Решение по дело №10134/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

N 136

 

Гр.Велико Търново 20.07.2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Великотърновският административен съд, І-ви касационен състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и двадесета година  в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Данаилова

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева

                                                                                                                  Росен Буюклиев

 

при секретаря С. Ф. и с участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10134 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.

            Предмет на касационното производство е Решение № 220 / 17.03.2020г., постановено по АНД № 1887 по описа на ВТРС за 2019г., четвърти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-1275-000405 / 15.03.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Велико Търново, с което на И.Р.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104а от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от И.Р.Б., в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон – наказателното постановление е нищожно, без установена фактическа обстановка и немотивирано. Неправилна е преценка на въззивния съд за липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на въззивното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по същество на спора.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти – в гр.Велико Търново управлява лек автомобил като използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без ръце.

            Административно наказващият орган приема наличието на хипотезата на чл.104а от ЗДвП и на водача е наложена глоба.

Въззивният съд приема, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, актът и наказателното постановление са издадени от оправомощени лица, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, правилно са определени вида и размера на наказанията, не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият касационен състав намира оспореното решение постановено при спазване на процесуалния и материалния закони, като изводите на съда са в съответствие с материалите по делото.

По делото са представени доказателства за компетентността на лицата съставили акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление – Заповед на Министъра на вътрешните работи, поради което и доводите в касационната жалба за нищожност на наказателното постановление са в противоречие с представените писмени доказателства.

Касационния състав споделя преценката на въззивния съд за правилно установена фактическа обстановка от административно наказващия орган и достатъчно съдържание на наказателното постановление. Наличието на мотиви не е задължителен елемент от наказателното постановление, още повече, че на административно наказващия орган не е предоставен избор между няколко възможности. При констатирано нарушение следва да бъде наложено определеното в абсолютен размер наказание. След като не са постъпили възражения от водача, то административно наказващия орган не дължи излагането на мотиви по спорни въпроси.

Въпреки твърденията си за маловажност на нарушението, нито в касационната жалба, нито пред въззивния съд се представят доказателства за имуществено състояние на наказаното лице, спешност или неотложност на проведения разговор /напр. обаждане до 112/, които да доведат до обективния извод за маловажност на нарушението. След като законодателя въвежда като административно нарушение използването на мобилен телефон без устройство, позволяващо използването на телефона без ръце, то преценката му е за възможна опасност за движението от подобно поведение, без да е необходимо да са налице вредни последици – причиняване на пътно транспортно произшествие.

  Водим от горното съдът намира оспорения съдебен акт за постановен при спазване на материалния закон и същия следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220 / 17.03.2020г., постановено по АНД № 1887 по описа на ВТРС за 2019г., четвърти състав,

 

           РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.