РЕШЕНИЕ
№ 1557
гр. Бургас, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. М.
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120101406 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Й. Д. М. против Областна
дирекция на МВР – Бургас иск, с който се моли да бъде отменена Заповед № ***/**** г. на
***** на ОДМВР-Бургас, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„********”, както и да бъдат присъдени на ищцата направените разноски по делото. Ищцата
твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника като ******* в група „*******”
към сектор „*****” при отдел „*******” на ОДМВР-Бургас. Оспорва вмененото й с
горепосочената заповед нарушение на трудовата дисциплина, като твърди, че нито е била
обучена как да разпознава преправяния или интервенции върху представяните й от
собствениците документи, нито е разполагала на работното си място с необходимите
технически средства за това. Твърди също така, че едва след издаването на оспорената
заповед е била уведомена за съществуването на вътрешен електронен сайт на „*****“ с
налични в него образци на чуждестранни регистрационни документи и едва тогава й е било
показано как да работи с него. С оглед на горното ищцата счита, че твърдяното
неизпълнение на трудовото й задължение не се дължи на нейно виновно поведение, а на
обективна невъзможност да изпълнява задълженията си ефективно, поради което не са били
налице предпоставките да бъде наказана дисциплинарно. Посочено е също така, че от
обжалваната заповед не става ясно коя разпоредба от Наредба № I-45/24.03.2000 г. е
нарушила ищцата, тъй като на две места са посочени две различни разпоредби. Твърди се
също така, че при налагане на наказанието не е приложен адекватно чл. 189, ал. 1 от КТ, тъй
като в случая не са настъпили вреди за работодателя от твърдяното дисциплинарно
нарушение, ако се приеме, че ищцата има вина, то тя е във формата на небрежност, като
следва да бъдат отчетени и изключително тежките условия, при които ищцата полага труд
1
ежедневно, стресът, на който е подложена, изключителната натовареност и липсата на
техническа обезпеченост. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ищцата, който поддържа иска, ангажирани са писмени и гласни доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 188, т. 2 от КТ, като
същият е допустим.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че в хода на образуваната проверка са събрани доказателства, че
ищцата е извършила посоченото в обжалваната заповед нарушение на трудовата
дисциплина; че при издаването на заповедта са били спазени предвидените в КТ срокове за
налагане на дисциплинарно наказание, производството е проведено законосъобразно,
заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана е, като при налагане на
дисциплинарното наказание е взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите
последици, формата на вината, както и всички други значими факти. Твърди се също така,
че именно ищцата е следвало да извърши проверка на представеното за оригинално
свидетелство за регистрация с № *****, издадено от властите на Р** И***, поради което с
приемането на това неистинско свидетелство тя е проявила небрежност и не е изпълнила в
пълен обем изискванията на технологичния ред, с който е била запозната, като не е
изследвала предоставените документи и не е установила наличието на несъответствия,
които би могла да установи визуално. Оспорени са всички обстоятелства, на които се
основава искът, включително твърденията, че в сектор „*****” не са налични образци на
регистрационни документи, както и че ищцата не разполага с достъп до мрежата за пренос
на данни на вътрешен електронен сайт. В съдебно заседание се явява процесуален
представител на ответника, който поддържа отговора, ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че страните са в трудово правоотношение, като от *** г.
(видно от представения акт за встъпване в длъжност) ищцата Й. М. заема длъжността
„*******“ в група „*******” към сектор „*****“ при отдел „*******“ на ОДМВР-Бургас.
Представени са длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност,
както и Технологичен ред за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на
ПС в сектор „*****“ – ОДМВР-Бургас от *** г.
От представената кадрова справка за ищцата се установява, че към *** г. тя е била
награждавана седем пъти с отличия и награди по ЗМВР и не са й били налагани наказания.
Със Заповед № *****/**** г. на директора на ОДМВР-Бургас, на осн. чл. 188, т. 2 от
КТ, вр. чл. 189, ал. 1 от КТ на Й. М. е наложено дисциплинарно наказание „*******” - за
това, че е допуснала нарушение на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № I-
45/24.03.2000 г. и технологичния ред за работа на група „*******“ с извършената от нея на
20.05.2022 г. заверка по заявление № *****/**** г., с което е извършена първоначална
регистрация в страната на лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с приемането на
предоставеното за оригинално свидетелство за регистрация, издадено от властите на Р**
И*** с № ***** (на едно място грешно е изписан № *****) и изискуеми документи по чл.
12а от Наредба № I-45/24.03.2000 г. служителят е проявил небрежност и не е установил
наличието на несъответствия; с приемането на неистинското свидетелство от собственика на
автомобила е допуснато административно разрешение превозното средство да участва в
пътното движение, което не му се следва. Посочено е също така, че с деянието си
служителят не е изпълнил в пълен обем трудовите си задължения, с което е нарушил
трудовата дисциплина съгласно чл. 186, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ.
Заповедта е връчена на ищцата на 24.01.2023 г., т.е. искането за отмяната й,
2
обективирано в подадената на 08.03.2023 г. искова молба, е заявено в законоустановения 2-
месечен срок и е допустимо.
По делото е приложена пълната преписка по издаване на процесната заповед.
В преписката се съдържа Протокол № 107/02.09.2022 г. за извършена от експерт -
криминалист в сектор **** при ОДМВР-Бургас експертиза по техническо изследване на
документи, предмет на която е било и италианско свидетелство за регистрация с бланков №
****, издадено за лек автомобил „*** ***** *****“, което е послужило за регистрацията на
автомобила в РБ**. При извършване на изследването експертът е извършил подробен
визуален оглед на свидетелствата за регистрация с помощта на микроскоп, при естествено,
изкуствено и УВ-осветление, била е изследвана ИЧлуминесценция с помощта на
видеоспектрален компаратор, както и е било извършено сравнение с аналогични документи
от електронен каталог с образци на документи за ПС на различни страни (****** *****),
като същият е установил, че горепосоченото италианско свидетелство за регистрация е
неистинско и не е издадено от правоимащите органи в Р** И***.
Видно от представената Справка рег. № 251 р-44722/23.11.2022 г. на назначената от
**** на ОДМВР-Бургас комисия за извършване на проверка по получени данни за
извършено дисциплинарно нарушение от **** служител на МВР, комисията е приела, че са
налице предварителни данни за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина от
множество служители на група „*******“ към сектор „*****“ – Б***, включително и от
ищцата М., за които в КТ е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „****“.
Със заповед от 12.12.2022 г. ***** на ОДМВР-Бургас е наредил да се извърши
проверка срещу Й. Д. М. за изясняване на всички факти и обстоятелства на постъпилите
данни от справката от 23.11.2022 г., като е назначил тричленна комисия за извършване на
проверката.
С покана от 20.12.2022 г., връчена й на същата дата, ищцата е била поканена да се
запознае със заповедта на ***** на ОДМВР-Бурас за извършване на дисциплинарна
проверка против нея, както и да даде писмени обяснения в 3-дневен срок.
На 22.12.2022 г. в ОДМВР-Бургас е входирано писмено обяснение от Й. М., в което
същата е посочила, че работното й място не е обезпечено с технически средства за проверка
истинността на документите, а проверката се извършва визуално, което ограничава
възможностите за установяване неистинността им, както и че не й е провеждано специално
обучение за това. Посочила е също така, че в група „*******“ няма налични образци на
регистрационни документи, които да служат за съпоставка и сравнителен анализ с
представените за регистрация от собствениците. Заявила е, че е запозната с технологичния
ред за дейностите, извършвани при идентификация и регистрация на ПС и го е спазила, но
не е запозната с възможността за проверка на защитите и отличителните белези на
свидетелствата за регистрация чрез ултравиолетово осветление, като такова осветление не е
налице на работното й място.
В преписката по издаване на заповедта се съдържат и две писма от 06.01.2023 г. на
**** сектор *** към ОДМВР-Бургас, съгласно които в група „*******“ няма налични
образци на регистрационни документи, служещи за съпоставка и сравнителен анализ с
представените от собствениците за регистрация; няма нарочно обособено място с образци на
документи, в които да са посочени отличителните им белези, както и начините за
установяване на защитите на оригиналните свидетелства за регистрация, евентуални
преправяния или интервенции върху документите, с които служителите да се запознават
периодично или при необходимост; няма проведени обучения със служителите във връзка с
установяването на защитите и отличителните знаци и евентуални интервенции върху
оригинални свидетелства за регистрация на ПС; работните места не са били обезпечени с
технически средства за проверка на защитите и отличителните белези на свидетелствата за
регистрация чрез ултравиолетово осветление или по друг начин, а проверката се извършва
3
визуално, като на 03.01.2023 г. на част от служителите са били предадени 1 бр. инфраред
детектор и 2 бр. ултравиолетови детектори; служителите са запознати с Наредба № I-
45/24.03.2000 г., като при промени на наредбата, ЗДвП и други нормативни актове
служителите биват запознавани с тях на месечни обучения; до м. юли 2022 г. в група
„*******“ не са провеждани под никаква форма обучения на служителите във връзка с
установяване на интервенции върху документи, установяване на отличителни белези и
защити на оригиналните свидетелства за регистрация на превозни средства, както и във
връзка със заличаване или преправяне на идентификационния номер на рама.
На 09.01.2023 г. назначената от **** на ОДМВР-Бургас комисия е изготвила справка
за резултатите от извършената проверка, съгласно която Й. М. е допуснала нарушение на
изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и Технологичен
ред рег. № 769р-13967/15.10.2020 г., като с извършената от нея на *** г. заверка по
заявление № ****/**** г. за първоначална регистрация в страната на лек автомобил марка
„*****“, модел „*****“ и с приемането на предоставеното за оригинално свидетелство за
регистрация с № ***** и изискуеми документи по чл. 12а от Наредба № I-45/24.03.2000 г. тя
е проявила небрежност и не е установила наличието на несъответствия. Тези деяния са
квалифицирани от комисията като нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
186, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ, поради което е предложено на Й. М. да бъде
наложено дисциплинарно наказание „*****“.
С писмена покана, връчена й на *** г., *** на ОДМВР-Бургас е поканил Й. М. да се
запознае със справката на комисията от *** г. и на осн. чл. 193, ал. 1 от КТ в 3-дневен срок
да даде писмени обяснения или възражения.
На 13.01.2023 г. ищцата е подала възражение, в което е възразила против извода на
комисията, че е допуснала посочените в справката нарушения на трудовата дисциплина,
като според нея твърдяното неизпълнение на трудовите й задължения се дължи на
обективна невъзможност за това, а не на нейно виновно поведение.
След запознаване с писмените обяснения на ищцата **** на ОДМВР-Бургас е издал
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
В съдебно заседание е разпитана свидетелката И. Г.. Същата заявява, че от м. ноември
2013 г. работи като ******* в група „*******“ към сектор ** при ОДМВР-Бургас, т.е. заема
същата длъжност като тази на ищцата. Твърди, че при започване на работа не е преминала
обучение за разпознаване истинността и верността на документите, с които работи, като не й
е известно ищцата да е преминавала такова обучение. Според свидетелката към датата на
случая, за който ищцата е наказана, огледът на документите, които са представяни за
оригинални, е бил само визуален, като системните оператори са нямали УВ-лампа. Твърди
също така, че не е била уведомена, че има достъп до вътрешната интернет страница на МВР,
а тя и колегите й са научили за това едва в края на м. януари 2023 г., като тогава са
получили и УВ-лампи. Според свидетелката, от вътрешната интернет страница не може да
бъде определено дали документът е неистински, тъй като документите през годините се
променят. На работното й място няма и официален класьор с регистрационни талони на
МПС. Твърди, че е била обучавана от колежка с по-голям опит. Счита, че вече има
достатъчно опит и си върши работата спокойно, доколкото й позволяват средствата, с които
разполага. Заявява, че през годините се е случвало да установи чрез визуален оглед
наличието на проблем с проверявани от нея документи, като при съмнение за
автентичността им тя уведомява началника на групата или заместващ го служител и те също
извършват проверка. Свидетелката заявява, че също е наказана във връзка с проверката, по
която е наказана и ищцата, като тя също обжалва заповедта за налагане на дисциплинарното
й наказание.
Видно от постъпилата по делото информация от сектор „***“ – Б***, Й. М. има
парола за достъп до мрежата за пренос на данни на МВР, съгласно заповед рег. № з-
4
685/24.02.2010 г. на *** на ОДМВР-Бургас, като интернет страницата на Дирекция „*****“
в МВР и раздела в нея „****** ****“ се достъпва свободно от всички служители с пароли за
достъп до мрежата за пренос на данни на МВР.
При така представените доказателства, по същество съдът намира следното:
На първо място следва да се посочи, че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 192, ал. 1 от КТ,
както и в предвидения в чл. 194, ал. 1 от КТ срок. Установи се също така, че работодателят е
поискал от ищцата и тя е дала писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ, които са били
обсъдени в процесната заповед, поради което съдът намира, че в случая не са налице
условията за отмяна на заповедта на формално основание, а спорът следва да бъде разгледан
по същество.
Видно от оспорената заповед, дисциплинарното наказание на ищцата е наложено за
допуснато от нея виновно нарушение (при условията на небрежност) на изискванията на чл.
5, ал. 3, т. 1, вр. ал. 5 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. и технологичния ред за работа на група
„*******“ при извършена от нея на **** г. заверка по заявление № ****/**** г., с което е
извършена първоначална регистрация в страната на лек автомобил и с приемането на
предоставеното за оригинално свидетелство за регистрация, издадено от властите на Р**
И*** и на изискуеми документи по чл. 12а от Наредба № I-45/24.03.2000 г.
От ангажираните доказателства се установи, че на посочената дата ищцата
действително е приела представеното й неистинско италианско свидетелство за регистрация
на МПС и е извършила заверка на документите за регистрация на автомобила, т.е. формално
е допуснала нарушение на трудовите си задължения. Според съда обаче в случая липсва
вина на ищцата - както под формата на умисъл, така и на небрежност, тъй като по делото се
доказа, че при извършената проверка от работодателя е била установена неистинността на
представения и приет от ищцата оригинален документ, но чрез специални технически
средства, посочени в Протокол № 107/02.09.2022 г. за извършена от ***** в сектор **** при
ОДМВР-Бургас експертиза, с каквито средства ищцата не е разполагала на работното си
място към датата на вмененото й нарушение – факт, който се установява както от
приложените две писма на **** сектор *** към ОДМВР-Бургас от 06.01.2023 г., така и от
ангажираните свидетелски показания.
Неоснователно е възражението на ответника, че при изследване на предоставените й
документи ищцата би могла визуално да установи наличието на несъответствия, тъй като
дори това да е вярно за част от посочените от експерта на **** различия, то по делото се
установи, че на работното място на ищцата не е имало предоставени от работодателя
образци на регистрационни документи, които да се ползват от служителите при извършване
на задължителните проверки, нито служителите са преминали каквито и да било обучения в
тази връзка, които да са били организирани от работодателя. Фактът, че на работното си
място служителите на група „*******“ неофициално са събирали в хода на работата си
образци на регистрационни документи, които да ползват при нужда, както и че са се
обучавали взаимно как да разпознават неистински документи, в каквато насока са гласните
доказателства, не означава, че работодателят е осигурил на ищцата необходимите условия за
точно изпълнение на служебните й задължения в обема, предвиден в длъжностната й
характеристика и технологичния ред.
Недоказано остана и възражението на ответника, че преди и към датата на
извършване на твърдяното нарушение ищцата е имала достъп до вътрешна мрежа за пренос
на данни на МВР, тъй като от предоставената от Сектор „***“ – Б*** информация е видно,
че Й. М. има парола за достъп до тази мрежа, но не се доказа дали и кога тя е била
уведомена за наличието на тази мрежа за данни и за издадената й парола за достъп до нея,
нито каква информация се съдържа в тази вътрешна мрежа и налични ли са там образци на
регистрационни талони на МПС, издадени в други държави. В тази връзка свидетелката Г.
5
заяви, че тя не е била уведомявана, че има достъп до вътрешната интернет страница на МВР,
а е научила за него едва през м. януари 2023 г., като според нея наличната на тази страница
информация не е достатъчна, за да се определи дали документът е истински или не.
Предвид горното, съдът намира за установено, че ищцата не е извършила виновно
вмененото й нарушение на трудовите й задължения, за което с оспорената заповед й е било
наложено дисциплинарно наказание „********“, поради което процесната заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от КТ ответникът следва да
заплати на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски, които са в размер на
500 лв. - платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника
за прекомерност на това възнаграждение, тъй като същото е под предвидения в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимален размер.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС
дължимата държавна такса за разглеждането на иска, която е в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № ***/**** г. на **** на ОДМВР-Бургас, с която на Й. Д. М.,
ЕГН ********** - ******* в група „*******” към сектор „*****“ при отдел „*******“ на
ОДМВР-Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „*******”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, ЕИК *****, с адрес гр. Б***, ул.
*****, да заплати на Й. Д. М., ЕГН **********, сумата от 500,00 лв. (петстотин лв.),
представляваща направените от нея разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Бургас, ЕИК *****, с адрес гр. Б****, ул.
*****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в
размер на 80,00 лв. (осемдесет лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6