Р Е
Ш Е Н
И Е №
град С., 02.03.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска
колегия, І отделение, І-16 състав, в публично заседание на втори ноември, през
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ЖЕЛЯЗКОВ
при секретаря Е. П., като разгледа докладваното от съдия Желязков
гр. дело № 13809
по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
М.Д.Д., като майка и
законен представител на малолетната ищца Н.Н.Д. е предявила против З. „Б.И.” АД, иск на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във вр. с
чл.45 ЗЗД за сумата
от 25 500 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, в едно със законната лихва върху претендираната сума от датата
на увреждането 19.04.2011 г. до
датата на окончателното й изплащане. Твърди, че на 19.04.2011 г. около 8:00 ч. В град С., детето Н.Д. е пострадало при ПТП като пешеходец. На същата дата и час лекотоварен автомобил
марка „Мерцедес”, модел Спринтер с per. № ДК№ ***, управляван от Б.Й.С.,*** към ул”Ц.” и
срещу административен адрес на № * блъснал пешеходката
Н. Д., тогава на 9 години. На детето била оказана спешна медицинска помощ.
Вследствие на произшествието ищцата Н.Д. получила следните травматични увреждания: Епифизиолиза на лявата голямопищялна кост в дисталната част, открито счупване
на лявата малкопищялна кост. Било проведено оперативно лечение, с метална
остеоцентеза с две Киршнерови игли. Детето било изписано на 26.04.2011 г.
срокът на имобилизация бил 3-3,5 месеца.
Претендира се ангажиране отговорността на ответното дружество, тъй като за управлявания от Б.С. автомобил е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ с ЗД „Б.И.” АД обективирано в полица № 0341893 валидна от 01.01.2011 г. до 31.12.2011
г.
Ответната страна
З. “Б.И.” АД, в
отговора на исковата молба оспорва изцяло иска, по основание
и размер; оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение за застраховка „ГО”; навежда възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, която е пресичала неправилно по пътното плътно и в нарушение на правилата за
движения по пътищата, както и без да положи необходимата грижа за безопасността
си се поставила в значителен риск
превишаващ нормалния. Ответникът оспорва иска и по размер, като намира
претенцията за прекомерна спрямо уврежданията и неотговаряща на икономическата
конюнктура в страната.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени и приети като писмени
доказателства Констативен протокол за ПТП № 285 от дата 19.04.2011 г. от СДВР , отдел „Пътна полиция” ; Протокол за оглед на ПТП с фотоалбум. Изискано и приобщено към
материалите по делото е в цялост прокурорска преписка № 16616/2011 г. по описа
на СРП, ДП№ ЗМ 11206/2011 г. на ОДП – СДВР. По досъдебното производство са били
назначена първоначална и допълнителна автотехническа експертизи, снети са
показанията на пострадалото дете, на неговите родители и на водача Б.С.. Първоначално вещото лице по назначената в ДП автотехническа експертиза
заключава, че с оглед поведението на пострадалата и скоростта на движение на
МПС Мерцедес ударът/сблъсъкът е бил непредотвратим, с оглед дължината на
опасната зона, както и с оглед обстоятелството, че водачът С. не би могъл да забележи пешеходката преди същата да предприеме внезапно
навлизане на пътното платно. В последващо допълнително заключение експертът
изоставя това свое становище, като изчислява различна по разсстояние опасна зона
и приема, че водачът на МПС е могъл да забележи детето на тротоара, преди то да
стъпи на пътното платно. Наказателното производство е прекратено с
Постановление за прекратяване от 01.08.2011 г. на СРП, с което се приема
виновно поведение на водача Б.С. за
причиняване на средна телесна повреда на детето Н.Д., но
производството се прекратява по искане на
пострадалия.
По
искане на страните, за изясняване механизма на настъпване на ПТП и поведението
на участниците в него е допусната съдебна автотехническа експертиза
/САТЕ/. Със заключението
на изготвената автотехническа експертиз, приета и неоспорена от страните, с
изготвени мащабни скици на мястото на ПТП и отразяване местоположението на
участниците преди и при настъпването му, се установяват следните обстоятелства:
При движение на МПС Мерцедес с ДК№ ***, управляван от Б.С. ***, от ул.”А.К.” към ул.”Ц.”, отдясно спрямо посоката на
движение на автомобила и напречно на
пътното платно е навлязло детето Н.Д., движещо се
с бърз ход. Водачът С. е реагирал и задействал спирачната
уредба на автомобила, но въпреки това е настъпил удар в левия крак на
пострадалата, при който са били причинени описаните травматични увреждания.
ПТП се е
осъществило на пътното платно, на 1,1 метра от края на тротоара на ул.”О.”, като на тротоара пред жилищната сграда е изградена площадка, на която
са били паркирани напречно два автомобила. Между тези автомобили пострадалото
дете Н.Д. се е движело в посока към платното, като с
оглед на своя ръст, от момента, в който е станала видима иззад предното/задното стъкло на паркираните
автомобили, тя е изминала 3,60 метра до мястото на удара. Детето се е движело с
бърз ход, приет от САТЕ – 5,5 км/ч. МПС Мерцедес се е движел със скорост 20,58
км/ч. Видимостта по посоката на движение
на лекия автомобил е била пряка към ищцата, в момента, в който същата е излязла
встрани между двата автомобила и водачът
на МПС е могъл да я възприеме. Така, ищцата е изминала път до мястото
на сблъсъка – 3,6 метра. Опасната зона за спиране при посочената скорост на
автомобила е 11,16 метра, а отстоянието от мястото на сблъсъка до
местоположението на МПС откъдето пешеходката е станала видима е 13,47 метра.
Вещото лице доц.инж. А. дава и втори вариант на заключение, че спрямо момента,
в който пешеходката е излязла напълно
извън габарита на паркирания напречно на тротоарната площадка автомобил, е
изминала път до мястото на удара- 2,00 метра, при което отстоянието на МПС
Мерцедес до това място е било 7,47 метра- по малко от опасната зона за спиране,
следователно, ако водачът е възприел пострадалата едва при
появата и в цял ръст ударът е бил непредотвратим.
За да прецени наличието на деликтна
отговорност на водача на МПС съдът приема, че
същият е следвало да прояви необходимата бдителност и е могъл да
възприеме приблищаваща опасност- дете в
близост до пътното платно, още в момента, когато пострадалата се е намирала в
цял ръст до паркиран автомобил. Височината на детето, при появата му иззад
предното/задното стъкло е била по-голяма от вертикалните габарити на този
автомобил, съответно пешеходката е била частично видима за водача. Съдът не
възприема хипотезата, че от водача се изисква да предприеме действия едва след
като пешеходецът стане напълно видим в цял ръст. В конкретния случай
препятствието за видимостта е било само частично, а водачът на МПС е могъл и е
бил длъжен да съобрази опасността. Ето защо, при така установеното поведение на
участниците в ПТП съдът приема за
установено, че Б.С., при управление на МПС с посочен ДК№ е допуснал нарушение
на Закона за движение по пътищата, като причинил виновно, по непредпазливост
телесните увреждания на ищцата Н.Д..
Свидетелските показания на разпитания в качеството на
свидетел Б.С. допринасят за извършване на експертното заключение и
изложените по-горе експертни изводи, но не са логични и убедителни по отношение
поведението на водача от момента на възприемането на ищцата преди попадането и
на пътното платно.
За лекотоварния автомобил „Мерцедес Спринтер" с ДК№ *** е сключена валидна застраховка при
ответника „Гражданска отговорност" с полица № 0341893 валидна от
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно медицИ.ка експертиза,
се установява , че при настъпилото на 19.04.2011
год. ПТП ищцата Н.Н.Д. е получила следните травматични
увреждания: Открито счупване /с нарушаване целостта на кожата/, изразяващо се в
епифизиолиза на долния край на лявата голямо пищялна кост и счупване на
малкопищялната кост. Според вещото лице д-р Д.К. болките и
страданията са продължавали в периода на възстановяване – око 3 месеца,
по-интензивни през първия месец, като за бъдещ
период от няколко години, при климатични промени или натоварване на
крайника ищцата ще изпитва неприятни усещания до явна болка на местата на
счупването. В допълнително заключение
по допусната от съда допълнителна съдебномедицИ.ка експертиза,
в.л. К. заявява, че е налице причинно-следствена връзка
между получената увреда и ПТП, като увреждането е настъпило откъм външщната
лява страна на подбедрицата на пострадалата – което заключение кореспондира с
описания механизъм на настъпване на ПТП, респ.на причиняване на сблъсъка. В
последващо допълнително заключение, в.л. д-р К. заключава, че
не са налице невъзстановени вреди –двете увредени кости са възстановили своята
цялост, но е налице удължаване на стъпалото на детето с 5 мм. В съдебно
заседание на 02.11.2015 г. вещото лице заявява, че са налице различни хипотези,
при които е възможно да настъпи такова уголемяване на стъпалото – плоскостъпие
на детето или дразнене на растежна зона, находяща се в близост на мястото на
травмата.
За установяване характера и обема на претърпените от
ищцата болки и страдания е допуснат и разпитан един свидетел – М. Е.Л.. От показанията на този свидетел се установява, че през времетраенето на болничния
престой на пострадалото дете то е било в
тежко психическо състояние, не допускало хора до себе си. След изписването му
не можело да се обслужва само поне две седмици, не можела да става сама от
леглото. За период от 40 дни била в гипс. Нощно време преживявала нервни кризи,
налагало се да се обаждат за спешна помощ. Ищцата не понасяла дрехи по себе си,
изпитвала ужас и била в депресивно състояние. Към момента на отдаване тези
свидетелски показания детето все още накуцвало.
С оглед доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно 226, ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Налице са елементите на фактическия състав, който ангажира отговорността
на застрахователя по прекия иск- сключен застрахователен
договор, настъпване на застрахователно събитие, причинено от застрахования делинквент. С оглед на установеното по
делото валидно застрахователно правоотношение отговорността на
ответното дружество е установена. В
настоящия случай се установява, че са
налице предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние ,
вина на деликвента и съответно причинна връзка с вредоносния резултат. Вината и противоправните действия на водача на лекия
автомобил Б.С. е установена от всички приети по делото
доказателства. Причинната връзка също е установена, доколкото увреждането на левия крак на ищцата е възникнало непосредствено
при инцидента и експертното заключение на неоспореното от страните
и прието от съда допълнително заключение на СМЕ категорично свързва
травматичните увреждания с ПТП.
Застрахователят отговаря спрямо
увредения за причинените му от застрахования деликвент вреди, на основание
сключения със собственика на
МПС договор за
застраховка. Отговорността му е функционално обусловена от отговорността на
деликвента, предмет на настоящото дело. Характерът и размерът на вредите от
непозволено увреждане, респективно на обезщетението за тези вреди се определят
по обективни критерии, уредени в чл. 45 и сл. от ЗЗД, като се изхожда от характера и
последицата на увреждащото деяние.
Съдът приема за основателно възражението на
ответното дружество за наличие на съпричиняване, с твърдението, че ищцата се е
движила неправилно по пътното плътно и в нарушение на правилата за движение по
пътищата, без да положи необходимата грижа за безопасността си, като се е
поставил в значителен риск превишаващ нормалния. Установява се по делото, както
и данни за това се съдържат в материалите /протоколи за разпит на родителите на
детето, АТЕ/ по приложеното в цялост досъдебно производство, че детето Н.Д. е предприело внезапно и необяснимо навлизане на пътното платно с бърз
ход, без да предупреди баща си, който я е придружавал, като последният, от своя
страна не е упражнил необходимия контрол за поведението и безопасността на
детето. Необоснованото изненадващо действие на детето и бездействието на неговия родител са поставили
водача на МПС в изненада и изпитание на неговата психическа и двигателна
реакция, с което са предпоставили
настъпването на ПТП и са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат. Същевременно, следва да се отчете и ниската
възраст на детето, която се отличава с лекомислие и импулсивност на действията.
Водачите на МПС следва да проявяват
особена бдителност и готовност за реакция при възприемане на дете в близост до
пътното платно. Съдът приема, при
съобразяване на изложените обстоятелства и съпоставяне поведението на участниците
в ПТП, че е налице 20% принос на
съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на увреждането, с колкото и дължимото обезщетение следва да
бъде редуцирано.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният от Н.Н.Д. иск за
претърпени неимуществени вреди спрямо ЗК „Б. И.“ АД е частично основателен. Размерът на дължимото обезщетение следва да
се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗ., което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост . ПТП, което е преживяла малолетната ищца, безспорно е психическа травма с последици за самооценката и социалното
и поведение и свързано със затруднения. Детето е преживяло болки и страдания
за продължителен период и все още търпи последствия от травматичните
увреждания. На основание
изложеното и при съобразяване с практиката на съдилищата и
момента на настъпване на инцидента, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да се определи в размер на 25 000 лева, който
размер следва да бъде редуциран с възприетия процент на съприцчиняване до
размер от 20 000 лева, като в посочения размер искът
следва да бъде уважен. Върху тази сума следва да се начисли и законната лихва, считано от датата 19.04.2011 година – датата на ПТП, до окончателното й
изплащане. Над уважения
размер до претендирания такъв от 25 500 лева искът за обезщетение за неимуществените вреди, като неоснователен, следва да
бъде отхвърлен.
Ищцовата страна, чрез пълномощника си претендира, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, на пълномощника на ищцата да бъде определено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство в това производство. Приет е по
делото Договор за правна защита и съдействие с приложено пълномощно, от които е
видно, че законният представител на
малолетната ищца е сключила договор и упълномощила двама адвокати - адв.
У. и адв. Д.. Исковата
молба е подписана от пълномощника адв. У., а всички
процесуални действия до приключване на съдебното произовдство в първата И.танция са извършвани от адвокат Д.. Следва да се
определи възнаграждение за един адвокат, като на основание чл. 38, ал.2 от ГПК
бъде осъден ответника да заплати на адвокат К.Д.
възнаграждение в предвидените по Наредба № 1/2004 г. на ВАС възнаграждение. Съдът счита, че размерът на
дължимото възнаграждение следва да бъде
определен, като първоначално се съобрази размера на дължимия адвокатски хонорар
съгласно чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, върху предявената с
исковата молба претенция от 25 500 лева, след което този размер да бъде редуциран съобразно
уважената част от иска. В случая
дължимото минимално възнаграждение за един адвокат съгласно Наредбата върху предявената претенция от 25 500 лв. е в размер на 1295 лева, а съобразно уважената
част от иска - 20 000 лева, е в размер на 1015, 70 лева, до който размер претенцията за
разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е основателна. Ответникът дължи да заплати на ищеца,
съобразно уважената част от иска, сумата в размер на 800 лева – разноски за държавна
такса при предявяване на иска, както и сумата 264 лева за извършените съдебна автотехническа
и съдебна медицинска експертиза -
съобразно представения от ищцовата страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител претендира заплащане на разноски
съгласно цитиран списък на разноските, какъвто не се намери по делото – с всяка
от молбите за прилагане на депозити за вещи лица ответното дружество е искало,
своевременно, присъждане на тези
разноски. Общият размер на извършените
от ответника разноски е 230 лева. Спрямо отхвърлената част от иска дължимите се
на ответника разноски възлизат в размер на 46 лева- възнаграждение за вещи лица по
назначените експертизи и за призоваването на свидетел, която сума, при този
изход на делото ищецът следва да заплати на
ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането Застрахователна компания З. “Б.И.” АД, ***, да заплати на Н. Н.Д.,
ЕГН **********, чрез законен
представител М.Д.Д., ЕГН **********, съд.
адрес ***, чрез адвокат В.У. и адв. К.Д., сумата от 20 000 /двадесет хиляди/
лева- обезщетение за неимуществени вреди следствие от ПТП, настъпило на 19.04.2011 год., заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.04.2011 год., до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск за неимуществени вреди над така определения размер до пълния
предявен размер от 25 500 лева,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД, ***, да
заплати на Н. Н.Д., ЕГН **********, чрез законен представител М.Д.Д.,
ЕГН **********, съд. адрес ***, чрез
адвокат В.У. и адв. К.Д., сумата от 1064 лева – разноски в производството, съобразно
уважената част от иска, от които: 800
лева – за внесена държавна такса и 264 лева – разноски за извършени експертизи
ОСЪЖДА
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, З. “Б.И.” АД *** , на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат К.Д., с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 1015,
70 лева.
ОСЪЖДА
Н. Н.Д., ЕГН **********, чрез законен представител М.Д.Д.,
ЕГН **********, съд. адрес: ***, чрез
адвокат В.У. и адв. К.Д., да заплати на ЗД “Б.И.” АД ***, сумата в размер на 46 лева – разноски за възнаграждение на вещи лица
и призоваване на свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: