Р Е Ш Е Н И Е
№ 260545
гр. Варна,06.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година , в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА сложи за разглеждане
докладваното от съдията гр. дело №5203
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба от К.З.И., ЕГН **********, адрес: ***,съдебен
адрес:*** срещу „Б.Р.К."
ЕООД, ЕИК *, чрез управителя си С. М. И., с адрес: ***, офис център *.
С исковата молба са предявени обективно
съединени искове, с които ищецът претендира от съда отмяна на уволнение,
осъществено със заповед №13/19.05.2020год. – чл.344,
ал.1, т.1 от КТ и възстановяване на длъжността – „Маневрен стрелочник“, заемана
преди уволнението – чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Моли
за присъждане на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
С ответното дружество има сключен Трудов
договор на 01.02.2017 г., по който е
назначен на длъжност „Маневрен стрелочник". По
време на работата си в дружеството винаги е спазвал трудовата дисциплина,
вършил си е задълженията точно и коректно. Докато на
19.05.2020 г. получава Заповед за дисциплинарно уволнение с мотивите, че е
уронвал престижа на фирмата. По сигнал на пазач на фирма
„В. С." ЕООД и представена от същия докладна записка е дисциплинарно
уволнен. Ответникът без да събере доказателства, без да обсъди неговите обяснения
единствено и само на думите на лице, работещо в друга фирма решава да го уволни
дисциплинарно на основание, че се е движил с чувал, в който се очертавало наличието на туба.
Счита,
че „Б.Р.К." ЕООД без да събере необходимите данни,
без да вземе
впредвид обясненията му го
уволнява незаконно. В своите обяснения изрично сочи, че не е извършил нарушение на
трудовата дисциплина, а се е върнал да си взема лекарствата.
Неоснователно в мотивите на заповедта за уволнение, ответникът не взема под
внимание обясненията му, тъй като не са подкрепени с доказателства, а
взема под внимание обясненията на пазача на фирма „В. С."
ЕООД, които също
не са подкрепени с доказателства.
Счита
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"
за незаконосъобразна поради липса на мотиви и на дисциплинарно нарушение, както
и счита, че дисциплинарното производство не е проведено при спазване на разпоредбите на КТ.
Съгласно
чл. 195, ал.
1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, което означава, че мотивите трябва да са изложени
към момента на налагане на наказанието, което съгласно чл. 195, ал. 3 от КТ става с връчването на
заповедта. Именно това дава възможност на работника
или служителя да се защити в производството по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, от каквато възможност той би бил
лишен при липсата на мотивите. Освен това няма да може
да бъде извършена преценка дали нарушенията, за които са искани обясненията по
чл. 193, ал. 1 от КТ са
същите, за които е наложено дисциплинарното наказание. Както се сочи по-горе от съществено значение са фактическите
основания изложени в заповедта. Затова ако същите не
са посочени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание тя не отговаря
на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ и наложеното с нея наказание подлежи на отмяна, като този
порок не подлежи на саниране впоследствие-след налагане на дисциплинарното
наказание, включително и в хода на съдебното производство по
оспорване на заповедта.
Не
става ясно как точно е злоупотребил с доверието на работодателя си, за
да му бъде вписано като основание в заповедта за уволнение чл.
190, ал. 1 от
КТ.
В
срока за отговор по чл.
131 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор.
Счита,
че предявените искове са неоснователни, предвид че Заповед № 13 от
19.05.2020г. на
управителя на „Б.Р.К."
ЕООД С. И. е законосъобразна, същата съдържа всички необходими
реквизити и е спазена законовата процедура по прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 190, ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, като
моли съда да има предвид следните
аргументи: Действително на 01.02.2017г. на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл.
70 от КТ между
„Б.Р.К." ЕООД, в качеството
на работодател и ищеца К.З.И.
е сключен трудов договор,
по силата на който последният заема длъжност „Маневрен стрелочник".
Впоследствие на служителя е връчена Заповед №13 от
19.05.2020г. на управителя на „Б.Р.К." ЕООД за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал.
1, т. 4 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, която
прекратява Трудовия договор, поради налагане на дисциплинарно уволнение за
злоупотреба с доверието на работодателя довело до наличие на допълнително
нарушение, изразяващо се в уронване доброто име на дружеството.
Съобразно
длъжностната характеристика
на К.З.И., която прилага, функциите и дейността,
които работникът упражнява в качеството на „маневрен стрелочник", се
изразяват в следното:„Изпълнява разпорежданията на
началник влак с цел отстраняване на хора преди маневра, своевременно
композиране и разкомпозиране на влаковете, навременно
подаване на вагоните за извършване на товаро-разтоварни,
ремонтни или други операции и изваждането им след извършване на операции и др."
Следователно
функциите и задачите, които К.И. следва да изпълнява като „маневрен
стрелочник" са пряко и непосредствено свързани с извършване на маневри и
наличие на влакове, локомотиви и/или вагони по задание на началник-влак.
Излага,
че ищецът е посочил невярно
фактическата обстановка по прекратяване на трудовото правоотношение която
обосновава изложените мотиви на основание, които е ангажирана дисциплинарната
му отговорност, предвид следните обстоятелства:
По
силата на Договор за наем от 01.10.2017г.
между „В. С."
ЕООД и „Б.Р.К." ЕООД, в петролната
база /данъчен склад за съхранение на нефтопродукти/ на първия са поставени 2 бр. фургони, разположени в близост до портала
вход/изход на обекта.
На
09.04.2020г. от
ръководител-превози К.
К. са уведомени, че при пристигането му на смяна,
„В. С."
ЕООД са го сезирали за
наличие на злоумишлени действия извършени от служител на ответника, на
територията на разтоварище за съхранение на нефтопродукти в обекта на
наемодателя, след което му е предоставена заповед от управителя за ограничен
достъп за служители и/или работници
на „Б.Р.К." ЕООД.
В тази връзка, до него е изпратена изрична Докладна записка съставена от П.
Д. П.
на длъжност „пазач" при
наемодателя „В.
С." ЕООД, приложена по делото.
Видно
от същата е забелязано лице
непосредствено до старо товарище, като при близък контакт е разпознат
служителят К.З.И. с черен
чувал очертаващ наличие на туба. Изложеното
е потвърдено от записи от камерите за видеонаблюдение
на наемодателя „В. С." ЕООД и снимков
материал, както и от кореспонденцията с дружеството по казуса.
Съгласно
разпоредбата на чл. 126, т. 9 от
КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като
не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на
задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по
чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ -
злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността. Нарушението може да се прояви
в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на
доверие между работник или служител и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия, с цел извличане на
имотна облага.
Злоупотреба
с доверието на
работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна
облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е
извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил
интересите на работодателя, независимо дали деянието /действие или бездействие/ е извършено умишлено.
Извършените
от К.З.И. действия рефлектират върху отношенията им с „В. С."
ЕООД. Това води до уронване престижа на „Б.Р.К." ЕООД, злоупотреба с доверието на
наемодателя и съмнение за тяхното некоректно отношение, които са допълнителни
обстоятелства утежняващи вината
на служителя.
В резултат
на това „В. С."
ЕООД с Уведомление изх. № 26-01-ВС-71/01.04.2020г. и вх. № 159/13.04.2020г., считано от 01.05.2020г. прекратява сключения с тях Договор за наем от 01.10.2017г. и до датата на прекратяването налага мониторинг върху
служилите им в обекта, което затруднява работата на ответното дружество.
Това
довежда до цялостно преустановяване на търговските им отношения към
момента и занапред с „В.
С." ЕООД, респ. обременява
дружеството им с допълнителни разходи в паричен и времеви ресурс за осигуряване
на нова площ за поставяне на фургоните.
В допълнение
на фактологията по казуса,
получават Писмо изх. №
26-01-ВС-80/23.04.2020г. и вх. № 173.24.04.2020г. от
управителя на „В. С."
ЕООД, изразяващ своето
възмущение от ситуацията и постъпката на служителя К.З.И., което е поредния довод в подкрепа
на извършеното от последние нарушение.
Гореизложеното
е доказателство за
злоупотреба с доверието на
„Б.Р.К." ЕООД, насочено и към доверието на трето лице -контрагент на
дружеството, спрямо което работникът К.И. го е злепоставил като работодател.
В
тази връзка, неоснователно е твърдението на ищеца, че дисциплинарното
производство, не е проведено при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда, поради следните
съображения:
Във
връзка с гореизложената
фактическа обстановка и на основание чл. 186 от КТ предвид наличие на виновното неизпълнение на трудовите задължения на К.И. и нарушение на трудовата дисциплина довели до злоупотреба с доверието
на дружеството, както и уронване на доброто име, срещу същия ответник упражнява
правото си по налагане на дисциплинарно наказание.
В хода на процедурата по определяне на дисциплинарното наказание, до К.З.И. е отправено Искане за обяснения и изслушване на същия по реда на чл.
193, ал. 1 от КТ с наш изх. № 169 от 14.04.2020г.
В обясненията
си, вх.
№ 175 от 27.04.2020г. по чл. 193, ал. 1 от КТ, К.И. сочи уклончиви, непълни и ирелевантни за фактологията по казуса твърдения без да представи
доказателства в подкрепа на изложеното от него, а други факти не изяснява и затаява причината за тях.
В обясненията
си, е споменал „че е закусил и отишъл да си вземе
лекарствата", но не е налице по-ясна индивидуализация какви са
лекарствата, в каква връзка е необходимо тяхното приемане, предвид, че не е
известно същия да страда от заболявания. Нещо
повече, взимането на лекарства не обяснява защо работникът се е движил в района
на старото товарище, в което се съхраняват горива и нефтопродукти с черен чувал
ясно очертаващ наличието на туба.Както и няма обяснение за това, кое е наложило
неговото присъствие на територията на старото товарище предвид, че там не е
имало влак, с оглед факта, че дейността му е обвързана непосредствено с наличие
на влак, вагон или локомотив, какъвто към онзи момент няма.
Фактическото
извършване на дисциплинарно нарушение, напълно се подкрепя от фактите и
обстоятелствата изложени и подробно описани от служителя на „В. С."
ЕООД - трето лице незаинтересовано
от изхода на дисциплинарното производство.
С оглед
гореизложеното и поради факта, че с действията си К.И. е злоупотребил с доверието на „Б.Р.К." ЕООД, дружеството законосъобразно
и основателно на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 във вр. с
чл. 187, ал. 1, т. 8 от ТЗ е
наложило наказание - дисциплинарно уволнение, обективирано
в Заповед № 13 от 19.05.2020г. с ясно описание
на фактическата обстановка
и мотиви.
В тази връзка, счита, че никое от
основанията за отмяна на уволнението като незаконосъобразно, изложени от ищеца
в исковата молба не са налице, и че всички нормативни изисквания във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение
са спазени.
Моли
съда да отхвърли
исковете и му присъди
сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване. В срок проц.представнител на ищеца депозира писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът
поддържа отговора на исковата молба.В хода по същество моли за отхвърляне на
исковете. В срок проц.представител на ищеца депозира
писмени бележки.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че са се намирали в трудово
правоотношение, по силата на безсрочен трудов договор , като ищеца е заемал
длъжността „Маневрен стрелочник”. Тези обстоятелства се установяват и от
приетите по делото трудов договор №3 от 01.02.2017год. и допълнително
споразумение № 60/2020год. към трудов договор №3 от 01.02.2017год.
От приетата по делото длъжността характеристика на
длъжността, която е заемал ищецът се установява, че основните функции и задачи за заеманата
длъжност се следните: 1/ При изпълнение на задължението си спазва изискванията
на Наредба №58 за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете
и сигнализацията в железопътния транспорт и др. нормативни документи; 2/
Изпълнява разпорежданията на началник влак/маневрист/ с цел-отстраняване на
хората преди маневра,своевременно композиране и разкомпозиране
на влаковете,навременно подаване на вагоните за извършване на товаро-разтоварни, ремонтни или други операции и
изваждането им след извършване на тези операции; 3/Прикачва и откачва вагони и
локомотиви, съгласно разпореждането на началник влак/маневрист/; 4/ Правилно си
служи със спирателните обувки и клинове, като ги съхранява на определени места
и следи за тяхната изправност; 5/ В пунктовете, където няма постови стрелочник
обръща стрелките по указание на началник влак/маневрист/;6/Правилно да
възприема подаваните от началник влака/маневриста/ сигнали и да ги предпредава; 7/ Изпълнява всички други разпореждания на
началник влака/маневриста/ и 8/ При маневра с вагони бутани от локомотив,
застава на стъпалото на челния вагон, следи и подава сигнали за предпазване на
намиращите се покрай коловоза хора.
Със заповед №13 от 19.05.2020год. трудовото
правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено на основание
чл.190,ал.1,т.4 във вр. с чл.187,ал.1,т.8 при
спазване изискванията на чл.193,ал.1 от КТ, като ищецът е дисциплинарно уволнен.
В заповедта са вписани следните фактически обстоятелства,
свързани с извършеното нарушение: На 09.04.2020год. в 06.40часа при направен
обход от пазача на фирма „В. С.“ ЕООД по предоставена докладна записка с
вх.№26-00-ВС-14 от 09.04.2020год., служителят е забелязан да се движи с чувал,
в който ясно се очертава наличието на туба, с което уронва престижа на фирмата,
ката налага съмнения за извършена кражба.
Посочени са следните
мотиви за осъщественото дисциплинарно уволнение : След искане на писмените
обяснения с писмо изх.№169 от 14.04.2020год. и предоставените такива с писмо
Вх.№175 от 27.04.2020год., няма доказателства , които да подкрепят твърденията
на К.З.И., че се е върнал за лекарствата си и не е извършил нарушение на трудовата
дисциплина.
Приобщена към доказателствата по делото е докладна
записка от П. Д. П. до управителя на „В. С.“ЕООД.
Лицето П. Д. П. е разпитан и като свидетел по настоящото
дело в полза на ответната страна.
В показанията си пред съда П. заявява следното: Работи като
охрана в С. Известно му е дружеството „Б.Р.К.“ ЕООД. Те вкарват и изкарват
вагони в базата. Намира се в Петролна база под моста. Вижда работник на „Б.Р.К.“
на разтоварището за гориво, където се разтоварват вагоните. Датата не
помни.Вижда работници на „Б.Р.К.“ колкото са на смяна. На смяна, ако са трима
или четирима ги вижда. Те влизат през портала, разписват се в присъствената
книга и влизат там до офиса си. Датата не помни. Вижда на това дружество
работник на товарището, където се разтоварват вагоните с гориво. Когато няма
вагони на разтоварището, няма никой работа там. Не знае дали се е записал в
тетрадка, но като няма вагони на товарището, никой няма работа на товарището.
Тогава няма вагони на товарището. Сам е, когато вижда там това лице, което е в
съдебната зала. Знае само първото му име – К.. Той като го вижда, през това
време звъни телефона и му се обажда началника на смяната и му казва, че има
някой на товарището и да му направи снимка, защото вдига маркучите. Прави
снимката и до там. Вижда го на разстояние от около 20 – 30 – 40 метра. Носи
една бака в себе си от варелите, които слагат работниците, когато разтоварват.
Не знае дали е тежък този варел, не е бил до него. Не е ходил до него. Облечен е
с работни дрехи. Той по принцип там работи. Тогава има едни фургон в базата,
някакъв офис. Фургонът е далече от товарището. Той вдига маркучите, с които
разтоварват и проверява дали има гориво. Вижда го като носи баката от единия маркуч към
другия. В тези маркучи има гориво. Не знае точно каква е работата на К., но
като има вагони те си работят по вагоните. Не вършат разтоварни дейности. Те само откачат и закачат вагоните. Не знае
точно каква му е длъжността. Като има вагони вкарват ги там, слагат ги по
товарището и с машината си излизат. Не боравят с маркучите. Оставят вагоните и
вече работниците от фирмата си ги разтоварват. Той е от януари месец на работа
и е виждал К. преди. Може да каже, че това е лицето К.. Към настоящия момент
няма фургони на „Б.Р.К.“. Началникът на
базата прекрати отношенията си с тях след този случай. Преди това не е чувал да
има някакви недоразумения между фирмите. Не разбира какво се е случило после с К..
Не го вижда там. Никой не влиза, работниците стоят вън на портала, като има
вагони вкарват вагоните, чакат да дойде влака, влизат раздвижват вагоните,
разтоварват, скачат ги и си заминават. Сега ги задължават да придружават
работниците до товарището и обратно. Началникът ги праща там да търсят, намират
тубата с чувала и има малко гориво. Тубата стои при началника на охраната.
Колегата му намира тубата, не може да каже къде. Началникът на смяната на
работниците казва, че той го е видял с чувала с тубата. Не знае къде е намерена
тази туба. Не са се обаждали на тел.112, обаждат се на началника на охраната.
Те са длъжни да се обадят на началника, а началника на кого се е обадил това не
знае. Тогава сутринта застъпва в 6,15 ч. – 6,20 ч., а това стана към 7,30 ч. –
7,35 ч. Сутринта застъпва към 6,20 ч. След като вижда К. с този чувал, не знае
къде е отишъл. Няма видимост. Това става в светлата част на деня, лятно време.
Приобщени към доказателствата по делото са искане за даване на обяснения /л.31/ и писмени обяснения
от Д. К. по повод това, че на 09.04.2020год. П. Д. П. го е разпознал да се
движи в района на старото товарище с черен чувал, в който си е личало наличие
на туба.
В дадените обяснения К. е посочил, че като работещ към
ответното дружество на същата дата към 6.30часа влиза в базата на „В. С.“ ЕООД.
На входа се подписва и отива до фургоните на ответното дружество. Закусил е и
понеже си е забрали лекарствата към 6.50 отива до паркинга да си ги вземе. Като
се връща им е проведен инструктаж и около 07.20ч.напуска базата, защото пътуват
до гора разделна и работи на територията на Пристанище Варна и гара Разделна.
Прието към доказателствата по делото е писмо от
управителя на „В. С.“ ЕООД до управителя на „Б.Р.К.“ЕООД.
Прието по делото е медицинско направление за ищеца , в
което е вписано,че ищецът страда от захарен диабет.
В полза на ответната страна освен П. Д. П., като свидетел
е разпитал и М. П. М.
От показанията на св.М. се установява следното: Работи
във „В. С.“ като началник смяна. Известно му е дружеството „Б.Р.К.“, работи с
тях. Случва се да засече работник на „Б.Р.К.“
някъде из места на „В. С.“, където не би трябвало да бъде. Сутринта, когато
тръгва засича там К.. Поводът, по който е там е, че е дежурен. Дежурството му
тъкмо свършва и от неговата стая се прибира към съблекалнята. Когато се тръгва
от съблекалнята се вижда част от товарището и го вижда на товарището. Той е с черен
чувал, при което се обажда на охраната. Преди това го евиждал, когато са имали работа с тях, когато се извършват
маневри. В конкретния случай няма извършване на маневри. Вечерта няма работа на
обекта. Предния ден не си спомня дали е имало работа или не. Разхожда се по товарището
с черния чувал. Не го е видял друго да прави. Обажда се на охраната и те
казват, че са го снимали и уведомяват прекия му началник, че той /свидетелят/ е
видял служител на „Б.Р.К.“ на
товарището. Той не е ходил лично при
него. Той като уведомява охраната, те му казват, че са го видели и са го
заснели. Не е бил там, за да каже, че от охраната са отишли при К., не ги е
видял да ходят.Товарището е на „В. С.“. На него разтоварват горивата. Има
маркучи. Може да остане по малко гориво в тези маркучи. Когато вижда К. няма
влак. След този случай настъпва промяна в отношенията между двете дружества. Те
имат офис при тях и ги карат да си изместят офиса, вече не са при тях. Карат ги
да си изместят офиса, защото има
злоупотреба с доверието.В длъжностната му характеристика е материално отговорно
лице. За да има липса на гориво трябва да е голямо количество. 10 литра гориво
няма как да разберат, че ги няма. Това, което е останало в маркуча няма как да
проверят и да го отчетат. К. досега няма други такива постъпки. Не може
категорично да кажа, че е взел гориво, защото не е видял, но охраната след това
са намерили пълна бутилка. Той не е намирал тази бутилка. Не е намирал гориво в
него. Охраната казва, че са се намерили
тубата и чувала непосредствено до товарището.Той знае, че са намерили тубата и
чувала, но не ги е намерил той.Остатъчното
горивото в маркуча си остава там. Когато дойдат вагоните ги шланговат с тези маркучи и започват да ги разтоварват.
Вътре може да останат два три литра, може и да не остане нищо, няма как да се
изсмучи цялото гориво, физически не е възможно. Липса може да отчетат, когато е
от резервоара и когато приема гориво от вагоните. Това, което остава в маркуча
няма как да го отчетат – 2, 3, 5 литра и по принцип не отчитат този остатък. Вижда
К. сутринта, когато му свърши смяната и се сменят около 7 без нещо. Времето е светло.
В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез
показанията на св.И.П.И..
От показанията на св.И. се установява следното: Знае, че К.И.
пие хапчета. Знае, че е диабетик и сутрин винаги идва със закуска, защото на
гладно не трябвало да се пият. Излизал е с него за хапчета на паркинга. Във
въпросния ден е нощна смяна, тъкмо си предават с неговия колега дежурството и излизайки
се вижда с К. на портала. Пита го: „Къде си тръгнал, нали си на работа“. Казва,
че си е забравил хапчетата за диабет. Отива до паркинга при колата си, а той
пали неговата кола и се прибира.
Среща К. точно на портала.Той е дневна смяна него ден.
Това е около 7 без 5. Приключват тогава нощната смяна. Казва му, че си е
забравил хапчетата за диабета. Автомобилът му е на паркинга. Не знае после как
са се развили нещата.Той запалва
автомобила си и се прибра. След като си отива в къщи, разбира, долу-горе чува,
че са го виждали на снимки, нищо друго. Той
е Ръководител звено. На всички, които са служители на Б. във В. той им е
началник, но когато има някой в отпуск работи и на дежурства. Имат колега в
отпуск и вечерта е нощна смяна.След него са правили инструктажа, към 7 часа
обикновено колегата му, защото преди това си предава дежурството. Задължително
се прави инструктаж от Ръководител превози. Колегата, който е пристигнал, той
провежда инструктажа. Преди започване на всяко дежурство се прави инструктаж.
Знае, че има охранителни камери, но къде са ... Предполага, че са поставени от
управителя на В. С., това е петролната база.
К. е служител на Б. от две години и нещо. До сега не е имал регистрирани
такива прояви. Нормален работник е. След неговото уволнение не е настъпила
промяна в начина му на работа. Те просто се преместват на друго място, но това
няма нищо общо. Преместват се, защото обектът на работата им е такъв, че вече
тук почти нямат работа. Уволнението на ищеца няма нищо общо с фактическото
преместване. Нямам идея през същия ден какво са работили, но по всяка
вероятност вътре в петролната база са работили. Дневната смяна започва в 7
часа, нощната в 19 часа. За да се стигне до паркинга, не е нужно да се минава през
товарището. Ако тук е техният офис, а тук е паркингът, товарището е в
противоположна посока на паркинга. Ако няма вагони, официално ищецът няма работа
на товарището. Известна му е кореспонденцията между В. С. и Б.Р.К. Те обслужват
В. С. Те не са имали някакви оплаквания от К., той поне не знае. Писмена
кореспонденция не е виждал по повод на това. Докато се случи този случай, аз не
е виждал писмена кореспонденция.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да е налице законно уволнение, поради налагане на дисциплинарно
наказание е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно трудово правоотношение; отправено искане до работника или
служителя за даване на обяснения; извършени нарушения на трудовата дисциплина.
Безспорно в хода на производството от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца и
ответника е съществувало безсрочно трудово правоотношение , по силата на което ищецът е заемал длъжността „ Маневрен стрелочник” .
Постановената заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение между ищеца и ответника
е издадена от компетентно длъжностно лице, в надлежната писмена форма. Уволнението
на ищеца е извършено, като санкция за неспазване на трудовата дисциплина, като
на ищеца е наложено най-тежкото наказание „уволнение”.
Съгласно разпоредбата на чл.193 , ал.1 от КТ , преди
налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника
или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Установеното в чл.193, ал.1 от КТ задължение на
работодателя за изслушване или приемане
писмените обяснения на нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната
процедура , като липсата на изслушване, респ. поискване на писмени обяснения,
опорочава уволнението и води до неговата незаконосъобразност на процесуално
основание. Съгласно чл.193, ал.2 от КТ
непоискването на обяснения, респ. липсата на покана за изслушване е абсолютно отменително основание , даващо основание за отмяна на
дисциплинарното наказание без съда да разглежда спора по същество.
От доказателствата по делото се установява, че преди
налагане на дисциплинарното наказание уволнение, работодателят е отправил
покана до ищеца, с която е изискал писмени обяснения , относно нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 09.04.2020год. около 6.40часа
по време на обход в района на „В. С.“ЕООД, П. Д. П. на длъжност пазач е
разпознал ищеца в района на старото товарище с черен чувал в който ясно си е
личало наличие на туба. За това деяние е наложено на ищеца наказанието
„дисциплинарно уволнение“, предвид на което съдът приема, че работодателят е
изпълнил процедурата по чл.193,ал.2 от КТ. Предвид на това уволнителната
заповед следва да се разгледа по същество, като съдът следва да се произнесе,
дали това нарушение, представлява материално – правна предпоставка за
ангажиране дисциплинарната отговорност на ищеца, чрез налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение”.
Ищецът намира атакуваната заповед за незаконосъобразна,
тъй като като същата е немотивирана. По така
повдигнатия спор настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога
е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с
която се определят елементите на заповедта за дисциплинарно наказание, е
императивна. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че
дисциплинарното наказание е незаконно. Следователно достатъчно е нарушението на
трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя
начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи
/без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е
работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за
налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по
съдебен ред /като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или
служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички
направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта
да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такива каквито
са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на
извършването им/. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /
Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК,
Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Видно от процесната заповед, в същата като мотиви за налагане на
наказанието са посочени изисканите от ищеца писмени обяснения и липсата на доказателства,относно твърденията
в дадените обяснения,че се е върнал за лекарства и не е извършил нарушение. При
това положение съдът не може да направи извод, как точно описаните във
фактическата част на заповедта обстоятелства покриват конкретно деяние,
прието от страна на работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, за да
може да прецени, дали същото представлява такова по смисъла на цитираните в оспорената Заповед №13/19.05.2020
г. разпоредби на КТ. Вследствие на изложеното съдът не може да прецени и
съответствието на извършеното от ищеца нарушение с законния текст въз основа на
който се налага наказанието.
С оглед изложеното по-горе следва, че доколкото не са
спазени обективираните в разпоредбата на чл.195 от КТ
изисквания за съдържание на заповедта, то съдът намира, че оспорената Заповед №
№13/19.05.2020 г. следва да бъде отменена само на това основание.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че наред с
изложеното, съдът намира и
следното: Като основание за налагане на
дисциплинарното наказание уволнение е посочено основание - злоупотреба с
доверието на работодателя. Соченото от работодателя нарушение по чл.190,ал.1
,т.4 от КТ по правната си същност, представлява нарушение на трудовата
дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или
служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с
неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя
съставлява дисциплинарно нарушение по
чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл.
187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ - злоупотреба с
доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността.Според трайната съдебна практика злоупотребата с доверието на
работодателя се изразява в използването на оказаното такова от него спрямо
работника за извличане на неправомерна облага за себе си или за други лица от
качеството и положението си на работник при определен работодател. То е съставомерно само тогава, когато е извършено умишлено, предпоставя преднамереност в извличането на облагата или в
увреждането на работодателя.
В настоящия случай не се доказа от страна на
работодателя, че ищецът извън работно време неправомерно е посетил базата,
наета от работодателя му и в черен чувал е пренасял туба. От съвкупната
преценка на гласните доказателства този извод не може да се изведе. Липсват
доказателства някой да е видял фактически и на място ищецът да е с черен чувал
и туба. Свидетелите ангажирани от ответната страна са лица, които работят към
„В. С.“ЕООД и техните показания са в насока, че са видели К. на камерите с
чувал. Никой от тях обаче не е отишъл до ищеца, за да се убеди в това което
смята, че е установено на камерите. Показанията на ответниковите
свидетели се компрометират от това, че в някои части се разминат и са в
противоречие с показанията на свидетеля И.П.И.,
който е пряк ръководител на ищеца. Същият пред съда заяви, че е видял свидетеля
на 09.04.2020год. да отива до паркинга към 7 часа, когато се сменят смените,
където е колата му да си вземе лекарства, тъй като страда от диабет. Известно
му е, че ищецът след закуска е приемал лекарства за диабет. С оглед на това
съдът намира за недоказан факта, че ищецът на 09.04.2020год. в 6.40 часа се е
движел с чувал , в който ясно се
очертава наличието на туба.Поради това
не може да се породи съмнение за
извършена кражба и изведен категоричен
извод кое е онова умишлено извършено от ищеца нарушение, което да предпостави наличието на злоупотреба с доверие. Освен това
не е ясно и каква неправомерна облага се твърди, че е осъществил ищеца за себе
си или за друго лице и какво е увреждането на работодателя. Нито от изложеното
в заповедта, нито от ангажираните от ответника доказателства може да бъде
направен еднозначен извод при каква форма на вината /умисъл или
непредпазливост/ е осъществено твърдяното нарушение от ищеца, дали от него са
настъпили имуществени вреди и евентуално в какъв размер, кои са
обстоятелствата, способствали за извършването, както и какво е поведението на
работника към нарушението.
Предвид горното и отчитайки факта, че нарушението по
чл.187,ал.1,т.8 от КТ – уронване на доброто име на работодателя е посочено във
връзка с нарушението по чл.190,ал.1,т.4 от КТ и не може да бъде самостоятелно
основание за дисциплинарно уволнение, настоящият съдебен състав извежда извод
за липсата на матерално-правни предпоставки с оглед
сочените прекратителни основания на процесната заповед и намира същата за незаконосъобразна.
Вземайки предвид гореизложеното
в своята съвкупност, настоящия съдебен състав намира, че оспорената в
настоящото производство заповед за прекратяване трудовото правоотношение на
ищеца с ответното дружество се явява незаконосъобразна и като такава следва да
се отмени. Ето защо главния иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва
да се уважи.
С оглед основателността на
главния иск по чл.344,ал.1,т.1 от КТ , следва да се уважи и искът с правно
основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ, като ищецът бъде възстановен на заеманата,
преди уволнението длъжност „маневрен стрелочник”.
По наведени
в писмените бележки от страна на ищеца възражения за незаконосъобразност с
оглед ползвана от страна на ищеца закрила по чл.333,т.4 от КТ съдът не дължи
произнасяне , тъй като същите са заявени в хода по същество на делото.
С оглед
изхода от делото пред настоящото инстанция , ответникът следва да заплати
държавна такса, както следва: за всеки от исковете по чл.344,ал.1, т.1 и
чл.344,ал.1,т.2 от КТ по 50лв. или обща държавна такса в размер от 100лв. На основание чл.78,ал.1 от КТ , ответникът
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер от 700лв., изразяващи се в платено адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението
на К.З.И. , ЕГН:********** *** със съдебен адрес:***, чрез
адвокат А. Д. от ВАК за незаконосъобразно и ОТМЕНЯ
заповед №13
/19.05.2020ГОД. на представляващия
„Б.Р.К.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, офис „*, с която е
прекратено трудовото правоотношение на
ищеца с ответника , на основание чл.330,ал.2,т.6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА К.З.И. , ЕГН:********** *** със
съдебен адрес:***, чрез адвокат А. Д. от
ВАК в предприятието на „Б.Р.К.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление:***, офис „**, на длъжността „Маневрен стрелочник”, на
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „Б.Р.К.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***,
** ДА ЗАПЛАТИ на К.З.И. , ЕГН:********** *** със съдебен адрес:***, чрез
адвокат А. Д. от ВАК , сумата от 700лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Б.Р.К.“ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, офис *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата от 100лв. за държавни такси , на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от датата на обявяване на решението - 06.10.2020год.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Христова/