РЕШЕНИЕ
№ 1502
гр. Пловдив, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20225330113054 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искова молба на „Лайт Кредит„ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , депозирана против Р. Й. К. , ЕГН
**********, от *******************************
Ищецът черпи права от менителнично поръчителство.
Според изложеното като факти в исковата молба, между ищеца и трето на спора лице, Й.
Г. М., бил сключен договор за заем ****************, по силата на който , М. получил
назаем сума от 1750 лева, която следвало да върне ведно с възнаградителна лихва от 245.96
лева , или общо 1995.96 лева. К. подписала договора в качеството си на солидарен длъжник.
За същата сума, кредитополучателят издал в полза на кредитора си и запис на заповед от
същата дата, с падеж на 29.08.2021г. , който К. авалирала.
М. изпаднал в забава да плати още първата вноска.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за незабавно изпълнение на сумата от
1995.96 лева, издадена възоснова записа на заповед като документ по чл. 417 т. 9 от ГПК по
частното гр. дело № 3888 по описа на РС гр. Пазарджик; и двамата длъжници възразили
против заповедта в сроковете по чл. 414 от ГПК. С оглед изложеното, ищецът иска съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането му по менителничния ефект, 1995.96 лева , законната лихва от
датата на подаването на заявлението в съда, 10.11.2021г., до окончателното изплащане на
1
вземането, и да му се присъдят и сторените по делото разноски.
Ответникът не се ангажира с участие в исковото производство.
Установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въ връзка с чл. 535 от ТЗ вр. чл.
537, вр. с чл. 473 от ТЗ, вр. чл. 485 от Търговския закон и чл. 9 от Закона за потребителския
кредит.
Исковете са допустими, ищецът разполага със заповед за изпълнение , като има
идентичност между заповяданото за плащане вземане, и това, предмет на исковата молба;
спазени са сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните за тях доказателства, съдът съобрази следното:
Личи от самия запис на заповед , приложен по частното дело в оригинал , че същия
съдържа законовите реквизити , изискуеми от чл. 535 от Търговския закон и сам по себе си
съставлява годен да задължи издателя си менителничен ефект. В самия запис на заповед ,
след подписа на издателя М. , има и неоспорено от страните писмено поръчителство по
смисъла на чл. 485 от ТЗ, като К. се е задължила писмено да „авалира „ записа на заповед ,
тоест да плати задължението при условията, при които то е поето, и положила неоспорен
подпис под изявлението си . С оглед казаното, съдът приема съществуването на валидно
менителнично поръчителство (авал) като едностранно волеизявление, и оттам – възникнало
облигационно задължение на ответника да плати това, за което се е задължила.
Няма спор, а и се установява от ангажираните от ищеца писмени доказателства – договор,
общи и специални условия, запис на заповед и разписка за плащане на сумата от 1750 лева,
че на дата 29.08.2021г. между Й. М. ( кредитополучател ), ответника К. ( „солидарен
длъжник“ ) и ищеца като кредитор е сключен договор за паричен заем № *******, като
записа на заповед е издаден , за да обезпечи и улесни събирането на сумите по него от
ищеца като кредитор. По силата на договора, М. получил назаем сума от 1750 лева , която
са задължил да върне за срок от една година, на 12 вноски от по 166.33 лева, или при
договорено кредиторово възнаграждение от 245.96 лева, равно на 25 % годишно от заетата
сума. Без да е получила заемната сума ( преведена на М. чрез „Изи Пей“ ) К. се е задължила
писмено по този договор да отговаря за връщането; тя е встъпила в правоотношение , което
носи белезите на поръчителство по смисъла на чл. 138 и следващите от Закона за
задълженията и договорите.
Доколкото и страните, и самия договор попадат под дефинициите на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит, то самия договор следва да се подчинява на предвидените там
правила.
Договорът е недействителен. В него липсва погасителен план . Има посочване на датите на
първата и последната погасителни вноски и размера на вноските , но няма посочване на
датите на падеж на останалите десет такива; в самия договор липсва посочване на това,
дали се касае за месечни или седмични такива. Липсва посочване на компонентите на
отделните вноски , тоест , потребителят не знае в никой момент каква част от лихвата и
главницата е платил и не може да направи обоснована преценка дали да погаси кредита
2
предсрочно.Съставянето на погасителен план е било изрично предвидено в договора , като
приложение № 1 към същия , но такова не е представено по делото. Затова съдът приема
тази липса за съществен порок на договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т . 11 от ЗПК , който на
свой ред релевира нищожност на целия договор по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, тоест, 1750 лева.
Тъй като може да се поръчителства само за съществуващо , бъдещо или условно
задължение , каквото това по договора не е , то отговорността на поръчителя се лимитира
само до чистата стойност на кредита. Предвид изначално абстрактния характер на записа на
заповед, това , че законът забранява на кредитора да задължава потребителя да гарантира
потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница , и доколкото
липсата на погасителен план е порок във приложимата към договора писмена форма,
нормата на чл. 485 ал. 2 от ТЗ не може да служи за довод да се обоснове отговорност на К. за
пълната сума по записа на заповед. Тя не дължи плащане и на възнаградителната лихва по
договора.
В тази част иска е неоснователен, за чистата стойност на кредита той следва да бъде
уважен. Ответната страна не ангажира доказателства за плащане на суми по договора и
записа на заповед.
Разноските се присъждат на страните пропорционално на уважената, респ., отхвърлената
част от иска; на ищеца се дължат разноските само за държавна такса по исковото дело и
присъденото със заповедта възнаграждение на юрисконсулт, други няма правени или
претендирани. Така , при общ размер на разноски по двете дела от 179.84 лева,
пропороционално на уважената част се дължат 157.67 лева ( 179.84/1995.96 *1750)
На ответника се присъжда хонорар на адвокат само за защита по частното дело,
пропорционално на отхвърлената част от иска; съдът не отрича наличието на хипотеза по
чл. 38 от ЗА по отношение на К.. По исковото тя не е взела участие и не е направила
разноски. Така, при минимален съобразно цената на иска и Тарифата по чл. 36 от Закона за
адвокатурата хонорар на адвокат от 300 лева, дължат се пропорционално на адв. Р. 36.97
лева хонорар по делото ( 300/1995.96*245.96).
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Р. Й. К. , ЕГН **********, от
***********************, че в отношенията между страните, дължи на „Лайт Кредит„
ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. Полет № 1 ет.2 , плащане на следните суми по авал на запис на заповед от дата
29.07.2020г. - 1750 лева, ведно със законната лихва от дата 10.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането. , за които е издаден заповед за незабавно изпълнение № 2090 по
частното гр. дело № 3888 по описа на РС Пазарджик за 2021г., като за разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 1995.96 лева , ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен.
3
Осъжда Р. Й. К. , ЕГН **********, от гр. ******************, да заплати на „Лайт
Кредит„ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , разноски по делото в размер на 157.67 лева по двете дела.
Осъжда Лайт Кредит„ ООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , да заплати на адв. Р. Н. Р. , личен номер на
адвокат **********, адрес на дейност ************************ , сума от 36.97 лева
хонорар по делото, на осн. чл. 38 от ЗАдвокатурата.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен съд Пловдив , в срок от две седмици от
датата на съобщаването му, с препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4