№ 13775
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110126383 по описа за 2021 година
М. Д. С. е предявила срещу В. А. Т., В. Л. Т. и Й. Л. Т. /конституирани на
мястото на починалия ответник Л. Т. Т./осъдителни искове с правна
квалификация чл. 93, ал. 2 ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца в условията на разделност при квоти В. А. Т. – 1/3, В. Л. Т.
– 1/3 и Й. Л. Т. – 1/3 от сумата 20340.63 лв., представляваща дължим задатък
съгласно раздел III, т. 3.1.1 от предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 26.09.2019 г., дължим поради неизпълнение на задължение
за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на поземлен имот
с идентификатор *************** , с адрес /административен адрес/, с площ
879 кв. м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 13.05.2021 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 26.09.2019 г. сключил с наследодателя на
ответниците предварителен договор за покупка на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *************** , с адрес
/административен адрес/, с площ 879 кв. м., като на същата дата бил заплатен
задатък в размер на 5200 евро, като окончателният договор следвало да бъде
сключен до 26.11.2019 г. Посочва, че срокът на действие на предварителния
договор многократно бил продължаван по вина на наследодателя на
ответниците, тъй като не изпълнил задълженията си за снабдяване със всички
необходими документи за прехвърляне на имота. Посочва, че с констативен
протокол от 04.03.2020 г. срокът на изпълнение на договора бил продължен
до 21.12.2020 г., на която дата продавачът не се явил. На 22.04.2021 г. на
наследодателя на ответниците била изпратена нотариална покана, с която
предварителния договор се развалял по вина на продавача и бил предоставен
едноседмичен срок за връщане на капарото в двоен размер. Съгласно раздел
III, т. 3.1.1 от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 26.09.2019 г. при забава на изпълнение на задължение на продавача повече
от 7 дни купувачът имал право да развали договора и да получи задатъка в
двоен размер. Посочва, че наследодателят на ответниците бил неизправната
страна по предварителния договор, тъй като не се снабдил с необходимите
документи за изповядване на сделката. Претендира разноски. Пред съда
1
процесуалният представител на ищците поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват предявените искове, като неоснователни. Посочва, че
ищецът бил неизправна страна по предварителния договор, тъй като не бил
представил писмо-удостоверение от страна на кредитиращата банка, че бил
одобрен кредитът, с който следвало да се заплати остатъкът от продажната
цена, което неизпълнение била единствената причина за несключването на
окончателен договор. Посочва, че доколкото ищецът бил неизправна страна
по договора не разполагал с правото по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната моли за
отхвърляне на исковете и претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че ищецът и наследодателя на ответниците на 26.09.2019 г.
са сключили предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот с
идентификатор ***************, с адрес /административен адрес/, с площ
879 кв. м., както и че ищецът е заплатил на наследодателя на ответниците по
силата на договора от 26.09.2019 г. задатък в размер на 5200 евро. Горното се
установява и от представения предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с идентификатор, сключен между Л. Т. Т. в качеството му на
продавач и М. Д. С., в качеството и на продавач, по силата на който
продавачът се е задължил да прехвърли на купувача чрез договор за покупко-
продажба в начална форма собствеността върху следния свой собствен
недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор ***************,
с адрес съгласно скица /административен адрес/, с площ 879 кв. м., за сумата
от 52000 евро. Като имотът бил описа по представени от продавача
документи за собственост, а именно решение № 228, том XXI, рег. 30460 от
17.07.2012 г., скица на поземлен имот № *********-19.05.2017 г., заповед №
18-2158 от 28.03.2017 г. на Началника на СГКК – София. В раздел I, т. 1.2. е
посочено, че купувачът се задължавал да заплати на продавача сумата от
52000 евро или левовата му равностойност по фиксинга на БНБ. В раздел II, т.
2.1. от договора е предвидено, че подавачът се задължавало да прехвърли
правото на собственост по предвидения в закона ред на описания в т. 1.1
недвижим имот в срок до 26.11.2019 г., като в случай че нотариалния акт не
бъде сключен по-рано, на 27.11.2019 г., в 10 часа, страните се задължават да
се явят в кантората на нотариус В. Б.. В т. 2.6 е посочено, че купувачът се
задължавал при подписване на настоящия договор да заплати на продавача
като капаро /задатък/ сумата от 5200 евро или левовата им равностойност по
фиксинга на БНБ, представляваща част от продажната цена. В т. 2.7. е
посочено, че купувачът се задължавал да изплати остатъка от предвидената в
т. 1.2 от договора сума, а именно 46800 евро или левовата равностойност по
фиксинга на БНБ чрез собствени средства и банков кредит. Като при плащане
с банков кредит сумата се изплащала след нотариалното изповядване на
сделката, след вписване на ипотека върху имота и представяне на
удостоверение за тежести, от които да е видни, че е вписана първа по ред
ипотека в полза на банката. В този случай окончателният договор се сключва,
след като купувачът представи на продавача писмо-удостоверение от страна
на банката, че кредитът е одобрен и плащането на посочената сума ще бъде
извършено при изпълнение на посочените условия. Съгласно раздел III, т.
3.1.1 от предварителния договор в случай на забава на продавача да изпълни
2
свое изискуемо задължение, той дължи неустойка за забава в размер на 0,1 %
от стойността на имота по т. 1.2., раздел I, за всеки ден на забавата, но не
повече от 10 % от стойността на имота, ако забавата продължи повече от 7
дни, купувачът има право да развали договора с едностранно писмено
волеизявление, като получи платения задатък в двоен размер.
От представената разписка издадената от Л. Т. Т. за получено капаро от
26.09.2019 г. се установява, че на посочената дата същият е получил от
ищцата сумата от 5200 евро, представляваща капаро /задатък/ по т. 2.6 от
предварителния договор на 26.09.2019 г.
По делото е представен анекс от 25.11.2019 г. към предварителен договор
за покупко-продажба от 26.09.2019 г., по силата на който е предвидено
подавачът се задължавало да прехвърли правото на собственост по
предвидения в закона ред на описания в т. 1.1 недвижим имот в срок до
30.12.2019 г., като в случай че нотариалния акт не бъде сключен по-рано, на
31.12.2019 г., в 10 часа, страните се задължават да се явят в кантората на
нотариус В. Б., като всички останали клаузи по предварителен договор за
покупко-продажба от 26.09.2019 г. оставали непроменени.
Представен е констативен протокол от 06.01.2020 г. от нотариус В. Б., с
район на действие СРС, съгласно който на 06.01.2020 г. в кантората на
нотариуса са се явили Л. Т. Т. и М. Д. С., които са заявили, че променят срока
за сключване на договор във формата на нотариален акт в срок до 02.03.2020
г., като останалите клаузи по предварителен договор за покупко-продажба от
26.09.2019 г. и анекс към предварителния договор от 25.11.2019 г., оставали
непроменени. Констативния протокол е подписан от Л. Т. Т. и М. Д. С..
Представен е констативен протокол от 04.03.2020 г. от нотариус В. Б., с
район на действие СРС, съгласно който на 04.03.2020 г. в кантората на
нотариуса са се явили Л. Т. Т. и М. Д. С., които са заявили, че променят срока
за сключване на договор във формата на нотариален акт в срок до 21.12.2020
г. Като било констатирано, че продавачът не разполагал с оригиналите на
необходимите документи, свързани със сключването на окончателен договор
във формата на нотариален акт, както и не разполагал с документ,
установяващ по безспорен начин собствеността върху 225 кв. м. от процесния
поземлен имот, като останалите клаузи по предварителен договор за покупко-
продажба от 26.09.2019 г. и анекс към предварителния договор от 25.11.2019
г., оставали непроменени. В протокола е посочено страните се уведомявали,
че следвало да се явява най-късно до 21.12.2020 г. в 10:00 часа в кантората на
нотариус В. Б.. В протокола е посочено, че продавачът Л. Т. Т. отказал да
подпише протокола, поради което същият се подписвал само от М. Д. С., тъй
като същата заявила, че продължавала да желае да закупи имота, предмет на
предварителния договор.
Представен е и констативен протокол от 21.12.2020 г. от нотариус В. Б., с
район на действие СРС, съгласно който на 21.12.2020 г. в кантората на
нотариуса са се явила М. Д. С., които са заявила, че желае да закупи поземлен
имот с идентификатор *************** , с адрес /административен адрес/, с
площ 879 кв. м., като във времето от 10:00 до 14:00 Л. Т. Т. или
упълномощено от него лице не се е явило.
Представена е нотариална покана от ищците чрез нотариус Росица
Рашева, с район на действие СРС, рег. № 53 в НК, адресирана до Л. Т. Т.,
последният е уведомен, че е в неизпълнение на договора, поради което с
поканата се развалял предварителния договор от 26.09.2019 г. и е поканен в
едноседмичен срок да заплати сумата от 20340.63 лв., представляваща
левовата равностойност на сумата от 10400 евро, представляваща заплатения
задатък в двоен размер. На поканата има направено отбелязване от страна на
нотариус Росица Рашева, че същата е била връчена на съпругата на Л. Т. Т. на
22.04.2021 г.
3
Съгласно представеното удостоверение с изх. № *********** от
Столична община се установява, че Л. Т. Т. е починал на 14.07.2021 г., като е
оставил за наследници по закон: В. А. Т. - съпруга, В. Л. Т. - дъщеря и Й. Л. Т.
– син.
По делото е представено решение № 6279 от 18.02.2002 г. за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Симеоново от ПК –
община Витоша.
Представено е удостоверение за наследници с изх. № 3956 от 09.10.2019
г. издадено от Столична община се установява, че Т.Т.К. е починал на
03.12.1994 г., като е оставил за наследници по закон: В.И.А. – съпруга
/починала на 09.09.1999 г./ и Л. Т. Т. – син.
Представено е решение от 24.11.2010 г. постановено по гр. д. №
1612/2009 г. по описана СГС, с което е отменено решение от 17.10.2008 г., гр.
д. 27974/06 и вместо него е признато за установени между Л. Т. Т., Д.И.С.,
Д.И.Б. и М.И.Б., че Л. Т. Т. е собственик на недвижим имот, съставляваща
част от УПИ XVII- 34, УПИ XVI-19 и част от УПИ XVII -18, с площ 225 кв.
м., граничеща с улица, с площ 654 кв. м., така както е повдигнат в оранжев
цвят в комбинирана скица № 3 към първоначалната СТЕ от 27.02.2008 г. на
вещото лице, която скица да се счита неразделна част от настоящото
решение, като с решението са осъдени на основание чл. 108 ЗС Д.И.С., Д.И.Б.
и М.И.Б. да предадат на Л. Т. Т. владението на недвижим имот, съставляващ
част от УПИ ХVІІ-18, кв.2, местност в.з. „Симеоново – север“. На решението
е направено отбелязване, че е влязло в сила на 14.05.2012 г.
Представено е удостоверение с изх. № 220201900257701 от 08.10.2019 г.
от НАП, от което е видно, че Л. Т. Т. няма задължения.
Представени са комбинирана скица за пълна или частична идентичност
по чл. 16, ал. 3 от ЗКИР, както и скица на поземлен имот № 15-233143 от
19.05.2017 г. на поземлен имот с идентификатор ***************.
Представено е Удостоверение с изх. № ПО-15-107-1 от 21.01.2020 г.
издадено от ОСЗ – Западна, съгласно което във връзка с имот с
идентификатор *************** нямало данни за реституционни претенции
от други лиза, освен от наследниците на Тодор Т. Котев, на които имотът бил
възстановен с решение № 6279 от 18.02.2022 г. на ПК „Витоша“.
Представени са преписи от издадени за периода м.10.2019 г. до м.03.2020
г. два броя данъчни оценки по отношение на имот с идентификатор
***************, а именно данъчна оценка с изх. № ********** от
03.10.2019 г. и с изх. № **********/13.01.2020 г.
От представеното удостоверение изх. № 00884 от 30.12.2019 г. от фирма
се установява, че ищцата е предварително одобрена за жилищен кредит в
размер на 150000 лв. за срок от 36 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗЗД задатъкът служи за
доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение.
Според ал. 2 на чл. 93 ЗЗД, ако страната, която е дала задатъка не изпълни
задължението си другата страна може да се откаже от договора и да задържи
задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен
размер. Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се
обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от
неизпълнението.
Функциите на задатъка са потвърдителна и обезпечителна – служи като
доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението на
задълженията на страните посредством предвидената възможност
неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в
4
двоен размер. От предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последици на
неизпълнението при уговорен задатък се извлича и обeзщетителната му
функция, тъй като той служи и като предварително и общо определяне на
обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение.
Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал.
2 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 93, ал.
2, от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието валидно
правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 26.09.2019 г., по силата на който ищецът като купувач е
заплатил на наследодателя на ответниците сумата от 5200 евро като задатък,
служещ за обезпечаване на поетото задължение за сключване на окончателен
договор за покупко-продажба на процесния имот; договорът да е развален
надлежно поради виновното неизпълнение на поето задължение от страна на
продавача за сключване на предварителен и окончателен договор – т. нар.
„отказване от договора”; ищецът да изпълнил точно своите договорни
задължения.
В случая не е спорно между страните, че на 26.09.2019 г., между Л. Т. Т. в
качеството на продавач и М. Д. С. в качеството на купувач е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на поземлен имот, по силата на
който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача чрез договор за
покупко-продажба в начална форма собствеността върху следния свой
собствен недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор
***************, с адрес съгласно скица /административен адрес/, с площ
879 кв. м., за сумата от 52000 евро или левовата им равностойност. Съгласно
раздел II, т. 2.1. от договора е предвидено, че подавачът се задължавало да
прехвърли правото на собственост по предвидения в закона ред върху
процесния недвижим имот в срок до 26.11.2019 г., като в случай че
нотариалния акт не бъде сключен по-рано, на 27.11.2019 г., в 10 часа,
страните се задължават да се явят в кантората на нотариус В. Б.. Не се спори
и че по силата на анекс от 25.11.2019 г. към предварителен договор за
покупко-продажба от 26.09.2019 г. е предвидено собствеността върху имота
да се прехвърли в срок до 30.12.2019 г., като в случай че нотариалния акт не
бъде сключен по-рано, на 31.12.2019 г., в 10 часа, страните се задължават да
се явят в кантората на нотариус В. Б., като впоследствие с констативен
протокол от 06.01.2020 г. от нотариус В. Б., с район на действие СРС, срокът
за сключване на договор във формата на нотариален акт е променен до
02.03.2020 г., като останалите клаузи по предварителен договор за покупко-
продажба от 26.09.2019 г. и анекс към предварителния договор от 25.11.2019
г., оставали непроменени. Не е спорно, а и от представената разписка
издадената от Л. Т. Т. се установява, че ищцата е изпълнила своето
задължение по т. 2.6 от предварителния договор на 26.09.2019 г. за заплащане
на сумата в размер на 5200 евро, представляващ задатък.
В случая спорно е по делото обстоятелството дали ищецът в качеството
си на купувач е изпълнил поетите от него задължения по процесния договор и
наличието на виновно неизпълнение на договорните задължения на
наследодателя на ответниците, от което да възниква задължение за връщане
на задатък в двоен размер. Настоящият състав приема, че да възникне
претендираното от ищеца право следва да бъде установено наличието на
хипотезата на раздел III, т. 3.1.1 от процесния договор, в която клауза е
уговорено при какви условия продавачът заплаща на купувача задатъкът в
двоен размер. В настоящия случай след съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че по делото се установява виновно
неизпълнение от страна на ответника в качеството му на продавач на поето от
него задължение по сключения договор - не е бил сключен окончателен
договор за покупко-продажба на процесния имот. Извършените пред нотариус
5
В. Б. действия и изявленията на страните, които са били направени на
04.03.2020 г. са обективирани в приетия като доказателство Констативен
протокол. Направеното от ответниците оспорване на съдържанието на този
официален удостоверителен документ, съдът намира за неоснователно, тъй
като посочените в документа факти не бяха оборени. Съдържанието на
цитирания констативен протокол мотивира извода, че неизправна страна в
процесния предварителен договор е именно Л. Т. Т., чието задължение е било
да прехвърли собствеността върху имота, а не ищцата. Съдържанието на
констативния протокол посочва, че при явяването си пред нотариуса страните
са заявили, че променят срока за сключване на окончателен договор най-
късно до 21.12.2020 г., тъй като Л. Т. Т. не е реализирал задължението си да
представи необходимите документи за изповядване на сделката в нотариална
форма. Като при определената нова дата за изповядване на сделката видно от
констативен протокол от 21.12.2020 г. от нотариус В. Б. се явила единствено
ищцата, но не и Л. Т. Т. или упълномощено от него лице, което да изпълни
задължението поето по предварителния договор, а именно прехвърляне на
собствеността на процесния имот. В случая не могат да бъдат споделени
твърденията на ответниците, че продавачът още на 04.03.2020 г. е бил в
състояние да изпълни задълженията си по процесния договор, доколкото не
са събрани доказателства в тази насока. По делото несъмнено е установено, с
оглед констатациите на нотариус В. Б., че на датата, на която е предвидено да
се сключи сделката, Л. Т. Т. се е явил и не е представил нито в оригинал, нито
в цялост необходимите документи, поради което нотариусът не е изповядал
сделката, а е съставен констативен протокол за определяне на нова дата за
сключване на окончателния договор, на която дата продавачът не се е явил.
Обстоятелството дали продавачът принципно е разполагал с документите не
променя факта, че същите не са представени на уговорената дата на
определения в договора нотариус, комуто е и вменено законовото задължение
за извършване на проверка за наличието на правото на собственост на
продавача. Дори да се приеме, че продавачът не е бил съгласен с удължаване
на договора, каквито доказателства не са събрани, а е обективирано негово
изявление в протокола в обратния смисъл, то това не променя
обстоятелството, че същият дори не е представил в оригинал необходимите
документи на дата 04.03.2020 г., което е препятствало сключването на
договор за покупко-продажба в нотариална форма и респ. изпълнение на
задължението му по предварителния договор за покупко-продажба от
26.09.2019 г.
Неоснователно е възражението на ответниците, че ищцата се явявала
неизправна страна с оглед на нарушението на т. 2. 7 от процесния договор за
заплащането на остатъка от предвидената в т. 1.2 от договора сума, а именно
46800 евро или левовата равностойност чрез собствени средства и банков
кредит. Съгласно така посочената разпоредба при плащане с банков кредит
сумата се изплащала след нотариалното изповядване на сделката, след
вписване на ипотека върху имота и представяне на удостоверение за тежести,
от които да е видни, че е вписана първа по ред ипотека в полза на банката. В
този случай окончателният договор се сключва, след като купувачът
представи на продавача писмо-удостоверение от страна на банката, че
кредитът е одобрен и плащането на посочената сума ще бъде извършено при
изпълнение на посочените условия. Именно в тази връзка по делото е
представено удостоверение изх. № 00884 от 30.12.2019 г. от фирма, от което е
видно, че ищцата е предварително одобрена за жилищен кредит в размер на
150000 лв. за срок от 36 месеца, т. е. още към така посочената дата ищцата е
разполагала с достатъчно средства за заплащането на остатъка от продажната
цена. Още повече, че от доказателствата по делото не се установява, че
причината за удължаване на срока за сключване на окончателен договор да е
липсата на осигурени средства от ищцата.
С оглед на гореизложеното се установи виновно неизпълнение от
6
наследодателя на ответниците-продавач на задълженията по сключения
договор – не е предоставил на съответния нотариус до изтичане срока на
договора необходимите документи за сключване на окончателен договор по
нотариален ред, не е представила доказателства, че целият процесен имот е
негова собственост, не е изпълнил задължението за сключване на
окончателен договор за покупко-продажба. Установи се също, че ищцата-
купувач е изправна страна по сключения предварителен договор – изплатила е
в срок уговорения с предварителния договор задатък и е налице отказ от
договора, съдържащ се в нотариална покана чрез нотариус Росица Рашева, с
район на действие СРС, рег. № 53 в НК връчена на а 22.04.2021 г., с която Л.
Т. Т. в едноседмичен срок е поканен да заплати сумата от 20340.63 лв.,
представляваща левовата равностойност на сумата от 10400 евро,
представляваща заплатения задатък в двоен размер. Доколкото съгласно
представеното удостоверение с изх. № *********** от Столична община се
установява, че Л. Т. Т. е починал на 14.07.2021 г., като е оставил за
наследници по закон: В. А. Т. - съпруга, В. Л. Т. - дъщеря и Й. Л. Т. – син, то
всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати сумата от 1/3 от
сумата 20340.63 лв. Доколкото в процесния предварителен договор страните
изрично са договорили, че задълженията са платими както в евро, така и в
левовата им равностойност съгласно фиксинга на БНБ, то съдът намира, че
левовата равностойност на 10400 евро се явява именно сумата от 20340.63 лв.
съгласно така уговорения валутен курс, поради което исковете следва да
бъдат уважени в пълен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените и претендирани в настоящото исково производство разноски,
като страната претендира сумата от 814 лв., заплатена държавна такса, 5 лв.
държавна такса за съдебно удостоверение, както и 2424 лв. адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция към монета
на сключване на договора/ и с оглед правната и фактическа стойност на
делото, намира за основателно възражението на ответниците за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което същото следва да бъде намалено до сумата от 1140.21 лв. При този
изход на спора на ответниците не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, В.
Л. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и Й. Л. Т., ЕГН
********** с адрес /административен адрес/ /конституирани на мястото на
починалия първоначален ответник Л. Т. Т./, да заплатят в условията на
разделност на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по
предявените искове с правна квалификация чл. 93, ал. 2 ЗЗД, при квоти В. А.
Т. – 1/3, В. Л. Т. – 1/3 и Й. Л. Т. – 1/3 от сумата 20340.63 лв., представляваща
дължим задатък съгласно раздел III, т. 3.1.1 от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 26.09.2019 г., дължим поради
неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор за
покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор *************** , с
адрес /административен адрес/, с площ 879 кв. м., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
7
13.05.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. А. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, В.
Л. Т., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ и Й. Л. Т., ЕГН
********** с адрес /административен адрес/ /конституирани на мястото на
починалия първоначален ответник Л. Т. Т./, да заплатят на М. Д. С., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 1959.21 лв. разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8