Р Е Ш Е Н И Е
№ 1399
Гр. Пловдив, 20.07. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, I отделение, XIV
състав, в публично съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2768
по опис на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.
Постъпила е жалба на Ш.Р.М., с ЕГН **********,***, и Р.Р.Ш., ЕГН **********,***, чрез адв.
Р.И., срещу заповед № ЗРИ-456/06.07.2022г. на кмета на район „Източен“ при
община Пловдив, с която е наредено да се премахне незаконен строеж,
представляващ „едноетажна масивна постройка – покрита веранда“ с приблизителна
площ 30,00 кв.м.. построена в имот общинска частна собственост АЧОС № 2486/2010г.
ПИ 56784.553.227 по КККР на гp.Пловдив, в УПИ VI -
553.227, жил.застрояване и общ. дейности кв.11/нов/,
по плА. на кв."Дружба", с административен
адрес: гр.Пловдив. ул.„Елба“ № 11, собственост на неизвестно лице.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
нищожност на административния акт, като се иска отмяната му от съда. Според жалбоподателките ответният административен орган не е
изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, съответно не е
извършил служебна проверка за собствеността и времето на построяване на
сградата. Правят възражение срещу констатираното в заповедта от контролните
органи относно това, че извършителят и собственикът на строежа са неизвестно
лице. Посочват, че сградата е придобита по наследство от баща им - Р.Ш., който
през 1994 г. е започнал процедура по узаконяване на сградата, както и че за
сградата е издаден акт за узаконяване и са плащани данъци. Твърдят, че тази сграда
е съществувала още по плА. от 1993 г. и е пренесена по
плА. от 2001 г., видно от приложения Ситуационен план
на УПИ III-за
обществени дейности от кв. 11/нов/ по действащия РП на кв. „Дружба“-Пловдив. Подадено
било заявление през 2014 г. от нея и сестра й Р.Ш. за узаконяване на сградата
на основание §127 ЗУТ, към което били приложени множество писмени
доказателства. През 2017 г. жалбоподателката и сестра
й изготвили проект за изменение на КК и КР на град Пловдив за този имот, както
и представили геодезическо и архитектурно заснемане на сградата, скица от
СГКК-Пловдив, тъй като имало вече приета
кадастрална карта на град Пловдив. Посочва, че в КК и КР на град Пловдив тази
сграда е отбелязА. и има собственик. По подаденото заявление
за траен статут и промяна на отреждането на имотите, върху които е построена
сградата до кмета на района било допуснато изменение на отреждането на УПИ III,
УПИ IV и УПИ V от този квартал от стрА. на Община
Пловдив, като преписката била изпратена през 2015 г. на район „Източен“ за
процедиране от Община Пловдив. Твърдят, че от тогава нито кмета на района, нито
главния архитект са се произнасяли по това заявление, поради което и счита, че
повече от десет години общинската администрация е бездействала, както и
мълчаливо се е съгласила с подадената молба и е приела за допустима по
действащия ЗРП, както и за вида на отреждането на процесния
УПИ V-553.227, кв.11 /нов/ по плА. на кв. Дружба - град
Пловдив съществуването на тази сграда, което е било предвидено за жилищно
застояване и обществени обслужващи дейности в кв.11, за което е била предвидена
и съществуващата и преди и сега жилищната сграда, като към нея има веранда, но
това не е било никога самостоятелен обект и строеж в сграда с идентификатор
56784.553.227.4, която е била посочена в процесната обжалвА. заповед на кмета на Район „Източен“ при Община
Пловдив като самостоятелен строеж и СО. Тази веранда представлявала тераса към
жилищната сграда и е била предвидена по ЗРП, действал и през 2001 и през
следващите години, но тя не е СО и не е била никога самостоятелен строеж и
обект. Поради това оспорват посоченото в обжалвА.та
от заповед, че тази веранда е строеж и самостоятелен обект, както че до датата
на издаване на настоящия административен акт не е било подавано заявление за
узаконяване на обекта. Твърди се, че за сградата, чиято тераса е част от нея са
били плащани данъците в Служба „МДТ“ на Община Пловдив от 1998 г., когато бе
първото й деклариране и до настоящия момент в Служба МДТ при Община Пловдив. Считат
издадената заповед за нищожна, тъй като е била издадена от орган, който няма
право да я издава, както и не е била спазена предвидената по закон форма и
процедура по издаването й, както и за тази заповед липсва предмет-верандата не
може да съществува самостоятелно и да е СО, предмет на тази заповед. Правят
възражение за недопустимост на издадената заповед поради изтекла давност –
изминали са повече от 10 години от узнаване за извършения строеж. Сочи наличие
на съществено процесуално нарушение, тъй като не е осигурено участието
заинтересованите лица в производството. Твърдят наличието на търпим стоеж по
смисъла на §16 от ПР на ЗУТ, както и на основание §127, ал.2 от ПЗР на ЗУТ. Оспорват
се констатациите на контролните органи и се твърди, че проверка на място не е извършвА.. Правят възражение за материална незаконосъбразност, за липса на компетентност по отношение
на проверяващите органи, за съразмерност по чл.6 АПК. Излагат подробни
съображения и в представена писмена защита. Претендира се отмяна на заповедта и присъждане
на сторените в хода на съдебното производство разноски.
Ответникът –
кмет на район „Източен“ при община Пловдив, чрез процесуалния си представител М.С.
- служител с юридическа правоспособност, изразява становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа се, че сградата е незаконен и не е търпим строеж, поради
което подлежи на премахване. Излага подробни съображения в представена писмена
защита. Претендира съдебни разноски.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не встъпва в
процеса.
Оспорената заповед е съобщена чрез публикуване на
интернет страницата на Район “Източен” – Община Пловдив на 12.10.2022г. Според констативен протокол, съставен от
служители в Община Пловдив - Район “Източен“ /л.35 по делото/, на 12.10.2022г. са
поставени чрез залепване множество заповеди, включително и процесната. Настоящата
жалба е подадена чрез административния орган на 25.10.2022г. Наличието на
правен интерес за оспорващите се удостоверява от доказателствата по делото
(писмени и гласни), сочещи, че жалбоподателките стопанисват
строежа. Предвид това издадената заповед
засяга пряко и неблагоприятно правната сфера на жалбоподателките,
които макар и да не са били посочени като адресати на заповедта, търпят
последиците на заповедта, които биват неблагоприятни за тях.
С оглед на изложеното, жалбата се явява подадена в
предвидения преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Установява се, че на 16.06.2021г. длъжностни лица от
район “Източен” при община Пловдив са извършили проверка на строеж, представляващ „едноетажна масивна
постройка – покрита веранда“ с приблизителна площ 30,00 кв.м., построена в имот
общинска частна собственост АЧОС № 2486/2010г. ПИ 56784.553.227 по КККР на гp.Пловдив, в УПИ VI - 553.227, жил.застрояване
и общ. дейности кв.11 /нов/, по плА. на
кв."Дружба", с административен адрес: гр.Пловдив. ул.„Елба“ № 11,
одобрен със заповед № OA 1738/07.09.1993г. и изменена заповед № 150A2892/ 22.10.2015г.
с административен адрес гр.Пловдив, ул.“Елба“ № 11.
За резултатите от проверката е съставен констативен
акт № 145 от 16.06.2021 г. Съгласно установеното в акта, проверката е извършена
в отсъствието на собственика, възложителя и извършителя на строежа, тъй като
същите са неизвестни. Строежът представлява „масивна пристройка – покрита
веранда“ с приблизителна площ от 30 кв.м., построена в имот общинска частна
собственост. Посочено е в КА, че сградата е на мястото на сграда с
идентификатор 56784.533.227.3. Строежът е изпълнен без одобрен проект и
строителни книжа в нарушение на разпоредбите на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Към
акта е приложена графична част върху скица от КК, която отразява разположението
и обема на установеното незаконно строителство в границите на имот 56784.553.227.
За връчването на съставения констативен акт № 145 от
16.06.2021 г. е представен констативен протокол от дата 13.07.2021г. – л.36 по
делото. В КА не е отразено по какъв начин е разгласен същия. Не се установява
отбелязване в същия дали екземпляр втори от акта е поставен чрез залепване на
обекта и на таблото на Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти септември“
№274. По делото е представена разпечатка от интернет страницата на община
Пловдив - район “Източен” /л.19/, от която е видно, че констативният акт е
публикуван в интернет на 20.07.2021г. Според констативен протокол от
13.07.2021г., на 13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване на
констативни актове от №145 до №172 /включително/ от 16.06.2021г.
По делото е приложено становище на главния архитект
Район “Източен” - Община Пловдив, според което: процесният
строеж е от пета категория и в Район “Източен” - Община Пловдив не са
представяни документи, удостоверяващи законността на строежа; не са налице
данни за започнало и неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и
§184 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ в предвидените в същите
срокове; няма депозирано заявление за узаконяване по реда на §127, ал.2 от ПЗР
към ЗИД на ЗУТ в предвидения срок. Според становището сградата е построена без
съгласието на собственика - Община Пловдив, без одобрени проекти и разрешение
за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и чл.182 от ЗУТ, както и
че не са налице условията за приложимост на §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ за
търпимост на обекти. Посочено е, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на премахване. Със
становището е направено предложение на кмета на Район “Източен” - Община
Пловдив да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Съгласно представена скица на поземлен имот № 15-326063/28.03.2021
г. на Служба по геодезия, картография и кадастър – Пловдив /л.24 и л. 62 по
делото/, по Кадастралната карта на гр. Пловдив, одобрена със заповед №
РД-18-64/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, в имот с идентификатор 56784.553.227 са нанесени:
сграда 56784.553.227.1 със застроена площ 201 кв.м., брой етажи 2,
предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда 56784.553.227.2 със застроена площ 2 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – селскостопанска сграда; сграда 56784.553.227.3 със застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – селскостопанска сграда; сграда 56784.553.227.4 със застроена площ 41 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – хангар, депо, гараж;
С процесната заповед от стрА. на кмета на район
„Източен“ при община Пловдив е наредено премахване на процесния незаконен
строеж. В мотивите органът се е позовал на изложената в констативен акт № 145
от 16.06.2021 г. фактическа обстановка. Посочено е в заповедта, че строежът е пета
категория съгласно чл.137, ал.1,т.5 ЗУТ и Наредба № 1/ 30.07.2003 г. на МРРБ –
София. Не е посочена година на построяването му, но е посочено, че не отговаря
на условията за търпимост, тъй като е изпълнен върху имот частна общинска
собственост без одобрен проект и разрешение за строеж.
По искане на жалбоподателя от ответника са
представени: разрешение за строеж № 14/1988 г. на ОбНС-Пловдив,
ведно с молба вх. № 24-13 от 29.06.1988 г. и цялата преписка към посочени
документи, издадено на
СДТ „Обществено хранене“ за строеж: Павилион за обществено хранене на ул.
„Възход“ и ул. „Елба“; протокол № 19 от 07.04.1992 г. на Съвет по ТСУСА при
Община Пловдив ведно с одобрена разработка за строеж “временен павилион за
закуски и общ. хранене с размери 12,50/13,00 в кв.5 (парцел) I по плА. на кв. Изгрев-Запад, съгласно чл.120 от ППЗТСУ; скица-виза
за проектиране от 13.04.1992 г.; преписка по вх. № 14-РИ-342 от 05.11.2014 г.
по вх. регистър на Община Пловдив във връзка с писмо на Район Източен до Община
Пловдив с изх.№ 1001-851 от 04.11.2014 г.; заповед №ОА-600 от 30.03.2001г. на
кмета на община Пловдив, с която на основание §50а, ал.6 от ПЗР към Закон за
изменение и допълнение на Закона за териториално и селищно устройство (отм.),
чл.32, ал.1, т.1 от ЗТСУ, отм., чл.54, ал.7 и 8, чл.84, ал.1 и 2 от ППЗТСУ,
отм., се одобрява проект за изменение на ЗРП на част от кв.11 по плА. на кв. “Дружба“, като се образуват два нови парцела
(УПИ): II-за пазар и III-обществени дейности, със запазване на застрояването,
изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ; писмо с изх.№ 1004-6869
от 10.07.2007 г. на Община Пловдив- Дирекция „Управление и разпореждане с
общинска собственост и жилищна политика“, ведно с молба вх. №
А110004/25.06.2001 от Ш. и Р. Ш.за довършване на процедура по §17, ал. 2 от
ЗУТ, ведно с протокол № 18/19.06.2007 г. на комисията по чл. 48, ал. 1 от
НРПУРОС; заявление вх. № 14 П-12395/26.11.2014 г. от Ш.М. за довършване на
процедура по §17, ал. 2 от ЗУТ; акт за узаконяване № 2 от 09.04.1993 г. на
Седмо Кметство Пловдив вх.№ 94- Р-134 от 31.03.1993 г. на заведение за
обществено хранене; декларации по ЗМДТ, подадени от жалбоподателките
и от Р.Ш. ведно с доказателства за извършени плащания на данъци и такси, но за
имот на ул. „Елба“ № 7, а не ул.“Елба“ № 11.
По делото е изслушА. съдебно
– техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., което от представените по
делото документи приема, че действащият ПУП за територията на процесния имот е
ПУП - изм. на ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № ОА-2892/22.10.2015г.
В плА. за регулация ПИ
56784.553.227 е отреден за УПИ VI - 553.227 - за жилищно застрояване и
обществено - обслужващи дейности, кв.11-нов по плА.
на кв "Дружба". В плА.
за застрояване е предвидено ново жилищно застрояване с височина до 10м.,
свързано със застрояването в УПИ V - 553.226 по западната регулационна граница
и свързано със застрояването УПИ III - 553.228 по източната регулационна
граница, като са дадени ограничителните линии на застрояване и отстояния от страничните регулационни линии за участъците,
в които има отдръпване на застрояването от тях. Определени са устройствена зона и устройствени
показатели за урегулираните поземлени имоти, предмети на плА..
В кадастралната основа на плА. са отразени като
съществуващи четирите сгради, показани в кадастралната карта, една от които е процесната.
Вещото лице посочва, че е налице предходен на
действащия ПУП за процесната територията,
представляващ ПУП - изм на ПРЗ, одобрен със заповед №
600/30.03.2001г.; който касае отреждане на парцел III - обществени дейности и
изпълнен в него павилион по отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, който план не е относим към процесния строеж и
имота, в който той е изграден. Според вещото лице този одобрен ПУП включва план
за регулация и план за застрояване в част от кв.11 по плА.
на кв."Дружба", като регулацията е коригирА.
с изместване на юг в един участък пред обекта - павилион по чл.120, ал.4 от
ППЗТСУ /отм./. Образуван е парцел III - обществени дейности за запазване на
застрояването, изградено по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ във връзка
с §50а, ал.6 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ и Решение №254, взето с Протокол
№26/14.09.2000г. на Общински съвет - Пловдив. Посочва, че в кадастралната
основа не са отразени съществуващи сгради на територията на сегашния ПИ 553.227
по КК.
Предходен ПУП е кадастрален план и ЗРП на
кв."Дружба"/"Столипиново",
одобрен със заповед №ОА-1738/07.09.1993г. По плА. процесният строеж попада в УПИ II - за пазар от кв.11. В плА. за застрояване са предвидени едноетажни обществено -
обслужващи сгради. В кадастралната основа не са отразени съществуващи сгради на
територията на сегашния ПИ 553.227 по КК.
По предходен ПУП, който е кадастрален план и ЗРП на
кв."Дружба"/"Столипиново",
одобрен със заповед №ОА-1738/07.09.1993г., процесният строеж
попада частично в УПИ II - За пазар и частично в УПИ III - общ. дейности от
кв.11. ПИ 56784.553.227 по КК попада частично в УПИ II - За пазар и частично в
УПИ III - общ. дейности. Има два имота с планоснимачни
номера 475 и 479, които са разположени частично в УПИ II - За пазар и частично
в УПИ III - общ. дейности. ПИ 56784.553.227 по КК заема части и от двата и част
от площта извън тях. В плА. за застрояване са
предвидени едноетажни обществено - обслужващи сгради в УПИ II - За пазар. В
кадастралната основа на плА., на мястото на процесния строеж са отразени като съществуващи една малка
паянтова стопанска постройка и една паянтова жилищна сграда, като процесният строеж е разположен върху части от площите и на
двете сгради.
По предходен план - КРП на кв."Столипиново - Запад”, одобрен със заповед №470/18.03.1986г.,
ПИ с идентификатор 56784.553.227 по КК попада в отреждане за парцел I -
комплексно и обществено застрояване, детски градини от кв.5-стар /11-нов/. В
кадастралната основа на плА. са отразени имоти с планоснимачни номера 475 и 479, както и двете сгради в
кадастъра на следващия план от 1993г. ПИ с идентификатор 56784.553.227 по КК
попада частично, с по-голямата част от площта си в имот планоснимачен
номер 479, частично в имот планоснимачен номер 475. Вещото
лице посочва, че процесната сграда попада изцяло в
имот планоснимачен номер 475, върху площта на
паянтовата стопанска постройка и частично върху едноетажната паянтова сграда,
показани като съществуващи сгради в кадастър /приложение № 8 от експертизата/.
Посочва се, че по предходен план е КРП на кв. "Столипиново", одобрен със заповед №360/13.07.1971г. ПИ
с идентификатор 56784.553.227 по КК попада в отреждане за парцел I - градина от
кв.5. В кадастралната основа на плА. са отразени като
съществуващи имоти с пл. номера 475, 476, 477, 478 и 479. ПИ с идентификатор
56784.553.227 по КК е разположен върху части от всички тези имоти. В
кадастралната основа на плА. са отразени същите
паянтова стопанска постройка и едноетажна паянтова жилищна сграда, както в
кадастъра от следващия план от 1993г. Процесната
сграда попада в имот 475.
Посочва, че в кадастралния план от 13.12.1968г. отразяванията
са идентични с тези в кадастъра от следващия план от 1971г. В кадастралния плат
от 1957г имотите, улиците и сградите са със значителни разлики от отразяванията
им в следващите планове, но изследването им е безпредметно, тъй като сградите и
имотите в него са съвсем различни от показаните в следващите планове. Има и кадастрален
план, одобрен със заповед № 1684/03.07.1935г., в който процесният
имот не е включен, тъй като към тази година е бил извън строителните граници.
След преглед на събраните по делото доказателства и
оглед на място, вещото лице констатира за строежа следното: строежът не
представлява самостоятелна сграда. Като конструкция той е продължение на
конструкцията на сграда с идентификатор 56784.553.228.4, която е двуетажна
жилищна сграда в съседния имот. Процесният строеж е с
размери в план 3,53м./6,90м. За него има изпълнени 3 броя стоманобетонови
колони 25/25см. от изток и стоманобетонова плоча на
3,25м. над терена на двора. Плочата е част от плочата над първия етаж на
жилищната сграда с ид. 228.4 от запад, където има ред
колони, греди между тях и ограждане с тухлени стени, но в съседния имот и за
първия етаж на жилищната сграда. В първия етаж на процесния
обект няма ограждане от запад и юг. Под плочата се осъществява достъпа до
гаража, който е сграда с идентификатор 56784.553.227.4 и затова на пода на
верандата на нивото на терена е излята бетонова настилка. Двете подови нива -
на процесната веранда на кота
+3,25м. и на пода на втория етаж на сградата с ид. 228.4
са равни. Върху плочата, по свободните краища, за верандата е изпълнен плътен
парапет от тухли с височина 90см. Отгоре парапета е оформен декоративно с
мрамор и по дългата му стрА. са монтирани 4 броя
стоманени колони от профилна стомА. „кутия" 10/10см.
Върху този ред колони и към фасадата на втория етаж на жилищната сграда с
идентификатор 228.4 е монтирА. дървена покривна
конструкция от греди със сечение 5/10см., с едностранен наклон на запад.
Височината на стрехата в ниския край от запад е на 2,18м. от под на втория
етаж, а при фасадата на сградата тя е 2,40. Върху дървената покривна
конструкция са положени стоманени керемиди. Височината на процесния
строеж от терена е 5,40м. Верандата може да се ползва само от жилището на
втория етаж на сграда с идентификатор 56784.553.228.4, във фасадната стена на
която има прозорец и врата. До нея няма външен достъп от друго място. Тя служи
за тераса на жилището пред неговата дневна, обзаведена е с барбекю
и маса със столове.
Вещото лице установява, че
застроената площ е 24,36 кв.м., а височина
до стрехата - 5,40м.
От наличните писмени доказателства според заключението
се установява, че първо отразяване сградата намира през 2011г., когато е
извършено изменение на кадастралната карта и попълването й с нови обекти /л.
105-108 по делото/. Покритата веранда с идентификатор 56784.553.227.3 е
попълнена като нов обект на кадастъра в имот с ид
56784.553.172 и е отразена като „паянтова сграда", получил идентификатор
56784.553.172.7, с площ 26 кв.м. на един етаж. В кадастралните основи на
действащия и на всички предходни /обезсилени/ планове, сградата не е отразена
като съществуваща.
При оглед на място вещото лице констатира, че процесната веранда е тераса, част от сграда с ид. 228.4 в съседния имот, свързА.
с нея на нивото на подовата плоча на втория етаж на тази сграда. Според вещото
лице изпълнението на терасата би следвало да е през същата година, когато е
построен вторият етаж на жилищната сграда. Според вещото лице твърдените години
на изпълнение от жалбоподателите относно конструкцията на верандата са
възможни.
Посочва се в експертизата, че процесната
сграда е разположена на източната регулационна граница на УПИ VI-553.227 - за
жилищно застрояване и обицествено-обслужващи
дейности, която е обща странична регулационна граница с УПИ Ш-553.228 по
действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед №15-ОА-2892/22.Ю.2015г., отдалечена
от уличната регулационна линия. Вещото лице посочва, че в действащия план за
застрояване сградата попада изцяло в предвиденото основно застрояване по
дадените в плА. ограничителни линии на застрояване. От
изток линията на застрояване е задължителна - за реализиране на калкани на
свързано застрояване по страничната регулационна линия със застрояването в УПИ
Ш-553.228. Като местоположение сградата е допустима съгласно предвижданията на плА. в рамките на основното застрояване, но е построена на
разстояние 1,40м. от жилищната сграда в имота, поради което може да бъде третирА. и като постройка от допълващо застрояване.
Височината й е 5,40м., което също е допустимо по действащия ПУП, установяващ
ниско застрояване.
Към твърдяната година на построяване 1993г. - 1997г. действащ
е бил ПУП - ЗРП, одобрен със заповед №ОА-1738/07.09.1993г., като съгласно плА. процесният строеж попада
частично в УПИ II - За пазар и частично в УПИ III - общ. дейности от кв.11. В плА. за застрояване са предвидени едноетажни обществено -
обслужващи сгради в УПИ II - За пазар. С местоположението си, характеристиките
и предназначението си, процесната сграда не е била
допустима по предвижданията на плА..
Вещото лице прави извод, че процесната
сграда не е била допустима по действащия ПУП към годините на построяването й,
но е с допустимо местоположение и височина по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със
заповед №15-ОА-2892/22.10.2015г.
Посочва се в експертизата, че освен процесната сграда, в имота съществува двуетажна жилищна
сграда, отразена в кадастралната карта с идентификатор 56784.553.227.1. Зад нея
е долепена малка тоалетна, представляваща сграда с идентификатор
56784.553.227.2. На север от процесната сграда -
покрита веранда, е построен гараж, отразен в кадастралната карта като сграда с
идентификатор 56784.553.227.4.
Според вещото лице двуетажната жилищната сграда може
да бъде определена като основно застрояване в имота, отговарящо на неговото
предназначение по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед №15-ОА-
2892/22.10.2015г. Тя се вмества в ограничителните линии на застрояване по застроителния план. Гаражът зад верандата е разположен на
две граници, представляващи регулационни линии по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен
със заповед №15-ОА-2892/22.Ю.2015г. В действащия застроителен
план той попада извън ограничителните линии на застрояване, в зона, за която са
определени отстояния от предвиденото застрояване до
регулационната граница от изток 3,00м. и от север до дъното на имота - също
3,00м. Гаражът не е част от предвиденото основно застрояване по действащия ПУП.
Той може да бъде допуснат като допълващо застрояване по реда на чл.41, ал.1 от ЗУТ. За целта следва да се процедира изменение на ПУП - ПРЗ или да се приложи
чл.41, ал.2 от ЗУТ, тъй като би се установило свързано застрояване по общата
граница само между два имота - ПИ 553.226 и ПИ 553.171. Вещото лице изтъква
нуждата от изследване на устройствените показатели за
УПИ при предвиждане на това ново допълващо застрояване с оглед нормата на
чл.41, ал.З от ЗУТ и допустимите показатели по действащия ПУП - ПРЗ, одобрен
със заповедта от 2015г. Според в.л. тоалетната представлява допълващо
застрояване, допряно до жилищната сграда на основното застрояване.
Като конструкция процесният строеж – покрита веранда, е част от двуетажната
жилищна сграда с идентификатор 56784.553.228.4. Подовата плоча
на втория етаж на жилищната
сграда е продължена на запад след
общата граница между ПИ 227 и ПИ 228, като са изпълнени 3 броя стоманобетонови колони на разстояние
3,53м. Плътните парапети на верандата върху плочата, стоманените колони върху тях
и дървената покривна конструкция над верандата не са
част от сграда
с идентификатор 56784.553.228.4. Констатирано е, че достъп до горното ниво на
процесната веранда няма от друго
място, освен от дневната на
жилището на втория етаж на
сграда 553.228.4. Последното според вещото лице навежда на извода, че верандата
не може да
представлява самостоятелен обект така, както
е отразена в кадастралната карта - сграда на един етаж
с функционално предназначение
„селскостопанска сграда".
До изпълнения като цяло обем достъп
има само до първия етаж.
На място е видно, че покривът на
първия етаж има функционално предназначение и то е като част от
жилището.
Според вещото лице фактически сграда с идентификатор 56784.553.228.4е
разположена в два съседни имота, има първи нежилищен етаж /магазин/ и втори жилищен етаж
с едно жилище на етажа. Площта
на първия етаж е 138,94 кв.м.,
а на втория - 142,45 кв.м. /без процесната
веранда/. Жилището заема 50,62% от
РЗП на сградата /РЗП=281,39
кв.м./. Така, по определенията
в §5 на ДР на ЗУТ, където в т.29 е дефинирА.
„жилищна сграда", а в
т.29а - „сграда със смесено предназначение", сграда с идентификатор
56784.553.228.4 се определя
като „сграда със смесено предназначение",
с РЗП до 1000кв.м. и капацитет до 100 места за посетители
в частта с обществено предназначение. Като такава, съгласно
чл.137, ал.1, т.5, буква „а" от
ЗУТ тя представлява строеж от Пета
категория. Според вещото лице процесната покрита веранда и като самостоятелен обект с жилищно предназначение, и като част от жилищната
сграда, също представлява строеж от Пета категория.
Вещото лице посочва, че описанието на процесния строеж в обжалвА.та
заповед следва означенията за него в констативния акт. В заповедта няма
допълнителни данни за параметрите и характеристиките на процесния
строеж, не е направена връзка със сграда с идентификатор 56784.553.228.4.
По делото се изслушаха свидетелите Идрис
Ююсеин М.и Р. Т.М..
Свидетелят М.твърди, че познава Р.Ш., който имал имоти
на ул. Елба, били близки приятели и се познавали от деца. Знае семейството и че
имат имоти на ул. Елба. Участвал е в построяването на тези имоти на ул. Елба
№7. Св. живеел на Елба №16. Когато им отчуждили имотите, Р. бил на ул. Възход,
зад ул. Елба, там живеели. Спомня си, че Р. направил имоти на ул. Елба №7, на
дъщерята Р., която се разделила с мъжа си. Процесният
имот бил направен за бърза закуска. Към 1994-1996 г. на мястото на складовете,
направили на майката Р. – А., първи етаж складове, а на втория етаж, за да
живее там. Продадоли апартамента на ул. Възход и се
премести там, за да бъдат заедно. Р.Ш. прекарвал повечето време с дъщерята,
защото тя била самичка. През 2017 г. майката на Р. починала и тя се преместила,
като оставила имота на децата си. Посочва, че на първия етаж имало складове, а
на 2 етаж имало едно жилище, веранда, с тераса. На първия етаж имало бетонна
плоча. От жилището се излизало на верандата. Строени били заедно жилището и
верандата. Верандата била с две колонки, а под верандата имало вход за гаражи
отзад. Отгоре било с новите керемиди. Верандата била строена от Р.Ш., завършено
било всичко заедно през 1994-1996 г. От момента на построяването на тази
веранда не си спомня да е била променяна. Твърди, че в имота постоянно живеели
хора, магазините били отворени и ако от общината са идвали и са залепили нещо,
те щели да знаят. Св. не знае от общината да са идвали през 2021 г.,щял да знае,
защото всяка вечер бил там от 17,00 часа до 22,00 часа, пред храма, на 10 метра
срещу имота. Св. излизал през деня с колата, имал си ангажименти. Св. посочва,
че живее в кв. Скобелева майка от 1995 г. Бил
временно на ул. Пламък №4, 15 години, от 1986 г. до 1995 г., след като им
отчуждили имота. Иначе постоянно бил в квартала. На Р.Ш. му дали апартамент на
ул. Възход, а преди това били на ул. Ангел Шишков.
Свидетелят Р. Т.М., зет на Р.Ш. и съпруг на Ш.Ш.-М.. Твърди, че познава съпругата си и семейството й от
1991 г. Били съученици в СПТУ Малчика. Спомня си, че Р.Ш. на ул. Елба построил
3 къщи. Къщата на ъгъла на ул. Елба и ул. Възход била построена от Р.Ш. през
периода 1994-1996 г. Отдолу са складови помещения, отгоре – етаж с две тераси.
На втория етаж има един апартамент със спалня, хол, баня, тоалетна и 2 тераси
от двата края. На втория етаж има тераса, от източната стрА.
на имота, строена заедно с етажа и покрива. Посочва, че и двете тераси са били
построени заедно с етажа. Двете тераси били открити, но едната я закрили. През
2007 г. сключил граждански брак със съпругата му Ш.. Преди това живели заедно, имат
две деца, родени преди брака. Заявява, че е участвал в строежа, с познати
майстори - зидари, по стопански начин била строена. Посочва, че под източната
веранда няма нищо. Тя се държала на две колони, минавало се само като проход. Твърди,
че там живее сестрата на Ш. – Р.Ш.. В периода юни-юли 2021 г. постоянно било
обитавано, както и в момента живее Р.Ш.. Заявява, че свободен достъп до втория
етаж не може да се осъществи, трябва да се влезе в двора, за да се качи на
етажа. От двете страни имало достъп. Складовите помещения са преградени с
коридор и има стълба за жилищната част. На улицата има ограда с ролетка, нямало
директен достъп. Заявява, че от момента на построяването си верандата е там,
заедно с етажа на къщата. Отгоре има дървен навес с ламарина, която имитира
керемиди.
Твърди, че в периода юни-юли 2021 г. от общината никой
не е видял да иска да влезе, да огледа, да снима. Св. живее на ул. Полк. Сава Муткуров. През деня бил по цял ден там, тъй като магазинът
е на неговата фирма. Магазинът е от около 20 години. Магазинът бил до къщата, а
къщата е над складовете на този магазин /за домашни потреби/. Първият етаж на
къщата били складови помещения на магазина. За магазина се влизало от същия
двор. Входът за магазина бил от ул. Възход, а входът за гаражите е от ул. Елба.
Магазинът имал два входа, ъглов между ул. Елба и ул. Възход, преграден на две.
Едната част се ползвала от едната сестра, а другата част - от другата сестра. Бил
един и същ магазин, но две фирми го обслужвали.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна и фактическа стрА. следното.
Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В случая е представена заповед № 21ОА 1418 от 10.06.2021 г. на
зам. - кмет на община Пловдив, с която кметът на район „Източен“ е оправомощен да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи /л.37 и сл./ от името на титуляра съгласно пар.
1, ал. 3 от ДР на ЗУТ. Макар да не се намира по делото, на съда е известна и
заповед № № 21ОА-1247/25.05.2021г. на кмета на Община Пловдив, съгласно която поради
временна неработоспособност на титуляря правомощията са прехвърлени на
зам.-кмета на общината, както и болничен лист от 25.05.2021г.
Както констативния акт № 145/16.06.2021 г., така и
заповед № ЗРИ-456/06.07.2022 г. г. са обявени по законоустановените
начини - чрез залепване на съобщение върху обекта, чрез обявление и на
интернет-страницата. Макар обявлението да е неясно и да не посочва къде точно
са били залепени протоколите, това не накърнява правото на защита на жалбоподателките, тъй като същите могат да представят
всички възражения и доказателства в подкрепа на твърденията си за законност на
строежа и в хода на съдебния процес, в каквато връзка се допусна събирането на
писмени и гласни доказателства, в т.ч. и на съдебно-техническата експертиза.
Свидетелят М.като съпруг на жалбоподателката
Ш.М. е заинтересован от изхода на делото, но показанията му не могат да бъдат
приети за необективни само предвид този факт. Така твърденията му за годината
на построяване и наличието на търговски обекти наблизо, които стопанисват,
съдът кредитира с доверие, тъй като се подкрепят и от други доказателства по
делото. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели М.и М.по
отношение на твърденията, че служители на общината не са извършили проверка,
тъй като за първия свидетел се установи, че живее в съвсем различен квартал и
само вечер ходи на ул.“Елба“, а за втория не може да се каже, че свидетелят си
спомня как точно на 16.06.2021 г. е бил на адреса и никой не бил дошъл. Няма
данни, че св. М.категорично се е намирал в магазина на същата дата и през
цялото време и проверка не е извършвА..
По делото безспорно се установи, че оспорващите ползва
процесното строителство и терена, върху който е
изпълнено. От св. показания на св. М.става ясно, че имотът се ползва като жилище.
При това положение съдът намира, че неправилно производството е проведено срещу
неизвестен извършител, но това не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като от една стрА. на жалбоподателките е
осигурено правото на защита в настоящото производство с приемането на жалбата
за допустима.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи на
изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, от което
се установява, че процесният строеж по своето
предназначение представлява веранда, тераса, част от сграда с ид. 228.4 в съседния имот, свързА.
с нея на нивото на подовата плоча на втория етаж на тази сграда. Достъпът до
горното ниво на процесната веранда се осъществява единствено
от дневната на жилището на втория етаж на сграда с идентификатор
56784.553.228.4, поради което верандата не представлява самостоятелен обект
така, както е отразена в кадастралната карта - сграда на един етаж с
функционално предназначение „селскостопанска сграда".
Процесният строеж - покрита веранда, като
конструкция е част от двуетажната жилищна сграда с идентификатор
56784.553.228.4 - подовата плоча на втория етаж на жилищната сграда е
продължена на запад след общата граница между ПИ 227 и ПИ 228, като са
изпълнени 3 броя стоманобетонови колони на разстояние
3,53м. Самите парапети на верандата върху плочата, стоманените колони върху тях
и дървената покривна конструкция над верандата не са част от сграда с
идентификатор 56784.553.228.4.
Само на база на тези констатации съдът приема, че така
нареденото премахване на незаконен строеж е незаконосъобразно, тъй като, противно
на извършеното описание в заповедта и КА, препращащи към кадастралната карта на
двата имота, се установява, че нареденият за премахване строеж не е отделна
сграда /по КК „стопанска сграда“, съответно съгласно заповедта „едноетажна
масивна постройка – покрита веранда“/, а представлява веранда (тераса) към жилище, чиято плоча на терасата
не е допълнително изпълнена, а е част от конструкцията на изпълнената в ПИ 228
сграда, която е със смесено предназначение при втори жилищен етаж, и е
изпълнена при нейното строителство. Посоченото се допълва и от показанията на
свидетелите в тази част, които заявяват, че жилището на втория етаж с ПИ 56784.553.228.4
има две тераси, едната от които е процесната веранда,
като двете са изградени по време на изграждане на цялата сграда.
Макар на съда да е служебно известно съществуването на
издадена заповед за премахване на сграда с идентификатор 56784.553.228.4, за
което е образувано адм.д.№ 2772/22 г. по описа на
Административен съд –Пловдив, понастоящем с постановено решение, което не е
влязло в сила, то съдът намира, че предвид фактическите установявания с
приетото по делото заключение, е следвало административния орган да изследва
законността на изградената постройка в цялост – както по отношение на сграда с идентификатор 56784.553.228.4, така
и процесния строеж, находящ
се в съседния ПИ 56784.553.227, но конструктивно свързан и изграден едновременно
със сграда 4 в ПИ 56784.553.228. При преценка наличието на незаконно
строителство следва да се уточни от стрА. на
административния орган коя част от констатираното строителство е такова,
представляващо тераса и
пространство под нея, са изградени със самата сграда на основното застрояване и
коя част, респ. покрив, дървени навеси подлежат или не подлежат на премахване.
Въпросът относно наличието или не на търпимост не
следва да се изследва в рамките на настоящото производство, именно защото се
установи несъответствие между
действителното фактическо положение и вида на строежа и това, което е наредено
за премахване.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
не кредитира заключението на в.л.Р. в частта относно изводите й за търпимостта
на процесната веранда към настоящите законови
изисквания. От една стрА. вещото лице разглежда и
установява, че процесната веранда представлява част
от сграда с идентификатор 56784.553.228.4, конструктивно свързА.
и изградена по едно и също време с нея, макар да се намира в ПИ 56784.553.227.
От друга стрА. вещото лице приема, че процесната постройка отговаря за законовите изисквания, тъй
като я разглежда като елемент от допълващото застрояване в последния имот. Вещото
лице посочва, че сградата отговора на изискванията за височина и
местоположение, но не е изследвало въпросът за плътността на застрояването в
имота, поради което не може да се каже дали същата действително отговаря на
законовите изисквания и е търпима.
Ето защо оспорвА.та заповед
следва да се отмени.
Предвид изхода на делото, следва да се уважи претенцията
на жалбоподателките за присъждане на направените по
делото разноски в общ размер от 2520 лв., съгласно представения списък с
разноските.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № ЗРИ-456/06.07.2021г. на кмета на район
„Източен“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ш.Р.М.,
ЕГН ********** *** Сава Муткуров № 83, ет.3, ап.9 и Р.Р.Ш., ЕГН ********** ***, съдебни разноски в размер на общо
2 520лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото постановяване с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: