Решение по дело №86/2020 на Районен съд - Козлодуй

Номер на акта: 51
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Василева Петрешкова-Ставарова
Дело: 20201440200086
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Козлодуй, 09.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Козлодуйският Районен съд, наказателна колегия в публично заседание на 01.07.2020г./Първи юли, две хиляди и двадесета година/ в състав:

                                                

Председател: Галя Петрешкова- Ставарова

 

при секретаря Стела Димитрова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова – Ставарова административно наказателно дело № 86 по описа за 2020г. на Козлодуйския Районен съд и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството по делото е образувано по жалба на Г.С.К., ЕГН********** ***, чрез пълномощника си адв.М.С., съдебен адрес ***, сграда на АПК, ет.2, против Наказателно постановление с което и е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 300/триста/лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, а наказанието за несправедливо наложено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Въззиваемата страна- РУ, гр.Козлодуй, редовно призована, не се явява представител в с.з.

При депозиране на административнонаказателната преписка в Районен съд гр.Козлодуй, АНО не изразява становище по жалбата.

 

Настоящия съдебен състав на Козлодуйския Районен съд, като прецени събраните доказателства по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

На жалбоподателя Г.С.К., е бил съставен АУАН № 4/14.01.2018г. /бл.№ 0361142/ за това, че на 14.01.2018г. около 10:50 часа в гр.Козлодуй по ул."Христо Ботев" в района на павилион „Каменови 2011“ ООД, спира за престой и паркира собственият си лек автомобил „Рено Еспейс” с рег. № ВР 9772 СА най-вляво в посоката на движение, като по този начин не изпълнява разпореждане № 288р-19/2018г., по описа на РУ-Козлодуй.

Актосъставителят  е квалифицирал нарушението по чл.64 от ЗМВР. Съставеният акт е бил предявен на жалбоподателя, който е отказал да го подпише, отказът е удостоверен с подписа на един свидетел.

В акта жалбоподателя не е направил писмени възражения.

В посочения 3-дневен срок жалбоподателя не е подал възражения в РУ Козлодуй.

Въз основа на АУАН № 4/14.01.2018г. /бл.№ 0361142/ било издадено оспорваното  Наказателно постановление № 4 от 09.02.2018г. на Началника на РУ - Козлодуй към ОД на МВР – Враца, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, а именно, че на 14.01.2018г. около 10:50 часа в гр.Козлодуй по ул."Христо Ботев" в района на павилион „Каменови 2011“ ООД, спира за престой и паркира собственият си лек автомобил „Рено Еспейс” с рег.№ ВР 9772 СА най-вляво посоката на движение, след като му е издадено писмено разпореждане от полицейски орган № 288р-19/02.01.2018г., по описа на РУ-Козлодуй, и е наложил на Г.С.К., ЕГН**********,***, административно наказание „глоба“ в размер на 300/триста/лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР

Приложени  и приети като писмени доказателства по делото са  АУАН № 4/14.01.2018г. /бл.№ 0361142/; Наказателно постановление № 4 от 09.02.2018г. на Началника на РУ - Козлодуй към ОД на МВР – Враца;  Заповед №  8121з-1371/11.11.2015г. за оправомощаване на длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи да издават наказателни постановления по Закона за Министерството на вътрешните работи; Договор № 259/08.12.2015г.  за отдаване  под наем на имот и терен общинска собственост; Анекс  № 177/03.06.2016 г. към  Договор № 259/09.01.2015 г.  за отдаване  под наем на имот и терен общинска собственост; Разрешение от Кмета на Община Козлодуй  с изх. № 903-94-224 от 09.01.2018г. за паркиране на служебен превоз за зареждане на търговски обекти на ул.„Хр. Ботев” Козлодуй, а именно Павилион на спирка – център за продажба на вестници и цигари и спирка източно от бл. 70 „Върбата”.

          По делото са разпитани свидетелите С.И.Д., Т.В.Г. и Надка Наскова Маринова.

 

Съдът, в настоящия му състав, счита, че в рамките на административнонаказателното производство са били допуснати редица нарушения на материалния закон и процесуалните правила, водещи до опорочаване на санкционния акт. Това е така по следните причини:

 

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като, чрез него се засягат в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН.

На първо място по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да може да се направи извод за материална и териториална компетентност на актосъставителя, а само на административнонаказващия орган.

Съгласно чл. 257, ал.1 и ал. 2 ЗМВР - актовете за установяване на нарушенията се съставят от органи на МВР, оправомощени от министъра на вътрешните работи, а наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица.

По делото не са представени относими доказателства от страна на АНО, че актосъставителят е бил оправомощен да състави АУАН по този закон. Такива факти не са посочени и в акта.

Тежестта да докаже наличието на материална и териториална компетентност е на наказващия орган, като в тази връзка АНО следва да представи четливи копия от цялата преписка, включително и относно материалната и териториална компетентност на актосъставителя.

Това кара настоящия състав да приеме, че наличието на компетентност у актосъставителя е останала недоказана, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съгласно разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно”. Внимателния прочит на тази разпоредба води до извода, че  с разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР се дава възможност на полицейските органи да издават разпореждания, като същата не е със задължителен характер, какъвто има разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която регламентира, че „Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.”

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка сочи на извършено нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, която именно разпоредба вменява на гражданите  задължение за изпълнение, на полицейските разпореждания издадени по реда на чл.64, ал.1 от ЗМВР.

В случая не е ясно какво  точно  разпореждане жалбоподателят не е изпълнил- в какво се изразява то. Условията на издаденото полицейско разпореждане липсват в описателната част на така издаденото НП, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

От друга страна административно наказващият орган не е приложил като доказателство по делото описаното в АУАН и НП разпореждане от полицейски орган № 288р-19/02.01.2018г., по описа на РУ-Козлодуй, въз основа на което са съставени.

От приложения Договор № 259/08.12.2015г.  за отдаване  под наем на имот и терен общинска собственост и Анекс  № 177/03.06.2016 г. към  Договор № 259/09.01.2015 г.  за отдаване  под наем на имот и терен общинска собственост,  между „Каменови-2011” ООД  и Община Козлодуй се установява, че към 14.01.2018 г., когато е съставен АУАН,  „Каменови-2011” ООД,  е бил наемател на търговския обект,

Безспорно се установява от приложеното Разрешение от Кмета на Община Козлодуй  с изх. № 903-94-224 от 09.01.2018г. за паркиране на служебен превоз за зареждане на търговски обекти на ул.„Хр. Ботев” Козлодуй, че жалбоподателя Г.С.К., ЕГН********** ***, е притежавал писмено разрешение от Кмета на Община Козлодуй  за паркиране на МПС за зареждане на търговски обекти: Павилион на спирка – център за продажба на вестници и цигари и спирка източно от бл. 70 „Върбата”, които стопанисва.

По преценка на съда, нарушението за което е наказан жалбоподателя е  недоказано.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

В случая въззиваемата страна РУ-Козлодуй не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР- Враца,  като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити  по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.

Действително самото ОД на МВР-Враца в случая не е страна по производството, но по силата на изричната законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати разноски на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ОД на МВР-Враца, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по делото в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът

                                               Р   Е   Ш   И:

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ постановление № 4 от 09.02.2018г. на Началника на РУ - Козлодуй към ОД на МВР – Враца, с което на Г.С.К., ЕГН********** ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300/триста/лева, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64 ал.4 от ЗМВР, като незаконосъобразно.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца,  да заплати на Г.С.К., ЕГН********** ***, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр.Враца по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

 

Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.     

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: