Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Симеонова гр. д. № 6214 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 311323 от 02.01.2020
г. по гр. д. № 3212/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО,
56 състав, е осъдена Ц.Г.С., ЕГН **********, действаща като ЕТ „Ц.С.“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 110 лв., представляваща неустойка за неизпълнение по чл.
10 от договор от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 15.01.2018 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 985 лв. - разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5013530 от 28.01.2020 г. от ответника ЕТ „Ц.С.“,
ЕИК *******, представляван от Ц.Г.С., с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Сочи се, че СРС неправилно е приел, че липсва
противопоставяне от страна на ответника - търговец относно извършените от
негово име без представителна власт действия по сключване на договора от
05.04.2017 г. Неправилно е прието, че моментът на узнаването за извършените от
търговеца действия без представителна власт се извежда от подписаното от
ответника и представено към отговора на исковата молба предизвестие от
05.06.2017 г., и че към този момент последният е следвало да възрази и да им се
противопостави, а не само да инициира прекратяване действието на сключения на
05.04.2017 г. договор, за да се преодолее презумпцията на чл. 301 ТЗ. Не е
установено по делото и липсват твърдения на страните, че Ц.С. е разбрала за
наличието на договора към момента на изпращане на предизвестието - 05.06.2017
г. Предизвестието, изходящо от името на едноличния търговец, чийто адресат е
ищцовото дружество, не е написано и не е подписано от С., за да може да се
приложи презумпцията на чл. 301 ТЗ и да се счита, че едноличният търговец е
потвърдил действията по сключване на договора, като не се е противопоставил
веднага след узнаването. Предвид липсата на валидни облигационни отношения
между страните и неприложимостта на чл. 301 ТЗ установяването на
обстоятелствата по доставката и потреблението от ответника на минималните
количества кафе, посочени в договора, се явяват безпредметни. Предвид
изложеното се моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5048502 от 25.03.2020 г. от ищеца
„Б.Г.“ ЕООД, чрез адвокат И.С., с доводи за неоснователност на въззивната жалба
и искане същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения за
несъстоятелност на твърденията на въззивника, че между страните не е сключен
договор от 05.04.2017 г. по причина, че подписът върху договора не е поставен
от Ц.С.. СРС правилно е приел, че сделката между „Б.Г.“ ЕООД и едноличния
търговец „Ц.С.“ е двустранна търговска сдЕ.и за нея се прилага чл. 301 ТЗ,
едноличният търговец е знаел за сключения договор и не се е противопоставил на
действието му, което се установява от събраните по делото доказателства. Ответникът
не оспорва съществуването и подписването на приемо - предавателен протокол от
05.04.2017 г., който е подписан към договора от 05.04.2017 г., и с който е
предадено кафе - оборудването на ползвателя, както и на приемо - предавателен
протокол от 15.06.2017 г., с който въпросното кафе - оборудване е върнато на
ищеца. Освен това, свидетелят на ответника признава за съществуването на
договорни отношения между страните, както и че е написала собственоръчно
изявление за прекратяване на договора с „Б.Г.“ ЕООД. Едноличният търговец е
знаел за съществуването на договора от 05.04.2017 г. и не е предприел никакви
действия, за да се противопостави, с оглед на което договорът, подписан без
представителна власт, обвързва търговеца. Сключеният договор включва ясна и недвусмислена
неустоечна клауза, която поради валидното действие на договора между страните,
обвързва ответника. По делото не са събрани доказателства, а и не се твърди, че
последният е изпълнявал задълженията си по договора като е изкупил минимално
количество кафе всеки месец, с каквато цел е предоставено кафе оборудването. Недоказани са и възраженията на
ответника, че договорът е прекратен поради неизпълнение от страна на „Б.Г.“
ЕООД, което би освободило ответника от отговорност за неустойка - няма данни за
възражения относно качеството на изпълнение на договора, а собственоръчното
изявление за прекратяването му няма достоверна дата и не е връчено на ищеца,
поради което му е непротивопоставимо. Правилно СРС не е дал вяра на твърденията
на свидетелката Е.С. предвид близката ѝ родствена връзка с управителя на
едноличния търговец, както и е приел, че ответникът следва да обезщети ищеца за
неизпълнението на договора, като се сочи, че размерът на обезщетението е
уговорен предварително и е определяем - според количеството и цената на
неизкупеното от ползвателя кафе. Предвид изложеното се моли за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира
за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.
№ 3212
от 16.01.2018 г. на „Б.Г.“ ЕООД,
ЕИК*******, срещу
ЕТ
„Ц.С.“, ЕИК *******, с управител Ц.Г.С., ЕГН **********, с която
е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД. Ищецът излага
твърдения, че на 05.04.2017 г. между страните е сключен писмен договор, по
силата на който е предоставил за безвъзмездно ползване на едноличния търговец движими
вещи по чл. 1, представляващи кафе оборудване, срещу задължение на ползвателя
да ги ползва при описаните в чл. 4 условия, като в чл. 4, т. 9 е предвидено
задължение на ползвателя ежемесечно да закупува минимално количество кафе
„Спетема Рагаци Еспресо Бар“ 300 кг общо за целия срок на договора, но не по -
малко от 25 кг месечно. Посочва, че описаните в чл. 1 от договора вещи били
предадени на ползвателя с приемо - предавателен протокол от 05.04.2017 г., но
за периода от тази дата до 05.09.2017 г. ответникът не изкупил нито един
килограм кафе, което представлявало пълно неизпълнение на поетото задължение по
чл. 4, т. 9. Поради това
на основание чл. 9, т. 3 от договора ищецът упражнил правото си на
едностранното му прекратяване, без предизвестие, по причини, за които отговаря
ползвателят. Уведомлението за прекратяване било изпратено по пощата на
18.09.2017 г. с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса на ответника,
посочен в чл. 14 от договора и съвпадащ с регистрирания такъв, като на
21.09.2017 г. писмото било върнато в цялост с отбелязване, че получателят
отказва да получи пратката. Ищецът сочи, че договорът е прекратен на 21.09.2017
г., алтернативно най - късно с подаване на исковата молба в съда. Излага
твърдения, че съгласно чл. 10 от договора в случай на прекратяването му по
причина, за която отговаря ползвателят, вкл. в посочените в т. 3 и т. 4 на чл.
9 хипотези, той дължи неустойка за неизпълнение в определяем размер -
стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4, т. 9,
изчислено за целия срок на договора. В случая дължимата неустойка по чл. 10 е в
размер на 300 кг кафе х 23,70 лв. (цена на един кг съгласно Ценовата листа по
Приложение № 1 към договора) или 7 110 лв. Неустойката е дължима в
седемдневен срок от прекратяване на договора, т. е. до 28.09.2017 г., като до
момента на подаване на исковата молба не е платена. Предвид изложеното ищецът
иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 110 лв. на
основание чл. 92 ЗЗД, представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 10 от
договора от 05.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното ѝ изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор вх. № 5047349 от 21.03.2018 г. от ЕТ „Ц.С.“, представляван от Ц.Г.С.,
в който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Ц.С. твърди, че с процесния договор от 05.04.2017 г. се е запознала в
момента на връчване на съдебните книжа по делото; като представляващ
предприятието на ЕТ „Ц.С.“ не е подписвала договор от името на едноличния
търговец с дружество „Б.Г.“ ЕООД. Поради това с оглед липсата на валидно породено
облигационно отношение претенцията за заплащане на неустойка в размер на
7 110 лв. е неоснователна. Излага и твърдения, че „Б.Г.“ ЕООД е доставяло
кафе в обекта още през 2016 г., както и че е невярно твърдението, че за периода
от 05.04.2017 г. до 05.09.2017 г. не е закупен нито един килограм кафе „Спетема
Рагаци Еспресо Бар“. За всички извършени доставки в обекта, стопанисван от
едноличния търговец, от страна на „Б.Г.“ ЕООД не са издавани счетоводни
документи. Освен това сочи, че оборудването, което е било предоставено за
ползване в обекта на ответника, е било старо и амортизирано и негодно за нормална употреба, като напитките,
които са се приготвяли с това оборудване, са били с много лошо качество, което
е довело до загуба на клиенти. В резултат на некоректното отношение по повод
доставки на кафе, на 08.06.2017 г. служител на едноличния търговец - Е.С., след
съгласуване, е връчил предизвестие на „Б.Г.“ ЕООД за прекратяване на
взаимоотношенията поради системно неизпълнение на задълженията от страна на
доставчика. След като взаимоотношенията са били прекратени, на 15.06.2017 г.
представителят на „Б.Г.“ ЕООД е приел кафе оборудването, предоставено за
ползване в обекта, като вещите са описани в приемо - предавателен протокол.
След тази дата отношения между едноличния търговец и „Б.Г.“ ЕООД не е имало. На
основание чл. 193, ал. 1 ГПК ответникът оспорва истинността на представения от
ищеца договор от 05.04.2017 г. с доводи, че подписът, положен за ползвателя не
е на Ц.С.. Предвид изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По делото е приет като писмено доказателство двустранно
подписан договор от 05.04.2017 г., сключен между „Б.Г.“ ЕООД и Ц.Г.С.,
действаща като едноличен търговец с фирма „Ц.С.“, по силата на който „Б.Г.“
ЕООД се е задължило да предостави безвъзмездно на ползвателя за временно
ползване следните свои движими вещи, описани в чл. 1 от договора - кафеавтомат
на стойност 1 200 лв. с ДДС, кафемашина - 2 групи на стойност 3 200
лв. с ДДС и кафемашина на стойност 700 лв. с ДДС. Уговорено е, че вещите ще
бъдат предадени в срок до 14 дни от подписване на договора, за което се съставя
предавателно - приемателен протокол, подписан от страните или техни
представители. В чл. 3 е предвидено, че договорът се сключва за срок от 1
година, като в случай, че до изтичането му ползвателят не е изкупил минималното
количество стоки по чл. 4, т. 9, определено за целия срок на договора, той
продължава действието си до изкупуването на соченото количество. Ползвателят се
е задължил да ползва вещите по чл. 1 от договора само в следния търговски
обект: кафетерия, находяща се в с. Мраморен, център и да не преотстъпва
ползването им на трети лица - чл. 4, т. 1, като в чл. 4, т. 2 е предвидено
задължението му да върне вещите в срок от три работни дни от прекратяване на
договора в състояние не по - лошо от това, в което са му предоставени, като се
отчете обикновеното овехтяване, за което се подписва протокол. Съгласно чл. 4,
т. 9 от договора ползвателят се е задължил за целия срок на договора да
закупува ежемесечно (от 1 - во до 30/31 - во число на съответния календарен
месец) еднократно или на части следните минимални количества стоки от „Б.Г.“
ЕООД: кафе „Спетема Рагаци Еспресо Бар“ - 300 кг общо за целия срок на
договора, но не по - малко от 25 кг месечно, при цени съгласно ценовата листа
на „Б.Г.“ ЕООД, представляваща Приложение № 1 към договора. За всяко получено
плащане „Б.Г.“ ЕООД е длъжен да снабди ползвателя с фактура в предвидените в
закона срокове (чл. 4, т. 14). В чл. 9 от договора са предвидени условията за
предсрочното му прекратяване: т. 1 - по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено; т. 2 - едностранно и без предизвестие от ползвателя в случай, че „Б.Г.“
ЕООД системно не изпълнява задълженията си за доставка на заявените стоки; т. 3
- едностранно и без предизвестие от „Б.Г.“ ЕООД в случай, че ползвателят не
изпълнява или е изпаднал в забава с повече от седем календарни дни след
уговорения падеж, на което и да е от задълженията си по договора или нарушава
условията, при които са му предоставени вещите по чл. 1; т. 4 - едностранно и
без предизвестие от „Б.Г.“ ЕООД в случай, че ползвателят прекрати дейността си
в обекта по чл. 4, т. 1 или за него бъде открито производство по ликвидация или
несъстоятелност; т. 5 - едностранно от „Б.Г.“ ЕООД с едномесечно писмено
предизвестие до ползвателя. В чл. 10 от договора е уговорено, че в случай на прекратяване на договора по причина, за която
отговаря ползвателят, той дължи на „Б.Г.“ ЕООД неустойка за неизпълнение в
размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки по чл. 4,
т. 9, изчислено за целия срок на договора. Неустойката е дължима в седемдневен
срок от прекратяване на договора. Съгласно чл. 11, ако в срока по чл. 4, т. 2
ползвателят не върне ползваните вещи, той дължи на „Б.Г.“ ЕООД неустойка за
неизпълнение, съответстваща на стойността им по чл. 1 в двоен размер.
Неустойката е дължима в седемдневен срок от изтичане на срока по чл. 4, т. 2 от
договора.
Към договора в
приложена Ценова листа на „Б.Г.“ ЕООД, представляваща Приложение № 1, актуална
от 23.02.2017 г. и подписана от страните, видно от която стойността на кафе
„Спетема Рагаци Еспресо Бар“ за 1 кг е 23,70 лв. с ДДС.
По делото е приет като писмено доказателство подписан
и неоспорен от страните Предавателно - приемателен протокол към договор от
05.04.2017 г., съставен на основание чл. 2 от последния, с който „Б.Г.“ ЕООД е
предало на ползвателя ЕТ „Ц.С.“, който е приел, следните движими вещи: кафемашина
„Бразилия“ - 2 гр. № 249594, кафемелачка RR - 45 №
73807 и кафемашина „Мерол“ № 16020307. Ползвателят е декларирал, че получените
вещи са в изправност и годни за употреба по функционалното им предназначение,
указано му от „Б.Г.“ ЕООД при предаването им.
По делото е
прието като писмено доказателство уведомление за прекратяване на договор от „Б.Г.“
ЕООД до ЕТ „Ц.С.“, в което е посочено, че поради неизпълнение на задължението
по чл. 4, т. 9 от договора от 05.04.2017 г. за изкупуване на минимални месечни
количества кафе, а именно неизкупуване от 05.04.2017 г. до 05.09.2017 г. на
нито един килограм кафе „Спетема Рагаци Еспресо Бар“, което представлява пълно
неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 9, „Б.Г.“ ЕООД на основание чл. 9, т.
3 от договора от 05.04.2017 г. едностранно и предсрочно прекратява същия,
считано от датата на получаване на уведомлението. В последното е посочено, че
на основание чл. 10 от договора от 05.04.2017 г. ползвателят дължи неустойка в
размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество кафе, изчислено
за целия срок на договора, или 300 кг (неизкупено количество) х 23,70 лв. (цена
на един кг съгласно Ценовата листа по Приложение № 1 към договора) или общо 7 110
лв. Ползвателят е поканен да заплати сумата в седемдневен срок от прекратяване
на договора по посочена банкова сметка. ***, че при неплащане на неустойката, с
оглед защита интересите на „Б.Г.“ ЕООД ще бъдат предприети необходимите
действия по съдебен ред.
По делото е
прието известие за доставяне от 21.09.2017 г., в което е удостоверено от
връчителя, че получателят - Ц.Г.С., действаща като ЕТ „Ц.С.“, е отказала да
получи уведомлението за прекратяване на договора.
По делото е
приет подписан Приемо - предавателен протокол от 15.06.2017 г., с който
представител на ЕТ „Ц.С.“ - Е.е предала на Я.Я., представител на „Б.Г.“ ЕООД,
офис Монтана, следните движими вещи: кафемелачка № 73807, кафемашина - 2 гр. №
249594 и кафеавтомат „Мерол“ № 16020307, идентични с предадените с предавателно
- приемателен протокол към договора от 05.04.2017 г.
По делото е
прието предизвестие от 05.06.2017 г. от ЕТ „Ц.С.“ до „Б.Г.“ ЕООД, в което е
посочено, че според чл. 9, т. 2 от договор от 05.04. ползвателят ЕТ „Ц.С.“ може
да прекрати договора едностранно при системно неизпълнение на задълженията на „Б.Г.“
ЕООД, като се твърди, че предоставеното оборудване е започнало да прави
некачествени напитки, не е направена профилактика, техническият екип на „Б.Г.“
ЕООД дошъл след две седмици, като заявил, че техниката работи добре, едноличният
търговец изгубил 80 % от клиентите си за кафе, които напуснали заведението
заради некачествените напитки, „Б.Г.“ ЕООД не предоставяло коректни документи,
т. е. фактури за целия период, за да бъдат удостоверени покупките. В
предизвестието е посочено, че на 08.06.2017 г. е връчено на търговския представител
на фирма „Б.Г.“ ЕООД за региона - Я.Я., за която обаче не е положен подпис. В
открито съдебно заседание ищецът оспорва изявлението да е достигнало до
дружеството и да е произвело действие. Не оспорва, че с приемо - предавателния
протокол от 15.06.2017 г. описаните в същия вещи действително са му били
върнати, както и че Я.Я. е служител в „Б.Г.“ ЕООД.
По делото са
приети и стокови разписки с доставчик „Б.Г.“ ЕООД и клиент ЕТ „Ц.С.“ от
11.01.2017 г., 18.01.2017 г., 25.01.2017 г., 08.02.2017 г., 15.02.2017 г.,
01.03.2017 г., 08.03.2017 г., 15.03.2017 г., 22.03.2017 г., 29.03.2017 г., 19.04.2017
г., 26.04.2017 г., 03.05.2017 г., 17.05.2017 г., 25.05.2017 г., 01.06.2017 г.,
08.06.2017 г., носещи подпис за доставчик, но неподписани за клиент, както и
стокови разписки от 05.04.2017 г., 12.04.2017 г., 10.05.2017 г., неподписани от
страните, за доставка на определно количество продукти кафе, сред които и кафе „Спетема
Рагаци Еспресо Бар“, с посочване на единичната стойност на доставените продукти
и на общата им стойност, както и стокови разписки с доставчик „Б.Г.“ ЕООД и
клиент ЕТ „Ц.С.“ от 27.06.2016 г., 27.07.2016 г., 11.08.2016 г., 06.09.2016 г.,
14.09.2016 г., 14.12.2016 г., неподписани, и от 28.09.2016 г., 24.10.2016 г.,
05.10.2016 г., 19.10.2016 г., 02.11.2016 г., 09.11.2016 г. и 28.12.2016 г.,
подписани за доставчик, за доставка на кафе и други напитки.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.Венциславова
С. - снаха на Ц.С.. Свидетелката заявява, че работи в с. Мраморен в хранителен
магазин и кафе - аперитив с МОЛ ЕТ „Ц.С.“ от 2007 г. - 2008 г. Заявява, че няма
представа ЕТ „Ц.С.“ да е имала договорни отношения с „Б.Г.“ ЕООД. Когато дошъл
представител на „Б.г.“ ЕООД през 2017 г. се представил като служител на
„Спетема“. Допълва, че търговският представител им предложил продукти и те
взели, за да видят дали ще върви. Поръчките ставали като представител на „Б.Г.“
ЕООД представял какво има в микробуса и те си избирали стока, плащанията били извършвани
в брой, срещу касов бон. Според свидетелката в края на 2016 г. им доставили
робот, а в началото на м. 01.2017 г. и професионална кафемашина, машините били
около 5 - 6 месеца при ответното дружество. През м. 06.2017 г. върнали машината
на Я., за което има съставен протокол, защото от ищцовото дружество не я
поддържали и кафето не било качествено. Свидетелката допълва, че освен нея в магазина
работи и Х.Ц.и двете са с правомощия да получават и плащат стоки в брой.
Допълва, че не е виждала договор с „Б.Г.“ ЕООД и не му дължат пари. Заявява, че
не е имало искане към тях по отношение на машината и уговорка за килограмите
кафе. Уточнява, че е положила подпис в приемо - предавателния протокол от 15.06.2017
г. срещу „предал“, но тексът на протокола не е написан от нея. Текстът в
предизвестието от 05.06.2017 г. е написан от свидетелката, но подписът срещу „С
уважение“ е на свекърва ѝ - Ц.С..
От заключението
на изслушаната и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно -
графическа експертиза, неоспорена от страните, изготвена въз основа на договор от
05.04.2017 г. между „Б.Г.“ ЕООД и ЕТ „Ц.С.“, представен в оригинал и образци от
подписа и почерка на Ц.Г.С., вкл. експериментални такива, снети в присъствието
на вещото лице с протокол от 19.07.2019 г., се установява, че подписът за
„ползвател“ в договора от 05.04.2017 г. между „Б.Г.“ ЕООД и ЕТ „Ц.С.“ не е
положен, а ръкописният текст, касаещ имената над подписа, не е написан от Ц.Г.С..
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Във връзка с неговата правилност въззивният съд намира следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно
релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, възникването на предявеното спорно
акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните
предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка - двустранна
правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за
изпълнение; 2/. че кредиторът (ищец) е изпълнил
задълженията си по сключения договор; 3/. че процесният договор е бил
предсрочно прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена
неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора в
определен или определяем размер.
В тежест на
ответника при така депозирания отговор е да докаже, че страните не са били
обвързани от валидни облигационни отношения, евентуално, че е изпълнявал
задълженията си по договора, съответно че неизпълнението се дължи на причина,
за която не отговаря.
С оглед
оплакванията във въззивната жалба пред настоящата въззивна инстанция спорен е
единствено въпросът налице ли е валидно сключен между страните договор от
05.04.2017 г. и породил ли е същият действие със съответните права и задължения
за „Б.Г.“ ЕООД и за ЕТ „Ц.С.“.
В тази връзка въззивният съд намира за правилни изводите на районната
съдебна инстанция, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор от 05.04.2017 г., по силата на който „Б.Г.“
ЕООД е предоставило на ЕТ „Ц.С.“ кафе оборудване за
безвъзмездно ползване, а ползвателят се е задължил за целия срок на
договора, т. е. в продължение на една година, да закупува ежемесечно (от 1 - во до 30/31 - во число на съответния
календарен месец), еднократно или на части, минимално количество кафе
„Спетема Рагаци Еспресо Бар“ по 25 кг месечно или
общо за целия срок на договора 300 кг от „Б.Г.“ ЕООД, при цена
съгласно приложение № 1 към договора. Действително от съдебно - графическата експертиза, която
въззивната инстанция след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като
компетентно изготвена и логически обоснована, се установява, че подписът за
ползвател в договора не е положен от Ц.С., а също така ръкописният текст,
изписан над подписа, представляващ имената на лицето, не е написан от С..
Настоящият съдебен състав обаче споделя мотивите на районния съд, че най -
късният момент, в който С. е разбрала за договора и не се е противопоставила е
05.06.2017 г. с изпращане на предизвестието за прекратяване на правоотношенията
между страните. В отговора на исковата молба изрично е посочено, че в резултат на
некоректното отношение по повод на доставки на кафе на 08.07.2017 г. служител
на едноличния търговец Е.С., след съгласуване, е изготвил предизвестието, от
свидетелските показания на последната се установява, че подписът срещу „С
уважение“ е на Ц.С., което обстоятелство не е оспорено, протоколите за
предаване и връщане на вещите от 05.04.2017 г. и от 15.06.2017 г., носещи
подпис за едноличния търговец, също не са оспорени. В предизвестието от
05.06.2017 г. изрично е посочена дата 05.04.2017 г. и е упоменат сключеният
договор, с позоваване на конкретни негови разпоредби (чл. 9, т. 2) относно
правото на едностранното му прекратяване от страна на ползвателя, поради което
следва да се приеме, че към 05.06.2017 г. управителят на едноличния търговец е
разбрал за сключения договор, противно на изложените във въззивната жалба
оплаквания. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 301 ТЗ договорът от
05.04.2017 г., макар и подписан без представителна власт, обвързва едноличния
търговец, тъй като Ц.С. не се е противопоставила на поетите с него права и
задължения веднага след узнаването. Обстоятелството, че „Б.Г.“ ЕООД е
предоставяло кафе в обекта още от 2016 г. не обуславя липсата на договор от
05.04.2017 г., а единствено сочи на трайни търговски взаимоотношения между
дружествата, което не изключва правата и задълженията на страните по посочения
договор. По делото не е спорно между страните, че процесните вещи са били
върнати на „Б.Г.“ ЕООД с приемо - предавателен протокол от 15.06.2017 г.
Въпреки, че пред въззивния съд няма спор във връзка с това дали
надлежно е развален процесният договор, за пълнота на
изложението следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД,
когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде
подходящ срок на длъжника за изпълнение, с предупреждение, че след изтичане на
срока ще смята договора за развален. Същевременно нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
с диспозитивен характер, поради което е възможно страните да договорят и
условия, при които договорът да бъде развален и без да е необходимо
предизвестие. В разглежданата хипотеза страните са договорили друго в чл. 9, т.
3 от договора, а именно че ищецът може да развали договора едностранно без
предизвестие, в случай че ползвателят не изпълнява или е изпаднал в забава с
повече от 7 календарни дни след уговорения падеж, на което и да е свое
задължение по договора и/или нарушава условията, при които са му предоставени
движимите вещи. В случая представените към
писмения отговор стокови разписки не доказват факта на заплащане на доставеното
количество кафе, тъй като част от тях не носят подпис за купувач, част от тях
не носят подпис на нито една от страните, а част от тях касаят период преди
сключване на процесния договор, като липсват такива за периода след м. юни 2017
г., т. е. по време на действие на договора. Пълното и точно изпълнение на
задължението по чл. 4, т. 9 от договора от страна на ползвателя - за изкупуване
на договорените минимални месечни количества кафе „Спетема Рагаци Еспресо Бар“
по 25 кг месечно не се установява и от разпитания пред СРС свидетел, чийто
показания въззивният съд след преценка по чл. 172 ГПК кредитира като
непротиворечиви, от които се установява наличието на предшестващи сключването
на договора правоотношения между страните и начина на доставка на стоките, но
не и конкретното изкупуване на минималното количество кафе всеки месец по време
на действие на договора от 05.04.2017 г. По делото не са ангажирани и доказателства
от страна на ответника, който носи доказателствената тежест по реда на чл. 154 ГПК, че предизвестието от 05.06.2017 г. е достигнало до ищеца „Б.Г.“ ЕООД и
поради неизпълнение на задълженията на последното ползвателят - ответник първи
е упражнил правото си да прекрати договора от 05.04.2017 г., което би го
освободило от отговорността за заплащане на неустойка.
Доколкото във въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания
за неправилност на решението извън изводите относно потвърждаване на договора
по чл. 301 ТЗ, включително не се твърди, че ответникът е бил изправна страна
или че договорът е бил надлежно прекратен по вина на ищеца, и с оглед
правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК съдът приема, че страните
са били обвързани от договора от 05.04.2017 г., ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 4, т. 9 за закупуване на минимално количество кафе всеки
месец, поради което е и неизправна страна, за ищеца е възникнало уговореното в
чл. 9, т. 3 от договора потестативно право за едностранно прекратяване на
договора без предизвестие, което е и упражнил чрез изпращането на писмено
уведомление на 18.09.2017 г. по пощата с обратна разписка, получено от
едноличния търговец при отказ на 21.09.2017 г., от която дата договорът е бил
развален. За неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 9 в чл. 10 от договора е
предвидена неустойка в размер на стойността на цялото неизкупено миниално
количество стоки по чл. 4, т. 9, изчислено за целия срок на договора, дължима в
седемдневен срок от прекратяване на същия.
Относно дължимостта на претендираната неустойка въззивният съд приема
следното:
Неустойката представлява форма на договорна отговорност,
която обезпечава изпълнението на поетите с договора задължения и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Неустойката може да се търси тогава, когато са налице
елементите от фактическия състав, който поражда вземането за същата, тоест при
наличие на онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена. При
претенция за неустойка за неизпълнение на задължение не може да се
претендира неустойка за вреди от забавено изпълнение, защото двете се изключват
взаимно. При липса на изрично изявление на страните за формата на
неизпълнение, по повод на която е уговорена неустойката, то същата се
извлича при тълкуване на волята на страните по договора съобразно клаузите на
същия. Задължението за неустойка се поражда от факта на
неизпълнение на това конкретно договорно задължение, което тя обезпечава и обезщетява
и когато е налице онази форма на неизпълнение, за която е уговорена.
За да е валидна клаузата за неустойка тя съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да не противоречи
на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение. Те не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи (като принципа на справедливостта)
или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане
на неустойка съдът следи служебно. Съгласно константната
съдебна практика, при разрешаване на спор за заплащане
на неустойка съдът дължи самостоятелна преценка за действителността
на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността
й. Предвидените в процесуалния закон преклузии за заявяване на обстоятелства и
възражения от значение за изхода на делото не се разпростират върху нищожността
като отрицателен юридически факт, доколкото тя препятства възникването на
вземането за неустойка и съставлява пречка за присъждане на търсената с иска по
чл. 92 ЗЗД такава (в този смисъл решение № 229 от 21.01.2013
г. по т. д. № 1050/2011 г. по описа на ВКС, II т. о. и решение № 247
от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.).
Според
задължителните разяснения на ТР № 1 от 15.06.2010
г. по тълк. д. № 1/2009 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, нищожна е онази клауза за неустойка, която преценена
към момента на сключване на договора е с единствена цел, излизаща извън
типичните ѝ функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като следва да бъдат преценявани като критерии естеството (парични или
непарични) и размерът на задълженията, чието изпълнение
се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено и с
други прави способи (поръчителство, залог,
ипотека и др.), вид на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението (съществено
или за незначителна негова част), съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението
вреди, както и други критерии при конкретната преценка на обстоятелствата по
делото, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай.
В случая уговорената в клаузата
на чл. 10 от процесния договор неустойка в размер на неизкупеното
минимално количество кафе за целия срок на договора при единична цена
от 23,70 лв. или общо за целия срок на договора 7 110 лв., не обезщетява
вредите от развалянето на договора, а замества неполучената от кредитора
насрещна престация - неполучената продажна цена на цялото/част от предварително
определеното количество стока. Съдът приема, че така уговорената клауза за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така,
тъй като клаузата
за неустойка излиза извън присъщите функции на неустойката - обезпечителна, обезщетителна,
санкционна. Присъждането на неустойка в пълния размер на продажната
цена на цялото количество стока е несъвместимо с развалянето на договора. В случая под формата
на неустойка ищецът получава в пълен размер дължимата от ползвателя
престация, като същевременно задържа собствената си насрещна такава (съответното количество
стока). На практика чрез неустойката по чл. 10 от процесния договор
ищецът постига резултата на реалното изпълнение, без да предостави дължимата от
него насрещна престация в пълния уговорен обем.
Предвидената неустойка при
разваляне на договора, която да се изчислява в размер на стойността на цялото
неизкупено количество кафе до края на срока на договора, поставя кредитора в
положение по - благоприятно от това, което той би имал при реално
изпълнение на договора, поради което очевидно се касае за клауза, която би
довела до неоснователно обогатяване, а не до обезщетяване на вреди от
неизпълнение. Това е така, тъй като ако ответникът беше изпълнил задълженията
си и беше закупил уговорените количества кафе, то ползата за ищеца от
изпълнението на договора (позитивният интерес на кредитора) би бил в размер на
реализираната печалба, представляваща разликата между получената от ответника
цена на кафето и разходите на ищеца за производството/доставката му.
Уговорената неустойка дава право на кредитора да задържи собствената си
престация (неизкупеното от ответника количество кафе), респективно да я
реализира при пазарни условия, като покрие разходите си и получи съответна
печалба, като едновременно с това получи като неустойка цялата стойност на
кафето без да прави разходи, каквато полза иначе ищецът не би могъл да
реализира при каквито и да било пазарни условия, а това сочи на неустойка,
излизаща извън придадените ѝ санкционна, обезщетителна и обезпечителна
функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по
естеството си източник на неоснователно обогатяване (в този смисъл решение №
123/17.11.2010 г. по т. д. № 698/2009 г. по описа на ВКС, II т. о.).
Най - ясно нищожността поради
противоречие с добрите нрави, преценима към момента на сключване на договора,
проличава като се съобрази, че и при първо месечно неизпълнение на задължението
за изкупуване, ищецът би имал правото да развали договора,
получавайки неустойка в размер на 7 110 лв., без да претърпява
друга вреда, освен пропусната печалба за 1 година, която при това би имал
възможността да намали чрез своевременно разпореждане с договорените стоки,
останали в негова собственост, в полза на друг съконтрахент/и. Следователно
тази неустойка е нищожна (за което съдът следи служебно независимо от липсата на довод
както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, доколкото се
касае до императивна правна норма, която съдът следва да приложи), като
уговорена в противоречие с нейната обезпечителна и обезщетителна функция. Неустойката
има подчертано санкционен характер и присъждането ѝ би довело до несправедливия
правен резултат продавачът да получи стойността на стока без да достави същата,
което не съответства на принципа на справедливостта.
Така определената договорна
неустойка в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите нрави,
накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.
26, ал. 1 ЗЗД. Тъй като този порок е налице още при сключване на договора, то
следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Поради изложеното въззивният съд
приема, че претенцията за неустойка в размер
на 7 110 лв. е неоснователна, поради което обжалваното решение
следва да се отмени, а предявеният иск - да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се
дължат единствено на ответника. За производството пред районния съд са
претендирани такива съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 84 от първоинстанционното
дело) за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (за доказване на което
са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
имащ характер на разписка за заплащане на сумата в брой), за внесен депозит за съдебно
- графическа експертиза - 150 лв. и за внесен депозит за призоваване на
свидетел - 30 лв. По делото са налице доказателства за сторените разноски,
поради което същите следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
В хода на въззивното
производство въззивникът - ответник претендира разноски в размер на 600 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списък
по чл. 80 ГПК (л. 26 от въззивното дело). Въззивния съд намира обаче, че
посочената сума не следва да се възлага в тежест на въззиваемата страна - ищец,
тъй като по делото не са представени доказателства за реалното изплащане на
адвокатския хонорар (вкл. не е приложен договор за правна защита и съдействие
за процесуално представителство пред СГС) съгласно задължителните разяснения на
ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
съответно разноските следва да останат в тежест на страната, която твърди да ги
е сторила.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед характера на спора и цената на исковете настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 311323 от 02.01.2020 г. по гр. д. № 3212/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО,
56 състав, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Г.“
ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:*** С.“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, действащо чрез управителя си Ц.Г.С., ЕГН **********,
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 7 110 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение по чл. 10 от договор от 05.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 15.01.2018
г. до окончателното плащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„Б.Г.“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на ЕТ „Ц.С.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
действащ чрез управителя си Ц.Г.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 780 лв. (седемстотин и осемдесет лева) - разноски в
първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.