№ 38
гр. Б., 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря М. К. П.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200542 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Н. ХР. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. „Б.“ № *, е
обжалвал в законния срок наказателно постановление № */02.07.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със
заповед № * от 14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., с което за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП и чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП,
иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна – РУ Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № */29.06.2021 г., НП № */02.07.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № * от
14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., талон за изследване № *, фиш за
спешна медицинска помощ, и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетеля ИЛ. ИВ. ИВ. – на длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ Б. при
ОДМВР С., и В. В. П. – служител в РУ Б., се установява следната фактическа
обстановка:
На 29.06.2021 г., около 17,00 часа, свидетелите ИЛ. ИВ. ИВ. – на
длъжност “мл.автоконтрольор“ в РУ Б. при ОДМВР С., и В. В. П. – служител
в РУ Б., изпълнявали служебните си задължения и били изпратени по сигнал
за възникнало ПТП на главен път *. На място установили обърнат по таван
л.а. „Фолксваген“, до който стоял жалбоподателя и си попивал кръв от
челото. От жалбоподателя разбрали, че той е самокатастрофирал. На място
дошла линейка, прегледали жалбоподателя и не установили сериозни
наранявания. Полицейските служители извършили на жалбоподателя
проверка за алкохол с Дрегер, като уредът отчел 1,01 промила алкохол в
кръвта. За констатираното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, св. И.
съставил на Н. АУАН № */29.06.2021 г., който нарушителят подписал без
възражения. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № *,
връчен му в 18,00 часа на 29.06.2021 г. с отбелязване, че следва да се яви във
филиал на Спешна медицинска помощ в гр. Б. до 40 минути от връчването.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление № */02.07.2021 г., издадено
от Началник РУ към ОДМВР С., РУ Б., упълномощен със заповед № * от
14.05.2018 г. на Директора на ОДМВР-С., в което е възпроизведена същата
фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, а именно за това, че на 29.06.2021 г., в 17,00 часа в община Б., на
път ПЪРВИ КЛАС № 1 като водач на л.а. „Ф. Г.“ с рег. № *, по главен път *
срещу 188 км в посока Б., управлява МПС негова собственост след употреба
на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 ARNA 0163, който отчете положителен резултат от 1,01 промила в
2
издишания въздух и видяна от водача, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, поради което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т.2 от
ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите И.И. и В.П., както и от съставения АУАН.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви с писмените доказателства
по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства
които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения
АУАН и съдът ги цени като достоверни.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е
приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е съставен
от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН,
подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл.
44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната
квалификация на деянията е правилно определена, налице е съответствие
между обстоятелствената част на акта за установяване на административно
нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление.
В тежест на наказващия орган е да докаже от обективна и субективна
страна административното нарушение. Безспорно е, че в преценката си, дали
да издаде наказателно постановление, този орган се основава на
констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
3
извършено нарушение и правилно ли е санкционирано то.
На жалбоподателя е наложено административно наказание на осн. чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП, установяваща забрана за водачите на ППС да ги управляват с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1, 2 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Санкциите са предвидени в две точки на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, в
зависимост от концентрацията на алкохол в границите над 0, 5 на хиляда до 0,
8 на хиляда /т. 1/ и над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда /т. 2/.
Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът по който се установява
употребата на алкохол, се определя с наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. При изпълнение на тази законова делегация е приета Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г., която е действала към момента на извършване на
нарушението.
В конкретния случай употребата на алкохол от страна на жалбоподателя
преди да предприеме управление на МПС е установена по реда предвиден в
посочената Наредба. От събраните по делото доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното
постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от
обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като е управлявал лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта от 1,01 промила, установено с Алкотест Дрегер 7510 ARNA
0163. Нарушението е извършено от дееца с форма на вината пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, и е целял
неговото извършване. С оглед на това, че се касае за "формално" нарушение
(такова "на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в
съзнанието на дееца за общественоопасните последици на деянието. При
реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е
наложил административни наказания, които са с абсолютно определен
размер, поради което и не могат да бъдат ревизирани от настоящият съдебен
състав.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е имал време
да се яви в ФСМП Б. за даване на кръвна проба. В талона е отбелязано, че
4
същия е връчен на жалбоподателя в 18,00 часа и следва да се яви в ФСМП Б.
до 40 минути от връчването, т.е. до 18,40 часа, а не както сочи жалбоподателя,
че талона му е връчен в 17,17 часа и от този час текат 40-те минути за явяване
в ФСМП Б.. Още повече, че според свидетелските показания на
мл.автоконтрольор И., след като на жалбоподателя е била оказана медицинска
помощ и той е отказал да бъде транспортиран до болница, двамата
полицейски служители със служебния си автомобил са откарали
жалбоподателя до гр. Б..
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията и на нарушителя (по делото
не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелства, които
да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен
случай.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова
следва да бъде потвърдено.
От страна на АНО не са били извършвани разноски за процесуално
представителство, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Б.ски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № */02.07.2021 г.,
издадено от Г. В. Б., на длъжност Началник Група към СДВР - ОПП, с което
на Н. ХР. Н., ЕГН: **********, садрес гр. Б., ул. „Б.“ № *, на основание чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като
законосъобразно и правилно.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-С. област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6