РЕШЕНИЕ
Номер 20416.09.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 08.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500444 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Перник, представлявана от кмета С.
В., подадена чрез пълномощника юрисконсулт К. Л., против решение № 458/21.02.2020
г., постановено по гр.д. № 5078/2019 г. на Районен съд – Перник, с което е признато за
установено по предявените от „ФЛОРС” ЕООД срещу Община Перник искове, че
Община Перник дължи на ищцовото дружество сумата от 8 279.93 лева, представляваща
главница по неизплатени задължения за фактура № ***г. и сумата от 2 520.82 лева,
дължима лихва за забава върху главницата за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 8 279.93 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 25.06.2019г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 7 994,98 лева, представляваща главница по неизплатени
задължения за фактура № ***г. и сумата от 2 434,08 лева, представляваща законна лихва
за забава върху главницата за периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от 7 994,98 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 410 ГПК – 31.05.2019г., до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 3871/2019г. и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на
Районен съд – Перник, са издадени Заповеди за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 от ГПК, както и Община Перник е осъдена да заплати на „ФЛОРС” ЕООД,
сумата от 2873,20 лева, представляваща направените по делото и по ч. гр. дело №
3871/2019г. и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – Перник,
разноски.
1
Обжалваното решение е постановено при участието на трето лице-помагач -
Национална агенция по приходите /НАП/, чрез ТД на НАП – С..
По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и
предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Счита, че неправилно районният
съд е основал решаващите си изводи на решение № 788/28.11.2014 г. на Министерския
съвет за разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, тъй като същото било
отменено с Решение № 593/20.07.2016г. на МС за условията и реда за разплащанията на
разпоредители с бюджет по договори, прието на основание чл. 7, ал.1 от Закона за
публичните финанси. Разяснява, че според соченото Решение № 593/20.07.2016г. преди
извършване на плащанията по договор на стойност, равна или надвишаваща 30 000 лв.,
разпоредителите с бюджет уведомяват НАП за идентификационните данни за лицето-
насрещна страна по договора, като подават и данни за договора, по който ще се извърши
плащането, размера на предстоящото плащане, данни за банковата сметка, по която
следва да се извърши то. Сочи се, че уведомяване се извършва и когато сумата, която
предстои да се плати по договорите е на стойност под 30000 лв., но не по-малко от 100
лв., когато същата е част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или
не надвишава 30 000 лв. Плащанията могат да се извършват, само след като НАП
потвърди, че лицето няма просрочени задължения за данъци, задължителни осигуровки
и други публични задължения на обща стойност над 100 лв. Жалбоподателят се
позовава на чл. 4.1, б.“б“ от решението, предвиждаща, че когато за обезпечаване на
просрочените публични задължения НАП е наложила запор върху предстоящата за
изплащане сума, след получаване на разпореждане за изпълнение дължимото плащане
от платеца се извършва към НАП до размера, посочен в разпореждането. В този смисъл
наличието на разпореждане по чл. 230, ал. 4 ДОПК от *** г. и потвърдително писмо на
НАП от *** г. обуславяли неправилност на изводите на районния съд, че наложените
обезпечителни мерки не касаят процесното вземане. В разпореждането за изпълнение от
***г. била посочена запорирана сума в размер на 287 601 лв., във връзка с наложен
запор с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***г. и запорно
съобщение № ***г. за публично вземане по ИД № 14130001702/04.10.2013г., като
запорираните вземания са във връзка с договор № ***г. и договор № ***г., въз основа
на който са издадени процесните фактури. Видно от потвърдително писмо на НАП от
*** г. задълженията по договор № ***г. към *** г. са били в общ размер на 289 507,43
лв., като в писмото подробно са посочени всички плащания по изпълнителното дело във
връзка с наложения запор върху вземанията на „ФЛОРС“ ЕООД към Община Перник,
сред които според жалбоподателя е и процесното. Предвид изложеното, жалбоподателят
поддържа, че правилно е извършил плащане към ТД на НАП С., а не към ищцовото
дружество. Обосновава, че по аргумент от чл. 230, ал.3 ДОПК с факта на извършеното
към НАП плащане на *** г. вземането е признато пред публичния изпълнител. В този
смисъл чрез извършеното към НАП плащане е погасено задължението на Община
2
Перник спрямо ищцовото дружество и предявените искове за неоснователни.
Претендира се присъждане на извършените разноските за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното и въззивното производство.
Въззиваемата страна - „ФЛОРС“ ЕООД, представлявано от управителя Р. М., чрез
адв. М. Г., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва твърдението на
въззивника, че първоинстанционното решение се основава на решение №
788/28.11.2014г. на МС. Поддържа, че сочените решения на МС са относими към
различна хипотеза, тъй като в случая върху процесната сума не е налагана възбрана от
страна на НАП, като страните не са получавали запорно съобщение и не са изразявали
съгласие да не се плаща сумата на изпълнителя по договора, а на трето лице. Релевира се
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – Национална агенция по приходите,
не е взело становище по въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът Община Перник, чрез пълномощника
юрисконсулт К. Л., поддържа въззивната жалба. Претендира направените в
производството разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна - „ФЛОРС“ ЕООД, представлявана от адв. М. Г., оспорва
жалбата и претендира разноски във въззивното производство. В представено писмено
становище в определения от съда срок доразвива изложените в отговора на жалбата
доводи за нейната неоснователност – за неотносимостта на сочените решения на МС и
липсата валидно наложен запор върху вземанията, обосноваващ извършеното плащане
към НАП.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и в
срока по чл. 259 ГПК и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. В предмета на делото са
включени установителни искове, предявени от кредитор, в чиято полза са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направени
възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл.
3
415, ал. 4 ГПК срок.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по
следните съображения:
За да постанови обжалваното решение ПРС е приел, че страните са обвързани
помежду си в облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен между
тях Договор № ***г. за изпълнение на обществена поръчка с предмет: извършване на
услуга по Поддържане на озеленени площи (общинска собственост) на територията на
***, възложител по който е Община Перник; че ищцовото дружество е изправна страна
по договора и в негова полза са възникнали вземания по съставени фактура № ***г. и
фактура № ***г.; че на ***г. от страна на Община Перник към ТД на НАП, е
осъществено плащане на сума в размер на 10 429.06 лева, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3520/2019г.
по описа на ПРС и на сумата от 10 800.75 лева, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 3871/2018г. по описа
на ПРС. Заключил е, че от събраните по делото доказателства не може да се формира
извод, че с извършените плащания от Община Перник в полза на ТД на НАП С. за
нейно публично вземане от „ФЛОРС” ЕООД, са погасени вземанията на „ФЛОРС”
ЕООД по сключения с Община Перник договор за обществената поръчка за извършени
и приети дейности, за които са издадени фактура № ***г. и фактура № ***г..
Решаващият извод на съда е, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх. № ***г., на което се позовава ответникът са наложени обезпечителните мерки
върху вземания, произтекли от процесния договор, в общ размер на 289 507,43 лева,
сред които, обаче, не са вземанията по процесните фактури. Не са ангажирани
доказателства, че върху процесните суми е била наложена обезпечителна мярка - запор,
респ. че за ответника е било възникнало задължението по чл. 230 ал. 4 от ДОПК, в който
случай с извършения превод по сметка на ТД на НАП- С., Община Перник би
изпълнила вмененото й по нормативен ред задължение, респ. ще е налице погасителен
ефект на това плащане по отношение на ищеца. Според районния съд не са ангажирани
и доказателства, които да сочат, че по отношение на процесните вземания е налице
признаване пред публичния изпълнител от страна на ответника, което да им предаде
качеството на ликвидни и изискуеми и такива установяващи размера на вземанията, за
които е образувано съответното изпълнително производство, респ. до размера на каква
сума следва да се удовлетворява публичния изпълнител.
Настоящата съдебна инстанция намира за обосновани изводите на
първоинстанционния съд, че между „ФЛОРС“ ЕООД и Община Перник е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор № ***г. за изпълнение на
обществена поръчка с предмет: извършване на услуга по поддържане на озеленени
площи (общинска собственост) на територията на ***, възложител по който е Община
4
Перник и че ищцовото дружество е изправна страна по договора, като в негова полза са
възникнали вземания по съставени фактура № ***г. на стойност 8279,93 лева и фактура
№ ***г. на стойност 7 994,98 лева. Тези обстоятелства са признати за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал.1, т. 3 и 4 ГПК с определение от
12.12.2019 г. Съгласно заявеното от ищцовото дружество в молба от 27.09.2019 г.
услугите по посочения договор се възлагат ежемесечно, като надлежното им изпълнение
се удостоверява от Община Перник, посредством подписване на протокол, въз основа на
който ищецът издава фактура.
Видно от приложените платежни нареждания /л. 12 ч.гр.д. № 3520/19 г. и л. 12
ч.гр.д. № 3871/2019 г./ на *** г. Община Перник е наредила по сметка на ТД на НАП –
П., както следва: сумата от 11 329,81 лв., за която срещу нея е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №***г. по ч.гр.д. № 3520/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 11 665,07 лв., за която срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***г. по ч.гр.д. № 3871/2019 г. по описа на ПРС. Извършеното плащане е
потвърдено от НАП с писмо с изх. № *** г.
Спорният между страните въпрос е чрез извършените плащания в полза на ТД на
НАП С. за нейно публично вземане от „ФЛОРС” ЕООД, погасени ли са вземанията на
„ФЛОРС” ЕООД по фактура № ***г. и фактура № ***г..
Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че от
ангажираните от страните доказателства извършеното плащане няма погасителен ефект
спрямо ищеца.
Съгласно чл. 230, ал. 1 ДОПК принудителното изпълнение на вземанията се
насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и
изискуемо. То придобива това качество съгласно ал. 2 когато бъде признато пред
публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с
нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице. Независимо
дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за
такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия
размер според ал. 3 на чл. 230 ДОПК. Вменено е задължение на третото задължено лице,
в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение да внесе дължимата сума
по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника. Съгласно
разпоредбата на чл.202 ал.3 ДОПК запорът се смята наложен спрямо третото задължено
лице от деня и часа на получаването на запорното съобщение, като от този момент
третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на
длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след
получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата и третото
задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на
задължението му гласи нормата на чл.206 ал.2 ДОПК.
5
С постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП – С., офис П., във връзка с образувано
изпълнително дело № 1702/2003г. по описа на ТД на НАП – С., за публично вземане в
размер на 206001, 36 лв., от които 151 745,14 лв. - главница и 53756,22 лв. - лихва и
нелихв. част 500 лв,. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202 вр. чл. 195 ал. 1-3 ДОПК е
наложен запор върху вземане от трето лице – Община Перник, във връзка с извършено
признаване на задължение към „ФЛОРС” ЕООД, възникнало по дължими суми по
Договор № ***г. към ***г. и дължими суми по Договор №***г., към ***г., съгласно
приложена справка вх. № 77-00-1190/11.02.2014г. – в размер на 289507, 43 лв.
Изпратено е до Община Перник запорно съобщение с изх. № *** г. във връзка с
извършено признаване на задължения към „ФЛОРС“ ЕООД, възникнали по Договор №
***г. към ***г. и дължими суми по Договор №***г., към ***г. Посочено е, че ако
задължението е за периодично плащане дължимите суми следва да се внасят в
тридневен срок от падежа на всяка вноска. На ***г. е изпратено до Община Перник
разпореждане за изпълнение на основание чл. 230, ал.4 ДОПК с изх. № *** г. във връзка
с наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № ***г. На
***г. е изпратено до Община Перник разпореждане за изпълнение на основание чл. 230,
ал.4 ДОПК във връзка с наложен запор с постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № ***г., като е указано в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да се
прехвърли запорираната сума в размер на 287601 лв.
Съгласно чл. 230, ал.4 ДОПК третото задължено лице е длъжно да внесе
дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на
длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако
задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в
тридневен срок от падежа на всяка вноска.
При систематичното тълкуване на отразеното в постановлението за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № ***г., с което за публичното вземане в размер на 206001,
36 лв. е наложен запор върху вземане от трето лице – Община Перник, във връзка с
извършено признаване на задължение към „ФЛОРС” ЕООД, възникнало Договор № ***
г., в разпореждането за изпълнение на основание чл. 230, ал.4 ДОПК от *** г., в което е
указано в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска да се прехвърли запорираната сума в
увеличен вече размер - 287601 лв. и при отчитане на естеството на задълженията,
произтичащи от един правопораждащ факт - Договор № ***г., чиято единствено
изискуемост настъпва ежемесечно, то се налага извода, че публичният изпълнител е
наложил запор за вземането на държавата към ищцовото дружество върху всички
вземания, възникнали от Договор № ***г. Действително в постановлението са отразени
съобразно справка признатите вземания към ***г., запорирани за събиране на сумата от
206001, 36 лв., но в запорното съобщение от *** г. и в последното разпореждане по чл.
230, ал.4 ДОПК се указва плащане в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска, като
6
сумата, чието събиране се търси е 287601 лв. Липсва законова забрана за налагане на
запор върху бъдещи вземания /определение №301 от 29.06.2011г. по ч.гр.д. №96/2011г.
на ВКС-І ГО/. След като е допустим иск за осъждане на ответника да изпълни
повтарящи се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на
решението, то на още по-силно основание е допустимо налагане на запор върху вземане,
чиято изискуемост ще настъпи в бъдеще, но същото е установено по основание.
Задължението по процесния договор за поръчка не е еднократно и не се изчерпва с едно
единствено престиране. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът
трябва да престира повече от един път в течение на определен срок – срока на договора.
Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Запорът е наложен върху вземанията по сочения договор до съответния
размер, като посочването на признатите такива към ***г. не обуславя различен извод.
Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати,
вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния
изпълнител в същия размер /чл. 240, ал.3 ДОПК/. Чрез извършените плащания от страна
на Община Перник процесните вземания са придобили това качество по смисъла на
цитираната разпоредба. Същите са извършени спрямо на лице, овластено от закона –
публичният изпълнител, наложил запор върху вземането – чл. 75, ал. 1, изр. 1, предл.
последно ЗЗД, поради което чрез тях процесните вземанията на ищцовото дружество
към Община Перник са погасени поради изпълнение.
Следва да се посочи, че сочените от жалбоподателя решения на МС са
неотносими към правоотношението между страните. Същите вменяват задължения за
общината, в качеството и на разпоредител с бюджетни средства, чието неизпълнение е
скрепено със санкция, налагана по административен ред и но не влияят върху
облигационната връзка между страните по делото.
С оглед на изложеното, след като в полза на ищеца не съществуват
претендираните неудовлетворени притезания предявените установителни искове, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на главните искове обуславя неоснователност и на
акцесорните претенции за мораторна лихва.
Тъй като правните изводи на настоящата съдебна инстанция не съвпадат с тези на
ПРС обжалваното решение следва да се отмени изцяло, като предявените от ищеца
искове следва да се отхвърлят.
При този изход на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя – ответник на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК направените в
производството пред ПРС и ПОС разноски, както следва за ДТ за въззивно обжалване в
7
размер на 424, 60 лв., и сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции, определено съобразно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
С оглед цената на иска въззивното решение по процесното търговското дело –
арг. чл. 286 ТЗ и чл. 365, т. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран Пернишкият окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 458/21.02.2020 г., постановено по гр.д. №
5078/2019 г. на Районен съд – Перник, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* срещу
Община Перник искове да бъде признато за установено, че Община Перник дължи на
ФЛОРС” ЕООД сумата от 8 279.93 лева, представляваща главница по неизплатени
задължения за фактура № ***г. и сумата от 2 520.82 лева, дължима лихва за забава върху
главницата за периода от 25.06.2016г. до 25.06.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от 8 279.93 лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 ГПК – 25.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 7 994,98 лева,
представляваща главница по неизплатени задължения за фактура № ***г. и сумата от
2 434,08 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
31.05.2016г. до 31.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 7 994,98
лева, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК –
31.05.2019г., до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 3871/2019г.
и ч. гр. д. № 3520/2019г., и двете по описа на Районен съд – Перник, са издадени
Заповеди за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА „ФЛОРС” ЕООД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Перник, с БУЛСТАТ *********, с адрес:
*** сумата от 624,60 /шестотин двадесет и четири лева и шестдесет стотинки/ лева,
представляваща направените по делото разноски пред първа и въззивна инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач -
Национална агенция по приходите, чрез ТД на НАП – С..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9