О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 2158
град Бургас
, 29.07. 2020
година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
............29.07 …..през
две
хиляди и двадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Д.
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1642 по описа
за
2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на
процесуалния представител на Ж.С.Л.
и Д.И.Л. –ищци по гр.д. № 940 /2019 год. по описа на Айтоския
районен съд против решение № 62/20.03.2020
год. постановено по същото дело в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивниците с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане
на ответниците С.К. , М.К. и „Адванс-С.К. „ООД да преустановят неоснователните
си действия ,с които пречат на
упражняване на правото на собственост на ищците ,като преустановят ползването
на УПИ I,II ,III,IV,V,XII и XIVв кв.77А и
УПИ VI,VII,VIII,IX,X XI в
кв. 77 по плана на гр.Айтос като склад за продажба на дърва и въглища,с
площадка за обработване на дървесина с поставени мобилни машини за
рязане,цепене и дробилки за ниситняване на дървесината ,както и да премахнат
струпаните върху описаните УПИ в кв. 77
и кв.77а по плана на града въглища ,дървен материал и отпадъци.
Въззивниците
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано,постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила .
Сочи
се на първо място ,че съдът е
подходил изначално неправилно към
решаването на въпроса дали действията на
ответниците пречат на упражняването на
правото на собственост на ищците и
съответно – ако пречат ,по какъв начин.Доколкото въпросът дали ищецът по предявения негаторен иск трябва да доказва как точно допуснатото от
ответника закононарушение ме пречи,ако
самото поведение на ответната страна касае нарушаването на градоустройствени или технически правила
/с оглед обезпечаване на спокойна жизнена среда и пълноценното упражняване на
правото на собственост /не може да се реши еднозначно ,се е стигнало до
постановяване на две тълкувателни решения на ВС и ВКС и в крайна сметка е формирана задължителна съдебна практика ,съгласно която ищецът по негаторния иск
следва да докаже по какъв начин ответникът със своето поведение –действие или
бездействие му пречи да упражнява
правото си на собственост ,освен в случаите ,когато естеството на извършеното
нарушение е такова ,че от самото
нарушение става ясно ,че на ищеца се пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост /като
причер за такова нарушаване се посочва
нарушаването на строителните правила и санитарно-хигиенни норми ,залегнали в
ПУП-ПРЗ и съответно в закона и
установени от законодателя именно с оглед осигуравяне на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение /.В този смисъл в конкретния случай ищците дори не следва да доказват как
организирането и експлоатацията на производствена площадка в жилищна територия
им пречи да упражняват спокойно и пълноценно правото си на собственост .Това е
така ,защото от събраните по делото доказателства се е установило ,че имотите
на ответниците ,върху които е организирана производствена дейност ,са
предвидени за жилищно застрояване и не
са включени в зона за промишлено строителство
и съответно за промишлена дейност .Затова и районният съд не е съобразил
,че действията на ответниците нарушават
архитектурно –градоустройствените изисквания на ОУП и
2.
съответно ПУП-ПРЗ,а това
нарушение е от такова естество ,че следва да се кмалифицира като нетърпимо по смисъла на дадените указания в ВР № 31/84
г.ОСГК и ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС .
Съдът
не е съобразил и обясненията на експертите
за това ,че процесната производствена площадка е несъвместима с
жилищната територия и от гледна точка на
отделните зони на населеното място –заявлението на в.л.,че при проектирането на
населените места и при моделирането на
отделните градоустройствени зони се
съобразяват и факторите за жизнена среда.И това ,заедно с останалите факти по
делото ,че площадката е изградена изцяло върху жилищна територия ,обяснява правната ,архитектурно –техническа е
екологична нетърпимост на производствения обект .
Подчертава
се ,че за уважаването на конкретния негаторен иск е без значение дали отметника
е изпълнил всички предписания за
повишените противопожарни изисквания за производствената му дейност
.Разглежданият въпрос касае не
конкретната пожароопасност на конкретния обект ,а принципното положение ,че с
оглед повишените рискове
производствената дейност не се разрешава в зоните за жилищно застрояване
на населените места .Затова подобно нарушение в съответната зона е нетърпимо и
съставлява съществено нарушение ,което по естеството си води до нарушаване на
упражняването на правото на собственост на ищците .Освен това –производствената
дейност на ответниците е свързана с по-високо замърсяване /шумово и прахово/
от шумовото и прахово замърсяване на
жилищната среда и съответно с повишен
противопожарен реск ,а това е достатъчно ,за да се приеме ,че се създава
повишен риск за съседните имоти ,като е без значение дали ответниците са
изпълнили или не по-високите изисквания за обезопасяване на работната площадка
откъм замърсявания и опасност от пожар.
Тези
доводи не са били обсъдени от първоинстанционния съд ,като не са били
съобразени и цитираните от ищцовата страна
разяснения ,дадени в задължителната практика на ВКС – сочените
тълкувателни решения .Извън това се счита ,че изводите са изградени върху
неправилна преценка на събрания доказателствен материал :Съдът неправилно е
отказал да кредитира показанията на единствения свидетел по делото/който е
следвало да бъде преценен съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК/-тези показания са безпротиворечиви и в унисон с
взиски събрани доказателства ,включително и обясненията на експертите по изслушаната комплексна СТЕ;Съдът
неправилно е отказал да съобрази в тяхната пълнота и констатациите на експертизата /които
подробно се изтъкват от въззивниците /;Отказът на съда да предитира обсненията на експертите неправилно се обосновава
с представените по делото измервателни протоколи ,с които ответната страна
обосновава твърденията си за липса на
шумово замърсяване /като се излагат подробни съображения в тази връзка,изтъквайки
,че фактическите констатации на експертите се подкрепят и от съдържанието
на представените от ответниците протоколи ,преценката на което и без експертните обяснения обосновава крайния
извод за недостоверност на
обективираните в протоколите констатации /.
Анализират
се обстоятелствено тезата ,че в случая
е било опровергано качеството на
представените от ответниците протоколи като официални документи –на първо място
доколкото не е спазена процедурата по
тяхното съставяне ,а и няма данни
техните издатели да са били надлежно оторизирани за издаването им.Друг е
въпросът ,че с експертиза може да се опровергава съдържанието и на официални
документи .
Съдът
неправилно е преценил доказателствената
стойност на регистрацията на
производствения обект на ответниците пред РДГ като предпоставка за отхвърляне
на иска .Неправилен е изводът ,че при издаване на разрешение за осъществаване
на конкретна дейстост всеки административен орган следва да следи за спазването
на всички законови предпоставки ,свързани с осъществяваната от конкретен правен субект дейност.В тази
връзка се излагат подробни съображения ,като се изтъква ,че в крайна
сметка единственият държавен орган
,който има право да прави проверка на
олбщата административна законосъобразност на осъществявана конкретна
дейност е съдът .Затова и изводите на
районния съд относно доказателствената стойност на въпросната регистрация са неправилни /за което въззивниците обстойно
излагат своите съображения
3.
/.Освен всичко друго се сочи ,че разрешението
на дейността касае административноправни отношения между
ответниците и административния орган ,а в конкретния случай става дума за
отношения между частни лица-ищците и ответниците .
Обосновава
се и тезата ,че крайните изводи на
съда страдат и от липса на логическа
обосновка –като се инвокират възражения
относно заключенията на съда .Крайните изводи на съда противоречат
според въззивната страна и на принципните положения в прилагането на чл. 50
ЗС,на която разпоредба се позовават ответниците .По този въпрос според
въззивниците съдът не е съобразил ,че спецификите на конкретния казут изключват
приложението на чл. 50 ЗС/доколкото става дума за нарушаването на такива
правила и норми ,които ограничават собствеността с оглед благоустройствени и здравни цели /.В тази връзка не е
съобразена от районния съд и цитираната от ищците съдебна практика .
Моли
се за отмяна на решението в атакуваната част и да се постанови ново ,с което се уважат предявените искове .Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник е подал
писмен отговор по чл. 263 от ГПК чрез процесуалния си представител ,с който оспорва въззивната жалба ,като счита
,че при постановяване на решението в
атакуваните части не са допуснати
визираните нарушения.Сочи ,че ищците не са успяли при условията на пълно и
главно доказване да обосноват наличие на
неоснователни действия ,извършвани от ответниците ,които да им пречат да упражняват правото си на собственост на имота си.Твърдяното нарушаване на
градоустройствените правила било хипотетично такова и обстоятелството ,че ответниците са
използвали урегулирани поземлени имоти ,предвидени за жилищно застрояване ,по
различен начин не може да се тълкува в полза на ищцовата теза според
въззиваемата страна .Не били събрани по делото доказателства ,че ответниците извършват в имотите си
промишлена дейност /или промишлено
строителство /,за каквото не би могла са се
счита дейността по преработка на дървесина .Нито едно от действията на
ответниците не би могло да се окачестви
като нарушение и не представлява
„нетърпимо такова“ в духа на разсъжденията на въззивниците .По делото били
налице достатъчно данни ,че липсва
опасност от възникване на пожар –съобразно констатациите на компетентен
държавен орган –РСПБЗН-гр.Айтос Вещото лице ,което е изложило изводи в тази
връзка ,не разполагало с професионална квалификация и необходимата подготовка и поради това заключенията му не можели да се
противопоставят на множеството писмени доказателства .Затова се счита ,че
изводите на това вещо лице не били годна основа за изграждан на изводи за
осъществени неправомерни действия на ответниците .Затова и правилно районният
съд е счел ,че констатациите на вещото
лице са в остро противоречие с резултатите от многобройните проверки
,извършвани от всички възможни държавни органи .Правилно не са били кредитирани
и свидетелските показания на свид. Марангозов ,които не кореспондирали с
писмените доказателства за измерване нивата на шум,а и този свидетел бил
заинтересован от изхода на делото .
Тезата
на въззивниците ,че в случая са
нарушени нормите на чл. 50 и чл. 53 от ЗС била изолирана и недоказана –защото
разсъжденията били общи и абстрактни .
Моли се за потвърждаване на решението .Също
не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Постъпила
е и астна жалба против решението от 20.03.2020 г. /с характер на определение / постановено по
същото дело ,в частта му ,с която е прекратено производството по делото по предявения негаторен иск досежно
премахването на ограждението и
освобождаването на процесната ,подробно
описаната общинска улица.Сочи се в частната жалба ,че решението
/с характер на определение /е незаконосъобразно.Подробно се излагат доводи за неправилност на изводите на съда относно
липсата на правен интерес ,като се
обосновават аргументи за наличие на такъв .Моли се за отмяна на
решението /с характер на определение /в тази му част и връщане на делото на
първоинстанционния съд за произнасяне по
същество .
4.
В
отговор на частната жалба представителят на ответниците я оспорва. Подчертама ,че имотът на ищците не граничи с този имот-общинска собственост и въпросната „улица“няма как да служи като
транспортна връзка,защото Общината не е реализирала предназначението на този имот като път,а и имотът се намира на значително
разстояние от дома на въззивниците-ищци
.Моли се за потвърждаване на прекратителното определение .
С
оглед на горното и на осн. чл.267 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 16.09.2020 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.