РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Берковица, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231610100755 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. Б. против М. Л.
Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК и чл. 150 СК във вр.
с чл. 143 СК – за предоставяне на майката на упражняването на родителските
права по отношение на детето П. М.ов Х., роден на ...... година, определяне
местоживеенето на детето при майката, режима на лични контакти с бащата и
увеличение на присъдената с Решение на РС-Берковица по гр.д. № 287/23 г.
издръжка от 240 лева на 340 лева, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда.
Ищцата Т. П. Б. твърди в исковата си молба , че с ответника М. Л. Х.
са живяли на семейни начала. От съвместното им съжителство се е родил
сина им П. М.ов Х., роден на ......... година. Съвместното им съжителство
продължило около 11 календарни месеца, след което напуснала с. Б. и се
върнала с малолетното дете в родното си село З., като останала да живее с
родителите си. Малолетното дете - П. М.ов Х. е ученик в село З. За неготово
отглеждане, възпитание и развитие се грижи сама с помощта на родителите
си. Оттогава ответника не се интересува от детето. Същият е осъден да
1
заплаща издръжка на детето в размер на 240 лева, считано от 17.05.2023 г. с
Решение на РС-Берковица по гр.д. № 287/23 г.
Моли съда да постанови решение, с което:
- упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде
предоставено на майката и местоживеенето му да бъде определено при нея в
село З.;
- на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти;
- присъдената издръжка на детето да бъде увеличена от 240 лева на 340
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба.
Претендира разноски.
Ответната страна М. Л. Х. не е подал отговор и не взема становище
по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл.
131 от ГПК едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички
доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази
разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че детето П. М.ов Х. е
родено на ..... г. от майка Т. П. Б. и с баща - ответника М. Л. Х. /видно от
Удостоверение за раждане л. 6 делото/.
Пламен е ученик във втори клас в ОУ „....“ – с. З. /Удостоверение на л. 8
делото/.
Детето живее и се отглежда от майката в село З., която се подпомага в
отглеждането на детето от нейните близки, като бащата не се интересува от
сина си и е прекъснал контактите си с него /социален доклад л. 63-64 и
показания на свидетелката Татяна Любенова Тодорова - баба по майчина
линия/.
В проведеното на 23.05.24 г. съдебно заседание бащата не се яви за
изслушване при условията на чл. 59, ал. 6 СК, въпреки дадените от съда в
тази връзка указания, като не е посочил факти, които да възпрепятстват
явяването му в съдебното заседание, поради което съдът намира, че с
поведението си бащата демонстрира незаинтересованост спрямо детето.
2
В същото съдебно заседание майката Т. П. Б. се яви и при изслушването
си при условията на чл. 59, ал. 6 СК, потвърди пред съда желанието си тя да
упражнява родителските права върху детето и то да продължи да живее при
нея.
Изискани са и приложени справки относно реализираните доходи от
страните /справки от НАП л. 44, л. 56, л. 57/, изплатени помощи /л. 38, л. 40,
л. 54/ и получени обезщетения /л. 47, л. 48, л. 59-61/.
Майката работи и реализира трудови доходи в минимален размер
/трудов договор л. 9, справки НАП л. 56 –л. 57, допълнително споразумение
към трудовия договор от 08.01.24 г./.
В семейството на майката се отглежда още едно нейно дете, което е от
друг баща и има специални потребности, тъй като е с увреждане /социален
доклад и удостоверение за раждане на л. 7/.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето и режима на лични отношения с децата:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че
в най-добър интерес на детето е то да продължи да живее при майката, на
която да бъдат предоставени родителските права.
Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които
се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е
обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г.
/отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г./, но чиито принципни постановки са актуални и
понастоящем /арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК/. Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и
на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови
навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и
битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и
родители и между децата; - помощ на трети лица и др."
3
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия
родител има интересът на детето.
По разбиране на съда с оглед установените по делото данни в интерес
на детето е същото да продължи да живее при майката и тя да упражнява
родителските права върху него.
Съдът намира, че по всички критерии майката е по-пригодния от
двамата родители и притежава необходимия родителски капацитет, за да
отглежда и възпитава детето.
В случая единствено майката е изявила желание да упражнява
родителските права и да се грижи за детето, което нейно желание беше
потвърдено лично пред съда в проведеното по делото съдебно заседание.
От изготвения по делото социален доклад л. 63-64 и показанията на
свидетелката Т.Л.Т. /баба по майчина линия/ се установи, че от раждането си
детето живее при майката и тя полага грижи за него с помощта на своите
родители, жилищните условия при майката са добри, като бащата не се грижи
за детето, не го търси и не се интересува от него.
Бащата не е заявил желание да му бъде предоставено упражняването на
родителските права и не се яви пред съда, за да изрази своето становище,
поради което съдът намира, че същият се е дезинтересирал от детето и не
желае да му бъде предоставено упражняването на родителските права.
Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката, която
единствена е изразила такова желание, притежава необходимия родителски
капацитет и е родителят, който до сега се е грижил за детето, като детето
продължи да живее при нея.
Относно мерките за лични отношения:
Съдът определя режима на лични отношения, изхождайки на основание
чл. 59, ал. 4 СК единствено от интересите на детето и свързаните с неговия
интерес обстоятелства. Преценката е служебна, като съдът не е ангажиран от
предложения от родителите режим на лични контакти.
С оглед установеното по делото, че бащата не търси детето, не се
интересува от него и не контактува с него, като от показанията на
свидетелката Татяна Любенова Тодорова се установи, че в момента бащата
4
живее и работи в Г. без да се знае точно къде, съдът намира, че на бащата
следва да бъде определен по-ограничен режим на лични контакти без
преспиване в дома на бащата – а именно всяка първа и трета събота от месеца
без преспиване от 09:00 часа до 17:00 часа.
Относно претенцията за увеличение на присъдената с Решение №
139/03.10.2023 г. на РС-Берковица по гр.д. № 287/23 г. издръжка от 240 лева
на 340 лева, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда:
Съдът намира претенцията за изменение на издръжката за частично
основателна.
От 01.01.2024 г. е увеличен размера на минималната работна заплата в
България от 780 лева на 933 лева, респективно увеличена е и минималната
издръжка за едно дете от 195 лева на 233.25 лева. Тоест така определената
издръжка от съда в момента е само с 6.75 лева над минимума.
Налице е и известно увеличение в нуждите на детето като за неговата
издръжка по данни на бабата вече са нужни „около 300 лева, триста и
няколко лева“, която за сравнение по гр.д. № 287/23 г. даде показания, че за
издръжката на детето са нужни 250-300 лева, поради което съдът приема за
доказано, че за издръжката на детето месечно са нужни около 350 лева.
Предвид което съдът намира, че така посочените обстоятелства
обосновават необходимост от изменение на така присъдената издръжка, но от
01.01.2024 г., от когато е увеличена МРЗ за България, респективно увеличен е
и размера на минималната издръжка за едно дете. Доколкото размерът на
минималната издръжка е обвързан с размера на МРЗ, а последната е
променена, то налице е безспорно промяна, която следва да бъде съобразена
от съда. Установи се и известно увеличение в нуждите на детето, като
липсват данни кога точно е натъпило същото, поради което съдът намира, че
същото е обусловено от настъпилата инфлация в цените във връзка с
увеличението на МРЗ от 01.01.2024 г.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е налице промяна в
обстоятелствата, която обосновава изменение в размера на присъдената
издръжка със 60 лева – от 240 лева на 300 лева от 01.01.2024 г., която разлика
следва да бъде поета от бащата, предвид факта, че непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието са поети от майката.
5
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, като ал. 2 на същата разпоредба гласи, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
В случая от показанията на свидетелката Т.Л.Т. се установи, че бащата
работи в Г. Доказването на доходите и материалното положение на страните
по делата за издръжка не е ограничено относно вида на доказателствените
средства. / в този смисъл Решение № 919 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
70/2009 г., IV г. о./. Предвид което така дадените показания на свидетелката са
допустими. Съдът взе предвид, че бащата е в работоспособна възраст,
липсват доказателства да е с намалена работоспособност или да са налице
обективни причини, поради които не е в състояние да полага труд. Поради
което следва да се приеме, че във възможностите му е да реализира доходи
поне в размер на установената за страната, в която работи /Германия/
минимална работна заплата, която от 01.01.24 г. също е увеличена.
Следва да се има предвид обаче, че не може цялата издръжка да бъде
възложена в тежест на бащата, тъй като както се посочи по-горе всеки от
родителите има задължение да издържа своите непълнолетни деца. Това
мотивира съдът да отхвърли искането за по-висока издръжка до пълния
претендиран от ищцата размер, поради което останалата част от издръжката
следва да бъде поета от майката, което е по нейните възможности, като се има
предвид факта, че тя работи и реализира доходи в минималния за страната
размер от 933 лева месечно, видно от представеното допълнително
споразумение към трудовия си договор, като получава детски надбавки за
двете деца и месечна помощ за отглеждането на другото си дете, което е с
увреждане / справка л. 10, л. 38/.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а при забава се дължи законната лихва.
На основание чл.242, ал. ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за
исковете за нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне,
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
6
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК майката има право на разноски,
направени в настоящото производство. В случая същата е направила разноски
в общ размер на 1235 лева, от които 35 лева за заплатената държавна такса за
иска по чл. 127, ал. 2 СК и 1200 лева за адвокатски хонорар.
Макар и да не е исково, производството на спорна съдебна
администрация по чл. 127, ал. 2 СК е двустранно и спорно, поради което
присъждането на разноските се подчинява на общите правила за присъждане
на разноски в исковото производство. /в този смисъл Определение
№306/04.09.2017 по дело №2722/2017 на ВКС, ГК, III г.о./
Освен това производството по иска за присъждане на издръжка, какъвто
в случая също е предявен, няма характер на спорна съдебна администрация и
за него се дължат направените от ищцата разноски.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху увеличения размер на издръжката следва да се
възложи на бащата на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл.83, ал.1, т.2 ГПК,
вр. чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
събират съдилищата по ГПК.
Така мотивиран съдът на основание
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ родителските права по отношение на детето П. М.ов
Х. с ЕГН ********** - на майката Т. П. Б. с ЕГН ********** от с. З..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето П. М.ов Х. с ЕГН **********
- при майката Т. П. Б. с ЕГН ********** от с. З.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. Л. Х. с ЕГН
********** от с. Б. с детето П. М.ов Х. с ЕГН ********** – всяка първа и
трета събота от месеца без преспиване от 09:00 часа до 17:00 часа.
УКАЗВА, че първата /съответно третата/ събота се брои от първия
/съответно третия/ понеделник на месеца.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение от № 139/03.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 287/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица
7
месечна издръжка, като ОСЪЖДА М. Л. Х. с ЕГН ********** от с. Б.
вместо по 240.00 лева ДА ЗАПЛАЩА на Т. П. Б. с ЕГН **********, като
майка и законна представителка на П.М.ов Х., с ЕГН **********, и двамата
от от с. З., месечна издръжка в размер на 300.00 /триста/ лева, считано от
01.01.2024 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над
уважената част, както и за периода от датата на завеждане на исковата молба -
28.12.2023 г. до 01.01.2024 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжк на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Л. Х. с ЕГН ********** от с. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Т. П.
Б. с ЕГН ********** от с. З., сумата 1235 лева – направени в производството
разноски.
ОСЪЖДА М. Л. Х. с ЕГН ********** от с. Б., ДА ЗАПЛАТИ
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд - Берковица в размер на 86.40
лева, както и 5.00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
8