№ 4811
гр. София, 22.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело №
20251110209975 по описа за 2025 година
и като се запозна с материалите по делото, намери следното:
Производството по НАХД № 9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94
състав е образувано въз основа на жалба от М. А. С., ЕГН ********** –
законен представител на „В. К. Л.“ ООД, ЕИК ************, чрез
упълномощен представител – адв. И. Г. от АК – В., против фиш серия СО №
9455569/23.01.2025 г., съставен по реда на чл. 186 ал. 3 ЗДвП, с който на „В. К.
Л.“ ООД, ЕИК ************, е наложена глоба в размер на 20, 00 /двадесет/
лева за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
С разпореждане рег. № 8954/16.07.2025 г. съдът е оставил жалбата без
разглеждане като недопустима и е прекратил производството по НАХД №
9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
Срещу разпореждането е постъпила частна касационна жалба от М. А.
С., чрез упълномощен представител – адв. И. Г. от АК – В., заведена с вх. №
262183/31.07.2025 г., с която се иска разпореждането да бъде отменено и
делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. В условията на евентуалност се прави искане
преписката да бъде изпратена на инспектор при „Център за градска
мобилност“ ЕАД за изпълнение на процедурата по чл. 186 ал. 2 ЗДвП.
След изпълнение на процедурата по връчване на частната касационна
жалба на ответника по жалбата, делото е било изпратено в АССГ по
компетентност. Пред касационната инстанция е образувано КНАХД №
9769/2025 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав. С разпореждане №
33602/15.10.2025 г., постановено по КНАХД № 9769/2025 г. по описа на
АССГ, XXIII касационен състав, съдията – докладчик в касационната
инстанция е констатирал, че подадената частна жалба не отговаря на
изискванията за съдържание и приложения съгласно чл. 212 ал. 1 т. 2 и чл. 213
т. 2 и т. 3 вр. чл. 231 АПК. Предвид горното на основание чл. 213а ал. 6 т. 1
1
предл. 2-ро вр. чл. 231 АПК е върнал делото на СРС за изпълнение на
задълженията по чл. 213а ал. 1 АПК и отстраняване на констатираните
нередовности.
В разпореждане № 33602/15.10.2025 г., постановено по КНАХД №
9769/2025 г. по описа на АССГ, XXIII касационен състав, е посочено, че
титулната част на частната жалба е изписана непрецизно и не става ясно кой е
подателят й – управителят на „В. К. Л.“ ООД или „В. К. Л.“ ООД, което
поражда съмнение за действителния подател на жалбата, което е предпоставка
за преценката й за допустимост, доколкото право на оспорване на
постановения съдебен акт има само страната по спора. Посочено е, че
управителят на дружество с ограничена отговорност, макар да разполага с
представителни права по отношение на съответното юридическо лице, е и
негов самостоятелен орган, поради което и управителят, и юридическото
лице, чийто органен представител е той, притежават самостоятелна
правосубектност. На следващо място е посочено и че уточняването на това
кой е жалбоподателят е от значение и за преценката за представителната власт
на лицето, подписало жалбата.
Констатирано е и че към частната жалба не са представени
доказателства, че е платена дължимата по силата на чл. 235а ал. 1 вр. чл. 213 т.
3 АПК по аргумент нa противното от чл. 236 АПК, държавна такса в размер на
150, 00 лева.
Предвид горното на основание чл. 213а ал. 1 АПК с разпореждане рег. №
13060/20.10.2025 г. съдията – докладчик във въззивния съд е оставил частната
касационна жалба без движение като е указал на частния жалбоподател в 7 –
дневен срок от получаване на препис от разпореждането да отстрани
констатираните нередовности на частната жалба. На частния жалбоподател са
били указани и неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените
указания в срок – връщане на частната касационна жалба.
Разпореждане рег. № 13060/20.10.2025 г. е било връчено на
процесуалния представител на жалбоподателя на 03.11.2025 г. и в указания 7 –
дневен срок в изпълнение на указанията, дадени от касационната инстанция, е
депозирана молба вх. № 363966/06.11.2025 г., в която се сочи, че частната
жалба е подадена от управителя на „В. К. Л.“ ООД, както и че доколкото
страна по спора е управителят, който е физическо лице, дължимата държавна
такса за производството пред касационната инстанция е 30, 00 лева, за
внасянето на която е представено платежно нареждане.
Съобразявайки депозираната молба вх. № 363966/06.11.2025 г. и
извършвайки преценката по чл. 213а АПК, съдът намери, че частната
касационна жалба, подадена срещу разпореждане рег. № 8954/16.07.2025 г.,
постановено по НАХД № 9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, следва
да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 213а ал. 2 АПК касационната
жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на
основанията по чл. 215 АПК. Съгласно чл. 215 т. 1 АПК жалбата или
протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно
производство се прекратява, когато са подадени от лице или организация,
2
които не са участвали в съдебното производство.
В настоящия случай видно от уточненията, направени с депозираната на
06.11.2025 г. молба, частната касационна жалба е подадена от управителя на
„В. К. Л.“ ЕООД, и доколкото жалбоподателят е физическо лице е и заплатена
държавна такса в размер на 30, 00 лева. Управителят на „В. К. Л.“ ЕООД обаче
не е легитимиран да обжалва прекратителното разпореждане на районния съд,
тъй като страна в производството по съдебно оспорване на издадения фиш е
дружеството „В. К. Л.“ ЕООД, а не неговият управител, доколкото с
обжалвания фиш именно на юридическото лице е била наложена глоба за
твърдяното нарушение на ЗДвП. Дружеството е юридическо лице и извършва
дейността си чрез своите органи, като орган на управлението му е управителят
- арг. от чл. 141 от ТЗ, който има и представителни права по отношение на
дружеството. Управителят и дружеството обаче са самостоятелни правни
субекти, притежават отделна и самостоятелна правосубектност и отделно
имущество. Управителят на юридическото лице е отделен правен субект и
може да извършва действия в лично качество, а не като представляващ
дружеството. В случая в молбата от 06.11.2025 г. изрично е посочено, че
според частния касационен жалбоподател страна по спора е управителят,
поради което и частният касационен жалбоподател е определил, че дължи
заплащане на държавна такса в размер на 30, 00 лева съгласно чл. 235а АПК.
Предвид горното съдът намери, че частната касационна жалба е подадена от
лице, за което липсва правен интерес от обжалване и което не е участвало в
съдебното производство, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане.
По горните мотиви и на основание чл. 213а ал. 2 вр. чл. 215 т. 1 АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА като недопустима частна
касационна жалба, заведена с вх. № 262183/31.07.2025 г., подадена от М. А. С.,
ЕГН **********, чрез упълномощен представител – адв. И. Г. от АК – В.,
против разпореждане рег. № 8954/16.07.2025 г., постановено по НАХД №
9975/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.
Определението подлежи на обжалване пред АССГ с частна жалба в 7 –
дневен срок от получаване на съобщението.
Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател М. С.
чрез адв. И. Г. на посочения в молба от 06.11.2025 г. съдебен адрес.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4