СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Гюрова в.
гр. д. № 2682 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 517237 от 26.10.2018 г. по гр. д. № 21420/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 79 състав, е отхвърлен предявеният от А.А.М., ЕГН **********, Х.А.И.,
ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********, срещу В.Т.Г., ЕГН **********, С.Г.Д.,
ЕГН **********, и Е.Н.К., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 42, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване
нищожността на саморъчно завещание на Д.Д.Ж.от
09.12.1991 г.
С решението е отхвърлен предявеният от А.А.М., ЕГН **********, Х.А.И.,
ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********, срещу В.Т.Г., ЕГН **********, С.Г.Д.,
ЕГН **********, и Е.Н.К., ЕГН **********, иск за делба на недвижим имот,
представляващ едноетажно паянтово жилище, състоящо се от три стаи, кухня,
килер, коридор и антре е площ от 48,80 кв. м., е мазе с площ от 25,01 кв. м.,
ведно с 20 % идеални части от дворното място, цялото застроено и незастроено от
330 кв. м„ представляващо имот с планоснимачен № 24 в
квартал 183 по плана на гр. София, местността „Центъра“ на ул. „*****, който
недвижим имот представлява сграда с идентификатор 68134.302.434.1. с
предназначение: жилищна - еднофамилна, със застроена площ: 52 кв. м.,
разположена върху поземлен имот с идентификатор 68134.302.434., находящ се в гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „*****,
целият с площ от 332 кв. м. съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-32/01.04.2016 г. на Изпълнителния директор
на АГКК.
С решението А.А.М., ЕГН **********,
Х.А.И., ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на Е. Н.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски по
делото.
С решението А.А.М., ЕГН **********,
Х.А.И., ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********, са осъдени да заплатят по
сметка на Софийския районен съд сумата от 100 лв., представляваща държавна такса по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А.А.М., Х.А.И. и И.А.И., в която са развити
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърдят, че решението страда от
липса на мотиви. Сочат, че правните изводи на съда се базират единствено на графологическата експертиза, без да е допусната повторна
тройна съдебно - графическа такава. Молят съда да отмени решението и да уважи
исковите претенции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от В.Т.Г., С.Г.Д. и Е.Н.К..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира
следното:
СРС, Гражданско отделение, 79 състав е бил сезиран с иск, с правно
основание чл. 69, ал. 1 ЗН.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.
1 ГПК с решението, с което се допуска
делбата, съдът се произнася по
въпросите между кои лица и за
кои имоти тя следва да
се извърши, както и каква е частта на всеки
един от съделителите. Предмет на конститутивния иск за делба
е потестативното право да се иска
от съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първа фаза на
делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на делбата,
като в доказателствена тежест на съделителя,
предявил иска, е да установи тези
условия.
Относно иска за нищожност на
саморъчното завещание на наследодателя Д.Д.Ж.по чл.
42, б. "б", вр.
чл.
25, ал. 1 ЗН въззивният съд намира
следното:
Страните не спорят, а и от представения в заверен
препис по делото нотариален акт № 124, том IV, нот.
дело № 451/78 г. на нотариус при Софийски съд, се установява, че на 15.02.1978
г. Д.Д.Ж.е придобил собствеността върху недвижим
имот, находящ се в гр. София, представляващ
едноетажно паянтово жилище, състоящо се от три стаи, кухня, килер, коридор и
антре на 48,80 кв. м., с мазе на 25.01 кв. м., ведно с 20 % идеални части от
дворното място, цялото застроено и незастроено от 330 кв. м., представляващо
имот с планоснимачен номер № 24 в квартал 183 по
плана на гр. София, местността „Центъра“ на ул. „*****.
Не се спори, а и от представените препис-извлечение от
акт за смърт на Д.Д.Ж., препис-извлечение от акт за
смърт на А.Т.И. и удостоверение за наследници № 000771/27.05.2009 г„ издадени
от длъжностно лице по гражданското състояние при Столична община, р-н „Надежда“
се установява, че Д.Д.Ж., е починал на 12.03.2014 г.
в гр. София, като е оставил за свои наследници по закон А.А.М.
- роднина по съребрена линия от четвърта степен (дъщеря на племенник на
наследодателя), Х.А.И. - роднина по съребрена линия от четвърта степен (дъщеря
на племенник на наследодателя), И.А.И. - роднина по съребрена линия от
четвърта степен (син на племенник на наследодателя), В.Т.Г. - роднина по
съребрена линия от трета степен (племенница на наследодателя), С.Г.Д. - роднина
по съребрена линия от трета степен (дъщеря на брата на наследодателя) и Е.Н.К.
- роднина по съребрена линия от трета степен (дъщеря на сестрата на
наследодателя).
Видно от отбелязването, към момента на настъпване на
смъртта семейното положение на общия наследодател Д.Д.Ж.е
„разведен“.
Не се спори и относно факта на съществуващ ръкописен
документ на саморъчно завещание от 09.12.1991 г. (л. 40 от делото), съдържащ
положен подпис за общия наследодател Д.Д.Ж..
На 27.08.2014 г. ответницата Е.Н.К. е представила за
обявяване по реда на чл. 27, ал. 3 ЗН пред съдия по вписванията при Софийски
районен съд завещанието на Д.Д.Ж., съгласно което
последният й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, както и
паричните си средства и ценни книжа.
Оспорването на представеното завещание
изисква то да бъде преценено с оглед изискванията за формата за действителност
на саморъчното завещание, дадени в чл.
25, ал. 1 ЗН, а именно да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено, както и да е
подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от
тези реквизити обуславя нищожност на акта - арг. чл.
42, б. "б" ЗН. Завещанието е
личен, формален и отменим акт, който обективира
едностранна сделка и именно с оглед изискванията за действителност на
едностранната сделка, законът изисква формата да бъде спазена, т. е. да са
налице всички формални условия на закона за действителност на едностранната
сделка, в която е обективирано изявлението на
завещателя. С оспорване на саморъчното завещание на Д.Д.Ж.от
страна на ищците и с изявлението на ответника Е.Н.К., че ще се ползва от него, нейна е била доказателствената тежест да установи при условията на пълно
и главно доказване автентичността на завещанието, което настоящият съдебен
състав намира, че е сторено по делото. От заключението на вещото лице по
съдебно - почерковата експертиза се установява, че
завещанието е написано и подписано от завещателя. Следователно
при съставяне на процесното завещание са изпълнени
изискванията за форма на волеизявлението, т. е. същото е действително и поражда
правни последици. В този смисъл довода на ищците за неавтентичност на
завещанието, а оттам и за нищожност съобразно чл.
42, б. "б", вр.
чл.
25, ал. 1 ЗН е неоснователно.
Ищците не са доказали и релевираното от тях
възражение по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН. По делото липсват доказателства,
установяващи здравословното състояние на завещателя, поради което не може да се
приеме, че волята му е била опорочена към момента на съставяне на завещанието.
По отношение на направеното оспорване от страна на въззивниците
на изготвената в първоинстанционното производство
експертиза, съдът намира следното:
С определение от 04.07.2019 г. въззивният съд е
допуснал изготвянето на тройна съдебно - графическа експертиза, като е определил
депозит за възнаграждение на вещите лица размер на 450 лв., вносим
от въззивниците.
С молба от 02.08.2019 г. пълномощникът на въззивниците
е поискал срокът за внасяне на депозита да бъде удължен поради наличието на
уважителни причини.
С разпореждане от 02.09.2019 г. съдът е указал на въззивниците,
че следва в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да изпълнят указанията
за внасяне на депозит по допуснатата експертиза.
Към датата на откритото съдебно заседание на 03.12.2019 г. въззивниците не са заплатили определения депозит, поради
което с определение съдът е отменил определението си от 04.07.2019 г., с което
е уважил доказателственото искане за допускане на
тройна съдебно - графическа експертиза.
С оглед гореизложеното и доколкото по делото не се установи процесният имот да е съсобствен между страните, което е предпоставка за допускане на делбата,
искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Изложеното
води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния извод на
двете инстанции.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата
страна, която обаче не претендира такива.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 517237 от 26.10.2018 г., по гр. д. № 21420/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 79 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.