ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. гр. София , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Георги В. Ушев Въззивно частно наказателно
дело № 20211010600258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от специализираната
прокуратура срещу определение от 01.06.2021 г., постановено в
разпоредително заседание на СНС - 15 състав по НОХД № 246/2021 г. на
СНС, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
специализираната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
Определението е протестирано само в частта му, с която делото се
връща на специализираната прокуратура, като се предлага съдът да върне
делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на допуснатите на
досъдебното производство съществени отстраними процесуални нарушения,
които е констатирал съдът и които прокурорът не оспорва с подадения
протест. Доводите на държавния обвинител са, че в конкретния случай е
неприложимо тълкуването, дадено в т.1 от тълкувателно решение № 5/2014 г.
на ОСНС на ВКС, а именно, че делото следва да бъде върнато на СП, което
урежда хипотезата, когато съдебното производство е било образувано по
неприключени към 01.01.2012 г. досъдебни производства. Според прокурора,
1
в настоящия случай е налице хипотеза, уредена от разпоредбата на пар.113,
ал. 2 от ЗИДНПК.
Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с частния
протест, както и с приложените по делото материали, намира следното:
Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество, е
неоснователен.
Първоинстанционното производство пред СНС е било образувано по
внесен обвинителен акт срещу четири подсъдими лица. На подсъдимия Р.О. е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.2 от НК;
на подсъдимия П.Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.219, ал.4,
вр. ал.3, вр.ал.2 от НК; на подсъдимия М.П. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл.219, ал.4, вр. ал.3, вр.ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК;
на подсъдимия Л.В. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.219, ал.4,
вр.ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Първостепенният съд в обжалваното определение е приел, че
изготвеният по делото обвинителен акт не отговаря на изискванията на
чл.246, ал.2 от НПК, тъй като не покрива минималния задължителен стандарт
за описване на начина на извършване на деянията и участието на обвиняемите
лица в тях. СНС е посочил, че е налице липса на описание на конкретни
фактически обстоятелства, или пък са посочени неясни и противоречиви
такива, касаещи действията на обвиняемите по отношение на времето,
мястото, начина и механизма на извършване на инкриминираните деяния.
Констатирани са и повдигнати обвинения на обвиняемите В. и П. по чл.220,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и на лице, привлечено като
обвиняем за престъпление по чл.219, ал.4 от НК, за което не е изготвен
обвинителен акт, като от материалите по делото, за тези обвинения не става
ясно как е приключило досъдебното производство. Т.е. налице са висящи
обвинения срещу посочените лица по същото досъдебно производство, по
което е внесен обвинителен акт спрямо една част от тях.
Тези обстоятелства не се отричат в подадения протест, като самият
прокурор твърди, че „досъдебната фаза на наказателното производство не е
приключила по отношение на горепосочените обвинения за деяния по чл.220
2
от НК по отношение на Л. В. и М. П., както и по отношение на обвиняемия Д.
Д.. Обвинителният акт не може да прекрати висящността на досъдебното
производство, тъй като не съдържа обвинения за тези престъпления по
отношение на тези обвиняеми лица, а както констатира първоинстанционният
съд - не съдържа и надлежни прокурорски произнасяния по тях, което се
разглежда като съществено отстранимо процесуално нарушение, допуснато в
досъдебното производство, засягащо правата на обвиняемите.“
Въззивният съд намира, че становището на първоинстанционния е
законосъобразно. Въпреки, че изложените от СНС фактически констатации,
касаещи пороците в обвинителния акт и наличието на висящи обвинения, не
се оспорват от държавното обвинение, следва да се посочи, че въззивният
състав споделя напълно аргументите на първата инстанция, касаещи тези
пороци, от гледна точка на липса на конкретни твърдения в обстоятелствената
част на същия за фактически обстоятелства, относно времето, мястото и
начина на извършване на инкриминираните с обвинителния акт деяния, като
на места са посочени неясни и противоречи такива. Обстоятелствената част
на обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя
фактическите рамки на процеса, от гледна точка на предмета на доказване и
осъществяване правото на защита, поради това, както правилно е констатирал
и СНС, фактическият дефицит в тази част на акта, относно описанието на
съставомерните признаци на деянията, поставят обвиняемите пред
невъзможност да разберат обвинението и да организират защитата си, което
винаги представлява съществено процесуално нарушение. Изготвеният
обвинителен акт и според АСНС не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2
от НПК и не покрива минималния задължителен стандарт на описание на
престъпленията, в които са обвинени подсъдимите и тяхното участие в тези
престъпления.
Констатирането на висящи обвинения за престъпления по чл.220, ал.2,
вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК по отношение на обвиняемите Л.В. и М.П., както
и на такова по чл.219 ал.4 за друго лице, което въобще не е било включено в
обвинителния акт, също представлява съществено процесуално нарушение,
отстранимо единствено в досъдебната фаза на процеса, съгласно
тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС.
3
Не могат да бъдат споделени доводите на прокурора, изложени в
частния протест, че в конкретния случай е неприложимо тълкуването дадено
в тълкувателно решение № 5 от 2014 г. на ОСНС на ВКС, че делото следва да
бъде върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на
посочените процесуални нарушения. Параграф 113, ал.2 от Закона за
изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г./ постановява, че неприключилите до
влизането в сила на този закон досъдебни производства, се довършват от
органите, пред които са висящи. Той позволява само временно да бъде
изключено незабавното действие по чл.3 от НПК на процесуалните норми -
отнесено към настоящия случай - до приключване на досъдебното
производство на Софийска градска прокуратура. В случая, досъдебното
производство е приключило с внасянето на обвинителния акт в съда от
Софийска градска прокуратура, респективно е изчерпано действието на
цитирания параграф 113 ал.2 от ЗИДНПК по отношение на конкретното дело.
Следователно, при прекратяване на съдебното производство пред СНС,
делото следва да бъде върнато на специализираната прокуратура, която е
единствено компетентната по новите правила.
Подобен въпрос е разгледан от ВКС, ОСНК - тълкувателно решение №
5/16.01.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г., касателно пар.9, ал.2
ЗИДНПК /ДВ, бр. 13/2011 г./и пар. 17 ЗИДНПК/ДВ, бр. 93/2011 г./. Това
тълкувателно решение беше постановено при регулиране на въпроса с
приключване на делата, подсъдни на СНС при първоначално отредената му
предметна подсъдност. След като тя беше разширена с включване и на други
престъпления, сред които и тези, предмет на настоящото дело, беше създаден
параграф 113, ал.2 от ЗИДНПК, който урежда същите въпроси по идентичен
начин, както пар.9, ал.2 ЗИДНПК. Следователно тълкувателно решение №
5/16.01.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСНК, е
приложимо в конкретния случай. В това тълкувателно решение е посочено,
че при прекратяване на съдебното производство СНС поради съществени
процесуални нарушения, делото следва да се върне винаги на прокурор от
специализираната прокуратура.
Мотивиран от изложеното, АСНС
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 01.06.2021 г., постановено в
разпоредително заседание на СНС - 15 състав по НОХД № 246/2021 г. на
СНС, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на
специализираната прокуратура за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5