Р Е Ш Е Н И Е
№ 680
14.08.2023 г., гр. Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично
заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
секретар: Мария Койнова
прокурор: Антон Стоянов
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов АНД(К) № 622 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Т.Д.Г. против Решение № 99/04.04.2023 г.,
постановено по АНД № 190 по описа за
2023 година на Районен съд - Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № Х-10-1/13.02.2023 г. на и.д. Началник на Регионална
дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Хасково.
В касационната жалба
са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като в тази връзка най-напред се твърди, че мотивите на
районния съд били изключително бланкетни, без да бъдат привързани с
доказателствата по делото. В решението му липсвали мотиви относно това, как
било установено нарушението, откъде наказващият орган установил това
обстоятелство и коя от хипотезите на чл. 148, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)
била нарушена. Счита се, че административнонаказващият орган не установил по
несъмнен начин извършеното нарушение и вината на нарушителя, доколкото от
приетата комбинирана скица за проектиране № 1528/15.12.2021 г. било видно, че
регулацията била приложена, но първоинстанционният съд не коментирал и това
обстоятелство. Поддържа се и че по преписката нямало данни актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) да му бил предявен, което
представлявало нарушение на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.
Предвид изложеното
се иска да се отмени Решение № 99/04.04.2023 г.,
постановено по АНД № 190 по описа за 2023
година на Районен съд - Хасково.
Ответникът по касационната жалба
- Началник на РДНСК – Хасково, не изразява становище по нея.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което
предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери
служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и
е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна
с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт,
който подлежи на касационно оспорване.
Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
С Решение № 99/04.04.2023 г. по АНД № 190/2023 г. Районен съд – Хасково е
потвърдил НП № Х-10-1/13.02.2023 г. на и.д. Началник на РДНСК – Хасково, с
което на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. трето
ЗУТ на Т.Д.Г. е наложено административно наказание - „Глоба” в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл. 148, ал.
4, вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ.
За да постанови
този резултат, районният съд е приел на първо място,
че не били допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН, във връзка с процедурата по
съставянето и връчването на АУАН в присъствие на жалбоподателя, който бил
запознат с неговото съдържание и на същия била предоставена възможност да
направи възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок след
връчване на акта, от която не се възползвал. Съставеният АУАН отговарял на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следвала
да съдържа и по конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и
мястото на извършване на нарушението, влияещо от своя страна на преценката
налице ли било надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване. В същия изрично било посочено, че
нарушението било извършено на 30.11.2022 г. и било конкретизирано, че тези
твърдения били обвързани с датата на издаване на строителни книжа - разрешение
за строеж, а ясно отграничена била датата на установяване нарушението – 15.12.2022
г., станало при проверка от длъжностните лица при РДНСК – Хасково на така
издаденото разрешение за строеж. Същевременно, посочено било ясно и в какво се
изразявало изпълнителното деяние – издаване на строителни книжа – строително
разрешение без в него да били посочени всички възложители и обстоятелствата, от
които произтичали тези изводи. На следващо място, НП било издадено от
компетентен орган съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ
и Заповед № РД-13-047 от 04.02.2022 г. на Началника на ДНСК, в кръга на
правомощията му, а съдържанието му отговаряло на изискванията по чл. 57 ЗАНН. От
материалноправна страна е прието, че обстоятелствата, изложени в АУАН и в НП, се
потвърждавали след съвкупен анализ на събраните в съдебното производство
доказателства. Посочено е още, че поради неуредени сметки в случая, правилно от
доказателствата, актуални към датата на издаване на строителните книжа -
Комбинирана скица за проектиране № 909 от 18.05.2022 г., било възприето, че
уличната регулация не била приложена за имота, а оттам и че от обективна страна
бил реализиран съставът на административно нарушение по чл. 232, ал. 1 ЗУТ, тъй
като в посоченото качество, жалбоподателят, действайки като длъжностно лице,
издал строителни книжа – разрешение за строеж в отклонение с изискванията на
чл. 148, ал. 4, вр. чл. 161, ал. 1 ЗУТ това да стане на възложителя, какъвто
изисквало да се приеме, при липсата на доказателства за приложена улична
регулация и за учредено право на строеж, че освен лицето Радослав Кирчев
Николов, била и Община Хасково.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съображенията
за това са следните:
При напълно
изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими,
относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и
наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е
формирал правилен краен извод.
Оплакванията на
касатора за бланкетни и дори липсващи мотиви на обжалваното решение са явно
несъстоятелни. Това е така, защото от съдържанието му е видно, че въззивната
инстанция изрично, макар и лаконично, е посочила, че нарушението е установено
на 15.12.2022 г. при извършена проверка от длъжностните лица при РДНСК –
Хасково на издадено от главния архитект на Община Хасково както и че то е било
правилно квалифицирано, като е пояснено, че разрешението за строеж се издава на
възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект,
когато такъв се изисква, а възложител е собственикът на имота, лицето, на което
е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на закон. След като словесното описание на деянието е достатъчно подробно, ясно и
безпротиворечиво, не е налице неяснота коя точно от хипотезите на чл. 148, ал.
4 ЗУТ е била нарушена от Т.Д.Г., съответно не е нарушено правото му да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Тук е уместно да се отбележи и
че съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Указ
№ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове всеки
нормативен акт се състои членове, членът може да се състои от алинеи, алинеята
- от точки, а точката - от букви. Не са предвидени други, по-малки структурни
единици на правните норми, от рода на предложения или хипотези. Наложилата се
практика да се извършва допълнително уточняване на приложения закон чрез
позоваването на предложения или изречения не оказва влияние върху точното
дефиниране на правната квалификация на деянието, стига тя да е конкретизирана с
останалите легални атрибути, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл са Решение № 23 от 8.05.2020 г. по н. д. № 61/2020 г. на ВКС, III н. о., Решение
№ 200 от 21.05.2014 г. по н. д. № 574/2014 г. на ВКС, II н. о. и др. На
следващо място, в мотивите на атакувания съдебен акт са посочени установените
релевантни за процесното нарушение факти, подкрепящите ги доказателства и
обосноваващите неговата съставомерност аргументи, въз основа на което е
направен правилен краен извод за установяване по
несъмнен начин на всички елементи от
обективната и субективната страна на нарушението по чл. 148, ал. 4, вр. чл. 161,
ал. 1 ЗУТ. Законосъобразно
и обосновано е прието, че този извод не се променя от представената комбинирана
скица за проектиране № 1528/15.12.2021 г., в която е записано, че уличната
регулация била приложена. Това е така, защото от една страна се опровергава от
актуалната към датата на издаване на строителните книжа Комбинирана скица за
проектиране № 909 от 18.05.2022 г., а от друга страна по делото, а и в
административната преписка, липсват данни за проведена отчуждителна процедура.
При това положение няма как да се приеме, че е налице прилагане на уличната регулация, а от това следва, че действително
част от югозападната фасада между ос А и ос З на строеж „Многофамилна жилищна
сграда“ с местонахождение 6 УПИ VII, кв. 444 по РП на гр. Х., за който е било издадено
разрешение за строеж № 417/30.11.2022 г., попада в ПИ 77195.718.22 по КК на гр.
Х.- ул. „Г. С.“, собственост на Община Хасково, без тя да е посочена като
възложител и без да е приложено доказателство за учредено право на строеж за
този ПИ.
Възражението, че
АУАН не бил предявен на касационния жалбоподател, се явява напълно голословно,
тъй като от неоспореното му съдържание е видно, че същият е бил съставен на
25.01.2023 г. в присъствието на лицето, подписан е от него, а от разписката към
него се установява, че на същата дата е получил и препис от акта. Следователно,
в случая са били изпълнени задължителните предписания на чл. 43 ал. 1 и ал. 5 ЗАНН, като на нарушителя е била осигурена своевременно и надлежно възможността
да се запознае с фактическите и правните рамки на вмененото му административно
нарушение, както и с доказателствата, които са формирали изводите на актосъставителя.
По тези
съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни
основания, поради което касационната жалба се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99/04.04.2023 г., постановено по АНД № 190 по описа за 2023 година на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.