РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Ирена С. Стоянова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20221880100470 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П. Д. В. от
с. С., общ. С., ЕГН **********, чрез пълномощник, против „Профи кредит
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, представлявано от двама от управителите на дружеството. Твърди се,
че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е
сключен Договор за потребителски кредит № 40010261922 от 22.06.2022 г., по
силата на който на В. е предоставен кредит в размер на 2500 лева. Според
договора тя е поела задължение да заплати и възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”. В исковата молба се излага, че
посочените клаузи са нищожни, тъй като противоречат на закона или го
заобикалят или противоречат на добрите нрави, поради което се иска от съда
да прогласи твърдяната недействителност. Предявени са отрицателни
установителени искове за нищожност на чл. VI от Договор за потребителски
кредит № 40010261922/22.06.2022 г., в частта му относно договорени
възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”.
Според ищеца оспорените клаузи противоречат на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4
във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) и на чл. 143, ал. 1
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), или ги заобикалят, като и
накърняват добрите нрави, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал.
1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на
части от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв
случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за
недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната
1
квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се
включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба.
Когато са предявени искове за недействителност, всички искове са предявени
в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа
първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока.
Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като
последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която
противоречи договорна клауза.
От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез
пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения
изложени в исковата молба, като се твърди, че оспорените клаузи не са
нищожни защото са съобразени с правилата за защита на потребителите.
По делото са приети писмени доказателства представени от страните.
Предмет на делото е прогласяване на нищожност на части от договор, поради
което неотносими са обстоятелства свързани с изпълнението/неизпълнението
на договореното между страните.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата
на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна
страна :
От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че на 22.06.2022 г. между П. В. и „Профи кредит България” ЕООД
е сключен Договор за потребителски кредит Стандрат с № 40010261922.
Договорът е за сумата от 2500 лева, която е следвало да бъде върната на 24
месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 41 % и годишен
процент на разходите (ГПР) – 48,09. Според чл. V от договора, страните са
уговорили допълнителна услуга Фаст, която предоставя право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и допълнителна
услуга Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на
потребителския кредит. Дължимото възнаграждение по първата услуга е 1000
лева, а по втората е 1625 лева – платими на месечни вноски според
погасителния план. Същото е уговорено в чл. VI от договора за кредит.
По своя характер сключения между страните договор за потребителски
кредит е такъв по чл. 9, ал. 1 ЗПК и за него, по силата на чл. 24 ЗПК, се
прилагат нормите на чл. 143 – 148 ЗЗП. Съдът, съобразявайки приетите по
делото доказателства и относимите правни норми, намира, че сключения
между страните договор за предоставяне на потребителски кредит съдържа
неравноправни клаузи, които го правят частично недействителен. Конкретно
такива са клаузите за договорените допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”.
Съдът счита, че тези уговорки са неравноправни и поради това нищожни.
Срещу така наречения „допълнителен пакет услуги”, за които е уговорено
възнаграждение надхвърлящо размера на отпуснатия кредит, не се дължи
никакво поведение от страна на кредитора. Посоченото навежда на извод, че
оспорените клаузи са неравноправни по смисъла на ЗЗП, а това ги прави
нищожни поради противоречие на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т.е. на закона. Порокът
2
на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на
императивна правна норма и е установим при съпоставка на съдържанието на
сделката с правилото на закона. В случая са налице уговорки, която водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и на
потребителя.
Услугата „Фаст”, която според посоченото в договора и приложимите
Общи условия се изразявала в приоритетно даване на становище по искане за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели,
обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по
искането вече е налице към момента на отпускане на кредита. В случай, че
действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би
следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал приоритетно даване
на становище, а не само от тези, на които се дава положително становище и
се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетно разглеждане на
искането, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е
разликата между приоритетно и обичайно даване на становище по искане за
отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е
наречена от кредитора „приоритетно даване на становище”. По отношение на
услугата „Флекси” е видно, че предварително са разгледани варианти, при
които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да
преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора
схема на плащания. По същество се касае за управление на кредита по
смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а не за допълнителна услуга, свързана с
договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Размерът
на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя”
услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл. 33, ал. 2
ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая
стойността на таксата „Флекси” многократно надхвърля размера на законната
лихва. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса „Флекси”
изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, според която неравноправна
клауза в договор сключван с потребител, е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява
допълнително възнаграждение в размер чуствително по-голям от половината
на отпусната главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя,
което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на
клаузите поради неравноправност.
По разноските :
Когато съдът не разледа евентуалния иск, същият се оставя без
разглеждане с изричен диспозитив в съдебното решение. Идентичен резултат
има и липсата на изрично произнасяне от съда по евентуалния иск.
3
Оставянето без разглеждане на евентуалния иск заличава с обратна сила
последиците от предявяването му. Прекратяването на исковото производство
има същото правно значение – отпадане с обратна сила на последиците, които
законът свързва с депозирането на исковата молба в съда. Следователно на
ответника се дължат разноски по неразгледаните искове. Независимо от това,
съобразявайки т. 96 от съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на
Европейския съюз, настоящият съдебен състав приема, че след като клауза от
договор е прогласена за нищожна на едно основание, относно неразгледаните
искове не се дължат разноски, тъй като се касае за неравноправен характер на
клауза от потребителски договор. На пълномощника на ищеца трябва да се
присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, както са поискани със
списъка за разноските. Адвокатското възнаграждение е при условията на
Закона за адвокатурата (ЗА) – оказана безплатна адвокатска помощ, като
когато адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА следва да
включва и данък върху добавената стойност (ДДС). Възнаграждението не е
прекомерно, тъй като е съобразено с Наредба № от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отделно на самия
ищец се дължи сумата от 100 лева – внесена държавна такса по двата
неоценяеми иска за прогласяване на нищожност на клаузи от договора за
кредит.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП – противоречие със закона, чл. VI от Договор за
потребителски кредит № 40010261922/22.06.2022 г., в частта му относно
договорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст” и
„Флекси”, по иска предявен от П. Д. В. от с. С., общ. С., ЕГН **********,
против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********.
Оставя без разглеждане исковете предявени от П. Д. В., ЕГН
**********, против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, за
признаване за установено, че чл. VI от Договор за потребителски кредит №
40010261922/22.06.2022 г., в частта му относно договорени възнаграждения за
закупени допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”, е нищожен поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Осъжда „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от ... С. Н. и Ц. С., да заплати на адвокат Д. В. М.,
личен номер ......, адрес : гр. П., бул. „...” № , ет. , ап. , сумата от 1038 лева с
ДДС за оказана безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 470/2022 г. по описа
на Районен съд Своге.
Осъжда „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. В, представлявано от ... С. Н. и Ц. С., да заплати на П. Д. В. от с. С., общ.
С., ЕГН **********, направените по делото разноски за държавна такса в
4
размер на 100 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно
оставянето без разглеждане на евентуалните искове, същото има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата
се подава чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5