и неупотребявани леки автомобили с нормална
проходимост марка „Рено“ модел „Талисман“. В чл. 3 от договора е
предвидено, че изпълнителят се задължава да осигурява гаранционно
обслужване на автомобилите в рамките на гаранционния срок и 24 часова
възможност за техническа и пътна помощ. Според чл. 4 от договора е
предвидена обща цена на договора в размер на 494 000 лв. без ДДС и 592 800
лв. с ДДС. В чл. 5 от договора е посочено че посочената цена е крайна и
включва всички разходи и възнаграждения на Изпълнителя за целия период
на договора и включва разходите за придобиване, съответно прехвърляне на
право на собственост, за тяхната доставка, заплащане на продуктова такса и
всички разходи за извършване на гаранционна поддръжка в срока на
гаранцията в това число труд резервни части, консумативи и разходите за
отстраняване на всички технически неизправности. В чл. 12 от договора е
предвидено задължение на изпълнителя за осъществяване на сервизно
обслужване на МПС в рамките на гаранционния срок като издаде и попълва
сервизна книжка.
Доколкото е налице спор дали клаузата на чл. 5 и на чл. 12 от договор за
доставка на леки автомобили № УД-03-23/12.09.2018г. обхващат и сервизното
обслужване на автомобилите същите следва да се тълкуват по правилата на
чл. 20 от ЗЗД.
В създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на
ВКС по приложението на чл. 20 ЗЗД, обективирана в решение № 38 от
27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от
8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от
17.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от
7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 16 от
28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от
10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1191/2014 г., II т. о., ТК и др., е прието, че при
възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни
уговорки в договора, спорните уговорки подлежат на тълкуване от съда;
тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, за да
се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите страни;
прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните уговорки да
се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора,
като се изхожда от целта на договора, обичаите в практика и
добросъвестността, без са се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.
В разглеждания случай при осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на спорните клаузи на чл. 5 и на чл. 12 от договора следва да се
3
приеме, извънгаранционното техническо обслужване на автомобила е било
извън предмета на договора.
Този извод следва на първо място от клаузата на чл. 12 където изрично
е посочено че изпълнителят следва да извършва текуща поддръжка и
сервизно обслужване при условията и сроковете на договора съответно при
условията на гаранцията. Следва да се посочи, че чл. 12 препраща към
гаранционните условия на доставените автомобили.
В приложения по делото Сертификат за гаранция на „рено“ в раздела,
посочващ изключенията от гаранционната проддръжка /виж л. 53- л. 54 от
първоинстанционното производство/ е посочено, че гаранцията не обхваща
дейности по техническо обслужване на автомобила, съгласно програмата за
техническо обслужване на автомобила.
Също така следва да се държи сметка, че самият сертификат за гаранция
в условията си не посочва ред за упражняване на техническо обслужване.
Напротив в него изрично е посочено че потребителят следва да се обърне към
упълномощените от Рено автосервизи. От всичко изложено преценено в
съвкупност следва извода че страните не са уговорили извънгаранционното
техническо обслужване на автомобила да е част от предмета на договора.
При това положение настоящият състав намира, въззивната жалба се
явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Уважаването на главния иск от своя страна води до изводите за
основателност и на акцесорния иск за лихва за забава.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на производството право на разноски има въззиваемия.
Същият е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция в размер на 780 лв. с ДДС.
На основание чл.280, ал.3 от ГПК и предвид търговския характер на
делото решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20140088/16.06.2021г. по гр.д.№ 12248/2021г.
по описа на Софийски районен съд 179 състав.
ОСЪЖДА М.О., адрес гр. София, ул. **** на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, да заплати на „О.а.“ ООД, ЕИК ****, адрес с. Труд общ. Марица, ул.
„Карловско шосе“ на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 780 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5