Решение по дело №1102/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 570
Дата: 14 май 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Пламена Николова Събева
Дело: 20192120201102
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 570

                                        гр. Бургас, 14.05.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 1102 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Р.П.Я. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № Б-46-ЮИР-41/11.09.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че жалбоподателят не е възложител, нито участник в строителството, нито е извършител на констатирания строеж. В тази връзка се посочва, че действително жалбоподателят е придобил собствеността върху един от процесните имоти през 2016 г., но твърди, че липсват доказателства, че строежът е бил извършен след 2016 г. С тези доводи моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. М.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, явява се юрисконсулт К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

 

От фактическа страна:

В РДНСК – Югоизточен район бил получен сигнал с вх. № ОС-1434-00-634 от В.С.– зам. министър-председател на Република България, в който се посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на бившия къмпинг „З.р.”, общ. С. наемателят – „С.Г.” ООД извършва редица нарушения на ЗУТ и нормативните актове по неговото прилагане, изразяващи се най-общо в незаконно строителство.       Въз основа на сигнала била извършена на 19.02.2018 г. проверка в хода, на която работна група в състав: свидетелката М.Ч. *** и инж. Я.Р.– началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на място и по документи в Община С.. Длъжностните лица, констатирали множество нередности, за които съставили Констативни протоколи. Служителите на РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлени имоти № 67800.34.21, № 67800.34.23 и № 67800.34.24, местността „С.М.”, гр. С. е бил извършен незаконен строеж, представляващ „Площадкова ел. мрежа”. Въпросният строеж бил изпълнен без разрешение за строеж и без промяна на предназначението имота. Свидетелката Ч. не установила кога точно и от кого точно е извършен въпросният строеж, но констатирала, че на 13.10.2016г. жалбоподателят Я. е придобил поземлен имот с № 67800.34.23, в който наред с останалите два е констатиран незаконният строеж, поради което и преценила, че Я., в качеството му на участник в строителството – „възложител” е допуснал извършването на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ. Относно датата на извършване на нарушението свидетелката решила да посочи периода от придобиване на собствеността върху имота до датата на проверката – т.е. от 13.10.2016г. до 19.02.2018г.  За констатираното нарушение свидетелката Ч.  съставила срещу жалбоподателя АУАН с № Б-46/23.05.2018г., а впоследствие на 11.09.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетелката Ч. се подкрепят от събраните писмени доказателства.  

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН  са издадени от компетентни лица в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в проведеното административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалвания акт.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че незаконният строеж е бил изпълнен в три ПИ -  № 67800.34.21, № 67800.34.23 и № 67800.34.24. От доказателствата по делото се установява, че на 13.10.2016г. жалбоподателят Я. е придобил собствеността единствено върху ПИ № 67800.34.23. Независимо от този факт АНО е вменил на жалбоподателя, че е извършил нарушение по ЗУТ, като е допуснал да се изгради незаконен строеж във всички три ПИ и то в качеството му на „възложител”. Нито в АУАН, нито в НП е посочено каква е връзката на жалбоподателя Я. с ПИ 67800.34.21 и № 67800.34.24 и защо се приема, че той е „участник в строителството” в тези имоти.

Легалното определение „участник в строителството” е дадено в чл. 160, ал. 1 от ЗУТ, съгласно който - участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. В чл. 161, ал.1 ЗУТ е посочено, че „възложител” е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Дори да се приеме, че Я. е бил собственик на един от трите ПИ, в които е констатирана незаконната ел. мрежа, поради което и същият да се приравни на „възложител” по отношение на този имот, неясно остава защо и на база на какви факти АНО е приел, че той е възложител и за останалите два поземлени имота, които са част от вмененото му нарушение.

На следващо място съдът намира, че от събраните в преписката доказателства не може да се направи категоричен извод кога е бил извършен строежът на ел. мрежата, за да бъде определена датата на извършване на нарушението. Съдът не споделя довода на АНО, че за период на извършване на нарушението следва да се вземе предвид като начало датата на придобиване на недвижимия имот от жалбоподателя, а като краен момент – датата на извършване на проверката. По делото няма налични данни, че строежът е бил възложен с придобиване на имотите. Напротив жалбоподателят е изложил твърдения, че ел. мрежата е била изградена още от времето на къмпинг „З.р.” преди 2016 г., а свидетелката  Ч. заяви в съдебно заседание, че липсват доказателства (строителни книжа) кога е бил извършен строежът, както и че е възможно строежът да е бил извършен преди 2016 г. Ето защо за настоящия състав датата на извършване на процесното нарушение остава недоказана, което е в нарушение на чл. 42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН. Не е правилно датата да се обвързва с момента на придобиване на собствеността върху имота, тъй като това обстоятелство не води до категоричен извод, че след като е бил придобит имотът е било възложено от жалбоподателя да се изгради процесната ел. мрежа. Това са предположения, които не могат да формират извод за доказаност на времето на извършване на нарушението.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че издаденото срещу жалбоподателя наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-46-ЮИР-41/11.09.2018г., издадено от Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на Р.П.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС