№ 223
гр. Дупница, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20241510100209 по описа за 2024 година
Д. К. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, чрез адв. Н. Н. Д., със служебен адрес в гр.
***, е предявила срещу „БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА" АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, п.к. 2600, ул. Самоковско шосе № 3, иск с правно
основание чл.200 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 60
000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 21.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука
(21.07.2023 г.) до окончателно плащане на дължимата сума. Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Ищцата твърди, че работи в ответното дружество въз основа на сключен трудов
договор №710 от 05.11.1987 г., първоначално на длъжност „оператор на шевното
производство“, а с допълнително споразумение №1254 от 25.04.2014 г. била преназначена
на длъжност „старши оператор механизирана опаковка“, звено механизирана опаковка, код
НКПД: 8183-2005 на 8-часов работен ден, с място на работа в град Дупница.
На 21.07.2023 г. около 20:10 часа при придвижването от единия край на помещението
към пулта за управление ищцата загубила съзнание, паднала на пода и в резултат на
падането получила счупване на тялото (диафиза) на раменната кост, закрито на дясна ръка.
С Разпореждане №9 от 11.08.2023 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил станалата
злополука е призната за трудова.
Ищцата била настанена по спешност за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД -
София. Там на 24.07.2023 г. й била направена операция, при която в областта на фрактурата
е извършила репозиция, като са поставени два интерфрагментарни винта и заключваща
титаниева плака „систамед“ за дефинитивна фиксация.
Болничното й лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" ЕАД продължило от 21.07.2023
г. до 26.07.2023 г.
1
Поради влошено здравословно състояние и настъпило усложнение във връзка с
претърпяната трудова злополука, ищцата постъпила за оперативно лечение на 03.11.2023 г.
в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД по повод болка и тежест в лява лумбална област. На
06.11.2023 г. й била извършена операция на левия бъбрек. Болничното лечение в УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД продължило от 03.11.2023 г. до 13.11.2023 г. От 28.11.2023 г.
ищцата започнала активна рехабилитация в МЦ „Артромедика едно" ЕООД.
В бъдеще след пълно зарастване на костите в зависимост от функционалното
състояние на пострадалата ще се наложи и провеждане на оперативна намеса за екстракция
на поставените заключващи плаки и винтове в областта на дясна ръка, което ще доведе до
нови болки и страдания, затруднения, болнично лечение и страх от медицинската
интервенция и възстановителен период. Ще бъдат необходими и бъдещи интервенции,
години наред рехабилитация и физиотерапия, работа с психолог за постигането на нормален
начин на живот, който е имала ищцата преди злополуката.
Във връзка с претърпяното телесно увреждане ищцата търпяла 15 дни болнично
лечение, а целият период на временна нетрудоспособност, удостоверена с болнични листове
към настоящия момент, е за 172 (сто седемдесет и два) календарни дни. През този период
ищцата е изпитвала силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности с
ежедневните и обичайни дейности и нужда от помощ за повечето от тях. Дълго време не е
могла да извършва самостоятелно нито едно обикновено действие, присъщо на
самостоятелен човек, зависима била от чужда помощ, оказвана й от нейното семейство.
Тежката травма на дясната ръка е причинила трайно затрудняване на движението й и
слабост в същата, което ще има негативни последици за целия й бъдещ личен и
професионален живот.
Влошеното здравословно състояние на ищцата се отразява тежко и на психиката й -
тя получава тежка и остра психотравма, чувства се много зле, става потисната, затваря се в
себе си, изпитва постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубва апетита си,
страда от безсъние, стряскане, кошмари, трудно се концентрира, става разсеяна,
раздразнителна и самовглъбена - „откъсната от външния реален свят“. Ищцата получава
чести кризи - внезапно неволево спомняне за инцидента и отново преживяване на
мъчителната психическа травма, което винаги е свързано с треперене, сърцебиене,
главоболие, световъртеж, потене и много трудно се справя с ежедневните си задължения.
Преди инцидента пострадалата е била изключително жизнена, добронамерена, дейна,
отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да живее човек. Същата е била усмихната,
весела и приятен човек. Ищцата е полагала ежедневни и незаменими грижи за семейството
си, в което винаги е царяла задружност, хармония и мир, без скандали или напрежение в
отношенията им. Към настоящия момент няма и следа от този човек, тъй като ищцата
продължава да е в депресия, да се чувства като развалина, която само е в тежест на
семейството си.
В момента ищцата продължава да е тревожно-дистимен, изпитва нежелание да остава
сама, има кошмарни нощни сънища от типа „флашбек" във връзка с инцидента, които водят
до упорито безсъние. Също така изпада в психогенни кризи с треперене и изтръпване на
крайниците, и продължава да е силно раздразнителна.
Поради силните болки не са били малко дните, в които ищцата не е могла да спи по
цели нощи, което допринася за тежкото й психическо състояние. Продължава да страда и от
постравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия,
сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх. От посочените
увреди и операции ще останат загрозяващи белези по тялото на ищцата.
Поради тежките телесни увреждания, настъпилите усложнения и продължителният
период на лечение, всички грижи относно нейното физическо здраве са поети от нейното
2
семейство. От дата на процесната злополука до настоящия момент съпругът й е неотлъчно
до нея и ежедневно полага грижи, като я преоблича, дава й лекарства и извършва
цялостното обслужване според нуждите на ищцата. Това я карало да изпитва безпомощност,
както и да се чувства в тежест на семейството си, за което обичайно тя винаги е полагала
грижи.
Така претърпените душевни и телесни травми ще оставят силен негативен отпечатък
върху бъдещия живот на ищцата, лишавайки я от възможността да живее живот на човек,
очакващ спокойни старини, какъвто именно е бил нейният преди настъпването на
процесната злополука.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се изразява становище за неоснователност на иска. Оспорват се твърденията за
причинна връзка с трудовата злополука на заболяването на левия бъбрек, както и останалите
твърдения за изключително негативно отражение на злополуката върху физическото и
психическото здраве на ищцата. Твърди се, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността
на работодателя следва да се намали, тъй като ищцата има основна вина за злополуката
поради умишлено причиняване на увреждането, при евентуалност - поради проявена груба
небрежност, тъй като са проведени всички обучения за работа с обслужваната машина и
всички изискуеми инструктажи за безопасност. Направено е възражение за прихващане с
получените от ищцата суми от НОИ като обезщетение за временна нетрудоспособност,
считано от 22.07.2023 г. до датата на приключване на съдебното дирене в общ размер на
16 064, 05 лева, както и със сумите, които ищцата е получила по сключените договори за
застраховка от „България Иншурънс“ АД и „Колонад Иншурънс Ес Ей - клон България“ във
връзка с трудовата злополука в общ размер на 8 407, 28 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че ищцата е работила по
трудов договор при ответника на длъжност „старши оператор механизирана опаковка“, че
на 21.07.2023 г. тя е пострадала вследствие на злополука по време на изпълнение на
трудовите си задължения в ответното предприятие, в резултат на която е получила закрито
счупване на дясната раменна кост.
Безспорно е, че злополуката е призната за трудова с разпореждане № 9 от 11.08.2023
г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил.
Видно от протокола на работодателя за извършено разследване на злополуката /л.28/,
на 21.07.2023 г. в момента на злополуката ищцата е изпълнявала рутинни дейности по
обслужване на машината, като се е придвижвала в рамките на работното място; падането й е
при ходене по равен, чист и сух под, без препятствия. Липсват допуснати нарушения на
нормативни актове.
Ищцата е представила съставените медицински документи във връзка с извършеното
й оперативно лечение, включително във връзка със заболяването на левия бъбрек през
м.11.2023 г., ползвания отпуск за временна неработоспособност в периода 21.07.2023 г. –
08.01.2023 г. и извършените рехабилитационни процедури. В хода на производството
ищцата е представила и доказателства за извършен на 26.03.2024 г. преглед от психиатър с
поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ и предписано
медикаментозно лечение.
Ответникът е представил правилник за вътрешния ред в предприятието, включващ и
раздел „Здраве и безопасност при работа“ и декларация с положен подпис от ищцата,
установяваща запознаването с правилника, изготвена оценка на риска за здравето и
безопасността в частта от предприятието, в която полага труд ищцата, доказателства за
проведено обучение и инструктаж на ищцата по отношение на безопасността на труда.
3
Представени са и доказателства /л.254-256/ за изплатените на ищцата
застрахователни обезщетения: от „България Иншурънс“ АД – общо 2 618, 11 лв.; от
„Колонад Иншурънс Ес Ей - клон България“ - за временна загуба на работоспособност от
злополука общо 1354, 75 лв., а по полица „злополука и критично заболяване“ – общо 5789,
17 лв.
От постъпилото удостоверение от ТП на НОИ - гр. Кюстендил се установява, че
изплатеното на ищцата обезщетение за временна неработоспособност за периода 22.07.2023
г. – 13.03.2024 г. възлиза общо на 16 064, 05 лева.
От показанията на свидетелите М.Р. и С.П. /син на ищцата/ се установява, че при
престоя в болница заради невъзможността да си служи с дясната ръка тя имала нужда от
придружител, а впоследствие за още около два месеца също се нуждаела от постоянно
обгрижване. Заради изпитваните болки се налагало да приема болкоуспокоителни,
злополуката се отразила зле на психическото й състояние – споделяла притеснения, че няма
да се възстанови и ще остане инвалид, оплаквала се от безсъние.
От показанията на свидетелите Г.Д. и С.А. се установява, че в предприятието са
приети правила във връзка с безопасността на работното място и на ищцата са провеждани
предвидените обучения и инструктажи. При извършената проверка след злополуката не
били установени допуснати нарушения, довели до падането на ищцата: по пода нямало
предмети, бил сух, ищцата била с работни противоплъзгащи обувки.
В заключението на вещите лица д-р Е. Л. /ортопед-травматолог/ и д-р В. Н.
/специалист по съдебна медицина/ по назначената съдебно-медицинската експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се сочи, че до злополуката се е стигнало при
падане от собствен ръст. Падането може да се дължи на случайно нарушаване на походката
/стъпване накриво/, внезапно прилошаване или на спъване от препятствие. В резултат на
падането ищцата получила фрактура на дясната раменна кост с дислокация на фрагментите.
От доказателствата по делото не се установява връзка между злополуката и проявилото се
впоследствие заболяване на левия бъбрек: при злополуката няма данни за удар и травма в
лявата лумбална област, такива данни няма в документацията за проведеното лечение след
злополуката, а в документацията за лечението на бъбрека няма данни състоянието да се
свързва с травмата отпреди три месеца.
При предприетото оперативно лечение, спадащо към процедурите с голям обем и
сложност, са използвани метални импланти и интрафрагментарни винтове, като преценката
дали да бъдат премахнати обичайно се извършва година-година и половина след
поставянето. Травматичното увреждане е довело до трайно затрудняване на движението на
ръката. При подобни травми обичайно е налице остра и силна болка в момента на
получаването и в периода до имобилизацията, наместването и фиксирането на костните
фрагменти. Следва период от 3-4 седмици на по-интензивни болки, които впоследствие
преминават в умерени и постепенно отслабват до епизодични до пълно изчезване, в най-
благоприятния случай за 4-5 месеца, но понякога до повече от година. В случая за около 1, 5
– 2 месеца ищцата не е могла да извършва дейности, изискващи пълноценно ползване на
дясната ръка, като впоследствие е изпитвала затруднения при нейното използване.
При извършения преглед на 12.04.2024 г. ищцата не е била напълно възстановена –
налице е била лека оточност на меките тъкани на мишницата, болезненост при натиск,
болково ограничение в крайните фази на движение в дясната раменна става. Налице са два
белега от оперативни разрези, които не създават функционални нарушения, но намиращият
се в средната част на мишницата леко променя и загрозява нормалния външен вид на
крайника.
В съдебното заседание вещите лица са уточнили, че функцията на ръката на ищцата е
по принцип възстановена и от няколко дни преди прегледа ищцата е започнала отново
работа, при същия работодател.
4
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ и в тежест на ищеца е да докаже,
че са налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: наличие на
трудово правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на
злополуката; настъпилата злополука и нейния трудов характер; полученото в резултат на
трудовата злополука травматично увреждане; размера на претърпените от него вреди.
Ответното дружество носи доказателствена тежест относно направените с отговора
възражения.
По делото е безспорно установено, че ищцата е работила в ответното дружество и
при осъществяване на трудовите си задължения на 21.07.2023 г. е претърпяла трудова
злополука, приета за такава с разпореждане № 9 от 11.08.2023 г. на ТП на НОИ - гр.
Кюстендил.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-
обезпечителна по правната си характеристика, т.е. работодателят отговаря за увреждания,
причинени на работника или служителя, при и по повод изпълнение на трудовите му
задължения, независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно
поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури
безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел
предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещите лица, че при описаната трудова злополука ищцата е получила
фрактура на дясната раменна кост с дислокация на фрагментите. Според вещите лица, чиито
изводи се подкрепят от показанията на свидетелите М.Р. и С.П., ищцата е претърпяла
значителни болки и страдания в резултат на травмата, търпяла е битови неудобства в период
от около два месеца, в момента също има болки с непостоянен характер.
Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.200 от
КТ, а именно: между страните е съществувало трудово правоотношение, при и по повод
изпълнение на възложената съгласно трудовия договор работа е станала трудова злополука,
при която е пострадала ищцата и в резултат е понесла неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания. Поради това работодателят следва да възмезди ищцата за претърпените
от нея болки и страдания, предвид получените увреждания, които се намират в причинна
връзка с трудовата дейност на пострадалия работник.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по
аргумент от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи
отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид характера на
травмите, получени при злополуката /довела до трайно затруднение на функцията на дясната
ръка/, претърпените значителни болки и страдания в момента на злополуката и в хода на
последващото лечение и рехабилитация, психическият дискомфорт, довел до
констатираното при ищцата смесено тревожно-депресивно разстройство, срокът на
временна неработоспособност – около 6 месеца. Понастоящем ищцата е с възстановена
трудоспособност, но възстановителният процес не е напълно приключил, налице е болка в
крайните фази на движение на ръката, налице са и белези, единият от които в известна
степен загрозява ръката на ищцата. От доказателствата по делото не се установи причинна
връзка между травмите при трудовата злополука и наложилото се три месеца по-късно
лечение на левия бъбрек на ищцата. Преценката на посочените обстоятелства дава
основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищцата
болки и страдания в размер на 14 000 лв.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от страна на процесуалния
представител на ответното дружество за съпричиняване на настъпилото вследствие на
5
трудовата злополука увреждане от страна на ищеца, поради умисъл, евентуално - проявена
груба небрежност. Установеният по делото механизъм на станалата злополука /падане от
собствен ръст по време на придвижване в работното помещение, дължащо се най-вероятно
на стъпване накриво или на внезапно прилошаване/ изключва твърдяното умишлено
увреждане на здравето.
За да е налице хипотезата на чл.201, ал.2 КТ /в редакцията към датата на
увреждането/, трябва случаят да се характеризира със своята изключителност. По реда на
чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя по чл.200 КТ може да бъде намалена само в
изключителни случаи и само тогава, когато пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е. не е положил грижата, която и най-
небрежният би положил в подобна обстановка, или е извършил определени действия,
нарушаващи установените от работодателя правила за безопасност на труда и то при
положение, че е предвиждал възможността от настъпване на вредоносния резултат, но се е
надявал лекомислено да го предотврати, както и когато е разчитал, че със знанията и опита
си ще предотврати вредоносния резултат, който е разбирал, че може да настъпи. Вината на
пострадалия не се предполага, а трябва да се докаже от ответника.
По делото не се установи извършено от ищцата нарушение на установените правила
за безопасност на труда. Дори да се приеме, че до трудовата злополука се е стигнало поради
стъпване накриво, този механизъм на причиняване обосновава извод за проявена
обикновена небрежност /невнимание при ходене/, а не за груба небрежност в уточнения по-
горе смисъл. Други доказателства за вината й не са ангажирани, поради което не се доказа
наличието на груба небрежност от страна на пострадалата и съответно - допринасяне за
трудовата злополука. Поради това направеното възражение с правно основание чл.201 от КТ
следва да бъде отхвърлено като неоснователно и отговорността на работодателя не следва
да бъде намалявана.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ, дължимото обезщетение следва да бъде
намалено с получените застрахователни обезщетения от ищцата по договори за застраховка,
сключени в полза на ищцата от работодателя /от „България Иншурънс“ АД – общо 2 618, 11
лв.; от „Колонад Иншурънс Ес Ей - клон България“ - за временна загуба на
работоспособност от злополука общо 1354, 75 лв., а по полица „злополука и критично
заболяване“ – общо 5 789, 17 лв./ съобразно претендирания с направеното възражение
размер – за сумата 8 407, 28 лева.
Неоснователно е възражението в частта за прихващане с получените от ищцата суми
от НОИ като обезщетение за временна нетрудоспособност. С тези суми са обезщетени
настъпилите неблагоприятни имуществени последици от трудовата злополука в
патримониума на ищцата, докато в настоящото производство се претендира обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Съгласно Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК, „обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение,
съответно неимуществените вреди, няма връзка с обезщетението по общественото
осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща
имуществена вреда от вида на пропусната полза. Получаването на двете обезщетения - за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване,
компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване, а напротив - до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди.“ В този смисъл е и например Решение № 43 от 8.02.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 174/2012 г., IV г. о. /налице е и практика в противоположна насока -
Решение № 77 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2735/2017 г., IV г. о., поради което е
образувано тълкувателно дело № 1/2023 г. на ОСГК на ВКС/.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС
6
по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК, по възражението за прихващане съдът се произнася в
диспозитива на решението, само когато възражението е основателно. Съдът не се произнася
по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива на решението, зачитайки
неговата характеристика на защитно средство срещу предявения иск.
Следователно искът е основателен за сумата 5 592, 72 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.07.2023 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане. За разликата
над уважения размер до претендирания от 60 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на РС -
Дупница държавна такса съразмерно с уважения размер на иска за неимуществени вреди в
размер на 223, 71 лв. и разноски на съда за възнаграждение за вещи лица в размер на 900 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на уважаване подлежи претенцията на
упълномощените от ищцата адвокати за присъждане на адвокатско възнаграждение /за един
адвокат/ за извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗА процесуално представителство на
ищеца в производството. Размерът му следва да се определи въз основа на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на 859, 27
лв., съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане ищецът следва да
заплати на ответното дружество разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Основателно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение – 5950 лв. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на
конкретния случай, то следва да бъде определено в минималния размер, изчислен съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 5450 лв. Следователно ищецът следва да заплати на ответното дружество
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска на обща стойност 4 959, 50 лв.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението относно изплащането на дължимото обезщетение; не следва да се
задължава ищеца да представи надлежно обезпечение - чл.242, ал.3 се прилага само във
връзка с чл.242, ал.2 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА" АД, ЕИК *********, да заплати на Д. К.
П., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки
и страдания в резултат на приета с разпореждане № 9 от 11.08.2023 г. на ТП на НОИ - гр.
Кюстендил трудова злополука, станала на 21.07.2023 г., в размер на 5 592, 72 лв. /дължим
остатък след приспадане съгласно чл.200, ал.4 КТ на получените суми по сключените
договори за застраховане на ищцата, съгласно направеното възражение - 8 407, 28 лева/,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.07.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер до предявения от 60 000 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА" АД, ЕИК *********, да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Дупница държавна такса в размер на 223, 71 лв., както и
разноски на съда за вещи лица в размер на 900 лв.
ОСЪЖДА „БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА" АД, ЕИК *********, да заплати на
7
адвокат П. Б. Д. за извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗА процесуално представителство
на ищеца в производството разноски съразмерно с уважената част от иска на стойност 859,
27 лв.
ОСЪЖДА Д. К. П., ЕГН **********, да заплати на „БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА"
АД, ЕИК *********, разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска на
стойност 4 959, 50 лв.
РАЗПОРЕЖДА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на
решението относно изплащането на дължимото обезщетение, за което на ищеца Д. К. П.,
ЕГН ********** да бъде издаден изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8