О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1037 20.05.2021 година гр.Бургас
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на
двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния
състав:
Председател: Галя Русева
като разгледа докладваното от
съдията Русева административно дело № 1021 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.40,
ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ вр. чл. 145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на И.Н.Р.,***, против мълчалив отказ на началника на
Затвора – Сливен за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено
от жалбоподателя заявление от 22.01.2021 г.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на
отказа, тъй като според жалбоподателя исканата информация е в обхвата на чл.2
от ЗДОИ и следва да бъде предоставена. Иска се отмяна на отказа и задължаване
на ответника да отговори писмено на жалбоподателя, като му предостави исканата
информация.
Ответникът по жалбата – началник на Затвора
Сливен, с придружително писмо изх.№ 243/21/14.05.2021 г. е изпратил в съда
административната преписка по подаденото заявление.
Съдът, като прецени доводите на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.01.2021 г. В.Р., като пълномощник на И.Р., с приложено пълномощно, е
подала до началника на Затвора Сливен по ел.поща заявление, в което на осн.чл.4 ЗДОИ е поискала да
й
бъде предоставен списък на стоките и продуктите, които се
продават в лавката на Затвора Бобов дол, като изрично е уточнила, че
информацията, която има предвид, не касае сключения договор между възложителя
на обществената поръчка и фирмата-доставчик. Пояснила е също, че началникът на
Затвора Сливен се явява съгласно чл.15, ал.1, т.7 ЗИНЗС представител и
ръководител на обекта на ДП „ФЗД“, представляващ лавка към затвора, и поради
това е задължен да отговори на питането.
Във връзка с подаденото заявление, началникът на Затвора Сливен е изпратил същото по
компетентност на ГД „ИН“ - София с писмо изх.№ 60/26.01.2021 г., като писмено е
уведомил за това В.Р. с писмо изх.№ 59/26.01.2021 г.
До настоящия момент по преписката
липсва произнасяне от органа, сезиран със заявлението, в искания от
жалбоподателя смисъл съобразно чл. 28, ал. 1 от
ЗДОИ.
По преписката липсват данни на коя
дата е бил уведомен жалбоподателят, чрез пълномощника си В.Р., на посочения от
нея адрес за писмото от 26.01.2021 г., поради което съдът приема, че жалбата на Р., входирана в
съда на 16.02.2021 г., е подадена в срок и от надлежно легитимирана страна.
Жалбата, обаче, съдът
преценя като недопустима, по следните съображения:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължени субекти по
закона са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление
в Република България. Според чл.3, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДОИ, законът
се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и
съхранява от: публичноправни субекти, различни от
тези по ал.1, включително публичноправните организации; от физически
и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със
средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския
съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Следователно, задължени
субекти по чл.3 ЗДОИ са: държавните
органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление /ал.1/; публичноправни субекти, различни от тези по ал.1,
включително публичноправните организации; физически
и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със
средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския
съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.
Според §1, т.4 от ДР на
ЗДОИ, „публичноправна организация“ е юридическо лице, за което е
изпълнено някое от следните условия: а) повече от половината от приходите му за
предходната бюджетна година се финансират от държавния бюджет, от бюджетите на
държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса,
от общинските бюджети или от възложители по чл.5, ал.2, т.1-14 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП); б) повече от половината от членовете на неговия
управителен или контролен орган се определят от възложители по чл.5, ал.2,
т.1-14 от ЗОП и в) обект е на управленски контрол от страна на възложители по
чл.5, ал.2, т.1-14 от ЗОП; управленски контрол е налице, когато едно лице може
по какъвто и да е начин да упражнява доминиращо влияние върху дейността на
друго лице.
Анализът на горните разпоредби налага извод, че
адресатът на заявлението – началник на Затвора Сливен, не е задължен субект по чл.3 от ЗДОИ досежно предоставяне на поисканата информация по заявлението. Такъв задължен субект
по същото се явява предприятието, което стопанисва лавките в затворите, а
именно – Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, което е юридическо лице със статут на публичноправна организация, държавно
предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 от ТЗ съгласно разпоредбата на чл. 3,
ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ДП „ФЗД“. Поради това, ДП
„ФЗД“ се явява задълженият субект по чл.3, ал.2 ЗДОИ вр.§1, т.4 ДР на ЗДОИ. Този извод не се променя
от разпоредбата на чл.15, ал.1, т.7 ЗИНЗС, съгласно която началникът на затвора
представлява и
ръководи дейността на териториалното
поделение на Държавно предприятие "Фонд
затворно дело", защото чл.3, ал.1 ЗДОИ има предвид териториалните звена на държавните
органи, а териториалните поделения на ДП „ФЗД“ в затворите не са териториални
звена на държавен орган. В този смисъл, заявлението по отношение на поисканата
информация не е адресирано до органа, разполагащ с тази информация и дължащ
произнасяне по искането. С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК е предвидено,
че непроизнасянето на органа в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде
актът. Не всяко непроизнасяне на органа представлява мълчалив отказ. Мълчалив
отказ е налице само в случаите, когато овластеният административен орган е
задължен да издаде административен акт в законовоопределен срок по отправено до
него искане, по което той не се е произнесъл. В случая началникът на Затвора Сливен не е овластен да се произнесе по искането от заявлението, поради което и по отношение на тази
информация не е налице мълчалив отказ, т.е. индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол. Не е формиран мълчалив отказ поради липса на
задължение за издаване на акт по заявлението на жалбоподател, както и на компетентност на началника на Затвора Сливен във връзка с предоставянето на информацията.
Следователно, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима и производството по делото да се прекрати /в този смисъл е и
Определение № 17380 от 18.12.2019
г. на ВАС по адм. д. № 7642/2019 г., VIII о./.
Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Н.Р.,***, против мълчалив отказ на началника на Затвора – Сливен за
предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от жалбоподателя
заявление от 22.01.2021 г., и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 1021/2021 г. по описа на АдмС Бургас.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: