РЕШЕНИЕ
Номер: 23.07.2019 год. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд
Шести наказателен състав
На седемнадесети юли Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла И.
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2616 по описа за 2018 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № К-0047724 от 17.09.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище
гр.Пловдив към Комисията за защита на потребителите.
Жалбоподателят „КРАСИ – 2000”
ЕООД гр.Стара Загора твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора със седалище гр.Пловдив към Комисията за защита на потребителите,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз
основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 0047724 от
17.07.2018 год., жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.198 от ЗЗП – Закон за защита на потребителите („За
нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на
наредбите по чл.12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци
и юридическите лица – имуществена
санкция, в размер от 300 до 1500 лв“) за нарушение на чл.9,
ал.1 във връзка с ал.2 от същия закон (ал.1:
„Търговецът
е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и
на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал.2 може
да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като
пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез
използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни“; ал.2: „Етикетът
задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от
внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и
условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба“), изразяващо се в това, че на 05.07.2018 год. в стопанисвания от него
магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.Стара Загора, ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ № 23А, са били изложени за продажба стоки (дрехи), сред които 34 бр.
бели ризи с дълъг ръкав с цена 22 лв., 7 бр. бели ризи с къс ръкав с цена 21
лв., 38 бр. сини ризи с дълъг ръкав с цена 21 лв., 68 бр. сини мъжки тениски с
цена 13,50 лв., 5 бр. дамски тениски с цена 13,50 лв., 34 бр. бели мъжки
тениски с цена 13,50 лв., 54 бр. бели дамски тениски с цена 13,50 лв., 11 бр.
суишъртс без установена търговска марка с цена 32 лв., 3 бр. спортни горнища с
марка „EXEC“ с цена 36 лв., 6 бр. тениски без
установена търговска марка с цена 6 лв., 3 бр. мъжки тениски без установена
търговска марка с цена 6 лв., 4 бр. дамски блузи с марка „Pink & Ky“ с цена 45 лв. и 10 бр. спортни комплекти с марка „Menco“ със стара цена 20 лв. и нова цена 10 лв., без поставени
на тях етикети с информация на български език за производител или вносител, ако стоката е от внос, както и за
съществените характеристики на стоките.
Фактическите констатации,
отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на
актосъставителя В.Г.Д. и свидетеля по акта Р.Й.И., кореспондиращи помежду си и
със съдържанието на констативния протокол за извършената проверка – № К-2642313
от 05.07.2018 год. (л.20-23 от делото), като управителят на
дружеството-жалбоподател в подаденото възражение против АУАН (л.25 от делото)
не оспорва, че описаните в акта дрехи са били без етикети с информация на
български език за производител или вносител, ако стоката е от внос,
както и за съществените характеристики на стоките, но твърди, че същите са
тяхно производство и не са били предназначени за продажба, а са ученически
униформи, изработени по договори за възлагане, сключени с различни училища.
Подобни договори не са представени в административната фаза на производството и
не бяха представени в хода на съдебното производство, но според показанията на
свидетелите Р.Й.И. (свидетелят по акта, участвал в проверката), Ж.Т.М. (клиент
на проверявания магазин) и М.Б.Б.(организатор на производството в
дружеството-жалбоподател) жалбоподателят действително е произвеждал ученически
униформи и такива са се намирали в магазина му по време на проверката, като от
показанията на последните двама се установява още, че униформите са били
изготвяни без етикети по поръчка на родителите, понеже етикетите дразнели
кожата на децата им, като мерките за изготвянето им са били вземани и
заплащането на готовите дрехи е ставало на място – в магазина, т.е. реално, ако
и ученическите униформи да са били произвеждани по договаряне с различни
училища, продажбата им се е извършвала в магазина на жалбоподателя, респективно
– ако и част от описаните в НП по брой и видове дрехи да са били ученически
униформи, то същите са били изложени в магазина за продажба, независимо че са
били изготвени по поръчка. От друга страна изискването за етикетиране на
стоките по чл.9 от ЗЗП не визира задължително поставянето на етикет по начин,
който би могъл да се приеме за трайно закрепване към тях (известните например
на всеки потребител етикети от плат, които обичайно се зашиват за самата дреха
от вътрешната й страна), т.е. такава, които биха могли да дразнят кожата на носещите
ги потребители. Следователно изработването на ученическите униформи, ако и да
се приеме, че част от описаните в НП дрехи са били именно такива, дори да е
било по поръчка на клиентите без подобни етикети (трайно закрепени за дрехите),
не би могло да се приеме, че освобождава жалбоподателя от вмененото му по закон
задължение да ги продава с етикети на български език с информация за
производителя им и съществените им характеристики, тъй като тези етикети могат
и да не са трайно прикрепени към дрехите (известните например на всеки
потребител книжни етикети, които са захванати за дрехите по начин, позволяващ
безпроблемното им и лесно отстраняване). Същевременно от показанията на всички
разпитани по делото свидетели, в това число и на двамата, разпитани по искане
на жалбоподателя – Буюклиев и М., се установява, че в магазина на жалбоподателя
са се предлагали за продажба не само ученически униформи, но и други дрехи –
производство на жалбоподателя според показанията на свидетелите Буюклиев и М.,
а видно от вида на описаните в НП дрехи без етикети, които са били предлагани
за продажба в магазина му, част от тях със сигурност не са и не биха могли да
бъдат ученически униформи (спортни горнища с марка „EXEC“, дамски блузи с марка „Pink & Ky“ и спортни комплекти с марка „Menco“), което е достатъчно, за да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушението, за което бил санкциониран.
При тези данни съдът намира
извършването от жалбоподателя на описаното в НП нарушение за доказано по
несъмнен и безспорен начин.
В изпълнение на служебната
си проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са били допуснати при съставянето на АУАН и/или
издаване на НП, в частност – административнонаказателното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна непротиворечиво и достатъчно пълно,
точно и ясно, щото жалбоподателят да може го разбере, за да организира
адекватно защитата си.
В случая не се установиха и
обстоятелства, обуславящи маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Фактът, че до сега,
доколкото не се установи противното, жалбоподателят не е бил санкциониран за
същото или за друго нарушение по ЗЗП, сам по себе си не е такова обстоятелство,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от
него нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид.
Що се отнася да наложеното на жалбоподателя
административно наказание – имуществена санкция от 300 лева, същото съответства
на минималното такова, предвидено в закона за извършеното от него нарушение,
поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е
било наказанието с тежестта на конкретното нарушение.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0047724 от 17.09.2018 год. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище
гр.Пловдив към Комисията за защита на потребителите.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: