РЕШЕНИЕ  

 

№                                      26.04.2016г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  тринадесети  април   две хиляди и шестнадесета година

в публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:И.П.                

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №2951  по описа  за   2015  година.

 

  Производството е по реда на чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

              В подадената  искова молба от Ф.А.В. с адрес ***, ЕГН **********,*** адв. И.Ц.  срещу Р.С. Д.  ЕГН **********,***, Пазарджишка област, ул. "Г.Д." №40, се твърди, че ищцата и ответницата сключили на 01.07.2015 г. договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответницата сумата от 2300 лв. за срок до 31.07.2015г., на която дата ответницата се  задължила да върне получената в заем сума.Твърди се, че съгласно уговореното между страните, самият договор имал силата и на разписка за предаване и получаване на сумата и с подписването му страните удостоверяват, че същата реално е била предадена. Твърди се, че междувременно ответницата  сключила граждански брак, и в момента била с фамилия Д.,а не както по договора за заем -Й.. Падежът- 31.07.2015г., отдавна бил отминал, но до този момент ответницата Р. Д. не била върнала на ищцата взетата в заем сума.

Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение,с което да осъди ответницата Р.С. Д., да заплати на ищцата Ф.А.В. сумата 2300 лв., дължима по договора за заем, сумата 39,69 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода 01.08.2015г. - 01.10.2015 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2015г.  до окончателното плащане на задължението.

Претендират се и направените в настоящото производство съдебно деловодни разноски. 

        В едномесечният срок за отговор ответницата е депозирала писмен отговор, като заявява, че оспорва изцяло предявеният иск като неоснователен.Твърди, че  била назначена на работа при ищцата в нейния фризьорски салон като маникюрист, но договор не получила, като дори не били й заплащани осигуровки.Уговорката с ищцата била ответницата да си внася при нея сумата за 8 часов работен ден - пълните осигуровки/социални и здравни/ и ищцата като работодател щяла да ги внася.Ответницата твърди,че парите й ги давала лично или чрез съпруга й.В по-късен момент се разбрали, че ответницата може да работи самостоятелно в нейния салон като маникюрист и й прекратила договора, като заповед отново не получила. Твърди, че се споразумели, в случай че и потръгне работата да заплаща на ищцата за в бъдеще наем.За гаранция, че ще плаща наем в бъдеще ищцата я  накарала да подпише договор за заем – фиктивен, за посочената сума. Размера на наема не били уточнявали нито по време нито по цена. В действителност до края на месеца след подписване на договора ответницата почти нямала клиенти и преустановила работата в нейния салон. Разделили се, като ищцата й  казала ,че не дължи нищо. Твърди ответницата, че междувременно й се наложило и проверила какъв й е статуса на осигурена и установила,че за времето което била при ищцата и си плащала на нея парите за осигуровките, те не били внасяни  в НОИ и съответно не била осигурявана за този период. След разговора и въпроси защо не е внасяла парите  и ще ги внесе ли или ще ги върне на ответницата, тя обещавала, че всичко ще бъде наред, че е пропуснала да ги внесе.Твърди ответницата,че поради причината,че потърсила осигурителните вноски от ищцата като отговор тя и заявила,че ще я осъди да й плати парите по подписаният между тях договор. Твърди се още,че по по-този начин ищцата я изнудвала да върна нещо, което ответницата не е получила.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,с депозираните възражения на ответника в писмения отговор като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

По делото е представен договор за заем от 1.07.2015 година,по силата на който ищцата Ф.А.В.-заемодател отпуснала на заемополучателя ответницата Р.С.Й. заем в размер на 2300 лева.В т.2 е уговорено,че заемополучателят-ответницата с подписа под този договор потвърждава получаването на сумата.Срокът който страните са уговорили за връщане на сумата е 31.07.2015 година.Страните са уговорили още,че заемополучателят има право да заплаща задължението си и на части преди настъпването на падежа.

От ищеца е представена справка от електронен калкулатор от която се установява,че законната лихва върху главницата от 2300 лева за периода от 1.08.2015г. до 1.10.2015г. е в размер на 39.69 лева.

С определение №130/15.01.2016 година на страните е изпратен проект на доклад на производството по делото и е разпределена доказателствената тежест.

В съдебно заседание проведено на 13.04.2016 година ищцата чрез проц. си представител адв.Ц. поддържа иска.Ответницата не се явява.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск е допустим,при така изложените в исковата молба обстоятелства, и е основателен, по следните съображения:

Договорът за паричен заем по чл.240 ЗЗД е двустранен, консенсуален и реален договор.Страните изрично са уговорили,че със сключването му е предадена и паричната сума  от 2300 лева и от ответницата е поето насрещно задължение да се върне тази сума. В тежест на ответницата бе да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове – 31.07.2015г. по сключения договор за заем. С решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, под № 52 от 22.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 695/2008 г., I т.о., ТК е посочено, че основанието, на което е сключен определен договор, не може да се презюмира, а подлежи на доказване от страната, която се позовава на него. В този смисъл ответницата не доказа,че между страните са били налице други правоотношения които са били прикрити с подписване на договора за заем.Не се яви в открито съдебно заседание проведено на 13.04.2016 година и не бяха депозирани допуснатите гласни доказателства.

В настоящият случай е безспорно, че страните са обвързани по силата на сключения между тях договор за заем за сумата от 2300 лева които ответницата е следвало да върне на ищцата В. на 1.07.2015 година

При изследване на относителните възражения на ответницата, съдът намира за ирелевантни доводите, насочени към доказване на друго правоотношение между страните.Нещо повече доказателства за наличие на трудово правоотношение между страните и престиране на труд от страна на ответницата към ищцата като работодател не се доказа от ответницата,съобразно разпределената доказателствена тежест по чл.154 ал.1 от ГПК.

Във връзка с така изложеното,съдът счита,че следва изцяло да уважи иска на Ф.А.В.  срещу Р.С. Д. ,за сумата от 2300 лева.

         По иска по чл.86 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 86, ал.1 ЗЗД визира, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да бъде присъдено на ищеца претендираното обезщетение за забава, е необходимо да са налице няколко предпоставки: да съществува основно задължение, това задължение да не е изпълнено на падежа, неизпълнението в срок на основното задължение да е виновно.

В настоящия случай дължимата сума за мораторна лихва по договора съвпада изцяло с претендираната – 39.69 лева за периода от 01.08.2015г. - 01.10.2015 г. поради което и тази претенция следва да се уважи.

Поради изложеното предявените искове следва изцяло да се уважат.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,на ищеца следва да бъдат  присъдени поисканите разноски които са в общ размер от 573.60 лева, /съобразно списъка по чл.80 от ГПК ДТ-93.60 лева, адв.хонорар-480 лева/, респ. ответницата  следва да бъде осъдена да ги заплати.

Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И:

 

 

              ОСЪЖДА Р.С. Д.  ЕГН **********,***, Пазарджишка област, ул. "Г.Д." №40 да заплати на  Ф.А.В. с адрес ***, ЕГН **********,*** адв. И.Ц., сумата от 2300 лева представляваща неиздължен паричен заем по договор за заем от 1.07.2015 година ,ведно със законната лихва,считано от 30.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва върху главницата от 2300 лева за периода от 01.08.2015г. - 01.10.2015 г.  в размер на 39.69 лева  и  разноски в размер на 573.60 лева.

Решението подлежи,на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: