РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 11.05.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19938 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищцата Н.С.К.
е предявила осъдителни искове срещу З.А.Б.
АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 27.10.2013 г. около 18.00 часа
на път I-7, при километър 271+460, на пистата в близост до разклона за с.Тенево,
обл.Ямбол, А.Г.А., при управление на л.а."Пежо 405" с peг. № *******в посока от гр.Елхово към гр.Ямбол, поради нарушение
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20 от ЗДвП
реализирал пътно - транспортно произшествие с мотоциклет „Хонда” с рег.№ *******,
като по непредпазливост причинил телесни повреди на Н.С.К.- водач на
мотоциклета.
За събитието било образувано досъдебно производство № 331/2013 г. по описа
на РУП Тунджа гр.Ямбол, пр.пр. № 3728/2013 г. по описа на РП Ямбол и НОХД №
842/2014 г. по описа на ІХ наказателен състав при РС Ямбол. Последното, по
твърдение, приключило с присъда № 188/10.11.2014 г., с която водачът на лекия
автомобил Пежо 405 с рег.№ *******-А.Г.А. бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл.343а, ал.1, б“А“ вр. чл.343, ал.1, б“Б“ вр. чл.342, ал.1,
вр. чл.54 от НК, поради това че като водач на описания автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвиждащ, че
всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди и чл.20, ал.1 от ЗДвП,
предвиждащ, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват, с което поведение е причинил ПТП и по
непредпазливост – средна телесна повреда на Н.С.К..
По твърдения, след пътния инцидент пострадалата била откарана от екип на
Спешна медицинска помощ в МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД - гр. Ямбол, където била
хоспитализирана за лечение в Отделение по ортопедия и травматология за периода
от 27.10.2013 г. до 29.10.2013 г. При извършените прегледи били установени
данни за сложно счупване на горен и долен край на големия пищял на дясната
подбедрица с разкъсване на средната глава на четириглавия мускул на бедрото. На
28.10.2013 г. й била извършена оперативна интервенция, изразяваща се в „закрито
наместване на фрактурата без външна фиксация” или т.нар. частично наместване на
получените фрагменти с ръка и фиксиране на същите с гипсова имобилизация. Поради
сложността на уврежданията била изпратена за продължаващо лечение и операция
във Военно медицинска академия - гр. София. Била хоспитализирана в клиниката по
Артроскопска травматология на ВМА за периода от 30.10.2013 г. до 06.11.2013 г. По
време на престоя си във ВМА пострадалата била подложена на операция на 30.10.2013
г., при която разместените костни фрагменти на счупения десен вътрешен глезен и
горния край на тибията били фиксирани с метални плаки и винтове, а разкъсания
мускул бил зашит.
Поддържа, че в резултат на ПТП й били причинени следните увреждания: „фрактура
(счупване) на Tillaux на дясната тибия; фрактура (счупване) на интеркондилна
еминенция; фрактура (счупване) на проксималната тибия над туберозитис тибие;
охлузни рани и оток на дясно капаче; охлузни рани и оток на десен глезен; оток
на пубисна кост; посттравматично стресово разстройство“. Като пряка и
непосредствена последица от виновното противоправно поведение на водача А.А., претърпяла
неимуществени вреди- болки, страдания
Към момента на ПТП за лекия автомобил Пежо 405, по твърдения, било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” по полица № 01113000085065, валидна от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., сключена със З.А.Б.
АД.
Поради това,
според ищеца, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му неимуществени
вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
последиците от него.
Предвид
изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да му заплати, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000.00 лв., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума
от датата на увреждането – 27.10.2013 г. до окончателното й изплащане. Претендира
сторените по делото разноски.
В
допълнителна искова молба поддържа фактическите и правни доводи изложени в
исковата молба. Оспорва възраженията на ответника изложени в писмения отговор. Оспорва
възражението за съпричиняване и допринасяне настъпването на вредоносния
резултат с поведението на пострадалата. Твърди, че удар между двамата участници
в ПТП е настъпил едва след като управлявания от ищцата мотоциклет е бил
преустановил вече своето движение, бил е в покой известно време и се е намирал
в крайната част на крайното дясно платно /със статут аварийно спиране/ в
непосредствена близост до банкета.
В подаденият
писмен отговор ответникът З.А.Б. АД оспорва исковете по размер доколкото вината
на водача на застрахования при него лек автомобил е била установена със
задължителен характер с постановената осъдителна присъда на наказателния съд.
Не оспорва наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП за лекия автомобил
Пежо 405. Оспорва исковете, като завишени по размер. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата –управление
на мотоциклета /участник в ПТП/ с несъобразена скорост /чл.20, чл.21 и чл.22 ЗДвП/; извършване на маневра в нарушение на правилата на чл.25 и чл.26 от ЗДвП,
както и указаното в чл.93, чл.94 и чл.98 от ЗДвП, с което е създала опасност за
останалите участници в движението. Твърди, че пострадалата е предприела маневра
навлизане в насрещната лента за движение на първокласен път, без да е взела
всички необходими мерки за безопасност преди да започне нейното изпълнение.
Пресякла е насрещната лента за движение и е спряла управлявания от нея
мотоциклет успоредно на оста на пътя, при наличие на абсолютна забрана за това.
С това поведение, според ответника, ищцата е създала опасности и пречки за
движението и с поведението си съществено е допринесла за настъпване на
противоправния резултат.
В
допълнителен писмен отговор поддържа изложените правни и фактически доводи в
писмения отговор и релевираните възражения.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за неимуществени вреди причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП.
Предявени са и претенции за заплащане на законна лихва върху претендираните
суми от датата на увреждането до окончателно погасяване на задълженията.
Чрез представените
в производството писмени доказателства - протокол за ПТП № 1406971, рег.№
5097/11.08.2014 г., протокол за оглед на местопроизшествие и присъда №
188/10.11.2014 г. постановена от РС Ямбол по НОХД № 842/2014 г. се установи, че
на 27.10.2013 г. около 18.00 часа, на път І-7 при км.271+460 м на „пистата“ в
близост до разклона за с.Тенево, обл.Ямбол е настъпило ПТП между лек автомобил
Пежо 405 с рег.№ *******с водач А.Г.А. и мотоциклет Хонда ЦБР 600 Ф с рег.№ У
2076 А с водач Н.С.К.. ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил,
който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Чрез
постановената присъда на наказателния съд и констатациите на САТЕ, които съдът
намира за обективно и компетентно дадени се установява следният най-вероятен
механизъм на ПТП: На 27.10.2013 г. около 18.00 часа, на път I - 7, гр. Елхово -
гр. Ямбол се е движил лен автомобил „Пежо 405” със скорост от порядъка на 84
км/ч в дясната средна пътна лента, считано за посоката му на движение. В
обратна посока (Ямбол - Елхово) се движил мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф” в
дясната средна пътна лента, считано за посоката й на движение. При приближаване
на разклона за пистата в близост до с. Тенево, обл. Ямбол, мотоциклетистката насочила
мотоциклета наляво, преминала през левите пътни ленти и установила мотоциклета
на пътното платно вляво до банкета със запалени светлини, с разчет да изчака и
завие в обратна посока по банкета и достигне подминатия разклон. Водачът на
лекия автомобил възприел движението на мотоциклета вляво от него и насочил
автомобила косо надясно спрямо първоначалната си посока на движение. Настъпил сблъсък между двете МПС на място с
координати, определено като място на удара. При удара, според инж.Г., са
създадени условия за контакт между дясната страна на тялото на
мотоциклетистката и предната дясна част на лекия автомобил, в резултат на което
същата е получила травми по десния крак. Автомобилът и мотоциклетът, след
понесени деформации, са регистрирани на местата, описани в протокола за оглед.
Според САТЕ, пътният участък е прав, хоризонтален, без описани препятствия на
пътното платно, които да ограничават видимостта на водачите и в двете посоки.
Времето е било сухо и с добра видимост. Автомобилът се е движил на дълги
светлини. Мотоциклетът е бил със светлини спрял на място. Светещ фар на МПС при
ясно време, според инж.Г. се възприема от разстояние 250 - 300 метра като
сигнал, без да може да бъде определено разположението на насрещното МПС на
пътното платно. При тези условия взаимната реципрочна видимост на водачите един
към друг е била на не по - малко от 120 метра. Според експерта, действията на
водача Ангелов потвърждават, че същия е възприел движението на мотоциклета на
пътното платно. Мотоциклетистката К. също е могла да възприеме приближаващия се
автомобил от посоченото разстояние.
В с.з. на
13.04.2016 г. инж.Г. /експерт по САТЕ/ сочи, че не е изследвал въпросът дали
ударът е бил предотвратим и по какъв начин, тъй като обстановката е била изключително
сложна. Моторът е пресякъл лентата за насрещно движение и автомобилът е идвал
срещу него. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е могъл да
спре, тъй като зоната на осветеност е била не по-малка от 130-150 м., а опасната
му скорост за спиране - далеч по-ниска. Моторът е бил в спряло положение в
момента на удара в левия край на пътното платно, считано в неговата посока за
движение в близост до банкета със запален фар. Мотоциклетистът със своите
действия обаче, според експерта, е подвел водача на автомобила – застанал е от
лявата страна. От друга страна, според експерта, автомобилът, който осветява
пътя, е имал възможност да предприеме действия по отношение на предотвратяване
на удара – или чрез спиране, или чрез заобикаляне. Има обаче, според инж.Г.,
подвеждащи действия от страна на мотоциклетистката - когато тя тръгнала наляво,
водачът на автомобила е възприел това и по тази причина е завил наляво, за да я
заобиколи. Инж. Г. посочва, че не е изследвал опасната зона за спиране на
автомобила, но опасната зона била по-малка от осветеността. Съгласно
определеното място на удара, инж.Г. сочи, че ако моторът е бил на банкета, нямало
да настъпи удар.
В
представената и приета като обективно и компетентно изготвена допълнителна САТЕ
инж.Гранчаров е посочил, че ПТП нямало да настъпи, в случай че лекият автомобил е продължил движението си в
пътната лента, по която се е движел. Водачът на автомобила е имал възможност
да възприеме движението на мотоциклета и установяването му в дясната пътна
лента и да не насочва автомобила към дясната пътна лента. Според дадените
изчисления на времето за реакция и времето за изминаването му, САТЕ дава
констатация, че водачът на автомобила е реагирал със закъснение за аварийно
спиране.
В с.з. на
26.10.2016 г. инж.Г. заявява, че всички обективни данни сочат, за това че водачът
на лекия автомобил при възприемане на мотоциклетиста е предприел завиване и
насочване надясно, където именно е настъпил удара в крайната дясна част на
пътното платно. Вместо да продължи праволинейното си движение водачът на лекия
автомобил е продължил надясно по посока на мотоциклетистката. Макар
мотоциклетът да е бил в крайно дясно разположение на пътното платно считано за
посоката на движение на автомобила, удар не би настъпил само ако същият е бил
на банкета /два метра на банкета надясно/. В тази част банкета бил широк,
според експерта и мотоциклетът нямало да бъде опасност за движещите се срещу
него в пътните ленти. Какво е предизвикало това субективно решение на водача на
лекия автомобил да насочи автомобила надясно не може да бъде обяснено от
техническа гледна точка, според инж.Г..
Чрез
приетата медицинска документация и констатациите на СМЕ на д-р К. /специалист
травматолог – хирург/ се установява, че в резултат на ПТП на пострадалата били
причинени следните травматични увреждания: „счупване
на десния голям пищял (тибиа) в дисталната част; счупване на проксималната част
на големия пищял вътреставно на интеркондилната еминенция (залавно място на
предни и задни кръстни връзки); руптура (разкъсване) на четириглавия бедрен
мускул в дясно; охлузване на дясно коляно и десен глезен“. Лечението на
ищцата било оперативно, като на 30.10.13 г. била извършена закрита репозиция на
фрактурата на десния голям пищял в дисталната си част и перкутанно фиксиране на
счупените кости с три канюлирани винта; на 30.10.13 г. било извършено и открито
зашиване на скъсания четириглав бедрен мускул (вастус медиалис), а на 19.02.14 г.
била направена екстракция (изваждане) на канюлираните винтове с редресман
(сгъване ) на обездвижената колянна
става от изходно положение до 90 градуса,
като била постигната флексия (сгъване) до 130 градуса.
Според СМЕ
на д-р К., от клиничния преглед извършен на 16.07.2015 г. и направената
рентгенография, било установено, че счупените кости са зарастнали напълно
анатомично. При изследване на колянната става било налице леко ограничена
флексия (сгъване) на същата. Нямало клинични данни за увреда на връзков
апарат на колянната става (симптом на „чекмедже“). Според д-р К. има
болезнена палпация (притискане) в областта на вътрешната страна на колянната
става, мястото където е разположен медиалния мениск. От извършеното на
20.06.2014 г. МРТ - изследване било установено, че има скъсване на
вътрешната трета на тялото и на задния рог (тибиална артикулираща повърхност)
на медиалния мениск. Във връзка с последното, според д-р К., на
пострадалата предстояло извършване на още една оперативна интервенция -
менискетомия (отстраняване на скъсания медиален мениск). Болките и страданията били
с по-голям интензитет през периода от 45 до 60 дни, времето за което зарастват
счупените кости. Ограничените болезнени движения в колянната става, според
експерта, ще бъдат до момента на новата оперативна интервенция - отстраняване
на скъсания медиален мениск. За намаляване на болезнените движения на колянната
става при ходене било необходимо да се поставя „наколенка“ на същата. В
областта на дясната колянна става пострадалата имала голям цикатрикс (белег) с
размер около 20см., дължащ се от оперативния разрез, който ще остане за цял
живот като „козметичен дефект“.
В с.з. на 11.11.2015
г. д-р К. /СМЕ/ заявява, че пострадалата има леко накуцваща походка и ограничен
обем на движение. Счупването на колянно-пищялната кост обикновено зараства за
45 до 60 дни, като по отношение на счупването е налице напълно възстановяване
на здравословното състояние на пострадалата. Описаната в СМЕ флексия до 130
градуса е след направената оперативна интервенция, като нормалната флексия е
около 130 градуса. В случая ищцата може да кляка напълно с напълно свита
колянна става.
В приетата
СМЕ на д-р З.К., специалист съдебен медик се установява, че в резултат на ПТП
на пострадалата са били причинени: „охлузвания
и малка рана в областта на дясната колянна става, причинявали сами за себе си
временно разстройство на здравето неопасно за живота и заздравели без последици
за здравето на пострадалата за около 12-15 дни от датата на травмата; счупване
на голямопищялна кост на дясната подбедрица на две места - в горния и долния й
край, разкъсване на вътрешния десен бедрен мускул, разкъсване на задната
кръстна връзка на дясното коляно и на вътрешния мениск на същото“. Тези
травматични увреждания, както поотделно, така и заедно са имали за последица,
според експерта, трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за
повече от 30 дни. Според д-р К. движенията в дясната глезенна става са напълно
възстановени през м. февруари 2014 г. Движенията в дясната колянна става са
затруднени и към настоящия момент. Това се дължи на уврежданията в последната -
скъсване на вътрешния мениск, задната кръстна връзка и развилите се в
резултат на травматичните увреждания артрозни промени и такива в хрущяла.
На пострадалата било провеждано комплексно лечение: оперативно, медикаментозно
и рехабилитационно. На пострадалата били проведени две оперативни интервенции:
зашиване на бедрения мускул, кръвна репозиция на счупената голямопищялна кост и
метална остеосинтеза; екстракция на остеосинтезния материал. Предстои още
една оперативна интервенция с цел премахване на скъсания вътрешен мениск на
колянната става, след която се очаква пълно възстановяване на движенията в
дясната колянна става. Причинените травматични увреждания на пострадалата били
свързани с болки и страдания, като техният интензитет бил голям в продължение
на около 2 месеца, след което постепенно намалявал. Към настоящия момент,
според експерта, пострадалата има болки в дясната колянна става, които се
дължат на уврежданията на същата. И след възстановяването на движенията при
промяна на атмосферните условия и при по-голямо физическо натоварване е
възможно да се появяват болки в увредения крайник.
В с.з. на 22.02.2017
г. вещо лице д-р З.К. е заявил, че възстановяването на крайника от това
счупване е за срок от 6-8 месеца, който период включва зарастване и
раздвижване. Според д-р К. е налице при пострадалата т.нар. симптом „чекмедже“,
което представлява увреждане на хрущял, като последица от травмата на дясна
колянна става, като лечението било оперативно- смяна на колянна става
най-вероятно и поставяне на нова. Усложненията, според експерта, са се развили
постепенно, но са в причинна връзка с травмата.
Чрез
показанията на свидетеля Мима Костадинова К. /майка на ищцата/ преценени
съобразно указаното в чл.172 ГПК с оглед евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на спора се установява, че непосредствено след ПТП и
приемането на пострадалата в болницата в гр.Ямбол, последната се оплаквала от
много силни болки. Установена била тежка травма и били насочени към ВМА. Кракът
й бил с много голям оток, установено било завишение на адреналин. На 29.10.2013
г. пострадалата била транспортирана във ВМА в изключително тежко състояние. На
около 40 км. преди гр.София изпаднала в шок, била в полусъзнание. Наложила се
спешна операция, като били извършени две интервенции – на глезена и коляното,
всяка от които с продължителност от около два часа. След това екипът от
болницата я уведомил, че не са завършили напълно втората операция, тъй като
кракът на ищцата бил на „каша“. Оставили били задните кръстни връзки
недовършени и нещо на коляното. Според свидетеля К., пострадалата имала нужда
от придружител, тъй като кракът й бил много подут и не можела да се обслужва
сама; не можела да става и била напълно обездвижена. Двамата с нейният баща се
редували, за да се грижат за нея. Предпоследният ден в болницата направили
неуспешен опит за раздвижването й, тъй като на ищцата й станало много лошо и я
върнали в леглото. На седмият ден след операциите била изписана от болницата,
като нуждата от непрекъсната чужда помощ била необходима. Оплаквала се от силни
болки, психичното й състояние не било добро. Около три месеца според свидетеля
били полагани непрекъснати грижи за ищцата, а възстановяването продължило около
година. Три месеца след операцията започнала да се придвижва с патерици. Кракът
й продължава да не е възстановен напълно – с ограничения в движенията на
глезена и коляното. Психическото й състояние все още не било възстановено,
чувствала се като непълноценна майка. Преди инцидента била жизнена и енергична.
Имала притеснения, че няма да може да се реализира професионално, поради това
че не може да тича.
Според
приетата в производството, като обективно и професионално дадена
съдебно-психиатрична експертиза на д-р К. се установява, че интегративното
обсъждане на споделеното от пострадалата, информацията от медицинската
документация и експертното изследване дава основание да се приеме, че
претърпения пътен инцидент е довел при нея до разстройство в адаптацията - остра
стресова реакция /остра кризисна реакция, кризисно състояние/. След това е
наблюдавано състояние на протрахиран отговор към психотравмиращото събитие,
с епизоди на спонтанна репродукция на минали сцени от инцидента /“flashback”
като спомени и представи/, дистимия, инсомния, кошмарни сънища свързани с
инцидента, тревожност, безапетитие, емоционална неустойчивост, личностова
промяна /нежелание за общуване, изолиране от околните/ и бледи параноидни идеи
за отношение. Тази симптоматика,
според експерта, се определя диагностично като посттравматично стресово
разстройство, в границите на адаптационно разстройство. Това психично
заболяване, според СПЕ, е невротично, има флуктуиращ характер и в повечето от
случаите завършва с оздравяване, но е възможно да приеме хроничен ход с голяма
продължителност, и да премине в трайна промяна на личността. Въз основа на
достъпната информация се приеме, че психичното разстройство при пострадалата е
в причинно-следствена връзка с претърпяната тежка психотравма.
Проведеното
медикаментозно лечение компенсирало тревожно-депресивната и параноидната
симптоматика, но все още била налице епизодична репродукция на инцидента и
негативни емоции изводими от наложилата се тотална промяна на живота й, поради
физическата невъзможност да реализира професионалните си амбиции.
В
производство не бе спорно и се установи чрез приложената полица, че към момента
на настъпване на ПТП – 27.10.2013 г. за лекия автомобил Пежо 405 с рег.№ *******е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 01113000085065/20.12.2012 г. със срок на
покритие от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., по която отговорност носи ответникът.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил А.Г.А. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „охлузвания и
малка рана в областта на дясната колянна става, причинявали сами за себе си
временно разстройство на здравето неопасно за живота и заздравели без последици
за здравето на пострадалата за около 12-15 дни от датата на травмата; счупване
на голямопищялна кост на дясната подбедрица на две места - в горния и долния й
край, разкъсване на вътрешния десен бедрен мускул, разкъсване на задната
кръстна връзка на дясното коляно и на вътрешния мениск на същото“. За
формиране на този извод съдът съобрази приетите в производството СМЕ и на д-р К.
и на д-р З.К., като обективно и компетентно изготвени и съобразени с
ангажираните в производството доказателства.
Формираните
от двамата експерти крайни становище са противоречиви единствено по въпроса
дали в случая при пострадалата е налице увреда на връзков апарат на колянната
става /симптом „чекмедже“/, като съдът възприема изцяло констатацията на д-р К.
изразена в с.з. на 22.02.2017 г., че такава е налице. Тази констатация, съдът
възприема като съответна на представената на един по-късен етап в хода на
производството допълнителна медицинска документация, сочеща по несъмнен начин
наличие на това усложнение в здравословното състояние на ищцата във връзка с причинените
й травми от ПТП.
Чрез
събраните в производството писмени доказателства и констатациите на експерта по
САТЕ се установи, че вина за ПТП носи водачът на лекия автомобил Пежо 405 – А.Г.А.,
поради това че е нарушил правилата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че
водачите са длъжни непрекъснато да контролират ППС, които управляват. Съобразно
дадените по настоящето производство констатации на САТЕ, водачът на лекия
автомобил е имал възможност от техническа гледна точка да възприеме движението
на мотоциклета и установяването му в дясната пътна лента и да не насочва
автомобила към дясната пътна лента. В случаят, водачът на автомобила е реагирал
със закъснение за аварийно спиране.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил Пежо 405 е
в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил Пежо 405 по отношение на причинените
на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил А.А., чиято гражданска отговорност като автомобилист е застрахована
при ответника – застраховател.
По претенцията
за неимуществени вреди:
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за
определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в
практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде
определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа
обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от
време.
Предвид
възрастта на пострадалия – 24 години към датата на произшествието /27.10.2013
г./, видът и характерът на причинените травматични увреждания; извършените две
оперативни интервенции за възстановяване на здравословното й състояние и необходимостта
от извършване на следваща оперативна намеса за пълно възстановяване на движенията
на увредения крайник; времето за лечение с оглед възстановяване – около 6-8
месеца, необходимостта от непрекъсната чужда грижа за обслужване на
пострадалата в продължение на повече от три месеца с оглед състоянието й;
понесените от пострадалата физически болки и страдания и съответно отражението
на инцидента върху нейната психика – получено посттравматично стресово
разстройство, в границите на адаптационно разстройство съобразно констатациите
на експертите по СМЕ, че не е налице пълно възстановяване, съдът намира, че
следва да определи справедлив размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 80000.00 лв. За разликата
над сумата от 80000.00 лв. до предявения размер 120000.00 лв., съдът намира
претенцията за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът
достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от 25 000
лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица,
приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи
размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност”
на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл е и
постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т.д. №
3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав споделя напълно
изразеното в цитирания случай становище, че независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:
Съпричиняването
на вредоносния резултат и приложението на чл.51, ал. 2 ЗЗД е във връзка с
изхода на спора, но е обусловено от конкретна преценка на конкретно установени
обстоятелства. Както е посочено в решение № 154/31.10.2011 г. по т.д. №
977/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна съдебна практика /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат.
В случая,
съдът намира че се установи по несъмнен начин нарушаване на правилата на чл.94,
ал.1 ЗДвП от страна на водача на мотоциклета- участник в ПТП, поради това, че извън
населеното място същият е спрял ППС на платното за движение, макар и в края / в
дясната пътна лента/. На посоченото място, както се установи е настъпил и
ударът с лекия автомобил при наличие на широк банкет в района с оглед дадените
констатации от експерта по САТЕ. В производството не се установи обаче това
поведение на пострадалия, противоправно по своя характер, да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди от
ПТП. Даденото от експерта по САТЕ становище, че ПТП е било предотвратимо с
поведението на водача на лекия автомобил, който е следвало да продължи
движението си в пътната лента, в която се движи, като не насочва движението на
автомобила към дясната пътна лента, където се бил установил мотоциклета, съдът
намира за съответно на събраните в производството доказателства и съответно - релевантно
за формираните изводи. Последното и съобразно изразеното становище от експерта,
че установените в производството обективни факти не дават категоричен извод за
субективното решение на водача на автомобила да насочи посоката на движение
надясно към спрелия мотоциклет.
Поради тази
причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва
да бъде оставено без уважение. Твърденията на ответника за нарушение на други
правила за движение по пътищата от страна на пострадалата, като водач на
мотоциклет останаха недоказани в производството.
С оглед частичната основателност
на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД,
при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана, считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на деликвента
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ще следва да се приложи и по отношение на
застрахователя. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за забава
от датата на ПТП върху претенцията за неимуществени вреди, застрахователят
дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди считано от 27.10.2013 г.
По отношение
на разноските:
В полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК следва
да бъдат присъдени разноски съобразно изхода на спора, както следва: 2334.00
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 633.34 лв. за деловодни разноски.
В полза на
ответника се следват с оглед отправеното до съда искане на основание чл.78,
ал.3 ГПК сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска, както следва:
116.00 лв. за деловодни разноски и 300.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт
съобразно указаното в чл.78, ал.8 ГПК.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 3200.00 лв.,
представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА З.А.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *******, 59, да заплати
на Н.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
действащ чрез адв.Н.М. от САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, сумата
80000.00 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания: охлузвания и малка рана в областта
на дясната колянна става; счупване на голямопищялна кост на дясната подбедрица
на две места - в горния и долния й край, разкъсване на вътрешния десен бедрен
мускул, разкъсване на задната кръстна връзка на дясното коляно и на вътрешния мениск
на същото“, причинени вследствие на пътно – транспортно произшествие станало на
27.10.2013 г. около 18.00 часа на път I-7, при километър 271+460, на пистата в
близост до разклона за с.Тенево, обл.Ямбол, при управление на л.а."Пежо
405" с peг. № *******от страна на А.Г.А. в посока от гр.Елхово към
гр.Ямбол в нарушение правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП,
установено с присъда № 188/10.11.2014 г. постановена по НОХД № 842/2014 г. по
описа на ІХ наказателен състав при РС Ямбол, чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на л.а."Пежо 405" с
peг. № *******е била застрахована при З.А.Б. АД съгласно полица №
01113000085065, валидна от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 27.10.2013 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за
разликата над сумата 80000.00 лв. до пълния предявен размер от 120000.00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** *******, **, да заплати на Н.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, действащ
чрез адв.Н.М. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за тази инстанция,
както следва: 2334.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 633.34 лв.
за деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.**, действащ чрез адв.Н.М. от САК, да заплати на З.А.Б. АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** *******, 59, на основание чл. 78, ал. 3
и ал.8 ГПК сумата 116 лв.– разноски по делото за тази инстанция и сумата 300.00
лв. - разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** *******, **, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 3200.00 лв., представляваща държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: