Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
19.06.2023 г.
Подадена е частна жалба с
вх.№266571/23.02.2023 г. от адв. В. – първоначално
назначен за особен представител, с която се обжалва Определение от 14.10.2021
г. С разпореждане от 27.04.2023 г. заместник-председател на САС е върнал
преписката на СГС за администриране на жалбата съгласно конкретни указания,
сред които не е такова за събиране на държавна такса. Указанията са изпълнени,
нередовността е отстранена, делото е изпратено повторно на САС за разглеждане
на постъпилите жалби. С разпореждане от 12.06.2023 г. заместник-председател на
САС е върнал повторно преписката на СГС с нови указания – да бъде събрана
държавна такса в размер на 15 лв.
Настоящият състав приема, че
държавна такса за частната жалба не се дължи на основание т.7 от ТР №6/2012 г.
на ОСГТК („Особеният представител, макар
и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои
процесуални права, а тези на страната, която представлява. Следователно не
особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а представляваната
от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата държавна
такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по
спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.“).
Подателят на жалбата – адв. В. – не е страна в
процеса и няма друго процесуално качество извън това на особен представител,
макар и впоследствие заменен. Ето защо първоинстанционният
съд счита, че жалбата е подадена от особен представител на страна в процеса и
поради това на адвоката не следва да се дават указания за внасяне на държавна
такса. Доколко жалбата изхожда от лице с валидна процесуална легитимация към
момента на подаването й, съответно – дали е налице правен интерес и дали е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, са въпроси, по който първоинстанционният съд не е компетентен да се произнесе.
По изложените мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
Делото да изпрати на САС.
Съдия:
(Д.
Зисова)