РЕШЕНИЕ
№ 383
гр. гр. Лом, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20241620101370 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищеца твърди, че той е съсед с Б. Г.в и живеят със семействата си в къща-
близнак в общ парцел на ул.“Д. Г.“ № ** и № **. Твърди се още, че имотът по
кадастрална карта е с обща площ 550 кв.м., от които от които 150 кв.м. са
собственост на Община Лом, а ищеца и Г.са собственици на по 200 кв.м. От
години със съседа си са в лоши отношения поради имуществени спорове във
връзка с ползването на терена. С Решение на PC Лом, постановено по гр. д. №
547/89 г. е било определено ползването на дворното място помежду им, но
отредените им за ползване реални части останали неоградени и споровете за
ползване на мястото продължили, въпреки съдебното решение.
Навежда и твърдения, че при един такъв спор на 07.11.2020 год., след
като ищеца бил заплашван от съседа си е бил принуден да подаде жалба, чрез
спешен тел. 112. Пристигналите на място служители на реда ги посъветвали
да изградят ограда помежду си с което ясно да ограничат ползваните от всеки
реални части от имота, съгласно съдебното решение по гр. дело № 547/89 год.
на PC Лом.
В последствие такава ограда била изградена от съседа му Б. Г. и сина му
С. Б. Д., но тя била видимо и в значителна част в мястото ползвано от ищеца.
Навежда още, че 01.02.2022 г. ищеца М. развалил тази ограда и изградил нова
с дължина около 8 м„ като поставил метални тръби и опънал по тях метална
мрежа с височина oт 1 м. като се е съобразил със съдебното решение от 1989
г., разпределящо ползването и същевременно допълнително изградил оградата
1
около 50-60 см. навътре в ползваната oт него част, с цел да не ограничава
движението на съседа по вътрешна пътека с изградена плочки.
Това обстоятелство провокирало Б. Д. да подаде жалба. По повод на жалбата
била образувана прокурорска преписка вх. № 767/2022 год. по описа на РП
Монтана-ТО гр. Лом, и досъдебно производство № 111/2022год. по описа на
РУ - гр. Лом. Още същия ден на ищеца му били снети писмени обяснения,
като с Постановление от 09.08.2022 год. бил привлечен като обвиняем и му
било подигнато обвинение за това, че на 01.02.2022 година в гр. Лом, обл.
Монтана на ул. „Д. Г.“ № **, не по установения от закона ред, осъществил
едно оспорвано от другиго - Б. Д. Г., живущ на горния адрес - свое или
предполагаемо право в частен имот в парцел XІІ-1227 по плана на гр. Лом,
като съборил старата и изградил нова ограда с дължина 8,40 метра и височина
1 метър - престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за което се предвижда
наказание до пет години лишаване от свобода и глоба до хиляда лева. В
началото на месец декември 2022 год. ищеца получил обвинителен акт по
повдигнатото обвинение и разпореждане на съда за образувано НОХ дело №
20221620200506 по описа за 2022 година на PC Лом.
Тези процесуални действия силно притеснили ищеца. Той в хода на
цялото досъдебно производство винаги посочвал, че е невинен, излагал
доводи, че реализира своето право да защитил имота сп. Твърди също, че не е
направил нищо незаконно и не е извършил вмененото му престъпление.
Започнал да организира защитата си и си ангажирал защитник. Когато отишъл
с адвоката си за да се запознаят с материалите по делото, останали крайно
изненадан защото установили, че към този момент не са назначавани никакви
експертизи, напълно е игнорирано Решението за разпределяне на ползването
на имота по гр. дело № 547/89 год. на PC Лом. , а и никой не си бил направил
труда да прочете закона и да види че за такъв тип ограда не се изискват
строително разрешение и одобрен инвестиционен проект по силата на ЗУТ.
Ищеца твърди, че е пенсионер и до този момент не бил осъждан и не е бил
обект на наказателна репресия. Чувствал се безпомощен и незащитен, тъй
като държавното обвинение вместо да предприеме действия по разкриване на
обективната истина изпаднало в обвинителен уклон и всячески се опитвало
да установи, че ищеца е автор на престъпното деяние за което му било
повдигнато обвинение.
След повдигане на обвинението му била извършена криминална
регистрация. Случаят стана достояние на цялата общественост, чувствал се
умерзен и виждал, че хората с които бил контактувал до предния ден виждали
в негово лице престъпник. Навежда доводи, че случаят бил чисто граждански
спор, а превишавайки правомощията си Прокуратурата се опитвала да го
разреши и то в полза на съседа му. Определено от кориците на делото лъхало
на пристрастност.
Твърди се също, че през цялото време докато траело наказателното
производство от 02.02.2022год. до 23.03.2024 год. прокуратурата е действала в
2
нарушение на основни принципи в наказателния процес и в противоречие с
чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от НК.
Навеждат се и твърдения, че към този момент живеел сам тъй като
съпругата му била при децата им в Швейцария, но ищеца запазил в тайна
неволите си и не ги споделил с тях с цел да не създава допълнителни
притеснения на най-близките си. През цялото време бил под стрес, чувствал се
подтиснат, не можел спокойно да общува с хората. Избягвал срещи с приятели
и познати, тъй като му било тежко да им обяснява, че е неправилно обвинен и
не е престъпник, усещал недоверие.
Твърди се, че от повдигането на обвинението все пак вярвал в
обективната преценка на Прокуратурата като смятал че невинността му ще
бъде установена и всичко ще отмине като лош сън. Когато установил, че
цялото обвинение се крепи само на показанията на свидетели - съседа и
неговия син, че не се предприемат никакви следствени действия по проверка
на тези показания и липсва всякакво желания за разкриване на обективната
истина ищеца се обезверил с справедливостта. От този момент живота ми
преминавал в един безкраен страх сг възможното развитие на наказателното
производство. Загубил би съня си и постоянно мислел как да се защити.
Безсънните нощи и постоянно ангажираното му съзнание с безпочвеното
обвинение се отразили на физическото и психологическото му състояние. Не
можел да прави планове за живота си. Имал чести главоболия, пристъпи на
безпокойство, получавал паник-атаки, бил не само подтиснат, но и гневен
заради неправилното обвинен, постепенно се затворил в себе си и станал
необщителен поради което хората от обкръжението му започнали да странят
от него и да го гледат с недоверие, разколебани от това което са чули за
обвинението към него.
Започнал на получава аритмия, а артериалната хипертония от която
страдал се обострила и кръвното му налягане достигало до стойности 180/100.
Целия този стрес, страх и влошеното му психо-физическо състояние са в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение от
Прокуратурата на България и продължило повече от две години. Дори и към
настоящият момент често се връща към този етап от живота си и си представя
как е можело да бъде осъден и изпратен в затвора. Това оставило дълбок
отпечатък в съзнанието на ищеца и то за цял живот.
Предвид гореизложеното пораждали и правния интерес на ищеца от
исковата претенция, поради което и моли съда след като се увери в
основателността на исковата молба да постанови решение по силата на което
да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати исковата сума,
от която 2000 /две хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди за ангажиране на адвокатска защита по НОХ дело
№ 20221620200506 по описа за 2022 година на PC Лом и по НОХ дело №
20231600600306 по описа за 2023 година на ОС Монтана, както и 12000
/дванадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпените от
3
него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените психически
страдания- стрес, страх, потиснатост, нарушение на съня му, довели до трайно
главоболие, нарушение на здравето изразяващо се в получаване на аритмия
/камерна и надкамерна екстрасистолия/, повишаване на стойностите на
артериална хипертония, вследствие на повдигнатото ми обвинение, ведно със
законна лихва върху тези суми от 23.03.2024 год. датата на влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното им изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната Прокуратура на РБългария представя
отговор чрез прокурор от РП Лом съгласно правомощията по чл.136, ал.3 ЗСВ.
Взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.
Претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди намира за
силно завишена.
В съдебно заседание ищеца лично и с процесуалния си представител
поддържа исковата претенция и моли съда да я уважи изцяло.
В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства,
приложено е НОХД 506/2022 година и ВНОХД 306/23г. по описа на МОС,
събрани са и гласни доказателства. От тях се установи следната фактическа
обстановка :
С постановление от 18.03.2022 година е образувано досъдебно
производство , за това че на 01.02.2021г. в гр.Л., на ул.“Д. Г.“ № ** не по
установения от закона ред осъществил едно оспорвано от другиго – Б. Д.Г.,
живущ на горния адрес – свое или предполагаемо право в частен имот в
парцел ХІІ-1227 по плана на гр.Лом, като съборил старата и изградил нова
ограда с дължина 8,40 м. и височина 1 м. – престъпление по чл.323,ал.1 НК.
С постановление от 18.10.2022 година на ст.разследващ полицай при РУ
Лом бил привлечен ищеца като обвиняем и му било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.323,ал.1 НК.
На 23.11.2022г., в РС Лом бил внесен обвинителен акт от РП Монтана, ТО
Лом и в съда било образувано НОХД № 506/22г. по описа на РС Лом, като са
проведени открити съдебно заседания, като в проведеното на 5 юли 2023 г.
съдебно заседание, съдът се е произнесъл с оправдателна присъда, по която е
била постъпил протест от страна на прокуратурата и делото е изпратено на ОС
Монтана. По образуваното там ВОХНД № 306/23 г. по описа на въззивната
инстанция на 23.03.2024 г. е потвърдено първоинстанционната присъда, с
която ищеца е признат за невиновен.
В хода на досъдебното и съдебно производство срещу ищеца той бил
разпитван, снета му била и криминална регистрация и това внесло
дискомфорт и отчаяние у него и в отношението му към приятели и на хората
около него, той смятал, че има настъпила промяна и недоверие; наложило се
да промени начина си на живот; контакти с хора , имал паник атаки, смятал, че
хората го смятат за престъпник, стигнал до там в отчаянието си, че не общувал
спокойно с хората, бил под постоянен стрес. Всичко това се отразило и
4
негативно на емоционалното и здравословно състояние – станал
необщителен, мълчалив, избягвал да се среща с хората, не уведомил и най-
близките си за воденото срещу него наказателно преследване, с цел да не ги
притесни излишно.
Така възприетите от съда факти обосновават извод за основателност на
предявения иск по чл.2 ЗОДОВ, макар и не в пълния му размер.
Общ принцип в правото е, че всеки дължи обезвреда на причинените
виновно щети. Общият случай на деликтна отговорност е регламентиран в
ЗЗД, а за вреди, причинени от актове и действия на държавната
администрация, в т.ч. и на правораздавателните такива. На обезщетение
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение в конкретния случай. Незаконността на обвинението в случая се
установява от факта на оправдателната присъда, потвърдена и от горна
инстанция. Съдебната практика приема, че това е реабилитиращо основание –
липса на престъпление. Държавата, в лицето на прокуратурата, е упражнила
наказателна репресия срещу П. М., без да са налице достатъчно доказателства
за обвиняването му в извършване на престъпление, снемането му на
полицейската регистрация и т.н. В резултат на всичко това е било повдигнато
обвинение, взета е мярка за неотклонение и е третиран като обвиняема в
продължение на седем месеца , и подсъдим на година и половина. Това
състояние е дало отражение с негативни последици както върху личността и
самочувствието на самият ищец, върху достойнството му, така и върху името,
с което се ползва в обществото; върху живота му като цяло.
Всичко това причинило на ищеца тревоги и страдания. Съдът отчита това,
като пряка последица от повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение. Изложените по – горе обстоятелства обуславят наличието на
неимуществени вреди за ищеца като пряка последица от обвинението. При
определяне размера на обезщетението за тях съдът съобразява обществения
критерий за справедливост като отчита характера и степента на увреждане;
начина и обстоятелствата, при които е получено; последиците,
продължителността, степен на интензитет, възраст, обществено и социално
положение. Преценявайки тези фактори, съдът отчита, че ищеца е имала
качеството обвиняем/ подсъдим за доста дълъг период от време , като по
отношение на него е била взета най – леката мярка за неотклонение –
подписка. Обвинението не е за тежко умишлено престъпление. Същевременно
обаче обвинението е за престъпление от общ характер и имайки предвид
особеностите на населеното място – малък брой жители, са допринесли ищеца
да е известен на широк кръг хора, респ. на широк кръг хора е станало
достояние, че той е обвиняема, респ.подсъдим и следователно той е изпитвал
неудобство, срам, засегната е честта и достойнството му пред голяма част от
обществеността в населеното място. Именно обвинението е станало причина
за емоционалния му и психически дискомфорт. Ищеца не е осъждан до
момента, а наличието на висок морал и добро име в обществото е било
изискване по принцип него и семейството му. Отчитайки тези увреждания по
5
критериите, изброени по – горе, съдът определя като справедливо
обезщетение от 3 000.00 лева.
Ищеца претендира и обезщетение за имуществени вреди. Последните се
изразяват в разходите, които е направил за защита в наказателното
производство. Налице са доказателства – договор за правна помощ – за
направени разноски в размер на 2000.00 лева.
Изложеното по – горе мотивира съда да приеме, че предявения иск за
обезщетение по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ е основателен до посочените размери.
При този изход на делото, ищеца има право и на разноски, направени в
настоящото производство съразмерно на уважената част от иска.
При такъв разбор на доказателствата , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на П. Ф. М. с
ЕГН ********** сумата от 3000.00 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му водено обвинение за
извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 23.03.2024 година до окончателното й изплащане;
сумата от 2000.00 лева /две хиляди лева/– имуществени вреди, както и сумата
от 1500.00 лева /хиляда и петстотин лева/ – разноски в настоящото
производство, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважената част до
предявената от 12 000,00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6