№ 23394
гр. .., 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110114755 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Образувано е по искова молба на Н. Л. Ч. срещу ЗАД „...“ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 20 лв., (частична претенция
от 340,60 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди от щети по л.а. „...“,
рег. № ..., причинени от настъпило на 18.02.2024 г. ПТП в гр. .. по вина на
застрахования при ответника по застраховка „ГО“ водач на л.а. ..., рег. № ..., ведно със
законната лихва от предявяване на иска /14.03.2024 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 18.02.2024 г. предоставил собствения си л.а „...“, рег. № ...
на ..., който го паркирал в гр. .., ул. ... На същата дата, при излизане от подземен гараж
водачът на л.а. ..., рег. № ..., чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответното дружество, реализирал ПТП с л.а „...“, рег. № ..., като на последното били
причинени имуществени вреди – предна броня облицовка и основа на предна табела
ДКН. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен двустранен констативен
протокол, а на 23.02.2024 г. уведомила ответника за настъпилото ПТП, бил извършен
оглед на увредения автомобил, като на ищцата било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 104,20 лв. След извършено проучване в няколко сервиза,
установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлизала на
444,80 лв. Ето защо счита, че сумата, която ответникът следва да й заплати по
процесната щета е в размер на 340,60 лв., от която сума претендира частично 20 лв. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по основание и размер. Поддържа се, че застрахователят
не е отговорен за репариране на вреди, които не са последица от процесната щета,
доколкото както в ДПК, така в описа при извършения оглед са установени само
1
нарушаване на облицовката на предната броня и подмяна на основата на
регистрационната табела. Поддържа, че е изплатил дължимата сума само за
посочените в огледа и записани в ДПК вреди, която била достатъчна с оглед възрастта
на автомобила. Оспорва сумата като завишена. Моли за отхвърляне на иска, както и за
присъждане на разноски на дружеството, а при частично уважена претенция за
разноски по компенсация.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка
с противоправно поведение на застрахования при ответника водач е претърпял
твърдените имуществени вреди в сочения размер, както и че ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на задължението.
Безспорно между страните по делото е, че на 18.02.2024 г. в гр. .. е реализирано
ПТП с участието на л.а „...“, рег. № ..., собственост на ищцата, и л.а. ..., рег. № ...,
чията деликтна отговорност по застраховка „ГО“ е обезпечавало ответното
застрахователно дружество към датата на ПТП, както и че по повод на горното ПТП
при ответника е образувана „щета“ .., като последният е изплатил застрахователно
обезщетение в полза на Н. Л. Ч. в размер на 104,20 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП 18.02.2024г., уведомление за щети по МПС от 23.02.2024 г., опис на
уврежданията на МПС от 23.02.2024 г., както и от приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие, на
18.02.2024г. в гр. .., при предприемане на маневра за излизане от подземен паркинг,
находящ се на ул. „...“ .., водачът на л.а. ..., рег. № ... реализира ПТП с паркирания
срещу него л.а „...“, рег. № .... От протокола за ПТП и от заключението на САТЕ, се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
водача л.а. ..., който е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като е предприел
маневра за движение за излизане от подземния паркинг без да се съобрази с
положението на паркирания срещу него автомобил, и е причинил щети на
застрахования при ищеца л.а „...“, рег. № ....
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. ..., рег. № ... са
настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на л.а „...“, рег. № .... От приетото
заключение на САТЕ се установява, че посочените от ищеца и в описите на
застрахователя - ответник повреди по лекия автомобил, отговарят на описания в
протокола за ПТП механизъм на ПТП.
Спорът между страните е концентриран досежно размера на претенцията.
Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица
имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод
притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
2
основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек
автомобил марка „...“, рег. № ..., договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия
автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички
увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно
нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 000 000 лева за
всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на
имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е.
по пазарната цена на същата като ползва заключение на вещо лице. Същевременно
стойността, изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и
труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти.
Във връзка с горното съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП. От
приетото и неоспорено от страните заключение по изслушаната автотехническа
експертиза, която настоящата инстанция на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира
се установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на
414,61 лева. Така установената вреда подлежи на обезщетяване от ответника –
застраховател на ГО на виновния водач. Съдът намира, че стойността, необходима за
възстановяване на възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по л.а
„...“, рег. № ..., изчислена по средни пазарни стойности на алтернативни части, не
следва да се цени като меродавна. Това е така, защото цел на застрахователното
обезщетение е привеждането на автомобила в състояние, аналогично на това, което е
било преди произшествието, а това включва и използването на оригинални резервни
части, т. е. такива, които са били използвани за направата му, при неговото
възстановяване. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни
цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но
3
само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен
сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният
е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Следователно неоснователно е
възражението на ответника, че при определяне на дължимото обезщетение следва да
се определи на база алтернативни сервизи, като се вземе предвид възрастта на
автомобила, лошото му визуално състояние и наличието на други увреждания по него.
Необходимо е да се отбележи, че предмет на делото е обезщетение за увреждания по
бронята и предната табела, които именно са остойностени от вещото лице, а не други
налични увреждания по него, които нямат отношение към спора. Изрично вещото лице
е посочило при изслушването си в съдебно заседание, че технологично недопустимо е
бронята да се ремонтира частично, поради което се премахва боята на целият детайл и
след това се боядисва изцяло. С оглед на горните съображения, съдът приема, че
сумата от 414,61 лв. е стойността на ремонта, необходима за възстановяване на
увредения автомобил, собственост на ищцата.
Страните не са формирали спор, че преди завеждането на исковата молба по
щетата застрахователят-ответник е заплатил на ищцата сума в общ размер на 104,20
лв. По изложените мотиви предявеният от Н. Ч. частичен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ се
явява основателен в предявения от ищеца размер от 20 лв., поради което следва да
бъде уважен. На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на исковата
молба до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищцата. Същата е сторила
разноски за държавна такса в размер на 50 лв., депозит за САТЕ в размер на 300 лв. и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, като са представени
и доказателства за сторените разноски. Ответникът своевременно е релевирал
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. При преценка на размера на адвокатското
възнаграждение настоящият състав съобразява решението на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/2022 г., както и дадените в определение № 4888 от 29.10.2024 по ч. гр. д.
№ 3551/2024 г., І г. о. разрешения, че при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за
намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, българският съд не е
обвързан от приетите в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът
следва да вземе предвид не само величината на защитавания интерес (цената на иска),
но и обема и сложността на извършената дейност от адвоката, както и дали тази
дейност изисква висока компетентност и знания с оглед фактическата и правна
сложност на конкретното дело. В случая при съобразяване на горните критерии, а
именно от една страна на интереса от търсената защита и предвидения в тази връзка
като ориентир в чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, възнаграждение от 400 лв. и от друга страна
осъществената по делото правна защита от пълномощника на ищеца – изготвяне на
исковата молба и становище по делото без явяване в открито съдебно заседание, както
и ниската фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав намира
възражението за основателно, поради което уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер от 360 лв. с вкл. ДДС, т.е. на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 710 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „...“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. .., ул. „..“
.. да заплати на Н. Л. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. .., ж.к. .., бл. ..., на основание чл.
432 КЗ сумата от 20 лв., частична претенция от 340,60 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от щети по л.а. „...“, рег. № ..., причинени от
настъпило на 18.02.2024 г. ПТП в гр. .. по вина на застрахования при ответника по
застраховка „ГО“ водач на л.а. ..., рег. № ..., ведно със законната лихва от предявяване
на иска - 14.03.2024 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 710 лв., представляваща сторени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5