Решение по дело №11961/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№.......

 

гр. София, 11.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                          Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 11961 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 137985 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 19662/2016 г., Софийски районен съд, ГО, 127 - и състав, е признал за установено по предявения от Х.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х.Н.Ш. не дължи на „Ч.Е.Б.“ изпълнение - плащане на сумата от 220,55 лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия през периода 29.04.2015 г. - 27.07.2015 г. в обект на адрес: гр. София, ж. к. „Витоша“, ул. „*******“, жилищна група „Перлата“, сграда *******абонатен №*******и клиентски № *******, начислена по констативен протокол от 27.07.2015 г., за която сума е издадена фактура № **********/28.03.2016 г., като е отхвърлен искът за разликата над уважения размер от 220,55 лв. до пълния предявен размер от 330,82 лв.

     Осъдено е „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на Х.Н.Ш. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 233,32 лв., разноски в производството.

     Осъдена е Х.Н.Ш. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 110,01 лв., разноски в производството.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.“ АД, чрез юрисконсулт С.К., с която се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно поради  нарушение на материалния закон, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се съображения, че районният съд правилно е приел, че дружеството е спазило процедурата по извършване на едностранна корекция на сметката на ищцата по реда на ПИКЕЕ, поради което и начислената по този начин сума за потребена за минал период електрическа енергия е дължима. Съдът правилно е приел, че е налице облигационна връзка между страните и безспорно ищцата е битов клиент на електрическа енергия, в качеството на съсобственик на недвижимия имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Сочи се обаче, че изводите на районния съд, че отговорността на ответницата се простира само до 1/3 от задълженията, като съсобственик на имота, заедно с двамата си братя - А.Н.С.и С.Н.С.и на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, са неправилни. Излагат се доводи, че единствено ищцата е страна по договора за продажба на електрическа енергия, като фактът, че е налице съсобственост, не изключва възможността само един от всички съсобственици да ползва реално съсобствената вещ, респективно да дължи изцяло разноските за същата. Партидата е открита само на името на ищцата за клиентски № *******. На същата са издавани и изпращани фактури на адреса на процесния имот, които ищцата е заплащала редовно. Предвид изложеното се прави искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, евентуално за недължимост на такова по реда на чл. 38 ЗАдв.

     Въззиваемата страна - Х.Н.Ш. не взема становище в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

     Първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за разликата над уважения размер от 220,55 лв. до пълния предявен размер от 330,82 лв., не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила.

 

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

 

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

     Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Обжалваното решение е и правилно, като настоящият състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, следва да се добави и следното:

     Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

     Правилно по делото е установено, че между страните съществуват облигационни отношения по договор за продажба на електрическа енергия (чл. 98а ЗЕ), доставяна до съсобствения на ищцата апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № 24, с клиентски № *******, с права и задължения, регламентирани в Общите условия на дружеството ответник и Закона за енергетиката.

     От приложения към отговора на исковата молба констативен протокол № 1012821/27.07.2015 г. се установява, че на 27.07.2015 г. е извършена проверка на средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо консумацията на доставена елекроенергия на адрес: гр. София, ул. „*******“ № 24. В протокола  е отразено, че при проверка на електромер с фабричен № ***** е констатирано, че липсва пломбата на щита на електрическото табло, нарушени са пломбите и холограмните стикери на големия капак, както и пломбата на капачката на клемния блок на електромера. С еталонен уред ЕМСИСТ с фабричен № ****** е измерена грешка, с която електромерът отчита консумираната в момента на проверката електрическа енергия - минус (-) 88,74 %. Протоколът е съставен от двама служители на ответника и подписан от двама свидетели - В.Х.и Виолета Петрова - членове на Федерацията на потребителите.

     Видно от представения по делото констативен протокол № 398/08.03.2016 г. на БИМ е осъществен достъп до вътрешността на електромера. От вътрешната страна на клемния блок между входа и изхода на токовата верига допълнително е поставен меден проводник (шунт). Има изменение на електрическата схема. По този начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа енергия в посока минус.

    В резултат на горепосочените констатации на ищцата е начислена корекционна сметка в размер на сумата 330,82 лв. за периода 29.04.2015 г. - 27.07.2015 г. с фактура № **********/28.03.2016 г., представена по делото.

     От съвкупния анализ на доказателствата по делото, вкл. приложените известия за доставяне, се установява, че ищцата е била уведомена за извършената корекция и е упражнила предоставените й от закона права. Същата още в исковата молба признава, че ответникът е издал фактура № **********/28.03.2016 г. за стойността на корекцията (която фактура е представена и като приложение към исковата молба), т. е. ищцата е запозната със същата, като поради несъгласието си с нея е предявила и разглеждания иск.

     От приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие до защитената вътрешност на средството за търговско измерване (СТИ). Вещото лице е посочило, че общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ - 4257 KWh за периода от 90 дни, е преизчислено при спазване на ПИКЕЕ, чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „а“. Добавило е, че изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от ДКЕВР. Няма данни за друга проверка на СТИ за период от 90 дни преди 27.07.2015 г.

    От показанията на свидетеля В.Н.се установява, че при процесната проверка е констатирано, че електромерът е с нарушени пломби и холограмни стикери на големия капак, както и с нарушена пломба на клемния блок. Констативният протокол е съставен в присъствие на свидетели от Федерацията на потребителите, тъй като потребителят не бил открит. Според свидетеля електромерът е измерен с еталонен уред, като е отчетен процент грешка, с която измервал в момента на проверката. Същият е демонтиран, запечатан с два броя холограмни стикера и поставен в безшевен чувал, запечатан с два вида пломби, след което - изпратен в Държавна агенция по метрология. На място е поставен нов, изправен електромер, мерещ в клас на точност. Свидетелят допълва, че при проверката не са присъствали служители на МВР, тъй като нарушението било вътре в електромера и не било видимо.

     От показанията на свидетеля В.Х.се установява, че е присъствал на проверката на електромера, който бил с нарушени стикери, пломба на щита и пломба на клемния капак. При замерване с еталонен уред била отчетена грешка към 87 или 88 %, с която електромерът измервал електрическата енергия, в „минус“. Свидетелят сочи още, че собственикът на имота е търсен, но не е намерен, както и че електромерът е демонтиран, поставен в безшевен чувал, и заменен с нов изправен такъв.

     С изменението в Закона за енергетиката (ЗЕ) с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е предвидено  законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

     В случая корекционната процедура е извършена по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 16.11.2013 г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР (приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г.) в съответствие с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 ЗЕ, които изискват устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена електрическа енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА. Правилата са издадени по законова делегация и имат характер на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. Проверката, обективирана в констативния протокол от 27.07.2015 г., е извършена след частичната отмяна на ПИКЕЕ (с изключение на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, 5 чл. състав) и преди пълната им отмяна (с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV-то отделение, в сила от 23.11.2018 г.). До пълната отмяна на ПИКЕЕ, разпоредбите на чл. 48 - 51 са приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия, тъй като отмяната на нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се прилага за в бъдеще, т. е. не касае процесния период.

     Съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (арг. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ).

     Предвид гореизложеното, за да бъде извършена надлежно корекция на сметката на клиент на топлинна енергия от крайния снабдител, след изменението в ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г., следва да са налице следните предпоставки: 1) съществуването през процесния период на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия; 2) доказано от крайния снабдител неточно отчитане на потребената електрическа енергия; 3) изпълнение на задължението на крайния снабдител по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка. В случая горепосочените предпоставки са налице.

     Правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение (в този смисъл решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, ІІ т. о.). От значение за спора е установяването на факта на манипулиране на средството за отчитане на електрическа енергия, което е сторено, видно от посочените писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно - техническата експертиза. Спазени са и изискванията на чл. 47, ал. 1 - 3 ПИКЕЕ (отм.).

     Съгласно чл. 51, ал. 1, вр. чл. 48 ПИКЕЕ (отм.) операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител информация за дължимата сума от съответния клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване, определена на база коригираните количества електрическа енергия. Съгласно чл. 17, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника е предвидено уведомяване на потребителя в случаите на направена корекция на сметка, като на последния се изпраща в 7-дневен срок справка за дължимите или подлежащите на възстановяване суми. Настоящият състав счита, че ответникът е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ответникът надлежно е уведомил ищцата за съставянето на констативния протокол и коригираната сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Следователно, доказано е осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищцата при неточно отчитане на потребената електрическа енергия.

     Освен това, доколкото първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск, то основанието на същия - налице ли са били предпоставките, даващи основание на ответника да извършва едностранна корекция на потребената енергия за процесния период и дали въобще има право на това, респ. спазил ли е процедурата по извършването й, е установено със сила на пресъдено нещо.

     Спорен по делото е въпросът до какъв размер следва да се ангажира отговорността на ищцата за заплащане на вземането по извършената корекционна процедура.

     Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че ищцата, макар да е собственик само на 1/3 идеална част от имота, отговаря за цялото вземане, като настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд в този смисъл. Безспорно между страните е обстоятелството, че процесният апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. „*******“ № 24 е съсобствен между ищцата и двамата й братя - А.С.и С.С.. Доколкото по делото не са събрани данни за идеалните части, притежавани от съсобствениците, съгласно презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС следва извод, че ищцата е собственик на 1/3 идеална част от имота. Съгласно Общите условия на електроразпределителното дружество (ОУ) титуляр и задължено лице към дружеството е собственикът на имота, а само при доказано ползване от друго лице, на правно основание - това лице. Законът не прави разграничение между собственик на целия имот или съсобственик, т. е. всеки съсобственик на присъединен към мрежата имот е потребител на електрическа енергия и съответно краен клиент. Поради това и с всеки съсобственик възниква отделно облигационно отношение по закупуването на тази енергия от крайния снабдител, като всеки съсобственик отговаря за консумативните разноски, съобразно притежавания дял в съсобствеността.

     Съгласно чл. 49, ал. 1 ОУ в случаите, при които в един имот има няколко лица с права на потребител, в документите, свързани с продажбата, титуляр е лицето, подало писменото заявление за започване на продажбата на електрическа енергия или едно от тези лица, упълномощени от всички останали. В този смисъл обстоятелството, че е открита партида на името на единия съсобственик не изключва отговорността на другия съсобственик за заплащане на припадащия се дял от тежестите на вещта. Съгласно предвиденото в чл. 4, ал. 6 ОУ в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички тях заедно или чрез пълномощник. По делото не са ангажирани доказателства ищцата да е поела задължение да заплаща всички дължими за съсобствения имот консумативни разходи и съобразно общите правила, уреждащи договора за продажба на електрическа енергия, другите съсобственици имат качеството „битов клиент“ и са в договорна връзка с електроснабдителното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на притежаваната от него част от съсобствеността. Разходите за заплащане на доставена електрическа енергия представляват тежест по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС.

     Обстоятелството, че ищцата е заплащала издадените от електроразпределителното дружество фактури за доставяна до съсобствения имот електрическа енергия за предходни периоди, не обуславя друг извод, тъй като изпълнението на задължението само от един от съсобствениците, може да бъде предмет единствено на облигационни претенции между последните. С оглед изложеното следва, че ищцата отговаря за начислената в рамките на извършената корекционна процедура сума, заедно с останалите съсобственици на имота разделно, съобразно притежавания дял в съсобствеността. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен до сумата от 220,55 лв., съответстваща за задължението на другите съсобственици на  имота, в какъвто смисъл е и обжалваното решение.

     Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, в обжалваната част.

 

     По отношение на разноските:

    

     При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна. Доколкото обаче същата не е подала отговор на въззивната жалба и не е изпратила процесуален представител в първото по делото съдебно заседание, то такива не следва да й бъдат присъждани.

 

     С оглед цената на иска въззивното решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

     Така мотивиран, Софийски градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА решение № 137985 от 10.06.2019 г. по гр. д. № 19662/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 127 - и състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявения от Х.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х.Н.Ш. не дължи на „Ч.Е.Б.“ изпълнение - плащане на сумата от 220,55 лв., представляваща стойност на потребена електрическа енергия през периода от 29.04.2015 г. - 27.07.2015 г. в обект на адрес: гр. София, ж. к. „Витоша“, ул. „*******“, жилищна група „*********, абонатен №*******и клиентски № *******, начислена по констативен протокол от 27.07.2015 г., за която е издадена фактура № **********/28.03.2016 г.

     РЕШЕНИЕТО в частта, с която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск за разликата над 220,55 лв. до сумата от 330,82 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

     Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                               2.