№ 7704
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110163227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК вр. чл. 59, ал. 9 СК.
Производството е образувано по предявен от АЛ. Б. ХР. срещу ИЗ. Й. Д. иск с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за изменение на определените мерки за упражняване на
родителските права по отношение на общото на страните дете. Ищецът твърди, че с
ответницата са родители на детето И.А. Х.а. Твърди, че не живеят заедно. Страните са
уредили отношенията по повод мерките за упражняване на родителски права с решение, с
което е прекратен бракът. След изменение на обстоятелства отново е постановено решение,
с което е променен режимът на контакти на бащата с детето. Посочва, че детето се отглежда
от бабата и дядото по майчина линия и ответницата неглижира грижите за детето. Посочва,
че при ответницата няма добри условия за отглеждане на детето. Твърди, че майката има
проблеми с наркотици и алкохол. Към датата на подаване на исковата молба детето живее
при своя баща. Ето защо иска от съда да предостави упражняването на родителските права
на бащата, като определи на майката режим на лични контакти.
В срока за отговор на искова молба, ответницата оспорва исковете. Твърди, че полага грижи
за детето и не употребява наркотици и алкохол. Посочва, че бащата задържа детето, за което
е подала сигнали до различни институции.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, че И.А. Х.а, ЕГН: ********** е тяхно общо дете. Не се спори, че с
влязло в сила съдебно решение № III-91-73 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 52158/2014 г. по
описа на СРС, III ГО, 91 състав, упражняването на родителските права е предоставено на
1
майката, при която е определено и местоживеенето на детето. С влязло в сила съдебно
решение № 10666 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 81270/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84
състав е изменен режимът на лични контакти между бащата и неговата дъщеря, като е
постановено след навършване на петгодишна възраст детето да прекарва с баща си всяка
първа и трета седмица от месеца от петък в 18:00 часа до 18:00 часа в неделя с преспиване
при бащата, както и 15 дни, последователни през лятото и 15 дни последователни през
зимата, както и всяка четна година на Коледните празници считано от 10:00 часа на 23.12 до
17:00 часа на 26.12.; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10:00 часа на
29.12. до 18:00 часа на 02.01.; всяка четна година – първите два дни от великденските
празници от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден; всяка нечетна година -
последните два дни от великденските празници от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на
последния ден; на рождения ден на бащата 27.10. детето ще бъде с него от 10:00 часа до
17:00 часа; всяка нечетна година за рождения ден на детето от 10:00 часа до 19:00 часа; на
рождения ден на майката - 08.02., независимо дали бащата има режим на лични отношения,
детето ще бъде с майката от 10:00 часа до 17:00 часа.
Между страните не е спорно, че 27.10.2021 г., след като е взел детето в изпълнение на
определения му режим на лични отношения със същото, бащата не го е върнал в дома на
майката, като изрично е заявил намерението си да задържи детето при себе си до
евентуалното предоставяне в негова полза на упражняването на родителските права. Видно
от представения по делото Протокол за предаване на дете на основание чл. 528 ГПК, на
01.02.2022 г., малолетната И.А. Х.а е предадена на нейната майка И.Д. /ответник по
настоящото дело/ в резултат на действията на съдебен изпълнител и след като сама е изявила
желание в тази насока.
От представената по делото преписка на АСП- ДСП – В., образувана за изпълнение на
режима на лични отношения на бащата, настоящ ищец, с детето, се установява, че след като
детето е върнато на майката, определеният режим на лични отношения с неотглеждащия
родител не се спазва, като са посочени различни причини включително боледуване на
детето в дните, определени за срещи с бащата и желание на последното само да вижда
родителя си, но не и да ходи при него, защото се опасява, че той отново няма да го върне.
По делото е установено, че от своя страна бащата /ищец в настоящото производство/ също
не изпълнява предписаното от съда, като не изплаща присъдената в полза на детето му
издръжка, видно от Удостоверение с изх. № 107/27.01.2022 г. от ЧСИ П.М., в което е
посочено, че на 04.08.2016 г. е постъпила последната сума от длъжника по делото в размер
на 160 лв., като до 27.01.2022 г. няма други постъпили суми.
Установява се от представената по делото Служебна бележка от директора на 176 ОУ „Св.
Св. Кирил и Методий“, че присъственото обучение за учениците в първи клас в училището е
възобновено на 16.11.2021 г., но детето Й. Х.а не присъства на учебните занимания.
Видно от представената по делото справка за съдимост, ответницата ИЗ. Й. Д. не е
осъждана.
2
По делото е изискана справка от НОИ, видно от която А.Х. е осигуряван част от дните през
месеците февруари, април, август, октомври, ноември и декември 2021 г. като през същите
осигурителният му доход варира между 63,64 лв. и 885,61 лв.
От справка за осигуряването на И.Д. е видно, че същата е осигурявана през половината
м.11.2021 г. и през м. 12.2021 г., като осигурителният ѝ доход е в размер на 325 лв.
За нуждите на настоящото производство е изготвен социален доклад от АСП - ДСП - В..
Посочено е, че страните по делото са консултирани, че детето не трябва да бъде въвличано в
родителски конфликти. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето е отглеждано
в дома на баща си, който е отказвал срещи между дъщерята и нейната майка. Ответницата
контактувала с детето по телефона, като разговорите били кратки.
По делото е изготвена комплексна съдебно-медицинска експертиза от вещи лица психиатър
и токсиколог, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. Вещите лица
посочват, че при извършеното планово токсикологично изследване не се установява
употреба на наркотични вещества от страна на майката. Съобщенията за употребяван
медикамент хедонин (кветиапин) се установява в изследваните биологични проби – урина и
коса, като натрупването в пробата коса предполага редовна употреба с давност. Отсъствието
на кветиапин в кръвната проба към момента на изследването и наличието на негов
метаболит в урината потвърждава употребата му в ниска доза, като последната употреба се
приема за реализирана в срок до 48 ч. преди извършеното изследване. Хедонин (кветиапин)
представлява атипичен антипсихотик, който се използва главно за лечение на шизофрения и
биполярно разстройство, но в ниски дози се прилага при безсъние. Към момента на
изследването не се установяват данни за оформена зависимост към психоактивни вещества
и/или алкохол. Не се установяват и симптоми на клинично изразено психическо
разстройство. Не е установена анамнеза за прекарани психични разстройства в миналото.
Заключението на изготвената комплексна СМЕ кореспондира с представените по делото
негативни резултати от комбиниран тест за наркотични вещества от 08.11.2021 г., извършен
спрямо ответницата в СМДЛ „Н. 1“ ЕООД /л. 38 от делото/.
Изслушан е свидетелят В.Б. – майка на ищеца. Посочва, че на рождения ден на сина ѝ –
27.10, през 2021 г. са взели детето с цел да поживее с тях. В периода 2016 г. – 2021 г. синът ѝ
е живял ту в България, ту в чужбина. В момента работи в България, „с камион“, пътува.
Съдът не обсъжда показанията на този свидетел в останалата им част, тъй като
противоречат на останалите събрани по делото доказателства, включително писмените
такива и приетото експертно заключение. В останалата им част показанията на свидетеля са
също вътрешно противоречиви. Липсва и конкретика. Следва да се отбележи, че се налага и
изводът, че голяма част от показанията са ирелевантни, доколкото се отнасят за периода, в
който страните все още са били в брак и разширените им семейства са поддържали контакт,
а предмет на доказване в настоящото производство са новонастъпилите след постановяване
на решението, с което упражняването на родителските права е предоставено на майката,
факти.
3
По делото е разпитан и и свидетелят Б.М.. Посочва, че е близък на семейството на
ответницата и ги посещава поне един, два пъти в месеца. Детето живее в с. Н. с майка си,
баба си и дядо си по м.л. Грижи за детето полага майката. Бащата е взимал детето. Детето е
споделяло на свидетеля, че се чувства спокойно в Н.. Детето ходи на училище, на уроци и
на езда. След като през 2021 г. бащата е взел детето при себе си, свидетелят е ходил по
Коледа с майката в къщата на бащата, за да приберат детето. В къщата е имало хора, но
никой не е отворил. В къщата в Н. майката и детето имат отделна стая, детето има
собствено легло. Майката работи в житарна в гр. София, на бул. „Сливница“, с нормално
работно време.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК при изменение на обстоятелствата след определяне на режима по
чл. 59, ал. 2 СК съдът „може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови“,
като при липса на споразумение между страните съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Според чл. 59, ал. 4 СК
„съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента
грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности“, като в производството
по изменение на вече определения режим следва да се съобразят съвкупно всички актуални
обстоятелства - и тези, които са били налице при първоначалното му определяне, и
новонастъпилите.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че към настоящия
момент грижи за детето полага неговата майка. Контактът на бащата с детето е прекъснат -
бащата не е взимал детето при себе си месец от февруари 2022 г. Детето не желае да ходи
при баща си, защото вследствие на действията на ищеца, реализирани в края на 2021 г.,
детето се опасява, че баща му отново ще го вземе и няма да го върне у дома. Детето е
емоционално привързано към майка си, но желае да поддържа контакт и с баща си, като го
вижда без последният да го взима.
Бащата не изплаща присъдената в полза на детето му издръжка. Последният често променя
местоработата си, като доскоро е живял епизодично в чужбина. Понастоящем работи в
транспортния сектор - „с камион“. Майката работи в житарна в гр. София, с нормално
работно време.
По делото не бяха доказани твърденията, че последната се е дезинтересирала от детето,
както че детето се отглежда в неподходяща среда. Напротив – доказано беше, че детето
4
разполага със стая със самостоятелно легло. Посещава учебните занятия, допълнителни
уроци и ходи на езда. Детето живее освен със своята майка, също и с баба си и дядо си по
м.л., на чиято подкрепа ответницата може да разчита.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза се установи,
че към момента на изследването не са налице данни за оформена зависимост към
психоактивни вещества и/или алкохол у майката. Не се установяват и симптоми на
клинично изразено психическо разстройство. Не е установена анамнеза за прекарани
психични разстройства в миналото. Не се доказа и в миналото ответницата да е страдала от
наркотична зависимост.
Незаплащането на издръжката, която към настоящия момент е и в размер под минималния,
самоволното невръщане на детето и несъобразяването с неговите потребности, включително
с нуждата му от социализация в новата за детето учебна среда, показва, че на този етап
бащата не притежава нужния капацитет да отглежда детето. Липсата на уседналост у
бащата, за която говорят честите му напускания на страната и смяна на работата също са в
подкрепа на извода, че предоставянето на упражняването на родителските права на бащата
не е в най-добрия интерес на детето, доколкото този интерес предпоставя, най-вече,
наличието на стабилност и константна среда, за да се гарантира нормалното му развитие.
От анализа на събраните по делото доказателства се налага изводът, че не са налице
съществени промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, обуславящи
постановяване на нови мерки по упражняването на родителските права. Ето защо съдът
намира, че не следва да изменя решението в частта касателно упражняването на
родителските права, поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
С оглед обстоятелството, че родителските права не се предоставят за упражняване на
бащата, не следва да се определя режим на лични контакти на майката с детето и не следва
да се определя месечна издръжка.
Водим от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК от АЛ. Б. ХР., ЕГН:
**********, срещу ИЗ. Й. Д., ЕГН: ********** за изменение на мерките за упражняване на
родителски права, определени с Решение № III-91-73 от 25.02.2015 г. по гр. д. № 52158/2014
г. по описа на СРС, III ГО, 91 състав, по отношение на детето И.А. Х.а, ЕГН: **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5