РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Перник 18.07.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия в публичното заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Милена Даскалова
Членове: Радост Бошнакова
мл. с-я Ивета Иванова
при секретаря Емилия Павлова като
разгледа докладваното от съдия Даскалова възз. гр. дело № 319 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 293/10.04.2017, постановено по гр.д. №
3093/2016г. по описа на Пернишкия районен съд са отхвърлени предявените искове от “Инфракорект строй” ЕООД, гр. Перник за осъждане на Община
Перник да заплати сумата от 17957.85 лв., представляваща стойността на
извършени през
В установения от закона срок решението е обжалвано от
“Инфракорект строй” ЕООД, гр. Перник с
искане същото да бъде отменено и вместо него да се постанови друго такова, с
което искът да бъде уважен.
Община Перник е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск от “Инфракорект строй”
ЕООД, гр. Перник, с който е поискано община Перник да бъде осъдена да заплати
сумата от 17957.85 лв., представляваща стойността на извършени през
Ответникът оспорва иска с твърдения, че не е страна по
спорното правоотношение. Съгласно изискванията на ЗОП и НВМОП може да се сключи договор за извършване на
СМР само след провеждане на обществена поръчка, респективно малка обществена
поръчка, каквато не е провеждана. Кметът на район Изток не е изпълнил
изискванията, въведени със заповед № 374/10.03.2008 г. на Кмета на община Перник за
предварително съгласуване и заверка на контролните листове от компетентните
длъжностни лица от общинската администрация при сключване на договор за
строителство, поради което дори при наличието на такъв, същият не обвързва
община Перник.
За да отхвърли иска, съдът е приел, че установяването на извършени в паркове и гробищни паркове СМР съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1, респ. 2 от Наредба № 3, се
осъществява чрез изготвянето на актове и протоколи, имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация на строежите./чл.
1, ал. 4 от Наредба № 3/. Т.е. ЗУТ и Наредба № 3 предвиждат форма за доказване на извършването и
приемането на СМР, като по делото не са представени изготвени и подписани от страните образци на
изискуемите по Наредба № 3 протоколи, а представените протоколи обр. 19 не са подписани от ответника
или негов представител, поради което не могат да служат за установяване на
отразените в тях обстоятелства. Предвид изискването на чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 3, е приложима
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за установяване на извършените СМР с
гласни доказателства. Наред с това в показанията на разпитаните по
делото свидетели не се съдържат конкретни
данни относно вида, характера и обема на ремонтната дейност. От приетите по
делото съдебно техническа и съдебно икономическа експертиза също не може да се
установи, че ищецът е извършил описаните в исковата молба СМР.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а по отношение на
законосъобразността му съдът е обвързан от посоченото в жалбата.
Жалбоподателят поддържа, че по делото са събрани достатъчно
доказателства, от които да е видно, че е извършил СМР, посочени в исковата
молба и са налице всички основания за ангажиране отговорността на ответника.
Жалбата е частично основателна.
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Дадената
от съда правна квалификация на иска по чл. 55 ЗЗД не е основание за обезсилване
на постановеното решение, защото произнасяйки се по съществото на спора, съдът
се е произнесъл по въведените в исковата молба фактически основания, т.е. не е
налице произнасяне по непредявен иск.
Установено от събраните по делото доказателства е следното
:
Гробищният парк и парковата алея, където са извършвани претендираните
от ищеца СМР са собственост на
община Перник, което не е спорно по делото, а следва и от разпоредбата на чл. 3 от ЗОбС.
На 26.05.2011г. между ищеца и кметство „Изток”, гр. Перник е сключен договор, с който на
ищеца е възложено да извърши СМР – реконструкция на алея в паркова зона
„Изток”.
На 17.06.2011г. между „Екогруп В” ООД, гр. Перник и кметство „Изток”, гр. Перник е сключен
договор, с който на дружеството е възложено да извърши СМР- разширение на
гробищен парк „Мошино- първи етап”, в съответствие с приета оферта на изпълнителя-
количествено стойностна сметка.
Двата договора са подписани за възложителя от С.В. като Кмет на
кметство „Изток”. Същата е разпитана като свидетел по делото и установява, че е
имало проект за разширение на гробищния парк, който проект е следвало да се
осъществи на два етапа. Работата по първия етап е възложена на Екогруп В” ООД,
гр. Перник. Дружеството започнало да изпълнява възложените му работи и в
процеса на строителство е установено, че работата не може да се извърши без да
се изпълни конкретна дейност, която по проект е трябвало да се осъществи през
втория етап, тъй като е съществувала опасност от свлачище. Това е наложило да
се възложи на ищцовото дружество изграждането на подпорна стена, стълби и други
елементи, с които да се предотврати свлачищният процес. Ищецът е изпълнил
възложената му работа.
Същата свидетелка установява, че с ищеца е имало сключен договор за
изграждане на алея, която да е начало на велоалея. Строителството е започнало,
но поради липса на средства у възложителя е спряно. Към момента на спиране на
работата дружеството – ищец е било извършило подравняване на терена, полагане
на бордюри и изграждане на насип.
Като свидетел е разпитан и В.П.Й., който работи като старши специалист
строителство и комунални дейности в кметство „Изток”. От показанията му се
установява, че на ищцовото дружество е било възложено изграждането на алея. Работата
е започнала, но е спряла поради липса на финансиране. Преди спирне на работите
ищецът е извършил следните дейности : полагане на бордюри, както и основи за
алеята. За извършените СМР не са оформяни документи.
От показанията на този свидетел се установява също, че е извършвано
разширение на гробищния парк. В процеса на работа е възникнала необходимостта
от изграждане на подпорна стена и стълбище и на ищеца е възложено изпълнението
на този вид СМР, които са изпълнени на място, но не са изготвяни документи.
Към исковата молба са приложени 2 бр. протоколи обр. 19 - от
31.08.2011г. за извършени СМР на стойност 17957,85 лв. на обект ремонтни работи
при гробищен парк кв. „Изток” и от 30.09.2011г. за извършени СМР на стойност
7 785,47 лв. за обект реконструкция на алея в паркова зона „Изток”. Двата
протокола са подписани само от изпълнителя.
От заключението на приетата съдебно- техническа експертиза се
установява, че на място е констатирано изпълнението на СМР в гробищния парк от
вида, описан в протокола обр.19, но на стойност 17571,56 лв., а на алеята в
парковата зона са изпълнени също СМР като вид, съответстващ на описания в
протокола обр.19, но на стойност 7 668,58 лв.
От заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза, се
установява, че обективираните в двата протокола обр.19 СМР суми не са
осчетоводени от ответника и не е извършвано плащане. СМР, описани в протокол
обр.19 и изпълнени от „Екогруп- В” ООД на обект разширение на гробищния парк не
се дублират по позиции, количества и цени с претендираните от ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че исковите
претенции са доказани по основание.
Както се посочи на 26.05.2011г., е сключен договор, с който на ищеца е възложено да
извърши СМР – реконструкция на алея в паркова зона „Изток”. Договорът е сключен
на основание чл. 2, ал.1, т.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки /отм./. По силата на чл. 31 от НВМОП/отм./ и чл. 41 от ЗОП / отм./възложителят
сключва договор за обществена поръчка с участника,
определен за изпълнител. Възложител по смисъла на закона могат да бъдат само субектите, изрично
изброени в чл.7 ,ал.1 от ЗОП /отм./ и следователно само те могат да сключат
договора. В конкретния случай договорът е сключен с кмет на кметство, който
обаче не може да бъде възложител на обществена поръчка и съответно не може да
сключи и договора по чл.31 от НВМОП/ отм./. Кметовете на кметства не са сред
изчерпателно изброените лица в чл.7, ал.1 от ЗОП/отм./, имащи право да възлагат
обществени поръчки. Следователно договорът, посочен по – горе е нищожен като
противоречащ на императивните разпоредби на НВМОП /отм./ и ЗОП /отм./.
Въз основа на постигнатото устно съгласие между ищеца и Кмета на
кметство „Изток” за извършване на СМР в гробищния парк, също не може да се
направи извод за наличие на договор между страните. От една страна възложител
на СМР е кмет на кметство. Предвид статута
на кметството, което не е самостоятелно юридическо лице, то следва извод, че кметът на същото не разполага с правомощието да сключва договори, с
които да се ангажира отговорността на общината, освен ако не е изрично
упълномощен за това, каквито доказателства по делото няма. Наред с това договорът не е сключен в предвидената в чл.2,ал.3 от НВНОП / отм./ писмена форма за действителност.
Във връзка с горното, въззивният съд намира, че ищецът не може да
поиска заплащане стойността на СМР на основание валидно сключени договори за
изработка, поради което и същият може да защити правата си с иск по чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Фактическият състав на чл.59, ал.1 ЗЗД съдържа следните
основни елементи – обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на
друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание
за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
От събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото
лице, се установява че описаните в исковата молба СМР са изпълнени от ищеца. Въззивният
съд не споделя приетото от ПРС, че е недопустимо установяването на извършените
СМР с гласни доказателства, а това може да стане само със съставени по
надлежния ред актове и протоколи. Фактът на извършване на СМР може да бъде
доказван с всички допустими доказателства по ГПК и няма забрана това да стане с
гласни доказателства. Предвидената писмена форма за съставянето на актове и
протоколи в процеса на строителството не е форма за докзване и не изключва
допустимостта на гласни доказателства. Наред с това доколкото в случая липсва
договор между страните, то за ответника не е и съществувало задължение да
подписва съставените документи от страна на ищеца.
Установено по делото е също, че ответната страна не се е противопоставила на извършването на строителните работи от страна на ищеца, поради което и следва извод, че тя е приела фактическото
извършване на тази дейност. Както се посочи гробищният парк и алеите са общинска собственост и на основание чл. 16,
ал.1 от ЗОбС собственикът има задължение за
поддръжка на имотите, което включва и дейности по ремонт и реконструкция
на същите. Ако ответната страна е считала,
че за тези обекти не е необходимо да се извършват СМР, то е следвало
да се противопостави на осъществяваните такива, което не е установено по делото. След като не се е противопоставила
на фактическото извършване на СМР от страна на ищеца и тази дейност е извършвана без наличие на договор
между страните, в който да са уредени отношенията им, включително и тези по
заплащане на извършваната от ищеца работа, то за ответника не съществува правно задължение за
заплащане на възнаграждение на договорно основание. При липсата на договор и
при незаплащане на възнаграждение за реално извършената работа, то ответната страна си спестява
разходите, които би направила при наличието на валидно договорно отношение. Това от своя страна има
за последица увеличаване имуществото на ответника за сметка на ищеца, тъй като
увеличението на имуществото включва и спестяването на разходи. Налице е и обедняване на ищеца, защото той пропуска да увеличи
имуществото си със сумите , които би получил за извършената от него работа при
валидно сключен договор.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, тъй като е налице увеличаване имуществото на ответника, обедняване на ищеца и причинна
връзка между обедняването и обогатяването.
От заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че СМР в
гробищния парк от вида, описан в протокола обр.19, са на стойност 17571,56 лв. с ДДС - 14 642,97лв. без ДДС. На алеята в
парковата зона са изпълнени СМР като
вид, съответстващ на описания в протокола обр.19 и на стойност 7 668,58
лв. с ДДС – 6 390,48 лв. без ДДС.
Съдът намира, че размерът на дължимото се обезщетение за
извършените СМР на двата обекта е съответно 14 642,97лв. и 6 390,48 лв., защото същото се изразява в пазарната цена на
необходимо извършените в имотите работи и вложени материали (без начисляване на
печалба или ДДС за обеднелия), която сума ответникът би заплатил, ако бе
извършил сам работата. Наред с това липсват доказателства, че претендираните
разходи за ДДС са осчетоводени и съответно фигурират в подадена от ищеца
данъчна декларация в размера в който се претендират.
Във връзка с горното, съдът намира, че решението на ПРС в частта му, с
която са отхвърлени исковите претенции за присъждане на 14 642,97лв лв., представляващи
извършени СМР в гробищния парк и 6 390,48 лв. – СМР в алеята в парковата зона, следва да се отмени и вместо него да
се постанови друго такова, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати
на ищеца посочените суми.
В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението в частта му, с
която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 163,41лв.
Ответната страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, което възражение е основателно. Предявени са
два обективно съединени иска и размерът на минималното адвокатско
възнаграждение за защита по двата иска е 1 788,04лв., а платеното такова е
от 2 900 лв. Съдът, вземайки предвид фактическата и правна сложност на
делото и предприетите в тази връзка от името на ищеца процесуални действия
намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото на основание
чл.78, ал.5 ГПК следва да се намали на 2 000
лв..
В полза на ищеца следва да се присъдят направените пред двете инстанции
разноски в размер на 3 713,52 лв., изчислени съобразно основателността на
исковите претенции.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Отменява решение № 293/10.04.2017,
постановено по гр.д. № 3093/2016г. по описа на Пернишкия районен съд в частта му, с която са отхвърлени
предявените искове от “Инфракорект
строй” ЕООД, гр. Перник за осъждане на Община Перник да заплати сумата от
14 642,97лв., представляваща стойността на извършени през
ОСЪЖДА община Перник на основание
чл. 59 ЗЗД да заплати на „Инфракорект строй” ЕООД, гр. Перник,
ул. „Кракра”, № 4 /36 сумата от 14 642,97лв. / четиринадесет хиляди шестстотин
четиридесет и два лева и 97 ст./ лв., представляващи стойността на извършени
през
Потвърждава решението в останалата му обжалвана част..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.