№ 186
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502530 по описа за 2021 година
Настоящото разглеждане на делото е след като с постановено решение № 60206/07.10.2021г.,
по гр.д. № 3255/2020г. на ВКС е отменено решение № 260193/24.07.2020г., постановено по в.гр.д.
№ 1291/20г. на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане.
Производството е образувано по въззивната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД
ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н ”Вл.Варненчик”, Варна тауърс
Г, бул.”Вл.Варненчик” №258 срещу решение № 1499/19.03.2020г., постановено по гр.д. №
16134/19г. на ВРС, с което на основание чл.124 ГПК, е прието за установено в отношенията между
страните, че ищецът Д. ИВ. Р. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД сумата от
9652,20лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода 25.08.2017г. –
24.08.2018г. за обект на потребление в гр.Варна, жк“Младост“, бл.143А, вх.3, ет.1, ап.2 и
дружеството е осъдено да заплати на ищеца 1204,61лв. , представляващи съдебни разноски на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, в резултат на което решението е необосновано. Твърди, че начислената сума в
размер на 9652,20 лв. представлява стойност на реално потребено количество електроенергия,
което не е отчетено при реалните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на
електромера. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от
отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Счита, че е налице
хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200 ЗЗД. Невъзможността за установяване на началния
момент на възникване на грешката при отчитането е следствие от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ. Моли за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски за всички съдебни инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба, с който последната е оспорена
като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
1
Претендира присъждане на разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, при изпълнение на
задължителните указания дадени с решение № 60206/07.10.2021г. на ВКС и след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно
убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Д. ИВ. Р., срещу “Енерго-про
продажби”АД отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношениата между
страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 9652,20 лева, представляваща стойност на
начислена ел.енергия за периода 25.08.2017г. до 24.08.2018г., за обект, находящ се в гр.Варна,
жк“Младост“, бл.143А, вх.3, ет.1, ап.2, с кл. № ********** и аб.№**********. В исковата молба
ищцата твърди, че е потребител на ел.енергия в посочения обект. Оспорва дължимостта на
посочената сума, тъй като в обекта не потребено начисленото количество ел.енергия за посочения
период. Оспорва констатациите посочени в констативния протокол от проверката, въз основа на
които е коригирана сметката. Смята, че е налице незаконосъобразно протичане на корекционната
процедура.
В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, оспорва иска. Излага
подробни съображения за неоснователността на претенцията.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е потребител на ел.енергия за процесния обект.
От констативен протокол от 24.08.2018г. е видно, че на посочената дата, служители на
„Енерго Про“АД са извършили проверка на средството за търговско измерване отчитащо
електроенергията доставяна до обекта на ищеца. Констатирани са показанията и е извършена
подмяна на електромера, като е монтиран нов.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №
2020/04.09.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че е установена външна намеса в тарифната
схема на електромера и наличие на преминала ел.енергия на тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не и на техническите
изисквания.
Със становище от 09.09.2019 г. е начислена допълнителна ел.енергия в размер на
51339кВтч. за периода от 25.08.2017г. до 24.08.2018г, въз основа на констативен протокол от
метрологичната проверка № 2020/04.09.2019г. и извършената техническа проверка.
За стойността на горното количество електроенергия е издадена фактура за сумата от
9652,20 лв., с получател Д. ИВ. Р..
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че няма данни
корпуса и схемата на електромера да са деформирани или променяни; налице е намеса в софтуера
на електромера, в резултата на която количествата електроенергия са отчитани освен по дневна и
нощна и по друга тарифа, която не е визуализирана и може да бъде изследвана само чрез
специален софтуер; софтуер за прочитане на скритите данни по правило притежават само
производителя на СТИ и лицензираното за ползването му енергийно дружество.; електромерът не
е тип „Смарт“; фактурираната сума е математически правилно изчислена по цените на КЕВР на
база „начислената“ консумация. Вещото лице посочва, че допълнително начислената
електроенергия би следвало да е преминала през електромера и да е потребена, но не е възможно
да се установи кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър и дало
натрупването е станало в процесния или в друг времеви период и в коъ точно часови диапазон е
потребена записаната в скрития регистър енергия.
От приетото при новото въззивно разглеждане на делето, заключение на допуснатата
комплексна съдебно-електротехническа и съдебно-софтуерна експертиза се установява, че
отчетената по всички тарифи на СТИ електроенергия е преминала през електромера и е потребена
в периода от датаа на монтажа до датата на проверката на елктромера; СТИ е произведено през
2
2013г. И е монтирано на 24.01.2013г., ново и неизползвано. Вещите лица посочват, че
производителят не позволява измервателният уред да попадне в търговската мрежа без да е
преминал задължителна техническа и метрологична проверка, което според тях означава, че е
невъзможно електромерът да има регистри с показания различни от нулата. Стойността в
регистрите на тарифите не може да се манипулира през стандартния оптичен порт; софтуерът за
програмиране моге да променя стойностите на параметрите за отчитане чрез въвеждане на парола,
каквато е предоставена на „Е.ОН България Мрежи“ АД; изчитането на данни не изисква парола и
може да се извършва от въззивното дружество. Вещите лица посочват, че причината за намесата в
тарифната схема е неправомерно, целенасочено външно софтуерно вмешателство, чрез задаване на
несъответстващи параметри за настройка на СТИ, в резултат на човешко въздействие. Това
въздействие е осъществено чрез включване на тарифен регистър 1.8.3 в тарифната схема на
електромера посредством комуникация с външно устройство през инфрачервен порт. Това
въздействие е в резултат на целенасочено човешко действие, като за целта е използвана официална
програма и парола за промяна на тарифната схема. При промяна в схемата за свързване/разменен
вход и изход/ електромерът отчита електроенергия, но тя се регистрира в други регистри 2.8.1,
28.2, 2.8.3 и т.н.Манипулацията е извършена посредством компютър или смарт устройство и чрез
оптична сонда, поставена на комуникационния порт на СТИ се записват нови данни. Последният
запис на параметрите на графика на отчитане е постоянен и се изпълнява докато бъде сменен с нов,
коетож се извършва като се повтори процеса за параметризиране. Допълнително начислената
електроенергия е остойностена по цени, определени за технологични разходи. Според експертите
не е възможно да се определи как точно количествата електроенергия са потребени по отделните
ценови подпериоди, след като енергията е преминала през електромера, съгласно констататциите
на БИМ то това означава, че същата е доставена, респективно потребена от абоната. Количеството
електроенергия е пхреминало през измервателната система на електромера, което означава, че то е
измерено от СТИ и е доставено до абоната, същото е натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 и
се съдържа в сумарния регистър 1.8.0. Максималното потребление в обекта за период от 365 дни,
при осемчасово потребление може да достигне до 24 528 кВт, а при 10 часово – 30660 кВт.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия, както и че имотът, където е
монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел.мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната електроенергия.
Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от ПИКЕЕ/отм/ възможност за
коригиране на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период от време в
случаите на установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електроческа енергия като разлика между отчетеното
количество и преминалите количества електроческа енергия за времето от допускане на грешката
до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
ПИККЕ са издадени от Председателя на КЕВР, в съответствие с предвидената в чл.83, ал.1,
т.6, вр. Ал.2 от ЗЕ законова делегация, а именно, че устройството и експлоdтацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от
КЕВР и регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, реда и
начините за преизчисляване на количеството електроенергия при установяване на неизмерена,
неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Съгласно чл.98а и чл.98в от ЗЕ, ДВ бр.74/2006г., в сила от 01.07.2007г., крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като отношенията между
краен снабдител , съответно доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператор на
електроразпределителна мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните
клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа, се уреждат с правилата за търговия
с електрическа енергия. С изменението на ЗЕ, ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г. и приетите
въз основа на законова делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност доставчикът на електрическа
енергия да коригира едностранно сметкоте на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електрическа енергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерване или неточно измерване и предвиден начин на извършване на корекцията. Тази
процедура въвежда обективни парвила за измерване на доставената, но неизмерена електрическа
3
енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточно измерване и
реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя при оспорване на на
установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия, с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на ползването
им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия обаче
правото на достовчика на електрическа енергия да извърши едностранна корекция не е
предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до измерване или
неточно мерене на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорност на потребителя за негово виновно поведение. В конкретния случай са приожими
разпоредбите на чл.48-чл.50 от ПИКЕЕ, които са били действащи през процесния период, като
приложение следва да намери и правилото на чл.183 ЗЗД и общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване.
В решение №21/01.03.2017г. по гр.д. №50417/2016г. На ВКС е прието, че е допустимо
електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за електроенергия за минал
период за времето преди изменението на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2,т.6 от ЗЕ/обн.ДВбр.54/2012г/
и преди приеманетона ПИКЕЕ от 2013г., когато доставената енергия е погрешно отчетена и
заплатена в по-нисък размер. Това разрешение поради принципното му сходство следва да намери
приложение и в настоящата хипотеза, при която са отменени ПИКЕЕ, с изключение на чл.48-чл.51
и липсва специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за
електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и заплащане на част от потребената
електроенергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно
въздействие върху СТИ. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношението
между електроразпределителното дружество и крайните потребители на електрическа енергия,
възникващи по силата на договора за продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче
не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължениието на купувача да плати цената на продадената стока.
Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но
поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатено по-малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата. Дори при липса на
специална правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им с решения на ВАС по
дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото правило, че купувачът по
договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена стока, и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Поради липса на специална регламентация на процедурата и начина на преизчисляване на
електрическата енергия поради грeшка в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на
ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят
ответникът, чиято е доказателствената тежест е установил неличието на предпоставките за
коригиране на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата на чл.50 от
ПИКЕЕ, вр. Чл.183 ЗЗД. Проверката и демонтажът на процесното СТИ са извършени по
предвидения ред, като за това е съставен протокол. В тази връзка следва да се отбележи, че
корекцията на сметката не се основава единствено на констатациите, вписани в протокола за
извършената проверка, а и на тези ,отразени в протокола от метрологичната експертиза.
В конкретния случай от метрологичната експертиза на БИМ, обсъдена във връзка с
констативния протокол от проверката и със заключенията на вещите лица по допуснатите пред
първоинстонционния и въззивния съд комплексна СТЕ е установено, че са налице измерени
количества електрическа енергия от 51339 кВТч в невизуализиран /неактивиран за търговски
отчет/ регистър, с оглед на което и е налице хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ. Периодът на корекцията
е е определен в съответствие с чл.50 ПИКЕЕ.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ответникът е доказал по
безспорен начин правото си да получи от ищеца сумата от 9652,20лв. Установено е количеството
на реално потребената, но останала неотчетена и незаплатена поради неправомерно софтуерно
въздействие върху СТИ електрическа енергия по процесния договор за продажба на електрическа
енергия. Установено е, че противоправното софтуерно въздействие е резултат от човешко
4
действие, а не на техническа повреда. Предвид това, че от доказателствата по делото не се
установява ответното дружество да разполага със програма и парола за достъп, чрез които да
осъществи такова въздействие върху СТИ, а и доколкото реализираната цел -–скриване и
неотчитане на доставена електроенергия е в ползва купувача, не може да се приеме, че
неправомерното въздействие е осъществено от дружеството. Остойностяването на косумираната
електрическа енергия, отчетена в регистър 1.8.3 на процесното СТИ е правилно извършено според
заключенията на вещите лица по приетите по делото СТИ.
Доводите на ищеца за липса на основание за коригиране на сметката за електрическа енергия
за минал период са неоснователни, както бе посочено по-горе, основанието за коригиране на
сметка се съдържа в ПИКЕЕ и ЗЕ, които са нормативни актове и са задължителни за страните.
В случая е налице измерена по реда и условията на ПИКЕЕ електрическа енергия в
невизуализиран /неактивиран за търговски отчет/ регистър, в резултат на софтуерна намеса в
измервателната схема на електромера, в резултат на която намеса действително потребената
електроенргия се разпределя и върху невизуализираната тарифа – в този смисъл е и протоколът от
извършената от БИМ метрологична експертиза, който протокол съставлява официален
удостоверяващ документ, съгласно чл.179 ГПК. Съдържащите се в него факти не са опровергани
от ищеца по надлежния процесуален ред, поради което и протоколът за извършената от от БИМ
метрологична експертиза се ползва с материална доказателствена сила относно засвидетелстваните
в него факти.
От анализа на всички приети по делото доказателства следва да се приеме за установено, че е
осъществена намеса в тарифната схема на електромера и е констатирано наличие на преминала
електроческа енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Тези обстоятелства,
обсъдени във връзка със заключението на вещите лица, според което извършената софтуерна
намеса датира след монтажа на СТИ, сочат на изводите, че към датата на монтажа на електромера
на обекта на ищеца Т3, която не е била активирана за отчет е била с нулеви показания, а
начисленото допълнително количество електроенергия е действително потребено от обекта на
ищеца в периода след монтажа на електромера.
Неоснователно е и наведеното възражение за погасяване на претендиранато задължение за
периода 24.01.2013г. – 24.08.2015г. поради изтекла погасителна давност давност. Претендираното
задължение е начислена за незаплатена, потребена в периода 2017г. – 2018г. Електроенергия.
Изаскуемостта на задължението е настъпила от момента на издаване на фактурата с която е
начислено задължението – 10.09.2019г., поради което и до постановяване на решението не е
изтекъл предвидения в закона давностен срок.
По тези съображения, предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумата
от 9652,20лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Горното налага обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което искът се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, ал.3 от ГПК въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените пред първата и
настоящата инстанция разноски, както и тези сторени пред ВКС на основание чл. 294, ал. 2 от
ГПК.
Ответникът /въззивник/ е сторил следните разноски: 2104лв. лева пред първата инстанция, от
които 1944лв. адвокатско възнаграждение и 160лв. депозит за възнаграждение за вещо лице;
1944лв. с вкл.ДДС адвокатско възнаграждение и 193,04лв. държавна такса – по предходното в.
гр.д. № 3255/2020г. ; като съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, представен при настоящото
разглеждане на делото се претендира сумата от 1944лв. адвокатски хонорар и 223,04лв. държавни
такси пред ВКС, и 2244лв. за настоящото разглеждане на делото, като сумата представлява
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1944лв. с вкл.ДДС и 300лв. – депозит за СТЕ.
Съдът намира за основателно възражението на въззиваемата страна по чл.78, ал.5 ГПК,
поради което и претендираните от въззивника размери на адвокатското възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство следва да се редуцира до минимума, предвиден в
Наредба №4/2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, т. е. същото следва да
се определи в размер на 975,13лв. за всяко разглеждане на делото в съответната инстанция.
5
Като резултат на въззиваемият Д. ИВ. Р. следва де бъде осъден да заплати на въззивника
сума в размер на 3501,47лв., представляващи сторени в производството разноски за всички
инстанции.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1499/19.03.2020г., постановено по гр.д. № 16134/19г. по описа на
ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ИВ. Р., ЕГН **********, срещу „Енерго-про продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258,
Варн, отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните,
че Д. ИВ. Р., ЕГН ********** не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********,
сумата от 9652,20лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода
25.08.2017г. – 24.08.2018г.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Р., ЕГН **********, да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град Варна, бул. Владислав Варненчик № 258,
Варна тауърс - Г, сумата от 3501,47 лева, представляваща разноски за производството пред РС
Варна, ВОС и ВКС на основание чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280
от ГПК в месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6