№ 1321
П., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20221720105173 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. Закона за защита срещу
домашното насилие.
Образувано е по молба с вх. № 19288/28.09.2022 г., уточнена с молба с вх. №
20000/07.10.2022 г. и молба с вх. № 21343/24.10.2022 г., подадена от Л. А. А., чрез адв.
П. В. с която се иска прилагане на мерки по Закона за защита от домашно насилие
срещу Р. В. П..
В молбата се посочва, че домашното насилие е осъществено в ап. *, находящ се в
*, *, на ул. (адрес), а извършителят е съпруг на дъщерята на молителката Ра П.а.
Твърди се, че апартаментът е съсобствен между молителката и нейните дъщери и. и Ра,
деца на починалия съпруг на молителката А.А, като молителката е прехвърлила своята
идеална част на дъщеря си и., което според нея е довело до влошаване на отношенията
между роднините. Посочва се и адрес за призоваване на ответника. Поддържа се, че
извършителят се казва Р. В. П. и е с ЕГН **********. Изложени са твърдения за
осъществени от ответника спрямо молителката актове на домашно насилие, както
следва- на 03.09.2022 г. около 8 часа ответникът е забранил на молителката на ползва и
да спи на спалнята, за да я ползва той, както и да ползва кухнята и да си готви храна,
поради което молителката е спала на счупен ди.н в хола със скъсан дюшек; на
08.09.2022 г. към 01 часа през нощта молителката е паднала от ди.на, който се е
счупил, и е получила натъртвания и се е стресирала; на 19.09.2022 г. сутринта към 09
часа /рождения ден на молителката/, ответникът е пожелал на молителката „Дано ти е
последен този рожден ден, дърто…“, заключил е тоалетната и тя е била принудена да
ползва леген за физиологичните си нужди; на 23.09.2022 г. ответникът е казал на
молителката следните думи: “Махай се оттука, мършо“, „Мястото ти е в социален дом,
защото си дърта вещица“, когато се е опитала да си вземе храна от кухнята; на
29.09.2022 г. около 20 часа ответникът е направил скандал и е отправил към
1
молителката следните заплахи „Ще те унищожим“ и е казал, че „няма да напуснем“. С
молбата е поискано спрямо ответника да се приложат следните мерки за закрила-
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, забрана на
извършителя да приближава молителката, нейното жилище, местоработата и местата за
социални контакти и отдих, както и да му се наложи глоба.
В съдебно заседание ответникът Р. В. П. изцяло оспорва молбата за защита, като
твърди, че описаните от страна на молителката актове на насилие не са осъществени.
Поддържа, че никога не се е карал с молителката и не я е обиждал.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се установява, че
ответникът Р. В. П. и Ра П.а са сключили на 08.01.1995 г. граждански брак.
Видно от удостоверение за наследници на А. Г. А., същият е починал на
27.01.2019 г. и е оставил за наследници съпругата си Л. А. А. и дъщерите си Ра А. П.а и
и. А. А..
С приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *7, том
II, рег. № 2357, дело № 283 от 2018 г. на 20.09.2018 г. Л. А. А. е продала на и. А. А.
собствената си 1/ 2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.514.7861.1.15 с адрес на имота П., ул. (адрес),*, *, *, ап. № 15.
Посочените в молбата актове на насилие са описани по идентичен начин и в
приетата деклараця по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителката Л. А. А., като е
посочено, че същите са извършени на 03.09.2022 г., 08.09.2022 г., 19.09.2022 г.,
23.09.2022 г. и 29.09.2022 г. от Р. В. П..
Съгласно декларацията първият акт на насилие е осъществен на 03.09.2022 г.
около 8 часа ответникът е забранил на молителката на ползва и да спи на спалнята, за
да я ползва той, както и да ползва кухнята и да си готви храна, поради което
молителката е спала на счупен ди.н в хола със скъсан дюшек и не е можела да си
приготви храна. След това на 08.09.2022 г. към 01 часа през нощта молителката е
паднала от ди.на, който се е счупил, и е получила натъртвания и се е стресирала, в
резултат на което е нямала къде да спи; на 19.09.2022 г. сутринта към 09 часа
/рождения ден на молителката/, ответникът е пожелал на молителката „Дано ти е
последен този рожден ден, дърто…“, заключил е тоалетната и тя е била принудена да
ползва леген за физиологичните си нужди; на 23.09.2022 г. ответникът е казал на
молителката следните думи: “Махай се оттука, мършо“, „Мястото ти е в социален дом,
защото си дърта вещица“, когато се е опитала да си вземе храна от кухнята; на
29.09.2022 г. около 20 часа ответникът е направил скандал и е отправил към
молителката следните заплахи „Ще те унищожим“ и е казал, че „няма да напуснем“.
От приложената по делото справка за съдимост на Р. В. П. се установява, че
ответникът не е осъждан.
От писмо с рег. № 21805/31.10.2022 г. на изп. директор и началника ПО към
МБАЛ „Р. А.“ се установява, че ответникът не се води на отчет към психиатричното
отделение с диспансерни функции и няма данни за провеждано стационарно лечение в
ПО-Перник.
Видно от изготвена служебно справка в специалния регистър по ЗЗДН на
Районен съд-Перник, срещу Р. В. П. няма наложени мерки по ЗЗДН и заведени други
дела освен настоящото.
От представена епикриза се установява, че Л. А. А. е била приета в болница на
04.10.2022 г. с диагноза J15.9 двустранна пневномия и е била изписана на 25.10.2022 г.
2
Видно от писмо от 28.10.2022 г. от Началника на Второ РУ-Перник, въз основа
на сигнал за скандал на 29.09.2022 г. към 20 часа на адрес в П., ул. (адрес),*, *, *, ап. №
15 и извършената от органите на реда проверка е била образувана преписка с № 3796р-
12737/30.09.2022 г., която е изпратена с писмо № 379600-10501/07.10.2022 г. в РП-
Перник по компетентност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. и. А. А. – дъщеря
на молителката и снаха на ответника. От нейните показания се установява, че
свидетелката се е прибрала на 19.09.2022 г. от Г., като единственото, на което е била
очевидец, е бил скандалът на 29.09.2022 г. Тогава св. А. е чула думите, които Р. изказал
пред нейната майка, че няма да се махнат от жилището и ще я унищожат. Свидетелката
се чувала с молителката- нейна майка, всеки ден по телефона. Откакто Р. влязъл в
апартамента със сестрата на св. А. на 03.07.2022, имало дни, в които молителката не се
обаждала на св. А., не вдигала телефона и по този начин свидетелката разбрала, че
нещо се случва в нейния дом. После молителката започнала да разказва на
свидетелката какво се случва. Споделила, че първоначално ответникът и неговата
съпруга- дъщеря на молителката и сестра на свидетелката, обещали, че за 2 месеца ще
си направят къща в гр. Б и поради тази причина щели да останат да живеят в
апартамента на молителката, без да я предупредят. Към края на м. 08.2022 г.
ответникът и съпругата му заминавали на почивка, оставили кучето на молителката и
така тя е разбрала, че те нямали намерение да напускат жилището. Като ги е попитала
дали ще напуснат, както са обещали до края на 09.2022 г., те казали, че няма да
напуснат, защото не са направили нищо относно новия дом. Молителката се оплакала,
че терорът към нея е започнал, когато са се върнали ответникът и съпругата му от
почивка. Разказала на свидетелката, че на 03.09.2022 г. сутринта към 8 ч., ответникът е
забранил на молителката да използва спалнята и тя била принудена да спи на един
счупен ди.н в хола. На 08.09.2022 г., през нощта към 1 ч., молителката паднала от ди.на
и цяла нощ е нямало къде да спи и е спала на фотьойла и е получила натъртване на
цялото тяло. За рождения си ден молителката била много разтревожена и казала на
свидетелката, че ответникът й е пожелал „дано това ти е последният ден“ и е заключил
тогава тоалетната и тя не е могла да я ползва. Молителката е казвала на св. А., че
ответникът е използвал обидни думи доста: „махай се от тук, дърто“, „мястото ти е в
социален дом“. Към 23.09.2022 г. и 29.09.2022 г. св. А. вече се била върнала от Г., но
ответникът и нейната сестра не знаели, че е тук, тъй като не била спала вкъщи.
Свидетелката присъствала на 29.09.2022 г., когато изчакала ответникът и съпругата му
да се върнат от работа. Тогава била в коридора, молителката вече била на легло,
избухнал скандалът и св. А. чула ответникът и съпругата му да казват, че няма да се
махнат от жилището и ще унищожат молителката. Тогава свидетелката извикала
полицията.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката като
последователни и достоверни, ценейки ги с оглед на всички други данни по делото и
имайки предвид възможната нейна заинтересованост от изхода на делото, предвид
близката роднинска връзка с молителката, която е нейна майка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Според легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като акт на домашно насилие
се определя всеки такъв на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лицата по чл. 3 ЗЗДН.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.11.2020 г. на
3
ВКС по тълк. д. № 2/2019 г., ОСГК на ВКС, Законът за защита срещу домашното
насилие осъществява концепцията за бърза защита на пострадалите от домашно
насилие, като се предвижда всяко лице, пострадало от домашно насилие, ако е
навършило 14 години, или някое от изрично изброените в чл. 8, т. 2-4 лица, да може да
се обърне към съда за защита.
При така установеното, съдът приема, че молбата по ЗЗДН е подадена в
едномесечния срок от извършване на твърдените актове на домашно насилие- на
03.09.2022 г., 08.09.2022 г., 19.09.2022 г., 23.09.2022 г. и 29.09.2022 г. от лице по чл. 8,
т. 1 ЗЗДН- пострадала.
На следващо място подадената молба за защита е срещу лице от кръга на
очертаните в чл. 3, т. 7 ЗЗДН- лице, с което молителката се намира в родство по
сватовство от първа степен, съпруг на нейна дъщеря, поради което молбата е
допустима.
Представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН възпроизвежда действията на Р.
В. П., представляващи актове на домашно насилие по отношение на молителката Л. А.
А., както и времето на тяхното осъществяване, като е подписана от молителката със
съзнанието за носената наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. С
оглед на всичко гореизложено, съдът приема, предвид изричната разпоредба на чл. 13,
ал. 2, т. 3 ЗЗДН, че декларацията се явява годно доказателствено средство за описаните
в нея обстоятелства и факти, касаещи осъщественото от ответника домашно насилие.
Трайното разбиране в съдебната практика е, че декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН е достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба, като в
доказателствена тежест на ответника по искането е при направено оспорване на
обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на домашно насилие,
да проведе обратно доказване, което винаги е пълно. Правната и законова логика на
нормата на чл. 154 ГПК e, че не е достатъчно само да са налице отрицателни
фактически твърдения, а следва доказването на тези твърдения да се извърши чрез
съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени
изводи относно отрицателния факт. Такова обратно доказване не бе проведено в
настоящото производство от ответника. Същевременно твърденията в молбата се
подкрепят и при съвкупен анализ на останалите ангажирани в процеса писмени
доказателства, както и от показанията на свидетелката и. А. А..
В това производство в тежест на молителя е да установи осъществените актове
на насилие. Тежестта на доказване не следва да е „отвъд всяко съмнение“, тъй като
подобен висок стандарт на доказване не съответства на спецификите на домашното
насилие и трудностите, които стоят пред жертвите в защита на свои основни човешки
права, като в този смисъл са и решенията на Комитета на Конвенция за премахване на
всички форми на дискриминация по отношение на жените – V.K. vs Bulgaria от
25.07.2011 г. и S.L. vs Bulgaria от 19.07.2019 г. Релевантните факти биха могли да
бъдат установени пълно и чрез верига от косвени доказателства, които преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка да водят до извод за осъществяване на главния
факт, предмет на доказване (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр.д. № 921/2010 г. на
ВКС; Решение № 31/09.03.2012 г. по гр.д. № 502/2011 г. на ВКС; Решение №
61/01.03.2016 г. по гр.д. № 4578/2015 г. на ВКС). По тези съображения настоящият
състав не прие за доказани твърденията на ответника, че никога не е обиждал
молителката и не се е карал с нея.
При така установеното от фактическа страна съдът формира правния извод, че
на 03.09.2022 г. около 8 часа ответникът е забранил на молителката на ползва и да спи
на спалнята, за да я ползва той, както и да ползва кухнята и да си готви храна, поради
което молителката е спала на счупен ди.н в хола със скъсан дюшек и не е можела да си
4
приготви храна. След това на 08.09.2022 г. към 01 часа през нощта молителката е
паднала от ди.на, който се е счупил, и е получила натъртвания и се е стресирала, в
резултат на което е нямала къде да спи поради забраната на ответника да ползва
спалнята; на 19.09.2022 г. сутринта към 09 часа /рождения ден на молителката/,
ответникът е пожелал на молителката „Дано ти е последен този рожден ден, дърто…“,
заключил е тоалетната и тя е била принудена да ползва леген за физиологичните си
нужди; на 23.09.2022 г. ответникът е казал на молителката следните думи: “Махай се
оттука, мършо“, „Мястото ти е в социален дом, защото си дърта вещица“, когато се е
опитала да си вземе храна от кухнята; на 29.09.2022 г. около 20 часа ответникът е
направил скандал и е отправил към молителката следните заплахи „Ще те унищожим“
и е казал, че „няма да напуснем“. С поведението си ответникът Р. В. П. е реализирал
спрямо Л. А. А.- майката на неговата съпруга, твърдените актове на психическо и
емоционално насилие. В конкретния случай са налице достатъчно преки и косвени
доказателства, които в своята последователност и съвкупност водят до този единствен,
безпротиворечив извод.
Данни за осъщественото насилие могат да се почерпят от всички събрани по
делото преки и косвени доказателства, обсъдени във връзка с представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителката в качеството на пострадало
лице.
По отношение на мерките за защита, съдът не е обвързан от исканите мерки от
молителката, а следва да наложи таки., които да са адекватни на извършеното от
ответника. Съдът преценява тежестта на извършеното от ответника, условията при
които е извършено- в домашна обстановка и броя на актовете на насилие, осъществени
в много кратък срок между тях през целия месец септември. Приложение намира и
принципът на съразмерност на извършеното и наложената мярка, като
административна принуда, с която се цели да се възстанови законосъобразното
развитие на обществените отношения, които са противоправно накърнени от акта на
домашно насилие, съответно да се предотврати повторното извършване на
противоправното поведение и възпиране на нарушителя да продължи осъществяването
на домашното насилие.
Съобразявайки горното, при спазване на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН следва да се
постанови ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да му бъде забранено за срок от 6 месеца да доближава
нея, нейното жилище, местоработата и местата за социални контакти и отдих на по-
малко от 200 (двеста) метра.
Налице е и основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН ответникът Р. В. П. да бъде
отстранен от съвместно обитаване на жилището за срок от 6 месеца, доколкото именно
там са осъществени актовете на насилие.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 300 (триста) лева.
Ответникът следва да бъде уведомен за последиците от неизпълнение на
заповедта при констатирането му от полицейските органи, а именно нарушителят да се
задържи и да се уведомят органите на прокуратурата. Посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН мярка се налага задължително от съда, без определяне на срок (арг. от
противното на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН). Задължително предвидената в чл. 5, ал. 4 ЗЗДН глоба
следва да бъде наложена спрямо ответника, като нейният размер е определен с оглед
интензитета на насилието.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да
5
бъде осъден да заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 25,00лв. за
държавна такса, както и да заплати на молителката сумата от 450,00лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Посочените разноски са действително извършени, видно от приложения договор за
правни услуги /л. 3 от делото/, поради което следва да бъдат заплатени.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ НА ЗАЩИТА на Л. А. А., с ЕГН **********, с адрес П., ул.
(адрес) *, *, *, против Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24,
поради упражнено психическо и емоционално домашно насилие, извършено на
03.09.2022 г. около 8 часа, когато ответникът е забранил на молителката да ползва и да
спи на спалнята, за да я ползва той, както и да ползва кухнята и да си готви храна,
поради което молителката е спала на счупен ди.н в хола със скъсан дюшек и не е
можела да си приготви храна; на 08.09.2022 г. към 01 часа през нощта молителката е
паднала от ди.на, който се е счупил, и е получила натъртвания и се е стресирала, в
резултат на което е нямала къде да спи поради забраната на ответника да ползва
спалнята; на 19.09.2022 г. сутринта към 09 часа /рождения ден на молителката/,
ответникът е пожелал на молителката „Дано ти е последен този рожден ден, дърто…“,
заключил е тоалетната и тя е била принудена да ползва леген за физиологичните си
нужди; на 23.09.2022 г. ответникът е казал на молителката следните думи: “Махай се
оттука, мършо“, „Мястото ти е в социален дом, защото си дърта вещица“, когато се е
опитала да си вземе храна от кухнята; на 29.09.2022 г. около 20 часа ответникът е
направил скандал и е отправил към молителката следните заплахи „Ще те унищожим“
и е казал, че „няма да напуснем“, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. А. А., с ЕГН
**********, с адрес П., ул. (адрес) *, *, *.
ОТСТРАНЯВА Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24, от
съвместно обитаваното с Л. А. А. жилище, находящо се в П., ул. (адрес) *, *, *, за срок
от 6/шест/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24, да
приближава Л. А. А., с ЕГН **********, жилището с адрес П., ул. (адрес) *, *, *,
местоработата на Л. А. А., както и местата за социални контакти и отдих на Л. А. А. на
по-малко от 200 (двеста) метра, за срок от 6/шест/ месеца.
НАЛАГА на Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24, глоба
в размер на 300 /триста/ лева в полза на държавата, платима по сметка на Пернишкия
районен съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение
на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, и ще бъдат уведомени незабавно органите на
прокуратурата.
ОСЪЖДА Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24, да
заплати по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева-
държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Р. В. П., с ЕГН **********, с адрес П., ул. „(АДРЕС)“ № 24, да
6
заплати на Л. А. А., с ЕГН **********, с адрес П., ул. (адрес) *, *, *, сумата от 450
/четиристотин и петдесет/ лева – направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Препис от решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по
настоящия адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7