№ 2677
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110129620 по описа за 2022 година
Ищецът З.А.Б.“ е предявил срещу ответника „Д.З.“ осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000лв. /частичен иск
от иск в размер на 11345,28лв. –заплатено регресно вземане по щета 0300/21/704/500173.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 21.10.2021 г. на Главен път Е87 на
126 кв. в посока Варна е изплатил сумата от 11330,28лв., , представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по л.а. „Ауди“, модел А3, с ДК № ***, застрахован при него по
застраховка „Автокаско“. Претендират се и ликвидационни разходи в размер на 15лв.
Виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил марка„Дачия“, модел „Логан“, с
рег. № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към
датата на настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че е поканил ответника да
заплати претендираната сума, но последният е отказал да стори това, с което обосновава и
интереса си от воденето на настоящия процес.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „Д.З.“АД заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва вината за настъпване на ПТП да
има водачът на лек автомобил марка„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ***, доколкото
липсват доказателства в тази насока. При условията на евентуалност релевират възражение
за съпричиняване. Оспорен е и размерът на претендираното застрахователно обезщетение.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
1
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
че марка„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *** е застрахован по застраховка ГО при
ответника; че автомобил л л.а. „Ауди“, модел А3, с ДК № *** е застрахован по застраховка
Автокаско при ищеца, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в
претендирания размер.
Видно е, че по повод постъпило уведомление за щета в ищцовото дружество е
образувана преписка по щета №0300/21/704/500173, като сумата от 11330,28лв. е изплатена
на увреденото лице, което се установява от приложената по делото фактура, и което
плащане не се оспорва от ответника.
По делото е разпитани водачите и на двата автомобила.
Установява се от разпита на свидетеля К. Н. и Свидетелят С. К. описват
обстоятелствата при които е настъпило процесното ПТП, условията, времето и мястото на
настъпването му.
По делото е изслушано заключение по САТЕ се установява, че щетите, нанесени на
увредения автомобил се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП
Отразено е в експертизата, че към датата на ПТП – 21.10.2021г. размерът на щетите по
застрахованото МПС лек автомобил марка„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № *** възлиза на
14026,06лв. Вещото лице посочва, че при наличие на тотална щета размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 12390лв. Отразен е механизмът на настъпване на ПТП - kа
21.10.2021 г. на главен път Е87, в района на км 126, посока гр.Варна. при движение от село
Близнаци към село Приселци, водачът на МПС Ауди АЗ с рег.№ ***, на прав пътен участък
при изпреварване на колона от автомобили, преценява, че няма да може да се включи
обратно в колоната автомобили, поради което предприема навлизане в лентата за насрещно
движение, като констатира отбивка/уширение в ляво и взема решение да се отбие и спре
там. При навлизане в лентата за насрещно движение се осъществява удар между предната
лява част на неговия автомобил със задната лява част на МПС Дачия Логан. рег.№ В 5087 I
IP. Вследствие ротация и транслация МПС Дачия се преобръща през таван и се установява в
крайпътната канавка. МПС Ауди продължава движението си. като последва вторичен челен
удар в друг насрещнодвижещ се автомобил. Вещото лице посочва, че с оглед показанията на
свидетелите – водачи и настъпилите деформации, може да се приеме, че възможната и
вероятна скорост на движение е: за водача на МПС Ауди АЗ с рег.№ *** - 80-90 км/ч, а за
водача на МПС Дачия Логан. рег.№ В 5.087 I IP - 80 км ч. Отразено е в експертизата, че към
момента на настъпване на удара водачът на МПС Дачия Логан, рег.№ В 5087 HP. се е
движел в своята лента за движение, като не е отклонил, нито е застрашил с поведението си
движението на МПС Ауди АЗ преди възникване на опасността от навлизане на
насрещнодвижещото се МПС Ауди АЗ е рег.№ ***, в неговата лента за движение. В този
смисъл не може да се приеме, че водачът на МГ1С Дачия Логан е допринесъл за настъпване
на произшествието.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е
покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното
от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
2
гражданската му отговорност.
С оглед въведените в отговора на исковата молба фактически твърдения, съдът намира
че от страна на ответника е направено възражение за съпричиняване на водача на
застрахования при ищеца автомобил като допълнителен елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователя.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Неоснователно и недоказано е и възражението на ответника водачът на увреденото
МПС да е допринесъл за настъпване на ПТП, като не е съобразил движението си с
конкретната пътна обстановка. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на
размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на
делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Съобразно установената практика по доказателствената тежест на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице
(Решение № 27 от 15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от
30.03.2015 г. по т.д. № 2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не
доказва при дължимото от него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В
случая не се установи в хода на производството от събраните гласни доказателства и САТЕ,
че водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена скорост или е
имал поведение довело до настъпването му, нито че именно това обстоятелство е било
причина за настъпването на ПТП. По делото не са представени доказателства, въз основа на
които да се приеме, че водачът на процесното МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2
ЗДвП изискване за съобразяване на поведението си като водач с пътните и метеорологични
условия.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Вещото лице посочва, че стойността на увредения автомобил,отчитайки
обстоятелството, че автомобилът е в гаранционния си период на експлоатация, то за
действителната стойност на МПС Дачия Логан, рег.№ В 5087 HP. към датата на настъпване
на застрахователното събитие (21.10.2021 г.) възлиза на 17700.00 лв. Стойността на
запазените и годни части от автомобила е 5310лв. предвид горното действителната стойност
на автомобила след приспадане на стойността на запазените части е 12390лв.
С оглед горната констатация предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира държавна такса в размер на 400лв., депозит за изготвяне на САТЕ
в размер на 200лв., депозит за свидетел в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1044,43лв., които му се дължат в пълен размер. Неоснователно се явява
3
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и предприетите процесуални
действия от страна на адвоката-пълномощник на ищеца.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, с ЕИК *** и адрес: *** да заплати на З.А.Б.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
10000 /частичен иск от иск в размер от 11345,28/ лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско"
за вреди на лек автомобил марка„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № ***, причинени от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.10.2021 ПП Е87 на 126 км. в посока гр.
Варна, ведно със законната лихва от 03.06.2022г. до погасяване на задължението; акто и на
основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1694,43лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4