№ 241
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000503526 по описа за 2022 година
при участието на секретар Росица Йорданова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ищците в първоинстанционното
производство Н. В. И. и Н. П. Н. чрез адвокат Л. Г. срещу отхвърлителната част на
решение 262121 от 28.06.2022 г. на СГС, Първо ГО - Четвърти състав по гр.д. 5500/2017 г.,
с което съдът ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ********* да заплати на Н. В. И. и на Н. П.
Н. по 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. И.
В., починал при ПТП на 29.08.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2017 г. до
окончателното изплащан, като ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди в останалата
част до 160 000 лева.
Ищците искат отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на
разликата до претендираните 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на загиналия в ПТП за всеки от тях. Искат присъждане на по 90 000 лева за всеки от ищците
със законната лихва, считано от 14.03.2017 г. Твърдят, че обезщетението е занижено предвид
силната привързаност в семейството на пострадалия и факта, че вредите на ищците са
пожизнени. На следващо място, неправилно бил приет принос на загиналия от 50 % за
настъпване на инцидента, тъй като само делинквентът е имал възможност да предотврати
ПТП при спазване на нормите на ЗДвП и съответно неговият принос е значително по-голям
от този на загиналия.
Подаден е отговор от ответника ЗК "Лев Инс" АД, в който се твърди, че мотивите на
обжалваното решение са точни, логично свързани и еднозначни, поради което оплакването
за неправилно приложение на материалния закон и формален подход на съда е
неоснователно.
От третото лице-помагач няма постъпил отговор.
Подадена е и частна жалба от ищците срещу определение на СГС по чл. 248 ГПК, на
която няма подадени отговори.
Въззивната и частната жалба са подадени в срок и са допустими. Няма доказателствени
1
искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт поради необжалваната част от решението от страна на ответника, както и
поради наличието на присъда № 2/16.01.2020 година на Окръжен съд Враца по нохд
№343/2019 г., влязла в сила на 12.05.2021 г. с постановяване на решение на ВКС по н.д.
237/2021 г. Не е спорно, че ищците са фактическа съпруга и син на починалия и имат право
на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и осъдения водач на МПС.
Наказателният съд е признал Т. И. Л. за виновен в това,че на 29.08.2016 година, около
18.20 часа на главен път Е-79, на разклона за с.Ребърково, община Мездра, при управление
на товарен автомобил "Скания R-124", рeг.№********, собственост на „Алфа Рекс" ЕООД
гр.София, е нарушил правилата за движение по пътищата-чл.21 ал.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ вр.чл.47 ал.1 и ал.3 ППЗДвП, като управлявал товарния автомобил
"Скания R-124", рeг. №******** със скорост от 61 км./час при установена с пътен знак
„В26“ максимално разрешена скорост от 50 км/час и по непредпазливост причинил смърт на
повече от едно лице - на В. И. В. от гр. Роман, който с поведението си допринесъл за
вредоносния резултат и на С. П. М. от гр. Враца, като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалите.
Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за
неимуществени вреди на ищците, както и налице ли е по-малък принос на загиналия от
определения от СГС за настъпване на инцидента и съответно на смъртта му.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
За установяване на неимуществените вреди съдът съобрази свидетелските показания на
съпругата на първия ищец, снаха на втората ищца Д. В. И.а и първи братовчед на първия
ищец, племенник на втората ищца В. Д. И.. От показанията им се установяват близки
отношения на загиналия, както със сина му, така и с бившата му съпруга, с която
продължили да живеят заедно след развода. И двамата са разчитали на помощта му – той
„тичал за всички от фамилията“, като помагал за отглеждането на внука си, син на Н..
Като съобрази всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства –
2
действителните отношения между загиналия и ищците, възрастта на ищците и на техния
близък, начина, по който се е отразила на ищците смъртта на В. И. В., вкл. икономическата
конюнктура в страната към момента на смъртта – 2016 г., от значение за обществено-
оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка
паричният еквивалент на вредите е в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева и за
двамата ищци. Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението за всеки
от тях. Никой от ищците не е изживял извънредни психически стрес или емоционална
нестабилност и размерът на обезщетението отразява този факт. Съдът кредитира
показанията на съпругата на ищцата, че му е давала „Невробекс“ по своя преценка, че се е
наложило съпругът й да разчита на себе си след смъртта на баща си, че се е тревожел за
майка си, но без да подценява изживяванията на ищеца, не намира за справедливо
обезщетение над 120 000 лева. Ищецът е бил на 33 години към момента на смъртта на баща
си, имал е собствено семейство, живеел е отделно от родителите си, все фактори, които
помагат да продължи живота си без подкрепата на баща си. Съдът кредитира показанията и
на двамата свидетели, че ищцата е отслабнала драстично след смъртта на бившия си съпруг,
като приема, че смъртта му е предизвикала скръб и страдание. От значение е обаче фактът,
че никой от двамата ищци не е потърсил психологическа помощ или подкрепа, като двамата
помежду си, както и с помощта на други роднини, например разпитаните свидетели, си
помагат за преодоляване на последиците от смъртта на В..
По повод приноса на пострадалия настоящият съд споделя мотивите на СГС за
наличието на значително съпричиняване от страна на починалия. Наказателният съд е
достигнал до извода за независимо съпричиняване. Заключението на САТЕ, изготвено от
доц. А. П. А., като се позовава на протокола за оглед, приема, че и двамата водачи са имали
видимост от около 200 метра. Единият водач е можел да предотврати удара, ако се е движил
с разрешената скорост от 50 км/ч, а той се е движил с 61 км/ч, а другият водач е имал
възможност да предотврати, като изчака движещия се по път с предимство товарен
автомобил. Първоинстанционният съд правилно е приел, като е обсъдил съдебно-
автотехническата експертиза и гласните доказателства, че пострадалият е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е навлязъл на път с предимство, без да изчака
движещия се по път с предимство товарен автомобил. Правилно е прието, че това поведение
на ищеца обективно е допринесло за настъпване на самото ПТП, а следователно и за
настъпването на вредите и то в степен, равна на степента на водача. Неоснователни са
оплакванията, че нарушенията на осъдения водач са по-тежки от нарушенията на загиналия.
И двамата водачи са допуснали нарушения на ЗДвП – единият се е движил със скорост над
разрешената в разрез с чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а другият е навлязъл на път с предимство от своя
път без предимство, без да изчака преминаването на товарния автомобил в противоречие с
чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Невярно е твърдението в жалбата, че осъденият се е движил със
значително превишена скорост, тъй като при разрешена скорост от 50 км/ч, той се е движил
с 61 км/ч. Невярно е и твърдението, че е можел да предотврати удара, като продължи
движението си направо в своята пътна лента, след като е възприел маневрата на лекия
автомобил. От една страна, според заключението на САТЕ, ако беше продължил
движението си в най-дясната част от пътната лента, удар пак щеше да настъпи, но в задната
част на лявата страна на л.а Опел Корса (отговор на въпрос 1.4.). От друга страна, законът
задължава водача да спре при възникнала опасност, а не да продължи да се движи в своята
лента, което осъденият е сторил – задействал е спирачките си, но не е могъл да спре
навреме. Наред с това, житейски нелогично е водачът да вижда, че в кръстовището е
навлязъл автомобил и да продължи движението си напред.
Ето защо решението следва да бъде потвърдено. За въззивната инстанция в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди 200 (двеста) лева юрисконсултско
възнаграждение.
По повод частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК съдът намира следното.
Търсеното обезщетение за всеки от ищците е 160 000 лева, а минималният адвокатски
хонорар за този материален интерес е 5330 лева за всеки от ищците. Предвид уважената част
3
от исковете за всеки от ищците на адв. Г. се дължи 1998,75 лева (5330х60000/160000) или за
двамата ищци се дължи 3997, 50 лева. Предвид факта, че СГС с решението е присъдил 437
лева общо за двамата ищци, допълнителният хонорар, който следва да се присъди, е 3560,50
(три хиляди петстотин и шестдесет 0,50) лева. Това налага отмяна на обжалваното
определение и изменение на решението в частта за разноските, като на адв. Г. бъде присъден
допълнителен адвокатски хонорар от 3560,50 лева общо за представляваните от него
клиенти.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 262121 от 28.06.2022 г. на СГС, Първо ГО - Четвърти
състав по гр.д. 5500/2017 г.
ОСЪЖДА Н. В. И. и Н. П. Н. на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК да платят на „Лев
инс“ АД 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ определение 267767 от 19.10.2022 г. на СГС, Първо ГО - Четвърти състав по
гр.д. 5500/2017 г. и вместо него:
ИЗМЕНЯ решение 262121 от 28.06.2022 г. на СГС, Първо ГО - Четвърти състав по
гр.д. 5500/2017 г., като осъжда „Лев инс“ АД да заплати на адв. Л. Г. Г. от АК Перник на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв още 3560,50 (три хиляди петстотин и шестдесет 0,50) лева за
процесуално представителство на Н. В. И. и Н. П. Н. пред първата инстанция.
ОСТАВЯ без уважение частната жалба срещу определение 267767 от 19.10.2022 г. на
СГС, Първо ГО - Четвърти състав по гр.д. 5500/2017 г. за разликата от 78, 50 лева до
претендираните допълнително 3639 лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника - Т. И. Л., с адрес гр. ***, кв.***, ул.“***“ **.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4