№ 387
гр. Перник, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. Й.А
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201624 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Д. В. В., ЕГН **********, чрез пълномощник
– адв. К. П., срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №11060835, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложена глоба в
размер 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено на 05.07.2025г. в гр. Перник в условията на повторност - в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/9266971 /на 28.12.2024г./.
В жалбата Д. В. излага възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона и моли за отмяната му като незаконосъобразен. В
съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и
пълномощникът му – адв. К. П..
Преди съдебното заседание, чрез пълномощника, е депозирано
становище, в което се изразява съгласие за разглеждане на делото в негово и на
доверителя му отсъствие. Поддържа се искането за отмяна на ЕФ,
алтернативно се излагат доводи за изменение на същия на основание чл.3,
ал.2 от ЗАНН, предвид изменението на разпоредбата чл.182, ал.4 от ЗДвП
/ДВ, бр. 64 от 2025г./, явяваща се по-благоприятна за дееца. Претендира се
присъждане на разноските, направени от жалбоподателя в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 05.07.2025 г., 16.20 часа, в гр.Перник, по път II-63, се движело МПС –
л.а. “БМВ 530Д“, с рег. №*****. В района на км.2+600 /кръстовището с ул.
Угърчин/, с преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №120сс88, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни
средства в двете посоки, обхващайки приближаващите към СПУКС МПС и
тези, които се отдалечават от него, в стационарен режим, чрез заснемане
Разрешената скорост на движение била до 50/км/ч., валидна за населено
място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 16.20 часа през обсега на преносимата
система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-6607/07.07.2025г. – приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 83 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 86 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че моторното превозно
средство е собственост на ФЛ – Д. В. В., ЕГН **********. Установено било,
че същият вече е наказван за същото по вид нарушение с ЕФ К/9266971,
издаден от ОДМВР – Перник, влязъл в сила на 28.12.2024г. Ето защо с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП срещу В., в качеството на
собственик, бил издаден процесният електронен фиш, серия К, №11060835, с
който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП била наложена глоба 800 лв. за повторно извършено нарушение на
чл.21, ал.2,вр. ал.1 от ЗДвП – в едногодишен срок от влизане в сила на по-рано
издадения.
Електронният фиш бил връчен на Д. В. на 08.10.2025г. Същият не подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка за
собственост на МПС от ЦБД КАТ, разпечатка от АТСС – снимка
№120сс88/0215487, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-
6607/07.07.2025г. и снимка на разположението на уреда, разпечатка на ЕФ ЕФ
К/9266971, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126
от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №170-СГ-ИСИС/16.05.2025г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
2
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-162/22.01.2025г. на Директор
ОД МВР – Перник, писмо, рег. № 29644/12.11.2025г. от директор ОДМВР –
Перник с приложения, справка за нарушител/водач, както и писмо, изх. № 11-
00-242/17.11.2025г. от началник Областно пътно управление – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е частично основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната
процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл.189, ал. 4
от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система -
мобилна преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1 с №120сс88, с
каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се
установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза.
АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени
доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване
от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126
със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Нормата е специална и
изключва прилагането на общите правила и ред за установяване на
административни нарушения и за налагане на административни наказания по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от
процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите
и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл.189, ал.4
3
от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство/ползвателя,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, с
приложена снимка на разположението му, съставен и подписан от
обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения
за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане,
начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – гр. Перник, път II-63, км. 2+600, кръстовище с ул.
Угърчин, времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на
движение на контролираните превозни средства и посока на задействане на
АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в
електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено
нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване
на допустимата скорост 50 км/ч., валидна за населено място, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП. В пътния участък, попадащ в рамките на населено място, не е
било въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак, което се
установява от предоставената информация от администрацията, стопанисваща
пътя, обективирана в писмо, изх. № 11-00-242/17.11.2025г. от началник
Областно пътно управление – Перник.
Протоколът е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно
лице в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Същият е съставен съгласно изискванията в Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. и е подписан от полицейски служител с доказана компетентност
да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение
по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред длъжностните лица,
определени за това със заповед №313з-162/2025г. на Директор ОД МВР –
Перник. Предвид изготвянето на протокола по предвидения ред съдът го цени
като годно доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му
фактически обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от
записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
По несъмнен начин е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост
на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено
средство в тази насока представлява приобщения снимков материал от записа,
извършен с преносима система за контрол на скоростта с вградено
4
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, в
който се съдържат данни за дата и час, точна локация, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направеният запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал ясно се наблюдава именно рег.
номер на автомобила, визиран в електронния фиш, заснет при
приближаването му към СПУКС, съответстващо на режима на задействане,
при който е измерена скоростта, съгласно протокола за използване на АТСС и
приложената снимка на разположението на уреда, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено. Съгласно приетото
приложение към удостоверение за одобрен тип №17.09.5126 на БИМ,
превозното средство, чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в
момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на
маркерите на четирите страни на изображението. Видно е, че пресечната точка
на маркерите е върху автомобила, посочен в електронния фиш.
Спазено е и изискването за означаване точното мястото на нарушението,
попадащо в рамките на населено, съответстващо на мястото на контрол,
посочено в протокола за използване на АТСС.
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочена посоката на движение на
автомобила не води до незаконосъобразност, тъй като не се касае за
задължителен реквизит от съдържанието на електронния фиш съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП. Липсата му не съставлява и пречка за определяне
точното мястото на нарушението, за доказване чия скорост е измерена с
АТСС, както и за решаване на останалите релевантни за казуса обстоятелства,
свързани с точното правно квалифициране на нарушението и елементите от
обективната страна на административнонаказателната норма.. В съставения
протокол за използване на АТСС е удостоверено, че контрол на скоростта на
движение на МПС е осъществяван в двете посоки. Техническите
характеристики на АТСС дават такава възможност, т.е., за измерване на
скоростта и на приближаващите, и на отдалечаващите се МПС, като за такова
задействане е наличен съответен запис в протокола /“в „двете посоки“ /“Д“/.
Визуализираните на снимковия материал данни за заснемане на автомобила
при приближаването му, съпоставени със записа в ЕФ, че СПУКС е насочено
към кв. Проучване, установяващо се и от приложената снимка на
разположението му, води до единствено възможно заключение, че посоката на
движение на жалбоподателя е била противоположна /към град Брезник/.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на скорост 50 км/ч. за населено място, предвид категорията на
превозното средство. Съдът приема за несъществено нарушение допуснатата
5
непрецизност при означаване на нарушената разпоредба, доколкото е посочен
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. По делото безспорно е установено, че в
процесния пътен участък не е имало въведено ограничение на скоростта с
пътен знак и доколкото в описанието на нарушението ясно е посочено, че
нарушителят не е съобразил поведението си с ограничението, валидно за
населено място, то няма пречка допуснатата неточност да бъде поправена
като нарушението се квалифицира законосъобразно по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Доказано е чрез приетата справка за собственост от ЦБД - КАТ, че
жалбоподателят Д. В. е собственик на МПС, при управлението на което е
извършено административното нарушение, следователно, съгласно чл.188,
ал.1, предл.1 от ЗДвП е субект на същото и следва да понесе отговорност за
него. В. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място жалбоподателят е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120сс88, за което деяние
законосъобразно е наказан по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на
електронен фиш – ЕФ, серия К, №11060835.
Нарушението не е маловажно, тъй като с нищо не се отличава от другите
случаи на нарушения от същия вид. Такива възражения не навежда и
жалбоподателят.
По отношение административното наказване:
АНО е квалифициран нарушението като повторно извършено и е
приложил административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.4 от ЗДвП. Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен
срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително
и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.
За доказване на признака „повторност“, квалифициращ нарушението
като повторно извършено и обуславящ по-тежко наказване, АНО, носещ
доказателствената тежест в процеса, се е позовал на по-рано издаден срещу
жалбоподателя ЕФ К/9266971, като е отбелязал, че този акт е влязъл в сила на
28.12.2024г., както и че процесното нарушение е извършено в едногодишен
срок от влизането му в сила.
Визираният електронен фиш, издаден от ОДМВР - Перник е приет като
писмено доказателство по делото. От съдържанието му се установява, че с
него на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП Д. В. е наказан за
същото по вид нарушение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и че актът е влязъл в
сила, предвид направеното отбелязване, удостоверено с подпис и с печат на
съответната структура на МВР. Събраните допълнително в съдебното
следствие писмени доказателства по безспорен начин установяват, че този ЕФ
е бил връчен на жалбоподателя на 26.09.2024г., за което е изготвена разписка,
6
обжалван е и е влязъл в сила, след като е бил потвърден от съда. Съдът изцяло
кредитира тези доказателствени източници, тъй като удостовереното в
съдържанието им не е разколебано или оборено с други събрани
доказателства. Оттук следва, че процесното нарушение, извършено на
05.07.2025г., попада в рамките на едногодишния срок по §5, т.33 от ЗДвП и е
повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4,
вр ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и
законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Независимо от изложеното, актът по чл.58д, т.4 ЗАНН следва да бъде
изменен, предвид настъпилото изменение в разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП
/ ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025г./, предвиждащо по-тежко
наказване при повторност само за нарушенията по ал. 1, т. 5 и 6, ал. 2, т. 6 и
ал. 3, т. 6, сред които процесното не попада. Така въведеното стесняване на
приложното поле на повторността е по-благоприятна нормативна разпоредба
за дееца и именно тя следва да се приложи на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН,
доколкото изключва признак, квалифициращ обективната страна на
нарушението.
Изложеното мотивира упражняване на правомощието съдът да измени
административнонаказателния акт като преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние и приложи закон за по-
леко наказуемо нарушение при отсъствие на каквото и да е изменение на
обстоятелствата на нарушението, в съответствие с разпоредбата на чл.63,
ал.7, т.1 от ЗАНН.
Установените в производството факти и обстоятелства еднозначно сочат
на осъществен по-леко наказуем състав на административно нарушение по
чл.182, ал.1, т.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същото е безспорно доказано, поради
което жалбоподателят следва да понесе наказание за него. В този смисъл,
съдът следва да измени акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН, като в съответствие с
материалния закон наложи наказание по горепосочения по-лек състав.
Правото за защита на наказания не се нарушава, тъй като се е защитавал
срещу идентични факти и положението му се смекчава с налагане на глоба в
по-нисък размер.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. В случая скоростта е превишена с
33 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение, съгласно техническите и
метрологичните характеристики на АТСС/, поради което за нарушението е
приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната предвижда
за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40 км/ч. точно
фиксирано по размер наказание – глоба 400 лв., изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. По съображенията, които
7
се изложиха именно такова наказание следва да понесе жалбоподателят.
По разноските:
Приложеният по-леко наказуем състав на административно нарушение и
следващата от това редукция на наказанието от 800 лв. на 400 лв. обосновава
присъждане и на разноски в негова полза, тъй като своевременно е направил
искане за това. На основание чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 и 2 от ГПК
претенцията на страната следва да се уважи по съразмерност, съобразно
изменения размер на административното наказание.
Жалбоподателят Д. В. е доказал направени разноски за възнаграждение на
адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие от 20.10.2025г., сключен между него и
адв. К. П., и приложения списък на разноските се установява, че страните са
договорили възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело 400 лева като е отразено заплащането му в брой при подписване на
договора.
Възнаграждението е съобразено с разпоредбите на чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и съдът не установява основания за
намаляването му. Ето защо, предвид изхода на делото, на основание чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат във връзка с обжалването на ЕФ К/11060835,
следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал електронния
фиш, но по съразмерност, намалено с пропорцията, с която е намален и
размера на наложеното наказание, а именно 200 лв.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.7, т.1, вр. ал.2, т.4,
вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №11060835, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ****, е
наложена глоба в размер 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП, извършено на 05.07.2025г. в гр. Перник в условията на
повторност, като на основание чл.182, ал.1, т.4, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр.
чл.3, ал.2 от ЗАНН налага глоба 400 /четиристотин/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на Д. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 200 /двеста/
лева, представляваща направени от него разноски в производството по а.н.д.
№01624/2025г. по описа на РС – Перник за заплатено възнаграждение на
адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат от 400 лева.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9