Р Е Ш Е Н И Е
№ 356
гр. Г.О., 13.08.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.Къцаркова и в
присъствието на прокурора …………………..., като разгледа докладваното от съдията
Вардаров гр.дело№408/2019г. по
описа на Горнооряховския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по
чл.127 ал.2 от СК.
Ищeцът Ю.Б.А.(чрез адв.Д. С.Д. с ВТАК) твърди в исковата си молба, че от съвместно съжителство(без брак) между Ю.Б.А. и М.Г.Х.
се ражда детето З.Ю.Б. с ЕГН**********. Твърди се, че
през
м.октомври.2018г. Х. напуска семейното жилище в с.Д. Общ.Г.О.. От тогава до
дата на депозиране на исковата молба, майката не се е интересувала от детето,
за което грижи изцяло полага ищецът А..
Твърди се, че това било
четвъртото по ред дете на ответницата, което е изоставила. С поведението си Х.
създавала сериозни затруднения по отношение на упражняването на родителските
права и грижи към детето. Необходимо било съдът да определи местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права по отношение на него, както и режима
на лични отношения между ответницата и малолетното дете и определяне на
ежемесечна издръжка. Моли съда да постанови решение, с което: -да
бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето З.Ю.Б. с ЕГН**********– на бащата Ю.Б.А.; -да се определи местоживеенето на детето З.Ю.Б. с ЕГН********** – при бащата Ю.Б.А. на адрес: ***.О.;
-да се определи подходящ режим на лични контакти между майката М.Г.Х. и детето, a именно: всяка първа и трета неделя от месеца от 10h00min. до 16h00min. в присъствието
бащата Ю.Б.А.; -да бъде осъдена М.Г.Х. да заплаща за детето З.Ю.Б. с ЕГН**********, чрез Ю.Б.А. - неин баща и законен представител месечна издръжка
в размер на 140.00лв., считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.02.2019г. до настъпване на законови причини за изменяването или
прекратяването и. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата М.Г.Х., с
редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представлявана
от особен представител адв.
адв.Л. Пл.М. от ВТАК и мл.адв.Г. Ив.Г. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, счита исковете за допустими(същите са
предявени от надлежна страна, разполагаща с активна процесуална легитимация
срещу надлежна ответна страна). Не се
спорят твърденията в исковата
молба, че Ю.Б.А. и М.Г.Х. имат едно
малолетно дете З.Ю.Б.с ЕГН**********. Поради липсата на контакт с ответницата,
принципно се оспорват останалите фактически твърдения, направени от
молителката. Предоставянето на родителските права следва да се извърши след
събирането и преценка на всички
доказателства по делото. Счита, че следва да бъде разширен предложения от ищеца
режим налични контакти между детето и
другия родител, напр.: всяка неделя от месеца от 10h00min. до 16h00min. в присъствието на бащата. Не възразява против размера на исканата
издръжка(в размер на
нормативно определения минимум). Съгласно чл.142 ал.2 от СК, минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съдът, след като
взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
От
съвместно съжителство(без брак)
между Ю.Б.А. и М.Г.Х. се ражда детето З.Ю.Б. с ЕГН**********,
видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт№0103/16.04.2018г.
на Общ.Г.О..
По време на съвместното си
съжителство М.Г.Х. няколко
пъти своеволно е напускала дома си. През м.август.2018г. А. заминава да работи
в Кр.Холандия. След заминаването му Х. оставя детето на грижите на баба му по
бащина линия и напускайки(през м.октомври.2018г.) съвместно обитаваното жилище
в с.Д. Общ.Г.О.. През м.декември.2018 година Ю.Б.А. се
прибира в Р.България и оттогава до момента се грижи за дъщеря си Зейнеб.
По делото е депозиран
социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето относно
положението на детето З.Ю.Б. с ЕГН**********.
Според проведените социални анкети, от раждането си детето се отглежда в семейна среда. От раждането си детето се отглеждало в семейната среда на баща си
и неговите родители, които са в състояние да задоволяват основните потребности
на Зейнеб, което включва осигуряване на храна и сън, подходящо и уютно жилище,
безопасна и сигурна среда, отопление, облекло, хигиена(лична и на дома),
здравни грижи и лечение. Физическите потребности на детето към настоящия момент
се задоволявали адекватно от страна на бащата. Къщата(състояща се от три стаи, коридор, кухненско помещение и
външна тоалетна) на адреса в с.Д. Общ.Г.О. е семейна собственост. Ю.Б.А. живее с родителите си – З. и Б. А. и дъщеря си З.
Всички помещения са обзаведени, съобразно функционалното си предназначение. В
хигиенно-битово отношения условията на жилището са добри. Ю.Б.А. работи в „МАТ“ЕООД
гр.Л., с месечно възнаграждение от 300.00лв. на седмица. Финансово е подпомаган и от своите родители, а също и от братята и сестрите си,
живеещи в чужбина. В
хода на социалното проучване се установило, че за детето се полагат адекватни
грижи от страна на неговия баща, която има необходимите родителски качества за
отглеждането и възпитанието на сина си.
От страна на ищеца са ангажирани гласни
доказателства. Св.А. Б.Т. и св.З. Ал.Т. познават страните, които са
съжителствали заедно около две години.
Потвърждават факта, че няколко месеца
след раждането на детето им З., майката М.Г.Х. избягала(напуснала съвместно
обитаваното с бащата и детето жилище). И двамата свидетели категорично заявява,
че детето е отглеждано в средата на бащата и неговата майка(баба на детето по
бащина линия). Детето не било лишено от нищо. Бащата работел и се
справял изключително добре и с отглеждане на
детето и с домашните си задължения. Съдът кредитира
свидетелските показания като обективни(и непротивиречащи на останалия
доказателаствен материал) и им дава
вяра.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.127 ал.2 от СК за основателен, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за детето
си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му
развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се
упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях,
спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е
необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права
по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е
положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият
случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство имат роденa дъщеря
З.Ю.Б.. Установи се, че от края на м.октомври.2018г. родителите
на детето са разделени, като майката напуснала съвместно обитаваното
жилище. При разделеното живеене на родителите, те
нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на
конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на
родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се
разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите
пълнолетие деца са длъжни да живеят при родителите си, освен ако важни причини
налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живее
детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее то, този
родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
При тази безспорно установена
фактическа обстановка бащата е предявил иск чл.127 ал.2 от СК – детето З.Ю.Б.
да бъде оставена при него за отглеждане и възпитание, т.е. тя да упражнява
родителските права. За това определяне
са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай.
На първо място – това са
родителските качества, имащи най-голямо значение за правилното отглеждане
и възпитание на детето. От значение за определяне кой от родителите ще
упражнява сам родителските права са образованието, културата, мирогледът и
другите качества на личността на отделния родител. На второ място това са грижите и отношението на родителите към
детето - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането и възпитанието му. Жилищните, битовите и другите материални
условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на
детето. Събраните по делото доказателства мотивират съда да приеме, че бащата разполага
с възможности(и с помощта на помощта
на своите родители) да полага необходимите грижи за израстването
и правилното възпитание на детето. Обективно, майката понастоящем се е дистанцирала от дъщеря си, не
поддържа каквито и да било контакти с нея. Изразеното становище от Д“СП” гр.Г.О.
Отдел „Закрила на детето” също мотивира съда да приеме, че бащата притежава
онази съвкупност от качества, необходими за възпитанието и формирането на дъщеря
си като личност. Изложените по-горе обстоятелства попадащи в критерия “интерес
на детето”, основен в настоящия казус, мотивират съда да приеме, че в интерес
на детето З.Ю.Б. е да живее при своя
баща Ю.Б.А. и той да упражнява родителските права върху нея.
В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните
отношения между майката М.Г.Х. и детето З.Ю.Б.. От една страна, с
оглед задължителния характер на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се
отчужди детето от рождения си родител – в случая майката, личните отношения и
контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на детето, както и с
оглед възможността за запазване на духовната връзка майката и детето. При
решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото
то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на
детето и особеностите на конкретния случай(крехката възраст на детето).
Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични
отношения. Изложеното мотивира съда да определи режим в смисъл: майката М.Г.Х. да има право режим на лични отношения и контакти с детето З.Ю.Б., всяка първа, втора и трета неделя
от месеца,
считано от 10h00min. до 16h00min. в присъствието
бащата Ю.Б.А..
Ответницата М.Г.Х. е майка на
детето З.Ю.Б.
и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и
дължи издръжка независимо дали същата е трудоспособна и дали може да се издържа
от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. По правната си
същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за
съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от
издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените
потребности, а не с оглед на стандарта, който е поддържало или който иска да
поддържа. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че
полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на
малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент. Що
се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен /по
реда на чл.162 от ГПК/ до
размер на 140.00лв. месечно. Следва да се има предвид
разпоредбата на чл.143 ал.2 СК - родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца,
независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си/, както и утвърденото положение в трайната съдебна
практика/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./.
От Постановленията на Пленума на ВС/ППВС№5/1970г.
и ППВС№5/1981г./, които не са загубили
сила и са приложими и към настоящия случай е видно, че се извеждат като значими
критерии при преценката на съдебния орган относно размера на издръжката преди
всичко дали дължащият издръжка е в трудоспособна възраст и е в същото време е
трудоспособен, т.е. не страда от някакво съществено обществено значимо
заболяване, което би го възпрепятствало да осъществява пълноценно трудова
дейност. Заедно с това следва да се има
предвид и разпоредбата чл.142 ал.2 от СК
ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№320/20.12.2018г., считано
от 01.01.2019г. размерът на минималната
работна заплата е 560.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.37лв. при
нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна
седмица за пълен работен месец. Преди всичко, това е и морален дълг на всеки родител.
Издръжката от по 140.00лв. на месец за детето З.Ю.Б. следва да бъде присъдена
занапред, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2019г. до
настъпване на законни основания за изменяването или прекратяването на
издръжката.
Няма
пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение
и да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в
случай, да се инициира друго производство за промяна на определените режим на
лични контакти/отношения и издръжка, респ. на родителските права.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.6 от ГПК, ответницата М.Г.Х. следва да бъде
осъдена да заплати по сметката на ГОРС: сумата 201.60лв., представляваща ДТ върху исковете
за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК.
При този изход на делото на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, М.Г.Х. следва да бъде осъден да заплати на Ю.Б.А. сумата 575.00лв.,
представляваща направените по делото разноски(ДТ – 25.00лв., адвокатско
възнаграждение – 250.00лв. и възнаграждение за особен представител – 300.00лв.).
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът
следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно
присъдената издръжка.
Водим от
изложените съображения и на основание
чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права спрямо детето З.Ю.Б.
- родена на ***г. в гр.Г.О., с ЕГН**********, с
родители: М.Г.Х. с ЕГН********** и Ю.Б.А. с ЕГН**********,
- на бащата Ю.Б.А. с ЕГН**********,***.О..
ПОСТАНОВЯВА
детето З.Ю.Б. с ЕГН**********, да живее при баща си Ю.Б.А. с ЕГН**********, на адрес: ***.О..
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения и контакти на майката М.Г.Х.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О.,, с детето З.Ю.Б.
с ЕГН**********, както следва: всяка първа, втора и трета
неделя от месеца, считано от 10h00min. до 16h00min. в присъствието
бащата Ю.Б.А..
ОСЪЖДА
М.Г.Х. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О.,
ДА ЗАПЛАЩА за детето З.Ю.Б.
с ЕГН**********, чрез нейния баща и законен представител Ю.Б.А. с ЕГН********** ***.О., месечна издръжка в размер на по 140.00лв./сто и четиридесет
лева/, считано от датата на депозиране на исковата молба –
28.02.2019г. до настъпване на законни основания за изменяването или
прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА М.Г.Х. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***.О.,
ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Б.А. с ЕГН**********,***.О., сумата 575.00лв./петстотин
седемдесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М.Г.Х. с ЕГН**********,
с постоянен и настоящ адрес: ***.О., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ
РАЙОНЕН СЪД: сумата 201.60лв./двеста и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща
ДТ върху
иска за издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/,
представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на изпълнителен
лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
Районен съдия: