Определение по дело №1284/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2627
Дата: 6 юли 2023 г. (в сила от 6 юли 2023 г.)
Съдия: Златина Иванова Кавърджикова
Дело: 20233100501284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2627
гр. Варна, 06.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20233100501284 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 5743/24.01.2023г. от Л. Н. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона ,ул. „4-та“, № 5, чрез адв. П.Г., против решение №
3922/13.12.2022г. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, в частта, в която е обявено
от съда, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е негова.
Счита решението на ВРС в обжалваната част за неправилно, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост.
Съдът е направил извода си за вината, поради наличието по делото на заповед за
защита по ЗЗДН и показанията на св. Йорданов. Решението по ЗЗДН, като произнесено по
спорна съдебна администрация не се ползва със сила на присъдено нещо. Не може да се
приеме един факт за осъществил се на база на това решение и то само по твърдения на
съпругата и представената от нея декларация по чл. 9 от ЗЗДН. Св. Йорданов не установява
нито един конкретен факт, изнесен като твърдение в исковата молба.
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи.
Моли се да бъде отменено обжалваното решение в частта, в която съдът е обявил, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака носи само той и да бъде обявено, че
вината е на съпругата В. Д. Ц.. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Д. Ц. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Подп.Калитин“, № 18, вх. 18, ет. 2, чрез адв. Пл.П., в който
изказва становище за неоснователност на жалбата. Безспорно е установено, че единствено
съпругът носи вина за разстройството на брака. Изложените в жалбата оплаквания са
неоснователни. Делото по ЗЗДН е насочено срещу ответника и неговите действия,
представляващи домашно насилие. Той съжителства с друга жена и има родено дете от нея,
детето отглеждано от нея е ставало многократно свидетел на заплахите, обидите и друго
укоримо негово поведение, което също води до разстройство на брака. От 16.03.2023г. има
осъдителни присъди за двете му повдигнати нанасяне на средна телесна повреда.
Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
Подадена е и частна жалба № 32810/03.05.2023г. от Л. Н. Д. ЕГН ********** от гр.
1
Варна, Вилна зона ,ул. „4-та“, № 5, чрез адв. П.Г., против определение № 3596/22.03.2023г.
по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата с
правно осн. чл. 248 от ГПК за намаляване на присъденото в полза на адвоката на
насрещната страна адвокатско възнаграждение от 1200.00лв. на 350.00лв. за предоставената
безплатна защита. Делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност.
Следва да бъде определено за предоставената безплатна защита минимума по Наредба №
1/09.07.2004г. в ред. към завеждане на исковата молба. Дори и да е изчислен минимума към
настоящия момент, то адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на
700.00лв.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и определеното адвокатско
възнаграждение да бъде намалено на 350.00лв.
В писмен отговор В. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Подп.Калитин“, № 18,
вх. 18, ет. 2, чрез адв. Пл.П. оспорва и частната жалба, като неоснователна. Договорът по чл.
38 от ЗА е от 18.11.2022г. и размерът е съобразен с минимума по Наредбата.
Моли се частната жалба да бъде отхвърлена.
Настоящият състав приема, че постъпилата жалба е допустима и отговоря на
изискванията на чл. 260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Няма направени от страните доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5743/24.01.2023г. от Л. Н. Д.
ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона ,ул. „4-та“, № 5, чрез адв. П.Г., против решение №
3922/13.12.2022г. по гр.д. № 5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, в частта, в която е обявено
от съда, че вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство е негова, както и
частна жалба № 32810/03.05.2023г. от Л. Н. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, Вилна зона
,ул. „4-та“, № 5, чрез адв. П.Г., против определение № 3596/22.03.2023г. по гр.д. №
5921/2022г. на 50-ти състав на ВРС, с което е оставена без уважение молбата с правно осн.
чл. 248 от ГПК за намаляване на присъденото в полза на адвоката на насрещната страна
адвокатско възнаграждение от 1200.00лв. на 350.00лв. за предоставената безплатна защита.
НАСРОЧВА производството за 25.09.2023г. от 14.00ч., за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2