Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 07.11.2017
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ви брачен въззивен състав, в публично заседание на девети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Юлиана
Шулева, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова гр.
дело № 12502 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.В.А.и
адв. С.А.от САК - пълномощници на Г.П.Д.
срещу Решение № 7569/01.06.2016 г., постановено по гр. д. № 11745/2015 г. по
описа на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 84-ти състав, както
и по въззивна жалба на Г.П.Д., чрез адв. И.М. от САК, срещу същото
решение, с което са изменени на
основание чл. 51, ал. 4 от СК постановените с Решение № III-117-209 от 03.10.2012 г. на СРС,
117 състав, мерки за упражняването на родителските права, местоживеенето на
децата, режима на лични отношения и заплащането на издръжка, като е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Д.В.Ж.
и М.В..Ж.на бащата В.Д.Ж., при когото те да живеят, определен е режим на лични
отношения между майката и децата, осъдена е майката да заплаща издръжка на
децата.
В първата жалба се сочи, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, както и че при постановяването му, съдът е допуснал съществени
процесуални нарушения. Подробно са изложени в 20 пункта съображения. Моли се да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което обективно съединените искове
да бъдат отхвърлени. Заявена е претенция за разноски.
Във втората въззивна жалба се сочи, че решението на СРС е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, изложени са подробни аргументи. Моли се да
бъде отменено изцяло първоинстанционното
решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да бъде отхвърлена
исковата молба като неоснователна и недоказана. Моли се да се да бъде
постановено решение, с което да бъдат определени родителските права по отношение
на двете малолетни деца, Д.В.Ж. и М.В..Ж.да бъдат упражнявани както досега, от
тяхната майка, Г.П.Д., при която децата да живеят, да бъде постановен подходящ режим на лични контакти между децата
и бащата, който да се осъществява с първоначален преходен период в рамките на 4
месеца в присъствието на социален работник от Отдел „Закрила на детето“, да
бъде присъдена и подходяща издръжка,
изплащана на всяко от децата чрез тяхната майка и законен представител.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото съдебни разноски
за двете съдебни инстанции като е отправено искане да бъде взета предвид
сложността, обема на делото и представените доказателства, както и броя на
проведените съдебни заседания.
Ищецът
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивните жалби, с който
оспорва подадените въззивни жалби от Г.Д. чрез процесуалните й
представители адвокат В.А., адвокат С.А.и адвокат И.М., като неоснователни,
необосновани и немотивирани, като сочи, че решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата,
поради което моли същото да бъде
оставено в сила.
Въззивната жалби са допустими. Подадени
са в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна имаща правен интерес от обжалването
и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението
на страните, приема за установено следното:
С Решение № 7569/01.06.2016
г., постановено по гр. д. № 11745/2015 г., Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 84-ти състав, е
изменил на основание чл. 51, ал. 4 СК, постановените с решение № III-117-209 от
03.10.2012 г. на СРС, 117 състав, по гр. д. № 17403 по описа за 2012 г., влязло
в сила на 03.10.2012 г., мерки за упражняване на родителски права,
местоживеенето на децата, режима на лични отношения и заплащането на издръжка,
като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Д.В.Ж.,
ЕГН **********, и М.В.Ж., ЕГН **********, на бащата В.Д.Ж., ЕГН **********, при
когото те да живеят; определил е режим на лични отношения на майката Г.П.Д.,
ЕГН **********, с децата Д.В.Ж., ЕГН **********, и М.В.Ж., ЕГН **********,
както следва: всяка първа и трета седмица на месеца от 18:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя с преспиване. Два пъти по 15 (петнадесет) дни през лятото,
по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата. Всяка четна
година за Коледните и Великденски празници от 10:00 часа на първия ден до 18:00
часа на последния ден на празника. Всяка нечетна година за Новогодишните
празници от 10:00 часа на първия до 18:00 часа на последния ден на празниците,
както и всяка четна година през пролетната ваканция на децата от 10:00 часа на
първия ден до 18:00 часа на последния и всяка нечетна година през зимната
ваканция на децата от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден;
осъдил е Г.П.Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца Д.В.Ж., ЕГН **********,
и М.В.Ж., ЕГН **********, действащи чрез своя баща и законен представител В.Д.Ж.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 110,00 (сто и десет) лева на
малолетната М., и месечна издръжка в размер на 140,00 (сто и четиридесет) лева
на малолетния Д., считано от влизане в сила на решението в частта за
местоживеенето на децата до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното й изплащане; прекратил е издръжката, която бащата В.Д.Ж.,
ЕГН **********, е бил осъден да заплаща на децата си Д.В.Ж., ЕГН **********, и М.В.Ж.,
ЕГН **********, считано от влизане в сила на решението в частта за определеното
местоживеене на децата; оставил е без уважение искането за допускане на
предварително изпълнение на решението; осъдил е Г.П.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер 360,00
(триста и шестдесет) лева, представляваща държавна такса върху издръжката на
децата, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Във въззивната жалба на адв. В.А.и адв. С.А.от
САК - пълномощници на Г.П.Д., са
наведени доводи, че съдът избирателно е обсъдил само онези доказателства, които
са в интерес на ищеца и подкрепят искането му за изменение на първоначално
постановеното съдебно решение.
Допускайки груби съществени нарушения, съдът не бил обсъдил доказателствата, подкрепящи тезата на жалбоподателката за
липса на съставомерен състав по чл. 51, ал. 4 от СК, които доказателства
опровергавали изцяло направените от съда фактически изводи, а именно:
необоснован бил извода на съда относно факта, че сключването на втори брак от
страна на майката на децата, било довело
до промяна на семейната среда, в която се отглеждат и възпитават децата – видно
било от становищата на психолозите, които от три години работели с децата, че
същите растат в подкрепяща, спокойна и хармонична среда; не били обсъдени
битовите условия, при които се отглеждат децата в дома на майката; необоснован
бил извода на съда, че майката настройва и отчуждава децата от баща им – от
приложените психологически становища се виждала обратното, че децата са били тормозени и жертва на домашно насилие
от страна на техния баща и ищец по делото и именно по тази причина самите те
спазвали режима на виждане с огромно нежелание - това било установено от
разпита им в синя стая; не били обсъдени писмата на жалбоподателката до
различни институции, че не само не възпрепятства контактите, а търсела начин за
тяхното осъществяване - съдът не обсъдил в тази връзка и решенията от проведените
мултидисциплинарни срещи; не бил обсъден социален доклад на Д „СП“ – П., от
който отново се виждало упражненото брутално насилие над децата от техния баща
– хвърляне на М.на леглото и ритане на другото дете в коридора, не били
обсъдени лошите битови условия в дома на ищеца; не били обсъдени актуални
психологически доклади, предоставени от ЦОП към КСУДС към фондация”А.А.” отново
във връзка с насилие от страна на бащата; не била обсъдена силната емоционална
връзка на децата с техния втори баща и към майка им; не били обсъдени показанията
на свидетелката Р.В.дадени в съдебно заседание, тъй като според съда били „нелогични
и в разрез с останалите доказателства”, като се твърди, че тъй като
свидетелката е по професия психолог и работи с детето, тя е установила
неизходни за ищеца обстоятелства, които не се вписвали в субективното убеждение
на съда. Твърди се, че с тези
свидетелски показания се било установило, че ищецът бил удрял детето при режимите на свиждане, детето се напрягало
и от обстоятелството, че бащата винаги идвал с други хора, поради което
проявявало нежелание да се вижда с баща си. Свидетелката била установила, че
детето М. е била бита от ищеца само
заради това, че е нарекла господин Д.’’татко”. Не били обсъдени и други
свидетелски показания - на свидетелката О.-З.в частта им, в която е заявила, че
жалбоподателката е „грижовна и всеотдайна майка, еталон за майка”. Същата установила,
че доверителката била настанена в
кризисния център с трите си деца за срок от шест месеца по препоръка на центъра
и до завършване на учебната година, за да се спаси от агресията на ищеца.Тази
свидетелка била кръстница на детето М. и еднакво разположена и към двете
страни. Неясно било защо съдът бил кредитирал свидетелката единствено в частта
на показанията й, че не била присъствала на агресия от страна на ищеца;
неоправдано било прието, че от страна на дядото по майчина линия били извършени
блудствени действия с децата и че оставането им при майката било свързано с
риск за здравето им – при полицейските разследвания било установено, че такива
действия не били извършвани, както и било установено, че тази версия е основана
на безпочвените клевети на ищеца. Това било установено и от изслушването на
децата в Синята стая и пр.пр.№ 184/2015г.; Не бил обсъден протокола за срещата
координационен механизъм проведена на 09.01 2015г. в ОЗД-Сердика проведена в
присъствието на психолози, социални работници и представители от второ
РПУ-София , където било постигнато единодушно становище, че за децата е пагубно
да бъдат извеждани от семейството и да бъдат отделяни от майката, необосновано
съдът бил приел, че майката е осуетявала принудително изпълнение на режима от
държавен съдебен изпълнител В.Б., като не бил преценен фактът, че самият
съдебен изпълнител не е пристъпил към принудително изпълнение, след като изслушала детето и след като са били
представени доказателства, че децата са жертва на насилие от страна на
бащата.Този факт бил потвърден от присъствието на социален работник и психолог
от ДСП; не било обсъдено, че бащата е с нисък родителски капацитет и това
налагало потребност от работа с психолог; оценката за капацитета на ищеца
изготвен от клиничен психолог С.С.била изискана от съда, но не била представена,
като доказателство по делото от което следвал извод за непълнота на
доказателства, досежно родителския капацитет на ищеца; не били обсъдени
правилно показанията на свидетеля Ал. Ж., чиито показания били кредитирани, за
разлика от други свидетелски показания – от показанията му се виждало, че
майката не винаги предоставяла децата на
бащата, но от нежеланието на същите да се срещат не би могло да се направи
такъв извод. По-скоро би могло да се направи извод, че желанието на ищеца е
по-скоро „да създава” доказателства компроментиращи поведението на майката, а
не да се среща с децата, като правело впечатление, че ищецът без причина винаги
идвал на срещите с други хора и съставял всевъзможни протоколи, които нямали
никаква правна стойност; наведени са доводи и относно приетите два социални
доклада от съда, които разглеждали едностранчиво отношенията между бащата и
децата.
Посочено
е, че ако съдът бил преценил всички тези доказателства неминуемо щял да стигне
до извода, че не били настъпили изменения на обстоятелствата при които е
постановено първоначалното решение за да бъде уважен искът на ищеца по чл.51,
ал.4 от СК.
Във втората въззивна жалба на Г.Д., чрез
адв. И.М. се навеждат доводи, че решението е необосновано, тъй като съдът бил кредитирал
и обсъдил единствено доказателствата, посочени от ищеца. Отделно от това, като
цитирал част от доказателствата, съдът обсъждал тези доказателства извън
контекста им. Не били обсъдени и отчетени в мотивите на решението, наведените
факти и обстоятелства за преживяно насилие от децата от страна на бащата, не
било обсъдено, че причината за трудната комуникация между децата и бащата била
породена от самия баща и наличието на негови прояви на физическо и психическо
насилие спрямо децата и майката. Не било обсъдено, че при срещите с бащата, детето Д. не се усетил чут, когато се опитал да разкаже за
себе си и за неговите собствени интереси и отново пространството било запълнено
от страна на бащата с теми, свързани със ситуацията между родителите, Д.
споделял за преживявания относно срещите му с г-н Ж., които са свързани с
усещане за несигурност, принуда, безпокойство и безизходност. Наведени са
доводи и за изводите на съда относно битовите условия, осигурени от родителите,
като се твърди, че за повече от 4 години бащата не бил успял да създаде пространство
за децата, когато идвали при него, поради което изводите на съда, че бащата бил
осигурил много добри социално - битови условия, били неправилни и противоречали
на събраните в тази насока доказателства
и на социалните доклади.
Не били обсъдени доказателствата, а
онези които били обсъдени противоречали на цялостната доказателствена
съвкупност относно личността на майката, на бащата, на семейната среда у
майката, както и на привързаността на децата в средата. Наведени са доводи и
относно неправилното кредитираните показания на свидетелите Ал. Ж. и Д. Ц., тъй
като показанията на св. Ж. били изцяло под влияние и дадени в услуга на брат
му, ищеца по делото и майка му, процесуалния представител на ищеца.
Обобщени, оплакванията и в тази
въззивна жалба се свеждат до това, че първоинстанционния съд не е обсъдил
съществени за изхода на спора факти, от които се виждало, че причината за
трудната комуникация между децата и бащата е породена от самия баща и наличието
на негови прояви на физическо и психическо насилие спрямо децата и майката,
подробно описани във въззивната жалба, които съдът бил пренебрегнал и по този
начин постановил необосновано решение, което подлежало на отмяна, наведени са
доводи, че у детето Д., бащата създава усещане за несигурност, принуда, безпокойство
и безизходност.
Оплакванията се свеждат и до това, че първоинстанционния съд не бил
обсъдил, че майката – Г.Д., е значима фигура за децата, че с нея те се чувстват
спокойни, сигурни, защитени и изпитват радост във взаимните си контакти, че тя
е високо отговорна, стреми се да създава хармонизация в отношенията с децата,
че същата е доброжелателна, изискваща и всеотдайна майка и че е налице топла, в положителен аспект симбиозна връзка
деца-майка. Твърди, се, че дори и в противоречивите социални доклади било
подчертано, че децата имат много силна емоционална връзка с майката, но съдът бил
пропуснал да обсъди тези констатации.
Твърди се, че живот с баща, баба и
чичо трудно се свързвал с
най-добър стандарт на живот,особено противопоставен на семейство с майка, баща
и трите деца, че трудно децата щели да получат подкрепяща и емоционално стабилна
среда при бащата, от когото се страхували и предпочитали срещите им да са в
присъствието на трето лице.
Наведени са доводи и за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд - съдът
неправилно, в противоречие с нормите на ГПК, приел като доказателство
психологическа оценка от фондация „Психологическа подкрепа“, подписана от Г.К.
през 2013 г., което експертното заключение не било събрано по предвидения в
нормата на чл. 195 от ГПК ред, нито било извършено от Г.К., която не била
виждала децата, същото била платена услуга на фондацията. Също така се сочи, че
съдът не допуснал събирането на доказателства във връзка с извършваното в
миналото домашно насилие, на което децата са били свидетел и жертва – не били
допускани въпроси и доказателствени искания, свързани с преживените травматични
преживявания на децата, въпреки, че били поискани още с отговора на исковата
молба.
Съдът бил тълкувал в ущърб на ответницата правото й на повторен брак и правото
й на семеен живот, гарантирани в чл. 8 на ЕКПЧОС – в съдебното решение съдът бил
приел, че е укоримо поведението й, че е заживяла с друг мъж, същевременно съдът
отказал да изследва, че причината за развода било насилието, на което Г.Д. и
децата били подложени. По този начин съдът бил поставил двете страни в
неравнопоставено положение в противоречие с практиката на ЕСПЧ.
Наведени са и доводи, че съдът не бил отчел практиката на ВКС.
По така наведените доводи, настоящата съдебна инстанция намира следното:
За да постанови обжалваното съдебно
решение, първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод за изменение на
обстоятелствата след постановяване на решение № III-117-209 от 03.10.2012 г. на СРС, 117 състав, по гр. д. № 17403
по описа за 2012 г., влязло в сила на 03.10.2012 г. СРС е приел, че от
показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Ж. и Д. Ц., се установило, че
след прекратяване на брака между страните, децата редовно са посещавали своя
баща, играели си заедно, ходили в паркове, на Витоша, на море. Месец след
развода обаче, ответницата заживяла с трето лице, настоящият й съпруг, което
стресирало децата, тъй като имало „чужд човек" у тях и искал да го наричат
„тати", като от края на 2013 г. ответницата започнала да възпрепятства
режима на лични отношения на бащата с децата, а от месец май 2014 г. не позволявала на ищеца да
вижда децата, с изключение на два пъти през януари 2015 г. Сочат се различни
моменти, при които бащата се опитвал да
осъществи постановения му режим на лични контакти, но било безуспешно, не можел да се свърже с тях и
по телефона. От събраните в първа съдебна инстанция гласни доказателства, е
видно, че при среща в кафене „Портокал" на 05.01.2015 г., лично
ответницата споделила, че баща й е извършвал блудствени действия по отношение
на малолетната М., като по време на тази среща децата били заключени сами в
жилището. Била издадена заповед за незабавна защита, като въпреки, че децата
били „предоставени" на ищеца, „повече не видели" децата, като същите
били настанени в Защитен център за около шест месеца. Първоинстанционният съд е
приел, че действително ответницата е възпрепятствала режима на лични отношения
на бащата с децата, неизпълнявайки съдебното решение, както и заповедта за
незабавна защита, отчуждила е децата от ищеца, встъпила е в нов брак, прието е, че е рискова и подкрепящата среда в
лицето на дядото по майчина линия на децата.
Поради всичко това, Софийски районен съд е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, поради което е
изменил постановените по-рано мерки с решение № III-117-209 от 03.10.2012 г. на
СРС, 117 състав, по гр. д. № 17403 по описа за 2012 г., влязло в сила
на03.10.2012 г., като е определил
нови такива.
Пред въззивната истанция бяха изслушани родителите на децата и детето Д.,
бяха приети доклади от компетентните АСП – Д „ СП“ – С. и Л., както бяха и
изслушани заключения по две съдебно-психологични експертизи.
Видно от съдебно – психологичната експертиза, изготвена от вещото лице М.,
- психолог, е че са налице достатъчно
данни, за да се приеме, че Г.Д. е отчуждавала Д. и М. от баща им. Показателно в
тази връзка е следното, отразено подробно в същата експертиза: „По думи на Г.Д.,
тя спазва постановения режим на лични отношения, като осигурява присъствието на
децата на уговореното място. Твърди, че подготвя децата, казва им, че трябва да
се видят с баща си, но те не искат. Има данни по делото, че се е случвало по
същото време едното или и двете деца да имат други ангажименти, без да е
уведомен бащата. Насрочването на ангажименти по времето за контакт е един от
признаците за недооценяване на значението на тези контакти. В разговорите с Д.
и М. ясно проличава, че и двамата използват заучени изрази, твърдят, че баща им
/към настоящия момент вече В./, ги бие блъска, крещи, бие майка им. При опит за
уточняване кога и как ги бие децата отговарят, че не помнят точно, повтарят
едно и също, видимо се притесняват. М. дава много показателно описание: „
Когато живеехме в Б. веднъж той удари тати Ж.с юмрук силно и тати Ж.щеше да
умре, В. искаше да го убие. Мама ми разказа, и аз го помня малко, че той е
ударил мама и аз съм й помогнала да стане. Мама ми е казвала, че често я е бил,
и аз го помня. На снимките изглежда много тъжна и аз й вярвам“. „Когато ходим у
тях винаги ни бие - с юмрук, с крак, в корема, навсякъде. Там дори няма стая,
където да спим. Единия спи при майка му, другия при него. Не вярвам да отделят
стая, но дори и да отделят, ние пак няма да ходим, докато той пуска дела срещу
мама. А и щото ни бие. А и ние не искаме да ходим, щото той е психопат. Не знам
какво значи, но така каза мама.“ Видно е, че М. използва чути изрази, мнение и
разказ на майката, дори убедено използва дума, която не разбира - психопат. Д.
като по-голям по-често говори със свои думи, изразява мнение, но и той
продължава да използва фрази, които са повтаряни многократно и могат да се
срещнат в различни материали по делото.
Особено показателна за това как Г.Д. отчуждава децата от баща им е нейната
жалба от 09.05.2013 г. до Д“СП“ ОЗД София по повод извършената проверка в дома
на Вл. Ж. от социални работници на ОЗД-С.. Същата каза следното: „Останах
изненадана, когато разбрах от сина си по какъв начин е било проведено
проучването на случая. Социалните работници не са създали нужните условия при
извършването на проверката. Синът ми сподели с мен, че при разпита на него и
сестра му е виждал силуетите на баба си и баща си зад остъклената врата. При
положение, че той има изключително силен страх от баща си, не е посмял да каже
истината. Попитах го защо не е разказал за това, на което е бил свидетел, как
баща му ми е посягал, как е чупил предмети от дома ни, как е вадил съдове с
храна от хладилника и ги е разбивал на пода, как ежедневно ме е нагрубявал.
Всичко това бяхме говорили, че трябва да сподели със социалните служители.
Както писах по-горе, синът ми сподели, че се е страхувал от баща си и затова не
е казал истината Във връзка с гореизложеното прилагам писмените обяснения на
сина ми, които той саморъчно написа". Тук ясно се вижда, че Г.Д. е
разговаряла предварително с Д. за това какво трябва да каже на социалните
работници, което говори само по себе си за въвличане на детето още през 2013 г.
в конфликта между родителите. Внимателният прочит на написаните от Д.
„обяснения" показва, че те не са спонтанна негова продукция. По времето на
развода и двете деца са били на възраст под 10 години, и не са могли да си
изграждат собствена преценка за нещата, да сравняват и оценяват кое е вярно -
това, което виждат и чувстват, или това, което им се говори и обяснява. Това ги
прави особено уязвими и податливи на въздействия и манипулации".
Показателно е и отразеното в експертизата, изготвена от вещо лице Д. З.:
„Налице са несъмнени данни за манипулиране на отношението на децата към баща
им, до степен на неговото пълно отхвърляне като родител и подмяна с новия
„идеален" баща в „перфектното" ново семейство на майката, като пред
децата се маскират ясните параметри на семейната ситуация и ролевите отношения,
което ги поставя в състояние на стрес и тревожност. Има наличие на отчуждаване
на децата от баща им и това представлява сигурен риск за тяхното емоционално
състояние и бъдещото им развитие като личности. Детето Д. е поставено в
ситуация на обективна необходимост да заеме позицията на майка си и нейния
съпруг срещу баща му, тъй като силно се нуждае от сигурност за себе си в тежкия
и продължителен конфликт на разделеното семейство, в което е поставено от ранна
възраст."
Относно обстоятелството, че детето Д. е манипулирано досежно отношението
към родния му баща до степен на неговото пълно отхвърляне, настоящият съдебен
състав придоби непосредствено впечатление при изслушването на детето, извършено
в открито съдебно заседание на 22.05.2017 г. - детето посочи, че баща му
крещял, че имало блудства, че ги събличал чисто голи, вземал дрехите им,
заключвал ги, наричал го „говедо", биел ги, давал му дрехи „втора"
или „трета употреба", без значение дали са женски или мъжки, детето
посочи, че не иска да се вижда с него, че с него да се живее е „просто
ужасно". Психологът, който присъстваше при изслушването на детето посочи,
че обстановката, в която е изслушано детето е била спокойна, но самото дете е
било неспокойно, внимавал е какво ще каже, цялото му излъчване е било
напрегнато и съвсем очевидно е замесено в сериозната конфликтна ситуация между
родителите.
Настоящият съдебен състав приема, че при изслушването, детето сякаш се
чувстваше задължено да посочи всички неща, които отбеляза за родния си баща,
някаква необходимост, която произтича не от действителното му отношение към
бащата, а от емоционална принуда, породена от безпрекословната лоялност към
майката, като съдът приема, че така споделеното от детето не са негови
спонтанни мисли и възприятия.
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването
на родителските права спрямо деца, са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974
г. Следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства. В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г.
има съответната градация, но и указание преценката по тях да е съвкупна, а
всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Децата имат интерес
упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по- способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности. Този интерес предпоставя не само адекватните грижи, за което е
нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед
възпитанието и изграждането на детето като личност, за което е нужен авторитет.
Според посочената задължителна съдебна практика при решаване на спора за
родителски права следва да се извърши цялостна преценка на интереса на децата,
въз основа на съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. По-съществени
от тези обстоятелства са: възпитателските качества и морала на родителите;
грижи и отношение към децата, изявената готовност да ги отглеждат; привързаност
на децата към родителите; полът и възрастта на децата;помощта на трети лица;
материалните условия на живот и др.
В критериите по ППВС № 1/12.11.1974 г. съществува и особена група от
обстоятелства, които с основание съдебната практика е включила в категорията
„изменени обстоятелства" тъй като и те имат отношение към ефикасността на
защитата на детето (децата) и на положението им. Такива са например:
а) отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия
родител или обратно;
б) пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител;
С решение № 64 от 20.2.2012 г, постановено по гр.дело № 1398/2011 г по реда
на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практика, Върховният касационен
съд, Четвърто гражданско отделение е приел, че предоставяне упражняването на
родителските права върху детето е израз на грижата за всестранна защита на
неговия интерес.
Създаването на пречки от родителя,
комуто е предоставено упражняването на родителски права върху детето, за
осъществяване на личните отношения с другия родител и ограничаването на
контактите на детето с последния са обстоятелства, които имат негативно
значение при определяне на родителските качества. Подобно поведение на родителя
следва да бъде критично оценено в комплекса от установените по делото факти и обстоятелства,
при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за
отглеждане и възпитание, в защита на неговия интерес.
Във връзка с изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, за
несъстоятелни доводите във въззивните жалби, за липса на съставомерен състав по
чл.51, ал.4 от СК, както и доводите за направени от първоинстанционния съд
неправилни фактически изводи, че сключването на втори брак от страна на майката
на децата, било довело до промяна на семейната среда, както и че съдът бил
тълкувал в ущърб на ответницата правото й на повторен брак и правото й на
семеен живот, гарантирани в чл. 8 на ЕКПЧОС, тъй като в съдебното решение съдът
бил приел, за укоримо поведението й, че е заживяла с друг мъж.
В съдебното решение на Софийски районен съд е акцентирано по-скоро върху
обстоятелството, че е укоримо поведението на ответницата, свързано с
възпрепятстването на режима на лични отношения на бащата с децата,
неизпълнявайки съдебното решение, както и заповедта за незабавна защита,
отчуждаването на децата от ищеца, след като е встъпила в нов брак, както и че е
рискова подкрепящата среда в лицето на дядото по майчина линия на децата, с
оглед съмненията за блудство по отношение на детето М., а не че е укоримо
поведението й във връзка със сключването на втория брак. Именно заради
поведението на майката, свързано с възпрепятстването на режима на лични
отношения на бащата с децата и отчуждаването на децата от техния роден баща,
СРС е приел, че е налице изменение на обстоятелствата, поради което е
постановил определените по-рано мерки с решение № III-117-209 от 03.10.2012 г.
на СРС, 117 състав, по гр. д. № 17403 по описа за 2012 г., влязло в сила на
03.10.2012 г., да бъдат изменени.
По отношение на оплакванията във въззивните жалби, че първоинстанционният
съд е пренебрегнал и не е отчел в достатъчна степен обстоятелството, че
причината за трудната комуникация между децата и бащата е породена от самия
баща, поради наличието на негови прояви на физическо и психическо насилие
спрямо децата и майката, настоящият съдебен състав намира, че такива прояви на
насилие от страна на бащата не са доказани нито от събраните от първата
инстанция доказателства, нито от тези във въззивната инстанция. От друга
страна, както е посочено в експертизата на в. лице З. поради известни
особености на емоционалното общуване на бащата с децата, е необходима е промяна
от негова страна по посока на повече разбиране и мека подкрепа, за сметка на
наставническия и изискващ стил, макар и основан на дълбоката му убеденост за
правилност и полезност за децата на неговите виждания и убеждения. Показателно
е отразеното в същата експертиза, че е налице отчуждение на децата от техния
баща, което се дължи в най- голяма степен на активното отчуждаващо поведение на
майката, но също и на недостатъци в комуникативния стил на бащата с тях, като е
необходимо бащата да
се справи със собствената си емоционалност и да не се подава на провокации от
другата страна, водещи до конфликтни ситуации, включително и на ярко
демонстративното предизвикателство с фаворизирането на „Тати М.".
По отношение на доводите, че първоинстанционният съд, постановявайки своя
акт, не бил обсъдил, че Г.Д. е значима фигура за децата, че с нея те се
чувстват спокойни, сигурни, защитени и изпитват радост във взаимните си
контакти, че тя е високо отговорна, стреми се да създава хармонизация в
отношенията с децата, че същата е доброжелателна, изискваща и всеотдайна майка
и че е налице топла, в положителен аспект симбиозна връзка деца- майка, като
дори и в противоречивите социални доклади било подчертано, че децата имат много
силна емоционална връзка с майката, но съдът бил пропуснал да обсъди тези
констатации, настоящата съдебна инстанция намира следното: видно и от двете
експертизи е, че е налице е силна емоционална връзка между нея и децата, същата
понастоящем е осигурила подходящи битови условия за децата си, обгрижва ги, но
родителският и капацитет е сериозно накърнен от отчуждаващото й поведение по
отношение на децата.
При изслушването на вещото лице З., същата заяви, че децата живеят при
майката и тя е в позицията да им дава такава подкрепа, като наистина се грижи
добре за тях, подкрепя ги емоционално, но тази генерална грешка по отношение на
бащата, фактически е рискова за по-нататъшното тяхно развитие.
По отношение на битовите условия и подкрепящата среда при бащата - тези факти,
макар и значими, не би следвало да бъдат водещи при определяне на кой от
двамата родители да бъде поверено упражняването на родителските права, защото,
макар и важни, материалните условия не следва да бъдат главен критерий при
постановяване на решението - важни в случая са възпитателските качества на
родителя, отношението му към децата, неговата обич и възможността му да изгради
от децата стойностни и хармонично развити личности, като в случая настоящият
съдебен състав намира, че в дома на бащата са налице подходящи битови условия
за отглеждане на децата, налице е и подкрепяща среда в лицето на бабата на
децата, както и на техния чичо - брат на бащата.
По отношение на оплакванията за допуснати процесуални нарушения: относно
психологическата оценка на Г.К. - същата не е събрана по реда на чл. 195 ГПК,
тъй като не се касае до вещо лице и до експертиза, която е назначена от съда.
Очевидно е, че с оглед изясняване на усложнената семейна ситуация, която е
продължила повече от пет години, в която участват двама родители, разделени по
взаимно съгласие, но по различни причини според тях, и двете им деца, които в
годините след развода са въвлечени в конфликта и влошените отношения между
родителите си и при които се констатират признаци на синдром на родителско
отчуждаване, което повлиява негативно най-вече емоционалното им състояние, не
би следвало да се приема като процесуално нарушение на съда, приемането на определено
доказателство, с оглед изясняване фактите по делото, още повече, че се касае за
интересите на малолетни деца, за които съдът е длъжен да следи служебно.
По отношение
на доводите, че тази оценка е извършена без Г.К. да е виждала децата - това
оплакване не е подкрепено с никакви доказателства, поради което настоящият съдебен
състав намира, че в тази насока не е допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд.
По отношение
на оплакването, че съдът не допуснал събирането на доказателства във връзка с
извършваното в миналото домашно насилие, на което децата са били свидетел и
жертва - не били допускани въпроси и доказателствени искания, свързани с
преживените травматични преживявания на децата, въпреки, че били поискани още с
отговора на исковата молба - видно от протоколите от проведените 5 открити
съдебни заседания пред първата инстанция /
на първите три - на 26.11.2015 г., на 21.01.2016 г. и 11.02.2016 г., страните са били насочени към провеждане на
процедура по медация, а впоследстие са
допуснати по двама свидетели на страните/ , като съдът е предоставил при
условия на равнопоставеност на страните да изложат своите тези и са приети както писмени доказателства, така и са
изслушани свидетели в тази насока. Отделен е въпросът, какви относими
доказателства са представени - видно е, от събраните доказателства, както в
първа, така и във въззивната инстанция, че такива доказателства не са
представени, или по-скоро представените опровергават твърденията за извършено
насилие от страна на бащата, като и от показанията на разпитаните свидетели в
първа инстанция не се установяват данни за такова насилие.
По отношение
на оплакването, че съдът не се е съобразил с практиката на Върховния касационен
съд - първоинстанционният съд напълно е съобразил практиката на ВКС и законите
на Република България, като е отчел обаче и спецификите на конкретния случай.
Цитираните във въззивната жалба съдебни
решения се отличават от конкретния за настоящото производство случай и са
напълно неотносими към него. В настоящия случай има ясни и основателни причини
- отчуждаване, неизпълнение на режим на личен контакт повече от 2 години,
откъсване на децата от баща им и всички негови близки, поради което съдът е
приел, че е налице изменение в обстоятелствата и правилно е решил да постанови
изменение на родителските права над децата, като предостави упражняването им на
техния баща.
Въззивният
съд напълно споделя подробно установеното от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените прецизни изводи въз основа на доказателствата по
делото, приети в първата инстанция, поради което настоящият съд не намира за
необходимо да преповтаря тези доказателства и изводи, и препраща към тях.
От така
установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Първоинстанционното
решение е правилно. Доводите в жалбите
са изцяло неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал в пълнота
съображенията си за предоставяне упражняването на родителските права на бащата
по отношение на децата Д. и М., като се е съобразил и с интересите на децата,
предоставяйки родителските права на бащата. При постановяване на решението, първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора докзателства. Изложеното в двете
съдебно-психологични експертизи пред въззивната инстанция и събраните
доказателства пред първата инстанция изцяло затвърждават убеждението на
настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно
изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване на
материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено. Настоящата съдебна инстанция
напълно споделя отразеното в експертизата на вещото лице М., че и двамата
родители трябва да преоценят поведението си до момента, и да положат максимални
усилия, за да поддържат достатъчно добра комуникация помежду си, която да
позволи на децата да общуват пълноценно с всеки от тях, което е от особена
важност за тяхното израстване като емоционално зрели личности със съответстващо
на интелектуалните им възможности самочувствие.
По
разноските: с оглед изхода на делото, на въззивницата не й се следват разноски,
като съдът оставя без уважение искането й за присъждане на направени разноски
по делото пред първата и втората инстанция, като неоснователно. Разноски се
следват на въззиваемата страна, съдът обаче не й присъжда такива, с оглед
изявлението на процесуалните й представители в открито съдебно заседание,
проведено на 09.10.2017 г., че не претендират разноски.
Така
мотивиран, Софийска градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №7569/01.06.2016 г., постановено по гр. д. № 11745/2015 г., по описа на Софийски районен съд, Трето
гражданско отделение, 84-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.П.Д., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
Решението може да се обжалва
пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.