Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 14.09.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на четиринадесети юли две
хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 366 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д.Д.П., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 1566/2020 от 16.11.2020
г. на и.д. началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“
в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Централно
митническо управление, с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/, както и са отнети в полза на държавата на основание
чл. 124, ал. 1 ЗАДС: 1 (един) бр. пластмасова бутилка, с вместимост от 10
(десет) литра, съдържаща 7 (седем) литра течност с измерено алкохолно
съдържание 38.9% vol при 20° С и 1 (един) бр. пластмасова бутилка, с вместимост
от 10 (десет) литра, съдържаща 9 (девет) литра течност с измерено алкохолно
съдържание 37,7% vol при 20° С.
В жалбата се сочи незаконосъобразност
и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло
отмяната му. Твърди се, че не са спазени срокове за съставяне на АУАН по чл.
34, ал. 1 ЗАНН и за съставяне на наказателно постановление чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Твърди се, че липсва дата и описание на нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Сочи, че следва да се приложи чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят лично
и чрез процесуалния си представител адв. К. моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебното заседание въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител юриск. Янев изразява становище за
неоснователност на жалбата, като твърди, че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 29.01.2020 г. свидетелите М. С. Я.
и С.В.И.,***, извършили проверка в игрална зала „Ринг”, находяща се в гр. Елин
Пелин, бул. „София“ № 23. Свидетелят М. С. Я. намерил зад вратата на една малка
стая две бутилки с мирис на алкохол, за които жалбоподателят казал, че са
негови. Свидетелят Х. Ц.Х. сочи, че видял Д.Д.П. да сваля две пластмасови
бутилки от колата си. С протокол за доброволно предаване жалбоподателят Д.Д.П.
предал следните вещи: 2 бр. пластмасови туби, с вместимост от 10 литра,
съдържащи общо 16 литра течност с мирис на спирт – едната с 9 литра, а другата
с 7 литра течност. Свидетелят М. С. Я. сочи, че ги претеглили на „око“.
Според протокол от 28.02.2020 г. М.
Славейко Я. предал на Мартин Найденов, гл. митнически инспектор при МРР,
Митница Столична 2 бр. пластмасови туби,
с вместимост от 10 литра, съдържащи общо 16 литра течност с мирис на спирт.
Според протокол от 28.02.2020 г. с денситометър марка „Anton Рааг“, модел
DMA-35N, сериен № 80490425, сертификат за калибриране № 304СБ/14.04.2016г. се
установило, че: 1 бр. пластмасова
бутилка с вместимост от 10 литра, съдържа 7 литра прозрачна течност с мирис на
алкохол с обемно съдържание на алкохол 38,9% при 20°С, а 1 бр. пластмасова бутилка с вместимост от 10
литра, съдържаща 9 литра кафеникава течност с мирис на алкохол с обемно
съдържание на алкохол 37,7% при 20°С.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1011/18.05.2020 г., от П.Г.К.
на длъжност главен инспектор в Агенция Митници отдел „Митническо разузнаване и
разследване“, за това, че на 29.01.2020 г., в гр. Елин Пелин, в офис на игрална
зала „Ринг”, находяща се в гр. Елин Пелин, бул. „София“ № 23, държи акцизни
стоки - в случая 1 (един) бр. пластмасова бутилка, с вместимост от 10 (десет)
литра, съдържаща 7 (седем) литра течност с измерено алкохолно съдържание 38,9%
vol при 20°С и 1 (един) бр. пластмасова бутилка, с вместимост от 10 (десет)
литра, съдържаща 9 (девет) литра течност с измерено алкохолно съдържание 37,7%
vol при 20°С, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или прндружителен административен документ /електронен
административен документ/, или документ на хартиен носител, когато компютърната
система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването
или обезпечаването на акциза, като е осъществил състава на нарушение по чл. 126,
ал. 1 ЗАДС. АУАН бил подписан на 18.05.2020 г. от актосъставителя П.Г.К., свидетелите
по съставяне му И.Б.М. и М.М.П., като на същата дата е връчен на жалбоподателя,
които получил препис от него и написал „не“ в графата за обяснения/възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е подадено писмено възражение.
Според служебна бележка от 10.06.2020 г. на Д. Ж., и. д. Началник отдел акцизи, към
29.01.2020 г. акцизът възлиза на 67,27 лева.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно
постановление наказателно постановление № 1566/2020 от 16.11.2020 г. на и.д.
началника на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“ в Главна
дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ към Централно митническо
управление, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, както и са отнети в полза на държавата на основание чл. 124,
ал. 1 ЗАДС: 1 (един) бр. пластмасова бутилка, с вместимост от 10 (десет) литра,
съдържаща 7 (седем) литра течност с измерено алкохолно съдържание 38.9% vol при
20° С и 1 (един) бр. пластмасова бутилка, с вместимост от 10 (десет) литра,
съдържаща 9 (девет) литра течност с измерено алкохолно съдържание 37,7% vol при
20° С. В наказателно постановление са изложени мотиви защо наказващият орган
намира, че нарушението не представлява маловажен случай, а именно – по чл. 126б, ал. 2 ЗАДС, защото двойният
размер на акциза е 134,54 лева, а по чл. 28 ЗАНН, предвид високата степен на
обществена опасност при нарушаване на ЗАДС, която се извежда от това, че се
касае за нарушение на просто извършване и не
е нужно наличието на вредни последици, както и целта на закона е
свързана с облагане на високооборотни и скъпи стоки /тютюневи изделия, алкохол
и енергийни продукти/, и засилената отговорност при тези нарушения, които
чувствително увреждат фискалните интереси на държавата.
Представена е заповед № ЗАМ-43/32-8734
от 07.01.2019 г. за компетентността на наказващия орган.
Горепосочената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена от посочените писмени доказателства, както
и от гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на
свидетелите П.Г.К., И.Б.М.,
М.М.П.М. С. Я., С.В.И. и Х. Ц. Х., възприемайки ги като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 23.11.2020 г. и е обжалвано на 30.11.2020
г.
Жалбата е частично основателна по
следните съображения:
Съставените АУАН и НП, съдът приема,
че са издадени при формално спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В
акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се
образува административнонаказателно производство, ако не е бил съставен АУАН в
продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършването на нарушението, а за митнически нарушения - две години.
В случая нарушителят е открит на 29.01.2020 г., а АУАН е съставен на 18.05.2020
г. т. е. след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление
е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е
съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното
постановление.
Разпоредбата на чл. 126 ЗАДС
установява задължението за надлежното документиране за начисляване, плащане и
обезпечаване на акциз — т. е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи
факти и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или
обезпечаване на акциза т. е. чл. 126 ЗАДС обезпечава съставянето на редовна
документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на
акциза. Задължени да водят и съответно да разполагат с такива документация
обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл. 43, ал. 1 ЗАДС
изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма
нерегистрирани такива. Това са лицата, които могат да създават документи,
удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях.
Съответно чл. 44 ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни
документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Следователно,
идеята на законодателя е да санкционира по чл. 126 от ЗАДС лица, които макар и
редовно регистрирани по закона не изпълняват задължението си да съставят
редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и
обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се
регистрирали. Лице, което не е регистрирано, не може да притежава документи,
удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като
производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Това лице
може да е задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на
документи, които да установяват такова плащане, защото в случая когато
нерегистрирано лице е задължено за плащането на акциз, същият се събира в двоен
размер на основание чл. 123 от ЗАДС, т. е. без да се съставят предвидените
иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този последен
случай обаче (на чл. 123 от ЗАДС) нарушението не е липсата на документи, които
да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което е различно от липсата на
документи. Въз основа на изложеното чл. 126 от ЗАДС има съвършено различна цел
и обхват — да защитава обществените отношения във връзка с правилното
документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, но такива
задължения — да съставят книжа, имат само задължените по ЗАДС лица, защото само
те принципно биха могли да съставят редовни документи и да разполагат с тях.
Самото неначисляване и неплащане на акциз са нарушения, различни от
недокументиране на същите и за тях се носи отговорност и от нерегистрирани
лица. Вярно е, че според ал. 4 на чл. 60 от ЗАДС алинеи 1 и 3 не се прилагат за
производството на вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде -
собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото
лице или на неговото семейство. От друга страна обаче Закона за виното и
спиртните напитки регламентира реда и начина за производство и съответно
изискващата се регистрация за вино, винено грозде и други продукти от грозде
или вино- чл. 40 и сл. от Закона за виното и спиртните напитки. Съгласно чл.
41, ал. 1 от този закон физическите лица, които произвеждат вино и ракия за
семейна консумация, ги декларират по реда и начина, установени в Закона за
акцизите. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба ракии за семейна консумация се
изваряват само от собствени грозде и плодове в пунктове, регистрирани по чл.
40в от закона - такива са малките обекти за дестилиране, предназначени за
производство на ракия , които са регистрирани по Търговския закон, Закона за
кооперациите или по законодателството на държава - членка на Европейския съюз,
или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство. От изложеното дотук се установява, че няма пречки да се
произвежда ракия за семейна консумация, но това действие следва да се извършва
в пунктовете регистрирани по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки, а
ако е спазена тази разпоредба, жалбоподателят е следвало да получи документ
удостоверяващ плащането на дължимия акциз.
Съдът намира за неправилна преценката на наказващия орган, че в случая не
се касае за маловажен случай, която се извежда единствено от формалния характер
на нарушението и евентуално увреждане на фиска. Преценката за наличието на
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол съгласно Тълкувателно
решение № 1/12.1.2007 г. на НК на ВКС. В обхвата на съдебния контрол се включва
и проверка относно законсъобразността на преценката за наличието на
предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът не е обвързан от решението на
административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да
проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран, а следва да
реши всички въпроси от които зависи изхода на делото. Действително в ЗАНН не е предвиден критерий за маловажен
случай на административно нарушение, но следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, наличието на вредни последици, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителните вредни последици или
с оглед на други обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случай на административни нарушения от
съответния вид.
В конкретния случай от доказателствата
по делото безспорно се установява ниска степен на обществена опасност, тъй като
жалбоподателят е държал сравнително малко количество алкохол и не са налице
доказателства за предишни нарушения. Всички това разкрива несъмнено признаците
на „маловажност на случая”. Липсват каквито и да е вредоносни последици от
него, тъй като се касае за формално административно нарушение, което поради
своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност и засяга в
малка степен установения ред на държавно управление. Следва да се отбележи също така, че макар и след извършване
на нарушението, законодателят в нормата на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС е предвидил, че
случаят е маловажен, когато двойният размер на акциза на стоките – предмет на нарушението
не надвишава 50 лева, а в настоящия случай е прието, че двойният размер на
акциза е 134,54 лева т. е. е близък до законово определения критерий за наличие
на маловажен случай по чл. 126б, ал. 2 ЗАДС.
Наличието на разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 ЗАДС не
изключва приложението на чл. 28 ЗАНН, като всеки случай следва да се преценява
конкретно. В ЗАДС който е специален закон по отношение на ЗАНН се съдържа
нормата на чл. 126б, която в две алинеи указва кои са маловажните случаи на
изрично изброени нарушения по ЗАДС. Това не изключва приложението на общата
разпоредба по чл. 28 ЗАНН, с която е дадена възможност на
административнонаказващия орган да освобождава от административно-наказателна
отговорност, когато приеме че случая е маловажен и да предупреди нарушителя че
при повторно нарушение ще бъде санкциониран.
По изложените съображения съдът следва
да отмени обжалваното наказателно постановление в частта, в която на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева
на основание чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове.
С обжалваното наказателно
постановление са отнети в полза на държавата предметите на нарушението.
Законодателят в чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е предвидил, че в случаите на нарушения
по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1, чл. 121, ал. 1, 2
и 3, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато
извършителят е неизвестен, стоките – предмет на нарушението се отнемат в полза
на държавата, независимо от това чия собственост са. По делото е установено по
безспорен начин, че иззетата като веществено доказателство акцизна стока не е
налице данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или
придружаващ административен документ/електронен административен документ, или
документ на хартиен носител, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, поради което същата подлежи на
отнемане в полза на държавата. Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част.
В полза на жалбоподателя не следва да
се присъждат разноски, поради липса на доказателства за извършено плащане на
адвокатско възнаграждение. Не са налице и доказателства за осъществена
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като не е представен договор за
правна помощ. Договарянето
на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да
бъде установено от данните по делото.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
1566/2020 от 16.11.2020 г. на и.д. началника на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Югозападна“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ към Централно митническо управление в частта, в която на Д.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл.
126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 1566/2020 от 16.11.2020 г. на и.д. началника на отдел „Митническо разузнаване
и разследване Югозападна“ в Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ към Централно митническо управление в частта, в която са отнети в
полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС: 1 (един) бр. пластмасова
бутилка, с вместимост от 10 (десет) литра, съдържаща 7 (седем) литра течност с
измерено алкохолно съдържание 38.9% vol при 20° С и 1 (един) бр. пластмасова
бутилка, с вместимост от 10 (десет) литра, съдържаща 9 (девет) литра течност с
измерено алкохолно съдържание 37,7% vol при 20° С.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: