№ 31245
гр. София, 18.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110151932 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. П. М. против „фирма“ ЕООД.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника, като в
указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1
във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:
1/ Ищцата твърди, че е страна по договор за паричен заем № 3962687/28.10.2020 г.,
сключен с „фирма“ АД. Сочи, че съгласно чл. 2 от Договора, се е задължила да върне сумата
по кредита в размер на 2383,68 лева, при сума на получаване 2000,00 лева и срок на кредита
от 26 вноски. Поддържа, че във връзка с чл. 4 от Договора за кредит, е сключила договор с
ответното дружество за предоставяне на поръчителство № 3962687, по силата на който
трябвало да плати сумата от 1 828,32 лева разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
70,32 лева, като общото задължение по договора за заем и договора за поръчителство,
възлизало на сумата от 4 212 лева. Сочи, че е заплатила по двата договора – главница 2 000
лева, лихва 383,68 лева и възнаграждение за поръчителство 281,28 лева. Счита, че договорът
за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и в тази връзка излага,
че в случая е налице значителна нееквивалентност на престациите и злепоставяне
интересите на потребителя с цел извличане изгода на кредитора. Сочи, че договорът е
неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП, че е във вреда на потребителя и не отговаря на
изискванията за добросъвестност и справедливост, както и че води до неравновесие в
правата на страните. Счита, че договорът е неразбираем и не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването му. Излага, че са нарушени принципите
на съразмерност, добросъвестност и справедливост, т.к. сумата, която следва да се заплати
като възнаграждение е равна на над 80 % от отпуснатия кредит. Развива подробни
съображения, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, т.к. не е ясно как е
формиран ГПР. Счита, че възнаграждението по процесния договор представлява скрит
добавък към възнаградителната лихва по договора за заем, поради което счита, че следва да
се включи в размера на ГПР. Твърди, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, за което отново развива съображения във връзка с това, че уговореният между
страните размер на ГПР не е действително прилаганият. Сочи също и че двете дружества са
свързани лица, доколкото едноличен собственик на капитала на ответното дружество е
заемодателят и твърди, че на практика възнаграждението по процесния договор,
впоследствие се разпределя като печалба на заемодателя. В заключение посочва, че целта на
процесния договор не е реално обезпечаване на договора за кредит, а получаване на
допълнително възнаграждение, което е уговорено по друго правоотношение единствено с
1
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При тези твърдения моли съда да
прогласи нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № 3962687, сключен
между страните и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 281,28 лева,
представляваща недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове се оспорват. Ответникът развива подробни съображения в насока
за недопустимост на установителния иск, поради липса на правен интерес и твърди, че е
налице злоупотреба с право, както и че ищецът цели да се обогати с разноски. Сочи, че
ответното дружество е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност предоставяне на гаранционни
сделки по занятие. Именно поради това, в качеството си на търговец, ответникът следвало
да получава съответно възнаграждение по сключената от него гаранционна сделка. Твърди,
че процесният договор е сключен за обезпечаване на задълженията на заемателя, както и
поради възможността ответникът да получи възнаграждение, поради което счита за
неоснователно твърдението на ищеца, че договорът е лишен от правно основание. Оспорва
договорът да противоречи на добрите нрави и развива подробни съображения в насока, че
същият е израз на свободата на договарянето. Сочи също и че ищецът следва да докаже в
какво се изразява противоречието с добрите нрави и по-конкретно да наведе твърдения и
доказателства за нарушаването на определен морален принцип. Не счита, че е налице
нееквивалентност на престациите, т.к. с процесния договор твърди, че е поел задължение,
което е изпълнил. Излага също и че съгласно чл. 4 от договора за заем, ищецът е имал и
други възможности за обезпечаване на договора. Подчертава, че доколкото основният
предмет на дружеството е сключване на гаранционни сделки, то няма как същите да се
извършват безвъзмездно. Във връзка с наведените твърдения от страна на ищеца за
нищожност на договора, поради противоречие с нормите на ЗПК и ЗЗП, излага, че същите не
следва да намерят приложение в случая, доколкото процесният договор не е такъв за кредит.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното
право и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
претенция с правна квалификация чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване:
По установителния иск: че е сключил Договор за предоставяне на поръчителство №
3962687, който е нищожен поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и
неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В тежест на ответника е да докаже
при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това
число и че клаузите на договора са договорени индивидуално.
По осъдителния иск: извършено в полза на ответника плащане в предявения размер.
Ответникът следва да докаже наличието на правно основание, на което да е получил
плащането.
Съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ищцата и ответника са страни по Договор за предоставяне на поръчителство № 3962687,
както и че ищцата е извършила плащане в полза на ответното дружество в размер на 281,28
лева.
Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата
2
молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „фирма" ЕООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи копие на договор за предоставяне на
гаранция № 3962687, както и справка за извършени плащания по договора за предоставяне
на поръчителство, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи правните
последици на чл. 161 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2023 год., в
10.10 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3