Р Е Ш Е Н И Е - 53
гр. С. 24.04.2020
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито съдебно заседание проведено на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря
Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 174/2019 г. по
описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:
К.И.Н. е обжалвал чрез адв.А. М. наказателно
постановление /НП/ № 138 от
20.03.2019 г. на Кмета на община С. ,с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност, постановено при съществено нарушение
административно-производствените правила.Сочи се,че жалбоподателят не е
собственик на къщата за гости, а на земята ,върху която е построена къщата и тя
се стопанисва от неговия брат.Поддържа ,че на 22.02.2019 год., когато е
констатирано нарушението ,в къщата е имало гости ,които са били запознати със
залепените в къщата правила за спазване на обществения ред съгласно Наредба № 1
на Община С..Поддържа се ,че
жалбоподателят не е извършил нарушението ,за което е съставен акта за
установяване на административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно
постановление.Сочи се,че административно-наказващият орган не е взел предвид
възраженията на нарушителя при съставяне на АУАН и така е допуснал нарушение на
административно-производствените правила ,основание за отмяна на НП.Иска се
отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят К.И.Н. се явява лично и с
пълномощника си адв.М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Моли обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Административно-наказващият
орган се представлява от юрисконсулт К., която оспорва жалбата и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно
от обжалваното наказателно постановление № 138/20.03.2019 година на Кмета на
Община С. ,на К.И.Н. е
наложена глоба в размер на 500 лева на основание чл.53, ал.3,т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет –гр.С.,за
извършено нарушение на чл.2,ал.1 и чл.5, т.16 от същата наредба.В
обстоятелствената част на наказателното постановление е отразено ,че 22.02.2019
год., около 23.00 часа ,в с.Ш. д., община С. е извършена полицейска проверка, при
която е констатирано ,че жалбоподателят К.И.Н. като управител на къща за гости „Св.Никола” допуска
използването на озвучителна техника ,нарушаваща обществения ред и спокойствието
на гражданите.
Наказателното постановление е издадено въз основа
на акт № 53/22.02.2019 год. за
установяване на административно нарушение от Д.Д.А.-***.Актът е съставен в присъствието на един свидетел-П.П.М.-***.АУАН е предявен на нарушителя на
22.02.2019 год. и същият го е подписал.Направил е възражение в акта .
От показанията на
разпитаните свидетели полицейски служители в РПУ-С. ,Д.А. –актосъставител и П.М.
–свидетел при констатиране на нарушението се установява ,че на 22.02.2019 год.
в тъмната час на денонощието /без да уточняват час/ двамата са били изпратени
от ОДЧ в с.Ш. д. по получен сигнал за шум от силна
музика в къща за гости „С. Н.”.При пристигане на
мястото свидетелите са констатирали говорене на висок тон от гостите на къщата
и силна музика.Твърдят,че жалбоподателят К.Н. е бил в къщата за гости, излязъл е отвън да разговаря
с тях. Свидетелите твърдят, че същият се е представил за собственик на имота и
на него му е съставен АУАН, в негово присъствие и му е предявен.В показанията
на двамата свидетели има някои противоречия.Свидетелят
А. твърди ,че със свидетеля М. са влизали в къщата за
гости ,където е бил и нарушителят и музиката е била пусната от гостите на
къщата, докато свидетелят П.М. твърди ,че не са влизали в къщата и в двора на къщата.Нарушителят
К.Н. е излязъл навън след като свидетелите са го
извикали.
От показанията на
свидетелите М. Д. и Й. С. се установява ,че февруари месец 2019 година с още 12
колеги са посетили къща за гости „С.Н.” в с.Ш. д..Около 23.00
часа в къщата дошли полицаи,които съставили акт на жалбоподателя К.Н.,който по това време бил къщата и съдействал на гостите
с чаршафи.Актът бил съставен затова ,че звучала силна музика и с това се
нарушава обществения ред.Свидетелят С. заявява ,че е
била пусната музика ,но в никакъв случай
не е звучала високо.Сочат ,че собственик на къщата за гости е брата на
жалбоподателя-Н. .Това им е известно, тъй като и друг
път са идвали в къщата.
От представеното по
делото удостоверение № 273-А за категория две звезди на обект Къща за гости „С.
Н.”1,валидно до 08.08.2023 г., с капацитет 5 стаи ,10 легла е видно ,че собственик и
лице ,извършващо дейност в обекта е ЕТ „И. -… Н. Н.”***.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна
страна:
Жалбата е процесуално допустима,
а разгледана по същество – основателна.
В административно-наказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, довело до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя
и при наличието му атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
С АУАН и атакуваното
НП на физическото лице-жалбоподател като собственик на къща
за гости „С. Н.” в с.Ш. д. е вменено
извършено нарушение на разпоредбата на чл.2 ,ал.1 от Наредба № 1 на Община С., което се изразява в допускане
използването на озвучителна техника ,нарушаваща обществения
ред и спокойствието на гражданите и е привлечен към административно-наказателна
отговорност.В случая от събраните по
делото доказателства не се установява
по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят К.И.Н. е собственик на туристическия
обект към датата на констатиране
на нарушението,както и че обектът се
стопанисва от него.От приложеното по делото писмено доказателство
удостоверение № 273-А за категория две звезди на обект Къща за гости „С. Н.”1,валидно до 08.08.2023 г., с капацитет 5 стаи ,10 легла
се установява ,че собственик и лице ,извършващо дейност в обекта е ЕТ „И. -.. Н.Н.”***, а не нарушителят К.Н..
По аргумент
от нормата на
чл.24, ал.1 от ЗАНН административно - наказателната отговорност е лична
и е налице само при виновно
извършено деяние, което е обявено
от закона за
административно нарушение.Това
е основен принцип в административно-наказателното право.Изключение
от него е уредено
с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, съгласно който за
административни нарушения, извършени при
осъществяване дейността на предприятия,
учреждения и организации, отговарят работниците
и служителите, които са ги
извършили, както и ръководителите, които са
наредили или допуснали да
бъдат извършени. За да се приложи обаче
институтът на допустителството следва чрез
изрична разпоредба в специалния
закон да е предвидена
такава хипотеза. В случая това не е така.
Нито материалноправната
норма, нито санкционната
разпоредба, приложени от наказващия
орган, предвиждат изключение
от основния принцип.
На следващо място при съставянето на акта и издаденото
въз основа на него наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на чл. 42,т. 4 и т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т. 6 от ЗАНН.Съгласно
посочените разпоредби на закона актът
и наказателното постановление
трябва да съдържат описание на нарушението, което е установено, както и обстоятелствата, при
които е извършено,законните разпоредби, които са нарушени.Пълното, ясно и точно описание
на всички елементи от състава
на административното нарушение и обстоятелствата, при които то
е извършено и посочването на законовите разпоредби,
които са нарушени, дава възможност на лицето,
сочено като нарушител, да разбере
какво нарушение се твърди, че
е извършило и съответно за какво нарушение
е наказано, за да упражни правото
си на защита
и има своята значимост за законосъобразността
на акта и издаденото, въз основа на него
наказателното постановление.В този
смисъл е необходимо да е налице правно
единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта и тази, отразена в НП,както и единство между словесното описание на нарушението
в АУАН и НП и посочения като
нарушен закон.
Правната
квалификация на нарушението с оглед дефиницията на чл. 6 ЗАНН
представлява съвкупност от диспозитив на правна норма, определяща в какво се
изразява деянието, което нарушава установения ред, и санкционна такава, регламентираща
наказуемостта му.В конкретния случай на нарушителя с АУАН е вменено нарушение
на нормата на чл.2,ал.1 от Наредба № 1 за обществения ред и опазване на
общинските имоти на територията на Община С.,а в
наказателното постановление са посочени като нарушени нормите на чл.2,ал.1 и
чл.5,т.16 от Наредбата, които визират съставите на две отделни нарушения.
На следващо място в наказателното
постановление липсва посочване на санкционната норма ,на основание на която е
наложена глоба в размер на 500 лева на нарушителката за извършеното нарушение.
Мотивиран
от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, поради което и на
основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 138/22.02.2019
година на Кмета на Община С. ,с което на К.И.Н. е наложена глоба в размер на 500 лева на основание
чл.53, ал.3,т.1 от Наредба № 1 на Общински съвет
–гр.С.,за извършено нарушение на чл.2,ал.1
,чл.5, т.16 от същата
наредба.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: