№ 476
гр. Благоевград, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Магдалена Коцакова
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500524 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от В.
Й. З., ЕГН **********, чрез адв. Я. М., съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ 79А,
вх. Б, ет. 4, ап. Б1 против Решение № 345/02.12.2022 г., постановено по гр.д. №
926/2022 г. по описа на РС- П., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против Л. В. М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението
на районния съд, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 20 и чл. 20а, ал.
1 ЗЗД, като съдът не е тълкувал волята на страните, обективирана в сключения
договор, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи. Сочи се, че в т.3.1
от договора за наем страните изрично са договорили, че срокът на договора е до
15.02.2020 г., като срокът може да бъде променян само с допълнително писмено
споразумение, подписано от двете страни, както и наемателят има право да
прекрати предсрочно действието на договора само с едномесечно писмено
предизвестие. Изтъква се, че вместо да приложи постигнатите уговорки между
страните, позовавайки се на неприложима съдебна практика, районният съд е
подменил договорната воля между страните. Твърди се, че ответницата не е
отправила изявление за прекратяване на договора, поради което същият е останал
да я обвързва до края на договорения срок, което води до извод за основателност
на иска за заплащане на наемната цена до месец октомври 2019 г. включително.
1
На следващо място се твърди, че решението е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл.
146, ал. 2 ГПК – съдът не е указал на страните за кои от твърдените факти не сочат
доказателства. Според жалбоподателя това нарушение на съдопроизводствените
правила е съществено, тъй като ограничава правото му на защита, както и
нарушава принципа на служебното начало и равенството на страните.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
Решение № 345/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 926/2022 г. по описа на РС-
П. и вместо него – да бъде постановено решение, с което с да бъде уважен
предявения иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 02.05.2023 г. В
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената
въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
В отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна,
поддържа атакувания акт, който настоява да се потвърди, за което подробно се
аргументира, без да прави доказателствени искания.
В с.з., проведено на 06.07.2023 г., съдът е дал хода на устните състезания и е
обявил делото за решаване.
На 26.07.2023 г. в деловодството на съда е постъпила молба от адв. М.-
пълномощник на въззивника В. З., с която е направено искане за отмЯ. на
определението, с което е даден ход на делото по същество и насрочване на делото
за разглеждане в о.с.з. Молбата е мотивирана с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК
и депозирана преди датата на с.з. молба от пълномощника на въззивника за
отлагане на делото поради планирано пътуване.
Съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:
Основно начало на гражданския процес е разглеждането и решаването на делата в
разумен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК (доп. ДВ, бр. 11 от
2023 г., в сила от 02.02.2023 г.) съдът отлага делото, ако страната и
пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани. §24 ПЗР към ЗИДГПК (ДВ, бр.
11 от 2023 г.) постановява, че по дела, образувани до влизането в сила на закона,
се прилагат досегашните правила, т.е. не се прилага по заварените производства,
каквото е настоящото. Сочената причина в молбата за отлагане на делото (отдавна
планирано семейно пътуване) не е внезапна по смисъла на закона, а дори и да се
приеме за такава, към молбата не са приложени доказателства за това. Призовката
за насроченото на 06.07.2023 г. с.з. е връчена на пълномощника на въззивника на
16.06.2023 г., на страните е предоставена възможност своевременно да
организират защитата си, да участват лично, респ. да ангажират процесуален
представител.
С оглед изложеното молбата за отмЯ. на определението, с което е даден ход
на делото по същество и насрочване на делото за разглеждане в о.с.з., следва да
бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и
правна страна:
От приет като доказателство по делото договор за наем на недвижим имот
се установява, че 11.02.2019 г. между В. Й. З., като наемодател и Л. В. М., като
2
наемател е сключен договор за наем, с който наемодателят отдава под наем на
наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот- апартамент № 5,
находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 216А, ет. 2, състоящ се от една стая, дневна,
кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса. Страните са уговорили месечен наем в
размер на 650,00 лв., платим по банкова сметка на наемодателя не по-късно от 15-
то число на всеки текущ месец. При сключване на договора е уговорено
заплащането по банков път на депозит в размер на 650,00 лв., който има характер
на гаранция за точното изпълнение на задълженията на наемателя. Депозитът
подлежи на възстановяване в тримесечен срок след изтичане срока на действие на
договора или след неговото прекратяване, като от него се приспаднат евентуално
дължимите и неизплатени от наемателя разходи за ползване на централно
отопление, електроенергия, вода или и други задължения и/или за покриване на
разходи за възстановяване на липси, щети и др. Срокът на договора е от
15.02.2019 г. до 15.02.2020 г., който може да бъде променян само с допълнително
писмено споразумение. Договорът може да бъде изменян или допълван само по
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма, а прекратяването на
договора- с едномесечно писмено предизвестие от наемателя или наемодателя до
другата страна; с изтичане на срока; при неплащане на една месечна наемна цена
от наемателя или при неизпълнение на някое от задълженията на наемателя по
договора.
По делото са приети като доказателства преводни нареждания, от които се
установява, че на 27.07.2020 г. въззивникът е наредил по сметка на „***“ АД
сумата от 263,76 лв. с основание за плащане фактури 05.2019-09.2019, на
09.04.2020 г. сумата от 152,83 лв. по сметка на „*“ АД с основание за плащане кл.
номер **********.
Видно от квитанция № 141 от 20.10.2020 г. въззивникът е внесъл сума от 68
лв. за месец юни, юли, август, септември 2019 г., като няма данни за получателя
на сумата.
От информация за сметка за период 11.02.2019 – 07.10.2019 на клиент В. Й.
З. се установява, че по процесния договор за наем са внесени суми както следва:
на 11.02.2019 г. - 1300,00 лв. наем и депозит; на 25.03.2019 г.- 650,00 лв. наем за
м.март; на 22.04.2019 г. - 650,00 лв. наем м.април; на 21.05.2019 г. - 650,00 лв. наем
м.май; на 01.07.2019 г. – 650,00 лв. наем м.юни; на 26.08.2019 г. - 650,00 лв. наем
м. юли.
От извлечение от сметка с титуляр Л. В. М. се установява, че на 09.09.2019
г. са преведени сумите от 69,58 лв. и 232,70 лв. по сметка на „***“ АД.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Г.М. сочи, че познава Л. М. от края на 2017 г. Знае, че
Л. наела жилище в кв. *** 2018 г. или 2019 г. Помагал е да се нанесе в жилището
и много пъти е ходил в жилището. Сочи, че Л. живяла в жилището до лятото на
2019 г., края на август. Свидетелят й помагал за изнасянето на багажа. Л. се
изнесла от жилището, тъй като наемодателят искал да ползва жилището и
започнал ремонтни дейности. Когато отишъл, за да помага в изнасянето на
багажа на Л., в жилището заварил поставени строителни найлони за ремонт.
Свидетелката Д.К. в показанията си сочи, че с Л. са приятелки от 2015 г.
През месец февруари, но не си спомня годината, Л. се нанесла да живее в жилище
под наем в ж.к. ***, в което живяла до месец август 2019 г. Познава наемодателя,
3
тъй като била брокер при сделката за наемането на жилището. В началото на
месец август 2019 г. Л. й се обадила и казала, че В. иска да живее в апартамента и
ще прави ремонт. След като Л. се изнесла от жилището, В. й се обадил и казал, че
има спукана мивка в банята, други претенции не заявил. Присъствала е два пъти
на плащане на вноски от Л. на В., веднъж платила наем и веднъж – сметки. Знае,
че наемната цена по договора е 600,00 лв.
На 03.02.2022 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 1784,59
лева – главница, представляваща непогасени задължения по договор за наем от
11.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане и разноските по делото. По това заявление е образувано
ч.гр.д. № 5450/2022 г. по описа на СРС, изпратено по подсъдност на РС- П. –
ч.гр.д. № 429/2022 г., по което съдът е издал заповед за изпълнение №
250/06.04.2022 г., като е разпоредил ответникът да заплати претендираните суми
на ищеца. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал възражение в
законоопределения срок, за което ищецът е уведомен на 02.06.2022 г. Настоящият
иск е предявен на 04.07.2019 г. (02.07. и 03.07. неприсъствени дни).
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуването на
вземането, по начина, индивидуализиран в заявлението – по основание и размер,
както и в оспорената заповед за изпълнение.
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя
една вещ за временно ползване, а наемателят – да му заплати определена цена.
Договорът за наем по правило е неформален, като за валидно възникване на
наемното правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно
съществените елементи на договора: вещта, която се предоставя за временно
ползване и възнаграждението- наемната цена.
Установи се безспорно, че между страните на 11.02.2019 г. е сключен
писмен договор за наем на недвижим имот – апартамент № 5, находящ се в гр.
София, ж.к. „***“, ул. „***.“, бл. 216А, ет. 2, за срок от една година - от 15.02.2019
г. до 15.02.2020 г. и наемна цена в размер на 650,00 лв., платима по банков път до
15 число на всеки текущ календарен месец.
На основание чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. ЗЗД не регламентира изрична възможност
договор за наем с определен срок да бъде прекратен въз основа на едностранно
изявление на наемателя. Разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи правата и
задълженията на страните по наемния договор, обаче имат диспозитивен характер
и намират приложение, когато не е уговорено друго. Страните са свободни сами
да определят съдържанието на договора, което е израз на договорната свобода по
чл. 9 ЗЗД. Срочният договор за наем също, подобно на безсрочния договор за
наем, може да бъде прекратен с предизвестие (отказ от договора с предизвестие),
но само ако тази възможност е изрично уговорена в срочния договор за наем,
каквато уговорка се съдържа в процесния договор за наем.
Прекратяване на двустранни договори се извършва по взаимно съгласие на
страните, на основанията, установени в закона или тези, предвидени в договора,
при условие, че последните не противоречат на императивните норми или на
добрите нрави. Основанията за прекратяване на договора са фактите, с
4
настъпването на които се преустановява дейността му. Преценката на
основанието, на което е прекратен договора, се прави във всеки отделен случай
въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от осъществяването на
които се твърди, че са настъпили правните последици- решение № 42/11.05.2015
г. на ВКС по т.д. № 1357/2013 г., I т.о.
Прекратяването на договора подлежи на доказване от страната, която се
позовава на последиците от прекратяването.
От ангажираните гласни доказателства се установи, че месец август 2019 г.
наемателят е освободил наетото жилище, тъй като наемодателят искал да ползва
жилището и в тази връзка предприел в края на месец август 2019 г. действия по
подготовка за извършване на ремонтни дейности в жилището. Съдът кредитира
показанията на свидетелите относно инициативата и причините за прекратяване
на наемното правоотношение. Показанията на свидетелите са логични,
последователни и непосредствени. От ищеца – въззивник в настоящото
производство е недоказано отправянето от наемателя на 20.09.2019 г.
предизвестие за прекратяване на сключения договор за наем по телефона.
Неоснователни са възраженията, изложени във въззивната жалба, относно
кредитирането на гласните доказателства, тъй като по делото не е установено
отправянето на писмено предизвестие от въззиваемата до наемодателя- въззивник,
каквото условие е уговорено в договора за наем.
В т. 6.2 от договор за наем на недвижими имот страните са уговорили, че
договорът може да бъде прекратен: 1) с едномесечно писмено предизвестие от
наемателя или наемодателя до другата страна, като в срока на предизвестието
наемателят е задължен да освободи имота, като за целта страните изготвят
двустранен приемо-предавателен протокол, включващ и ликвидиране (плащане)
към датата на освобождаването на всички текущи задължения на наемателя; 2) с
изтичане на срока; 3) при неплащане на една месечна наемна вноска или при
неизпълнение на някое от задълженията на наемателя по договора.
След като клауза с възможност за отказ от срочния договор с предизвестие е
била включена, а договорът съответно подписан при посоченото условие,
уговорката е допустима по действащото законодателство и валидно обвързва
страните. Уговорената писмена форма на предизвестието за прекратяване на
договора не е форма за действителност на това съглашение. С оглед на това
страните биха могли валидно да прекратят действието на договора и по друг
начин, стига да е постигнато съгласие за това. От гласните доказателства се
установи, че наемателят е напуснал наетото жилище поради желание на
наемодателя да ползва същото, поради което настоящият състав приема, че
договорът е прекратен месец август 2019 г., до който месец се дължат и наемните
вноски.
От приета като доказателство по делото информация за сметка за период
11.02.2019 – 07.10.2019 на клиент В. Й. З. се установи, че по процесния договор
за наем наемателят е заплатил дължимия месечен наем до м. юли 2019 г., както и
при сключване на договора е внесен депозит в размер на един месечен наем –
650,00 лв.
С оглед изложеното дължима се явява наемната вноска за м. август 2019 г.
При сключване на договора от наемателя по банкова сметка на наемодателя е
внесен депозит в размер на един месечен наем, който на осн. т. 2.2 служи за
5
покриване на дължими и неизплатени разходи от наемателя и покрива изцяло
дължимия наем за м. август 2019 г.
По отношение на претендираните консумативи във връзка с ползването на
наетия апартамент, в процесуална тежест на ищеца по предявения иск е било
доказването не само на неговото основание, но и на размера на исковата
претенция и в този смисъл е бил и доклада на първоинстанционния съд по реда на
чл. 146 ГПК. Представените с исковата молба писмени доказателства не водят до
извод за доказаност на исковата претенция в частта на претендираните
консумативи за разходи за ползвана газ, разходи за водоснабдяване и разходи за
поддръжка на общите части на сградата. Представените писмени доказателства за
заплатени сума на „***“ АД, „*“ АД и квитанция, не може категорично да се
приеме за установено и доказано, че се отнасят именно за процесния по
настоящото дело и нает от Л. В. М. апартамент. В тази връзка, неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба относно нарушения на районния съд във
връзка с доклада по делото. В определение от 03.10.2022 г. първоинстанционният
съд е материализирал доклада по делото, като в т. 5 – разпределение на
доказателствената тежест съдът е указал, че доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, принадлежи на страната, която твърди в
производството тези факти със средствата и способите по ГПК. Съобразно
задължението си съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал на
всяка страна подробно и ясно кои факти подлежат на доказване. На страните е
предоставена и възможността по чл. 146, ал. 3 ГПК да ангажират допълнителни
доказателства в откритото съдебно заседание. За пълнота следва да се посочи, че
приложените към въззивната жалба фактури, неприети като доказателства по
делото, се отнасят за период преди сключване на договора за наем и след
прекратяване на същия.
Неоснователни са и възраженията за допуснати нарушения на чл. 20 и чл.
20а, ал. 1 ЗЗД.
В редица решения ВКС се е произнесъл, че на тълкуване подлежат
неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си
пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание
на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора
правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД,
за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите;
прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни
уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора
и обективирана в съдържанието му воля на договарящите – решение №
81/07.07.2009 г. по т.д. № 761/2008 г., ВКС, I т.о., решение № 26/26.04.2017 г. по
гр.д. № 50246/2016 г., ВКС, III г.о., решение № 89/17.07.2009 г. по т.д. №
523/2008 г., ВКС, I т.о. и др. В случая т. 3.1 и т. 6.2.1 не са нито неясни, нито
непълни. Срокът на договора е посочен точно и ясно- чл. 3.1 договорът влиза в
сила от 15.02.2019 г. и се сключва за срок от 15.02.2019 г. до 15.02.2020 г., както и
уговорката относно прекратяване на договора- т.6.1. Както се посочи по-горе, в
процесния договор изрично е предвидена възможност за прекратяването му с
предизвестие. Предвидената писмена форма на предизвестието не е форма за
6
действителност - така решение № 54/23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 869/2012 г.,
III г.о.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
законосъобразен, поради което и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на РС.
По разноските по делото:
Страните са поискали присъждане на разноски и са представили списък на
разноски.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна. С
молба от 26.07.2023 г. от въззивника е направено възражение за прекомерност на
претендираните разноски от въззиваемата страна. Представеният списък е за
сторени разноски в размер на 600,00 лв. – адвокатски хонорар. Съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В настоящия казус не са представени доказателства за
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото
не следва да се присъжда. При това положение, обсъждането на възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, е безпредметно.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345/02.12.2022 г., постановено по гр.д. №
926/2022 г. по описа на РС- П..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7